№ 30
гр. С., 05.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на пети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Частно наказателно дело
№ 20224150200038 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 243, ал. 5 от Наказателно процесуалния
кодекс.
Постъпила е жалба от Т.Т. против постановление от 16.02.2022г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство по
ДП № 32/ 2021 по описа на ОСО на ВТОП (пр. № ТОС - 960/ 2016 на ВТРП)
на основание чл.243,ал.1,т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, образувано за това, че
от 25.09.2011г. до 19.10.2011г. с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудили поддържал заблуждение у Т. Й. Т. –ЕТ „*** –Т.Т.“ изпълнени
изкопни работи, избутване на земна маса и подравняване на терен около
имот, находящ се в гр.С., ул.„*****“ *** и с това му причинил имотна вреда в
големи размери -60 000лв. – престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с
чл.209, ал. 1 от НК.
В жалбата се сочи, че постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Заявява, че между И.С. и ЕТ „***-Т.Т." били
сключени два договора за изработка – първият от дата 15.09.2011г. и втория
от 25.09.2011г., които имали идентичен предмет, но различни срокове за
изпълнение – съответно 15.10.2011г. за първия и 25.11.2011г. по втория.
Цената на изработката е определена на сумата от 65 000 лв., от които е
авансирана сумата от 60 000 лв. В договора им била заложена клауза /чл.5,
ал.6/, че ако С. не започне изпълнението по договора в срок до 10 дни от
подписването му, може като възложител да прекрати договора. В такава
1
хипотеза С. се е задължил да върне авансово заплатената му сума от 60 000
лв. На 18.10.2011 г. установил, че С. не е започнал изпълнението на
възложената му работа. Затова бил съставен констативен протокол между тях.
Протоколът бил подписан от С. без възражение. В протокола било отразено,
че С. не е започнал изпълнението до 05.10.2016 г. Пак там С. изрично се
задължил в тридневен срок да върне авансово платената му сума по договора,
в размер на 60 000 лв. Неправилно прокурорът бил кредитирал твърденията
на С., тъй като неговите показания се променяли с времето. Според
жалбоподателя обжалваното постановление противоречи на материалния
закон и се явява незаконосъобразно. Ирелевантна била „хаотичността“ в
отношенията между възложителя и С. като изпълнител, която по
предположение на прокурора е резултат от приятелски уговорки,
конкретизация на обема на възложената работа. Не се коментирало в
обжалваното постановление, че инвестиционният транш от кредита е
разходван контролирано от банката, при това на части, т.е. само след
установяване наличието на основание за плащане по ремонта и довършването
на обекта. Не било вярно възприетото от прокурора, че договора е фиктивен,
тъй като доказано било, че сумата от 60 000лева е приведена по банковата
сметка на С.. Неверни били твърденията на С., че изначално му била известна
липсата на негова възможност да изпълни договора. Необосновано и
несъответно на доказателствата и на закона в обжалваното постановление се
поддържало становището, че издадените строителни разрешения за закупения
обект не предполагали извършване на изкопни работи. Счита, че
незаконосъобразно прокурора е изключил от доказателствата по делото
показания дадени от св. Р.Р. и св. Б.И.. По делото изобщо не е изследвано
дали С. е разполагал с парични средства, с които е бил в състояние да погаси
задължението си след 2011 г.
Моли съда да отмени постановлението за прекратяване на
наказателното производство и да върне на РП Свищов със задължителни
указания за постановяване на законосъобразен и обоснован акт.
Жалбата е подадена в срока на чл.243, ал.4 от НПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът, като се запозна с жалбата, постановлението на прокурора и
2
събраните материали по ДП № 32/ 2021 по описа на ОСО на ВТОП (пр. №
ТОС - 960/ 2016 на ВТРП) намира за установено следното:
Досъдебното производство било образувано с постановление за
образуване на досъдебно производство от 28.04.2017г. срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 210, ал.1,т.5 вр.чл.209, ал.1 от НК за това,
че от 25.09.2011г. до 19.10.2011г. с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у Т. Й. Т. –ЕТ „*** –Т.Т.“ изпълнени
изкопни работи, избутване на земна маса и подравняване на терен около
имот, находящ се в гр.С., ул.„*****“ *** и с това му причинил имотна вреда в
големи размери -60 000лв.
С атакуваното Постановление на РП-Свищов, наблюдаващият
прокурор на основание чл. 243, ал. 1 от НПК е прекратил воденото срещу
неизвестен извършител наказателно производство по ДП № 32/ 2021 по описа
на ОСО на ВТОП (пр. № ТОС - 960/ 2016 на ВТРП) за извършено
престъпление по чл. 210, ал.1,т.5 вр.чл.209,ал.1 от НК.
Наблюдаващият прокурор приел следната фактическа обстановка:
ЕТ „*** - Т.Т.“ е регистриран като търговец по ф.д. № ***, със собственик -
св. Т. Й. Т.. Св. В.С. Т.а е негова съпруга и го подпомага в търговската
дейност.
Съгласно нотариален акт № ******* на 24.03.2000г. (л. 78т. IX) св.
Б.И. придобил в собственост застроено дворно място от 592 кв.м., находящо
се в гр. С., ул. „*****“ ***, за което било отредено дворище пл. № **** по
регулационния план на града, е уредени регулационни отношения запад - ул.
„*****“, юг- хотел, изток- двор на електрическа централа, север – двор. В
имота била построена масивна сграда на два етажа с площ 191 кв.м., състояща
се от сутерен - едно помещение, партер - два дюкяна, пет стаи и два хола,
етаж - седем стаи и два коридора.
Св. И. имал намерение да използва имота за търговска дейност. Той
предприел строително-ремонтни работи, като преустроил в кафе-аперитив,
съгласно разрешение за строеж №24/25.03.2002 г. Сградата била въведена в
експлоатация с разрешение за ползване №261/05.12.2002 г. През 2003 г.
последвало пристрояване на сградата - била изградена двуетажна пристройка
- без сутерен, със стоманобетонна, безгредова конструкция, осигурена с рамки
и шайби. Строежът бил съобразен с издадените документи - разрешение за
3
строеж под № 74/09.08.2004г., в което изрично били посочено, че ще се
извършват и изкопни работи. Обектът бил въведен в експлоатация съгласно
удостоверение за въвеждане в експлоатация №46/21.11.2005г. Строителството
продължило две години по- късно чрез изграждане на настройка и
пристройка, която се състояла от състои от стълбищна клетка и асансьорна
шахта, долепени до съществуващата сграда и функционално свързани с нея. В
строителната документация - разрешение за строеж №25/29.03.2007 г. били
предвидени изкопни работи.
През 2010 г. св. Б.И. продал на св. Т.Т. една част от новопостроената
сграда и така режимът на имота се променил в съсобствен. Св. Т. имал
намерение да извършва ресторантьорска и хотелиерска дейност под фирмата
на ЕТ „*** - Т.Т.“. Ето защо той пристъпил към промяна на предназначението
на имота от магазин в билярд клуб с кафе-бар, съгласно разрешение за строеж
№59/15.07.2010г. Обектът бил въведен в експлоатация, съгласно
удостоверение за въвеждане в експлоатация №60/08.10.10г.
Възникналата необходимост от довършителни и ремонтни работи в
сградата изисквала да се вложат и инвестират значителни парични средства.
Към този момент ЕТ „*** - Т.Т.“ бил задължен към „***“ ЕАД с три договора
за банков кредит „Малки и средни предприятия“ . За да обезпечи финансово
своето начинание на ул. „*****“ ***, св. Т.Т. кандидатствал в „***“ АД за
инвестиционен кредит. Той възнамерявал да преустрои втория етаж от
съществуващата сграда в хотелска част за студенти и ресторант.
Подготовката за отпускане на кредита започнала през 2010 година. Към онзи
момент „***“ АД била открила в гр. С. офис, който структурно бил подчинен
на клона на банката в гр. В.Т.. Управител на клона бил св.Р.Р.. Ръководителят
на офисът в град С. била св. К.М.. Предвид характера на инвестиционния
кредит и с оглед действащите вътрешни правила в банката този кредит бил
договорен в клона на банката в гр. П.. ( В офиса на в гр. В.Т. не е имало
назначен към оня момент кредитен инспектор). При кандидатстването за
кредита св. Т. представил наред с другите документи и количествено-
стойностна сметка ( КСС- т. VI, стр. 1-5) на планираните разходи за СМР и
оборудване, които бил предвидил във връзка с предстоящото преустройство.
Разрешение за отпускане на инвестиционния кредит било дадено след
проведено проучване и предоставяне на изискуемите от банката обезпечения.
Така на 03.09.2011г. ТБ“ ***“ АД- кредитор и ЕТ“ ***-Т.Т.“, представлявано
4
от Т. Й. Т.- кредитополучател, бил сключен договор за банков кредит, със
солидарни длъжници „****“ ЕООД представлявано от Т. Й. Т. - „солидарен
длъжник“ и Т. Й. Т. - „солидарен длъжник“.
Кредиторът предоставил на кредитополучателя банков кредит в
размер на 820 000лв. на два транша:
- инвестиционен транш 760 000лв. - стандартен инвестиционен
кредит за рефинансиране на експозиции отпуснати от „***“ ЕАД в размер на
300 000лв. и остатъка до размера на транша за финансиране на довършителни
работи по обекта предмет на обезпечение по кредитната сделка.
-оборотен транш в размер на 60 000лв. - стандартен кредит за
рефинансиране на отпуснат кредит от „***“ ЕАД за финансиране на ДДС, с
еднократно усвояване. Оборотният транш от 60 000лв. можел да бъде усвоен
след представяне на писмо (референция) от „***“ ЕАД от което да се
установи размера на задължението, сметките по които следва да бъдат
погасени задълженията и съгласие за заличаване на договорната ипотека
учредена в полза на Банката.
Кредитополучателят – ЕТ „*** – Т.Т.“ се е задължил да използва
целево сумите от всеки транш.
След отпускането на инвестиционния кредит било погасено
задължение на Т. Й. Т. към „***“ЕАД и по този начин „*** АД станала първи
ипотекарен кредитор на търговеца по отношение на представените като
обезпечение недвижими имоти.
Предвид краткият преклузивен срок за ползване на траншовете
(инвестиционният транш следвало да бъде усвоен в срок до 5 месеца от
датата на неговото разрешаване, а оборотния транш - до 1 месец, съгласно
договора), св. Т.Т. незабавно започнал набелязаните строителни дейности. За
всички извършени от него разходи той представял в банката - кредитодател
фактури, които били прилагани към воденото в банката кредитното досие на
длъжника ЕТ „*** - Т.Т.“. От кредитното досие се установява, че след
получаване на фактурите банката привеждала на доставчика 55 % от
стойността на фактурата, а остатъка бил изплащан касово на Т..
Към кредитното досие е приложен договор за изработка от
15.09.2011 г. между ЕТ „*** - Т.Т.“ и И.Х. С.. По силата на чл. 1 вр. чл. 2 от
същия договор И.Х. С. се задължил в срок до 15.10.2011 г. да извърши със
5
свои средства, материали и строителна техника а/ изкопни работи/избутване
на земна маса и в / подравняване на терена и подравняване на земната маса
около имота. В чл. 4 ал.6 на договора е предоставено право на възложителя -
ЕТ „*** - Т.Т.“ да прекрати договора, ако изпълнителят ( И.С.) не започне
изпълнението в срок от 10 дни от подписването на договора (т.е до 25.09.11).
В същия договор страните са уточнили следното: „В договорената цена са
включени и средства за материали, труд, транспорт и строителна техника ( чл.
4 ал.2). В чл. 4 ал.3 от договора от 15.09.2011 г. е регламентиран начинът на
плащане на възнаграждението от страна на Възложителя, а именно: а/ сумата
от 60 000 лева/шестдесет хиляди лева/ - срок до 10.10.2011 г. б/ сумата от 5
000 / пет хиляди лева/ - след приемане на изпълнението на възложителя в
петдневен срок, считано от подписването на приемателния протокол. В
договора е посочено, че страните се споразумяват да приведат уговорените
по- горе суми по банкова сметка на изпълнителя ( И.С.) в „***“ АД - офис С..
В същия договор били регламентирани подробно правата и задълженията на
страните, като изрично било уговорено, че възложителят бил длъжен да
оказва необходимото съдействие на изпълнителя по изпълнение на договора
до окончателното изграждане и изпълнение на обектите от ДНСК, свързани с
оформяне на необходимите документи нуждаещи се от неговия подпис, както
и да приеме извършените СМР.
Към кредитното досие на ЕТ „*** - Т.Т.“ е приложен и „Анекс към
договор за изработка“ от 26.09.2011 г. От съдържанието на приложения анекс
е видно, че той е сключен между същите страни по договора за изработка от
15.09.2011 г. – ЕТ „*** - Т.Т.“ - като възложител и И.Х. С. - като изпълнител.
В анекса изрично е посочено, че преурежда отношенията между
съконтрахентите по сключен от тях договор за изработка, но от друга дата -
25.09.2011 г. Съгласно този анекс променен е член чл. 1-ви от Договора от
25.09.2011 г. относно обхвата на задълженията на изпълнителя. И.С. поел
задължение да извърши в имот на ул.„*****“ *** „разбиване и събаряне на
тухлени и бетонови стени“ (чл. 1, б. „А“ от Анекса), изкопни работи,
избутване на земна маса и подравняване на терена и подравняване на земната
маса около имота (чл. 1 б. Б„Г“ от Анекса). В анекса е договорено и
увеличение на размера на дължимото възнаграждение, което следва да бъде
изплатено на изпълнителя. Така, за изработеното е предвидено, че на
изпълнителя ще бъде плащането 120 000 (сто и двадесет хиляди лева), без
6
ДДС. Страните по анекса изрично са се споразумели за промяна на сроковете
за плащане за поетите от изпълнителя задължения, уговорени преди това в
Договора от 25.09.2011 г., като съгласно Анекса ( чл. 2 от Анекса) тези
срокове се променят така – а/ сумата от 60 000 лева/шестдесет хиляди лева/ -
срок до 17.10.2011 г.; б/ сумата от 55 000 / петдесет и пет хиляди лева/ - в
срок до 23.10.2011 г., включително; в/ сумата от 5 000 / пет хиляди лева/ -
след приемане на изпълнението на възложителя в петдневен срок, считано от
подписването на приемателния протокол. Други промени не са били
договорени. Съгласно волята на страните от анекса същият влиза в сила от
датата на неговото подписване и става неразделна част от Договора за
изработка от 25.09.2011 г. Анексът с горните клаузи бил представен в „***“
АД, но към него не бил приложен договора за изработка от 25.09.2011г.
По повод заявка за усвояване на кредит депозирана от ЕТ „*** -
Т.Т.“ с представени към нея 10 броя фактури и договор от 15.09.2011 г.
(договора за изработка) в общ размер на 74 854,94 лева била извършена
проверка от банката - кредитодател. Искането за отпускане на средствата
било проверено и потвърдено. На 12.10.2011 г. В.Й. била уведомена, че по
този кредит са усвоени средства в размер на 74 854,94 лв. В същото
уведомление бил посочен начинът на разпределяне на средствата- от
отпуснатите средства са извършени преводи в размер от 55 процента от
данъчната основа на фактурираните разходи по три фактури
(индивидуализирани по номер и издател). Извършен бил превод в размер от
60 000 лева, „съгласно договор“ ( без посочване на дата) по сметка на И.Х. С..
По банковото досие не са били приложени други документи (видно
от отговори от *** АД изх. № 5142-1755 812.07.2021 относно възникналото
търговско правоотношение между ЕТ „*** - Т.Т.“ и И.Х. С.. Така на
14.10.2011 г. по сметка на И.С. в „***“ АД постъпила сумата от 60 000 лева.
Автоматично банката удържала преведената сума по дължим към нея кредит
на И.С. като са погасени три задължения в размери от 10286,14 евро, 7657,01
евро и 5354,76 евро, както и просрочване от 7355 евро.
На 28.10.2016 г. прокуратурата била депозирана жалба от Т. Й. Т..
Жалбоподателят заявил, че представляваният от него търговец - ЕТ „*** -
Т.Т.“, подписал договор за изработка от 25.09.2011 г. с И.Х. С. , съгласно
който договор С. следвало да извърши изкопни работи, избутване на земна
7
маса и подравняване на терена и на земна маса. Посочено е, че Т. привел на
И.С. парична сума в размер на 60 000лв. и е приложено копие от преводното
нареждане. Въпреки приведената сума С. не бил започнал да изпълнява
своето задължение. Към жалбата са приложени незаверени копия от следните
документи - договор за изработка от 25.09.2011 година, констативен протокол
от 18.10.2011г., анекс от 19.10.2011 г към договор за изработка от 25.09.2011г.
и запис на заповед, и платежни нареждания.
Същите документи (без платежните нареждания) са представени от
Т. Й. Т. в заверен от него препис с протокол за доброволно предаване. Според
представените от Т. заверени преписи на договор от 25.09.2011 г. , между ЕТ
„*** - Т.Т.“ и И.Х. С. бил сключен договор за изработка. По силата на чл. 1
вр. чл. 2 от същия договор И.Х. С. се задължил в срок до 25.10.2011 г. да
извърши със свои средства, материали и строителна техника а/ изкопни
работи; б/избутване на земна маса и в / подравняване на терена и
подравняване на земната маса около имота, находящ се на адрес ул. „*****“
***. В чл. 4 ал.6 на договора от 25.09.2011 е предоставено право на
възложителя - ЕТ „*** - Т.Т.“ да прекрати договора, ако изпълнителят ( И.С.)
не започне изпълнението в срок от 10 дни (т.е до 04.10.2011 г., вкл.) от
подписването на договора. В същия договор страните са уточнили следното.
„В договорената цена са включени и средства за материали, труд, транспорт и
строителна техника“ ( чл. 4 ал.2). В чл. 4 ал.3 от договора от 25.09.2011 г. е
регламентиран начинът на плащане на задълженията, а именно „ сумата от 60
000 лева/шестдесет хиляди лева/ - срок до 17.10.2011 г.; б/ сумата от 5 000 /
пет хиляди лева/ - след приемане на изпълнението на възложителя в
петдневен срок, считано от подписването на приемателния протокол. В
договора е посочено, че страните се споразумяват да приведат уговорените
суми по банкова сметка на изпълнителя ( И.С.) в „***“ АД - офис - С.. В чл. 4
ал. 6 от договора страните са се споразумели , че възложителят има право да
поиска прекратяване на договора, ако изпълнителят не започне изпълнение на
задълженията си по договора в срок от 10 дни, считано от датата на неговото
сключване. В този случай изпълнителят дължал връщане на авансово
платените суми. В същия договор били регламентирани подробно правата и
задълженията на страните, като изрично било уговорено, че възложителят бил
длъжен да оказва необходимото съдействие на изпълнителя по изпълнение на
договора до окончателното изграждане и изпълнение на обектите от ДНСК,
8
свързани с оформяне на необходимите документи нуждаещи се от неговия
подпис, както и да приеме извършените СМР.
Св. Т. не е предал Анекс от 26.09.2011 г. на органите на досъдебното
производство.
На 18.10.2011 г. между И.Х. С. и Т. Й. Т. -като представител на ЕТ
„*** - Т.Т.“, бил подписан констативен протокол за степента на изпълнение
на възложеното по ДОГОВОРА - ( в протокола не е уточнена от коя дата) от
страна на изпълнителя и качеството на това изпълнение. Констатирано било,
че изпълнението не било започнато, „независимо, че срокът за започване на
действията изтекъл на 05.10.2011 г. и независимо, че изпълнителят е получил
плащането на сумата от 60 000 лева“. В констативния протокол било
отбелязано и изявлението на изпълнителя ( И.С.), че не бил могъл да започне
изпълнението поради затруднения в осигуряване на строителна техника и
поради други ангажименти. Възложителят ( св. Т.Т.) заявил, че ще се
възползва от правото по чл. 4 ал. 6 от Договора за изработка, като „настоява“
да се подпише анекс за прекратяване на договора, като определя и 3 дневен
срок на изпълнителя да върне заплатената до момента сума от 60000 лева по
банков път - по същата сметка от която получил плащането на сумата.
На 19.10.2011 страните по договора за изработка подписали анекс
към договора от 25.09.2011 г., съгласно който било прекратено неговото
действие. И.Х. С. поел задължение да върне авансово преведената сума в
размер от 60 000 лева. в срок до 30.08.2012 г. Въпреки клаузата в
констативния протокол вменяваща в задължение на С. да върне в тридневен
срок авансово приведената сума, той получил отсрочка в размер на
благоприятен за него период. Допълнително, като обезпечение на вземането
И.С. се задължил и издал запис на заповед с падеж - 30.08.2011 г.
В последствие св. И.С. нито изплатил сумата на св. Т.Т., нито св.
Т.Т. предявил получената от него запис на заповед, респ. не пристъпил към
събиране на паричното задължение.
По време на разследването били извършени разпити на лицата И.С.,
Т.Т., В. Т.а, св.Р.Р., св. К.М., Б.И. и др., проведени са очни ставки, изготвени
били съдебнотехническа експертиза и комплексна техническа и графическа
експертиза, изискани и приложени са множество документи.
Наблюдаващият прокурор е счел, че воденото досъдебно
9
производство следва да бъде прекратено, поради несъставомерност на
деянието от обективна и субективна страна. Приел е, че от установените
фактически обстоятелства - хаотичност на договорните отношения, липса на
документи, удостоверяващи детайлно характера и обема на поетите от С.
задължения, липсата на строителна документация във връзка с изкопните
работи, поведението „***“ АД одобрила плащане в размер от 60 000 лева, без
представен първичен счетоводен документ - напр. фактура, показанията на
свидетелите относно необходимостта от провеждане на изкопни работи,
потвърдени и от представените документи, и извършената експертиза, не е
оборена хипотезата, че се касае за форма на безлихвен заем в полза на С..
Според прокурора липсвали безспорни доказателства, че св. Т.Т. е привел
сумата в размер от 60 000 лева, в следствие от невярно формирана представа
от И.С.. В хода на разследването не било установено по какъв начин И.С. е
въвел в заблуждение Т.Т. и как е подържал това заблуждение, след като почти
месец, считано от датата на сключване на първия договор за изработка -
15.09.2011 г. до датата, на която е била наредена неговата сметка с
внушителната сума от 60 00 лева - 14.10.2011г., той не бил предприел нито
едно действие по изпълнение на договорните задължения. Защо въпреки това
продължително бездействие Т. се е съгласил да приведе авансовата вноска.
Пет дена след постъпване на сумата по сметка на С. последният е
удостоверил, че не разполага с необходимата ресурсна обезпеченост и това
било прието без възражение от Т..
В мотивите на постановлението, наблюдаващият прокурор е
възприел фактическа обстановка, която напълно се споделя от настоящата
съдебна инстанция, поради което не следва да бъде повтаряна.
Изводите на прокурора, съдът намира за правилни и обосновани.
Съдът намира, че разследването е проведено обективно, всестранно и пълно.
В мотивите си прокурорът е обсъдил всички установени в хода на
разследването обстоятелства, посочил е кои доказателства кредитира и защо,
и е достигнал до единственият възможен извод, че липсват доказателства за
извършено престъпление измама от обективна и субективна страна. В тази
връзка съдът не споделя становището на жалбоподателя, че съдът е игнорирал
събраните по делото доказателства чрез разпита на отделни свидетели.
Напротив, за да достигне до извод, че не кредитира в цялост показанията на
св. И.С., прокурорът се е позовал на свидетелските показания на Р.Р.-
10
служител на банката през 2011 г., като е направил е анализ на същите, както и
на Б.И., като последните също възприел, доколкото същите кореспондират с
изготвената по делото съдебнотехническа експертиза (също кредитирана)
относно уговореното в договорите и анекса – разбиване и събаряне на
тухлени и бетонови стени (чл. 1, б. „А“ от Анекса), изкопни работи, избутване
на земна маса и подравняване на терена и подравняване на земната маса
около имота.
Правилно прокурорът е посочил, че при измама, осъществена чрез
използване на договорни отношения, страната съзнателно встъпва в
договорно правоотношение без намерение да изпълни поетите задължения, но
с цел да увеличи своя или чужд патримониум, като приема престацията на
своя контрахент и по този начин причинява на последния имотна вреда.
Наказателно- правната измама като обективен резултат се проявява в
неизпълнение на поето договорно задължение, но не всяко неизпълнение е
измама.
За да се достигне до извод за осъществена измама, следва да бъде
извършен анализ на всички установени от обективна страна обстоятелства,
които да обосноват умисъл за извършването й.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че преди
сключването на процесните договори И.С. и Т.Т. и съпругата му Т.а са се
познавали и са били в приятелски отношения. Логично е същите да са били
запознати с дейността на фирмата му. Сам жалбоподателя заявява, че към
25.09.2011 г. С. е бил регистриран като ЕТ с фирма „*****“ с ЕИК *****, с
предмет на дейност ремонтно-строителна и превозна дейности.
По безспорен начин се установява, че на 14.10.2011г. И.С. е получил
по своя лична сметка парична сума в размер от 60 000 лева. Същата е
наредена от ЕТ „*** - Т.Т.“. По това време едноличния търговец е имал
дългове към банка. Същевременно търговецът е имал намерение да инвестира
в преустройство на сграда, която бил закупил от св. Б.И. и което е наложило
да рефинансира заемите си в банката. И.С. също имал задължения, но към
друга банка. Същият е изпитвал затруднения при изпълнението на
задължението си към нея. Същата банка се съгласила да отпусне заем на
едноличния търговец, с който да рефинансира заемите в другата банка.
Именно от постъпилите суми по този заем, процесната сума от 60000лева е
11
наредена по сметката на С.. Сумата послужила за погасяване на част от
задълженията му.
Безспорно е също, че отпуснатите от банката средства са за
осъществяване на инвестиционния проект на едноличния търговец. Ето защо
същият е следвало да представи доказателства, че предоставените в заем суми
са използвани именно за реализирането на инвестиционните му намерения.
Едно такова доказателство било представения пред банката договор за
изработка от 15.09.2011 г. между ЕТ „*** - Т.Т.“ и И.Х. С., както и
последващия Анекс към договор за изработка от 26.09.2011 г.
Факт е, че по делото от страна на св. Т.Т. са представени договор за
изработка от 25.09.2011 година, констативен протокол от 18.10.2011г., анекс
от 19.10.2011 г към договор за изработка от 25.09.2011г., запис на заповед и
платежни нареждания.
Правилно прокурорът е обсъдил хаотичността в договорните
отношения, като освен обстоятелството кога точно е следвало да започне и
приключи изпълнението по договора от страна на И.С., липсва яснота и какво
точно е следвало да бъде извършено по тези договори, тъй като е налице и
сключен по-късно анекс към втория договор, според който освен обема от
работа по договорите се прибавяла и нова такава. Тази неяснота затруднява
разследването. Въпреки пространствеността на жалбата си, както и
проведените разпити и очни ставки Т. не излага причини, поради които
страните са променили сроковете на изпълнение по договора, нито причината,
поради която същият е следвало да заплати за почти същата работа, двойна на
първоначално уговорената сума. Тези обстоятелства са важни, доколкото
пораждат съмнения относно действителната воля, която Т. в качеството на
едноличен търговец е вложил при подписване на договорите.
На следващо място в обжалваното постановление прокурорът е
възприел нееквивалетността на престацията и уговорената сума, като е
посочил, че според заключението на съдебнотехническа експертиза в
инкриминирания период не е имало нужда от провеждане на СМР - избутване
на земна маса, подравняване на терена и подравняване на земната маса около
имота (според последния анекс). В тази връзка се сочи, че липсва и
строително разрешение за извършване на посочените в договора дейности.
Прокурорът е приел, че се касае за фиктивност на договорките, което
12
обосновава липса като от обективна, така и субективна страна на осъществена
измама. Независимо от този правен извод, прокурорът същевременно не е
кредитирал напълно показанията на И.С., като ги е съпоставил наред с
другите събрани по делото доказателства.
Правилни са изводите на прокурора направени в атакуваното
постановление, че липсата на строително разрешение за извършване на
изкопни работи в такъв мащаб, липсата на други документи, удостоверяващи
намерението на св.Т. да предприеме прокопаване и извън имота и включване
в общински водопровод, съпоставено с кратките срокове за изпълнение на
задълженията и по двата договора за изработка, поставят под обосновано
съмнение намерението да бъдат извърши описаните в договорите и анекса
работи. Последното кореспондира с показанията на св. И.С., че истинската
уговорка е за формално сключване на договор за изработка, без да се очаква
неговото изпълнение. Доколкото са събрани данни, че към 2011г. двамата са
били в приятелски отношения, налага се извода, че сумата от 60 000 лева е
дадена на С. на друго основание. Същевременно по делото не са събрани
други доказателства, които да сочат извършени действия от страна С., които
да са мотивирали сключването на договорите. В тази връзка наведените в
жалбата твърдения, че С. е въвел в заблуждение относно техниката, с която
разполага, са неоснователни. Относно тези обстоятелства свидетелите В. Т.а
и Т.Т. излагат противоречиви данни. Освен това предвид приятелските им
отношения същите логично същите да са запознати с дейността на фирмата на
И.С. „*****“ с ЕИК ***** и възможността същият при нужда да наеме
техника от други фирми. В този смисъл са показанията на св. Т.. Съдът
напълно споделя направените изводи, че между И.С. и Т.Т. са налице
облигационни отношения, които обаче не се основани на договор за
изработка. Доказателство в подкрепа на горния извод са безспорно
установения факт по делото – пет дни след като парите са наредени по сметка
на С., в разрез на договорките по договорите, на 19.10.2011г. е изготвен
констативен протокол, установяващ, че работа не е започнала, а С. следва да
върне парите в срок до една година.
Предвид горното съдът намира Постановлението за прекратяване на
наказателното производство се явява законосъобразно и обосновано, поради
което следва да се потвърди.
13
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК,
Свищовският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 16.02.2022г на прокурор Блага
Георгиева за прекратяване на досъдебно производство № 32/ 2021 г. по описа
на ОСО на ВТОП (пр. № ТОС - 960/ 2016 на ВТРП), като правилно и
законосъобразно.
Определението подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд
Велико Търново в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на ТО – Свищов и на
жалбоподателя.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
14