О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260225 , 26.08.2020 г. гр. Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен
състав в закрито заседание на двадесет и шести август две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър
Муртев
като разгледа докладваното от
младши съдия Александър Муртев ч. гр. д. № 1770 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и
сл. от ГПК вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 12070 от 17.07.2020 г., подадена от "Ай Тръст"
ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град София, бул.
"Витоша" № 146 (сграда
А), ет.4, Бизнес
център “България” представлявано от Ива Шаламанова – управител, действащо чрез ю.к. Велислав
Генов срещу Разпореждане № 8370 от 28.05.2020г., постановено по частно гражданско дело № 2371 по описа на Районен съд Бургас за 2020 година в частта му, с която е отхвърлено
като неоснователно искането на заявителя "Ай Тръст" ЕООД за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К.С.Б. за сумата от 50,04 лева, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, както и за претендираните разноски за горницата над
65,16 лв. до пълния заявен размер от 75 лв.
Частният жалбоподател намира
разпореждането в обжалваната му част за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Описват се параметрите на сключения между "Кредисимо"
ЕАД и К.Б. договор за потребителски кредит. Оспорва като
неправилен извода на съда, че потребителят не е
имал възможност да влияе върху уговорените клаузи, тъй като
предоставянето на поръчителство не е поставено като необходимо предварително
условие за получаване на кредит. Жалбоподателят
твърди, че при кандидатстването си за кредит длъжникът сам е избрал да обезпечи
поетото договорно задължение чрез поръчителство от трето одобрено от кредитора
юридическо лице, като е имал възможността да сключи и договор за потребителски
кредит без обезпечение или да предостави банкова гаранция. Посочва се още, че
длъжникът предварително се е запознал с условията на договора за предоставяне
на поръчителство, включително и размера на дължимото възнаграждение по него,
след което е подписал договора. Жалбоподателят твърди, че факта, че
поръчителят е предварително одобрено от “Кредисимо” юридическо лице не прави договора за поръчителство
недействителен спрямо длъжника. Оспорва се като
неправилен извода на първоинстанционния съд, че щом две юридически лица са свързани
помежду си е налице нарушение на законовите разпоредби. Релевира доводи, че от
представените пред заповедния съд договори
безспорно се установява, че са налице три отделни лица със собствена
правосубектност, като отношенията между заявител и длъжник, длъжник и кредитор
и кредитор и поръчител са регламентирани в отделни договори. Застъпва се
становище, че договорът за предоставяне на
поръчителство била сделка,
която се регулирала от ЗЗД, а не от ЗПК, правоотношението по която било странично от това по
отпускане на кредит. Сочи се, че
противно на разбиранията на съда, обезпечението по никакъв начин не е свързано
с оценката на клиента и същото има за цел по-бързото разглеждане на
заявлението, а не неговото одобрение. Излагат се подробни съображения за валидност на задължението за заплащане на
възнаграждение на поръчителя, които се аргументират със свободата на
договаряне.
В допълнение сочи, че дължимото въз основа на това правоотношение
възнаграждение обезпечава изпълнението на задълженията по договора за кредит, като
не представлява допълнителна сума по смисъла на чл.10а от ЗПК.
В заключение се моли съдът да
отмени разпореждането в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски
- държавна такса за настоящото производство, както и пълния размер на заплатената
държавна такса при подаване на заявлението.
Съдът, след
като се запозна с материалите по частно гражданско дело № 2371 по описа на Районен съд Бургас за 2020 г. и с наведените в частната жалба
оплаквания, намира за установено следното от фактическа страна:
Районен съд Бургас е сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "Ай Тръст" ЕООД срещу К.С.Б., ЕГН: ********** за заплащане на следните суми: 250,00 лева – главница по договор за потребителски кредит № 1126547 от 26.08.2018г. ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 26.05.2020 г.
до окончателното й изплащане; 51,60 лв. договорна лихва, 29,87 лева административни разноски за извънсъдебно събиране на
вземането по кредита, 50,04 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство.
Претендира
се и присъждането на направените в заповедното производство разноски в размер
на 25,00 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лв.
Към заявлението са приложени,
както следва: Договор за потребителски кредит № 1226547 от 26.08.2018 г.,
сключен между "Кредисимо" ЕАД и К.С.Б.; приложение № 1 към договора за потребителски кредит с включен
погасителен план; Общи условия за предоставяне на кредити на
"Кредисимо" ЕАД; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити (приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от
Закона за потребителския кредит); договор за предоставяне на поръчителство от
26.08.2018 г., сключен между "Ай Тръст" ЕООД и К.С.Б.; Приложение № 1 към договор за предоставяне на
поръчителство; Договор за поръчителство от 26.08.2018г., сключен между "Кредисимо" АД и "Ай Тръст" ЕООД.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта относно претенциите за сумата 50, 04 лева, представляваща възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до 14.07.2020г., както и за претендираните разноски за горницата
над 65,16 лв. до пълния заявен размер от 75 лв.
Разпореждането е връчено на заявителя "Ай
Тръст" ЕООД на 18.06.2020 г. Частната жалба е подадена на 25.06.2020 г. чрез
куриер.
При така приетата фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от обжалването срещу
акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, в законоустановения срок.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Договорът
за предоставяне на поръчителство не е договор за поръчителство по смисъла на
ч.138 от ЗЗД, а възмезден и двустранен договор за поръчка по смисъла на чл.280
и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение за услуги не попада в обхвата
на общия разход по кредита, съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК. В конкретния случай,
с договора за поръчка “Ай Тръст” ЕООД се е задължило да отговаря пред кредитора “Кредисимо” солидарно с
длъжника за изпълнението на всички негови задължения по договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му.
Гореизложеното
обуславя извода, че навлизайки в преценка за неравноправния характер на
дължимото от потребителя възнаграждение за предоставяне на поръчителство,
районния съд е нарушил разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗПК, съгласно която преценяването
на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
По
изложените съображения ОС-Бургас приема, че Разпореждане №
8370 от 28.05.2020г., постановено по
частно гражданско дело № 2371 по описа на Районен съд Бургас за 2020 година следва да бъде отменено като неправилно в
обжалваната част, а в полза на заявителя да бъде издадена заповед за изпълнение
за претендираните от него суми – възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 50,04 лв., както и за претендираните разноски за
горницата над 65,16 лв. до пълния заявен размер от 75 лв.
В полза на частния
жалбоподател се следват
и направените в настоящото производство разноски,
поради което и за тази сума за разноски в заповедното производство следва да
бъде издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран и на основание чл. 278 от ГПК Окръжен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане №
8370 от 28.05.2020г. по ч. гр. д. № 2371 от 2020г. по описа на РС – Бургас, с
което е отхвърлено като неоснователно искането на заявителя
"Ай Тръст" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу К.С.Б.,
в частта относно сумата от 50,04 лева, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, както и за претендираните разноски за горницата над
65,16 лв. до пълния заявен размер от 75 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя "Ай Тръст" ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град София, бул. "Витоша" № 146 (сграда
А), ет.4, Бизнес
център “България” представлявано от Ива Шаламанова – управител, действащо чрез ю. к. Велислав
Генов срещу К.С.Б. за следните
суми: сумата от 50,04 лева, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, сумата от 9,84 лева, представляваща разлика над
присъдената сума за разноски от 65, 16 лева до 75, 00 лева, както и сумата от
15, 00 лева за държавна такса за частна жалба.
ВРЪЩА делото на Районен
съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по
чл.410 от ГПК, съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: