МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 45/05.11.2019 ГОД. ПО НОХД № 78/2019 ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД –
КУБРАТ
Наказателното
производство е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат
обвинителен акт срещу подсъдимия П. *** за това, че в периода от 31.05.2016 г. до 09.06.2016 г. в с. Варвара, обл. Пазарджик,
с. Звънарци, обл. Разград и гр. Кубрат, обл. Разград, действайки в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал
заблуждение у П.В.Д. ***, че ще дойде при него да живеят заедно, представяйки
се за жена с име „В.“ и с това му е причинил имотна вреда в размер на 25.00
лева и у Х.М.Ш. ***, че ще дойде при него да живеят заедно, представяйки се за
жена с име „В.“, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 285.00 лева,
общо размер на причинената вреда 310.00 лева, като измамата представлява опасен
рецидив – престъпление по чл. 211,
предл. второ, във вр. с
чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1,
във вр. с чл. 29, ал.
1,б. „а“ и б. „б“ от НК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е било повдигнато
с обвинителния акт. Заявява, че събраните в хода на досъсебното
производство и в рамките на съдебното дирене доказателства, сочат несъмнено, че
А. е автор на инкриминираното
деяние, за което е обвинен. Пледира съдът да постанови
съдебен акт, с който го признае за виновен и му наложи
предвиденото за това престъпление наказание над минимума предвиден в
закона
– четири години лишаване от свобода, което
подсъдимият да изтърпи при строг режим с
оглед обремененото му съдебно минало.
Подсъдимият
П.Г.А., както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание не се признава
виновен в извършване на деянието, за което е обвинен. Твърди,
че не е автор на претъплението, в извършването на което е обвинен от прокурора,
а тъй като нямал близки и не разполагал със средства, се принуждавал да „поема“
вината на истинските извършители. Назначеният му служебно от
съда защитник пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Твърди, че в килията, която обитавал А. е имало и други осъдени лица, които са
ползвали една и съща сим-карта, поради което не са събрани безспорни
доказателства, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние.
Заявява, че св. Ш. не е идентифицирал подсъдимия като лицето от женски пол, с
което е разговарял.
Съдът, след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.П.Г.А.
е 38-годишен,
с българско гражданство,
неженен, осъждан, в момента в Затвора гр. Варна, с основно образование,
безработен.
Свидетелят
М.С.К. се познавал с подсъдимия П.Г.А. от дълги години, тъй като живели в дом
за деца лишени от родителски грижи в с. Могилино, а познанството му със св.В.И.
било от скоро, тъй като обитавали една и съща квартира в гр. Русе. Въпреки че
впоследствие И. се преместила да живее на друго място в същия град, продължила да
поддържа връзка с К..
Подс. А.
се свързал с приятеля си от детството – М.К. и го помолил да получава чрез
пощенски записи пари на свое име, които впоследствие да препраща на подсъдимия
в гр.Белене. К. първоначално се съгласил, но като установил, че за да получава
записите трябва да попълва данните си, а бил неграмотен, започнал да търси
съдействието на своята бивша съквартирантка, която попълвала бланките вместо
него. Свидетелят обаче все по-трудно се справял с получаването и препращането
на записите, тъй като сменил работното си място, а обектът на който работел бил
извън гр. Русе. Така подсъдимият предложил на св. И. да извършва тази услуга,
като св. К. предоставил телефонният номер на свидетелката, за да комуникира с
нея, когато пристигнат записите в пощата, а тя съответно му посочила трите си
имена.
Така
когато пристигал запис за получаване, А. уведомявал И., тя отивала в централна
поща гр. Русе, получавала сумата, след което по негово указание я препращала в
затвора гр.Белене, като последния път изпращала пари и в затвора в гр. Варна.
Случвало се някой път да изпраща запис и на друго лице, което й посочвал отново
А.. Свидетелката си удържала от тези пари само таксите за услугата във връзка с
препращането им.
Подсъдимият
използвайки данните на свидетелката публикувал във вестник „Лична драма“ в
периода 03.05.- 09.05.2016 г. и 31.05.- 06.06.2016 г. (л. 39 от том I от ДП) две обяви. Първата била с текст: „В., 170 см,
бедно момиче, търся сериозен човек, с когото ще се подкрепяме в живота. Живея на квартира. Без SMS – **********“, а втората – „В.,
170 см, търся мъж, който да ми плати билет и да живея при него. Писна ми да съм сама. Без SMS – **********“.
Телефонният номер и в двете обяви бил на подс. А..
През
месец май 2016 год. св.П.В.Д.,***, прочел обявата във вестника и позвънил на
посочения номер. А., преправяйки гласа си, се представил за В.. Разговаряли
няколко пъти, като подсъдимият успял да го увери, че е сам, че живее на
квартира в гр. Русе, че иска да отиде при св.Д. и да се оженят. Поискал
сумата 25 лева за билет за влак, като посочил да бъде изпратена в пощата в гр.
Русе до поискване на имената В.И.И.. Така на 31.05.2016 г. св.Д. чрез
телеграфен запис изпратил сумата 25 лева, за да може В. да си купи билет за
влака. След два дни свидетелят позвънил на телефонния номер, посочен в обявата
за да разбере дали са получени парите, като отново А., преправяйки гласа си
потвърдил получаването на парите и обещал до три дни да отиде при него, за да
заживеят заедно. В рамките на посочените дни свидетелят ходел всеки ден на
спирката, знаейки разписанието на влаковете, но тъй като В. не пристигнала и не
отговаряла на телефонните му обаждания, свидетелят разбрал, че е излъган и
подал жалба до министъра на вътрешните работи.
Св. Х.Ш. *** с възрастната си майка.
Тъй като бил разведен и търсел жена, негов съселянин му предложил да си вземе
вестник „Лична драма“ и чрез публикуваните обяви да си намери спътница в
живота. След като се снабдил с един брой от посочения вестник, свидетелят
попаднал на обявата на В.. Позвънил на телефонен номер ********** и му се обадил подсъдимият, отново
преправяйки си гласа и представяйки се за В.. Разказал, че
живее на квартира в гр. Русе, че няма работа, че няма
пари да плати наема. Седмица след разговорите помежду им, подсъдимият
представяйки се за В. поискал пари от свидетеля, като продиктувал трите имена и
ЕГН-р на св.В.И.. Ш. изпратил
на 07.06.2016 г. с пощенски запис сумата от 135 лв. Свидетелят
искал да я види как изглежда и тогава подсъдимият изпратил и снимки, като на
едната били две жени, като казал, че едната е приятелка, и друга снимка на
женски полов орган. „В.“ обяснила, че няма пари
за ток и за билет, за да дойде в Кубрат, поради което Ш. изпратил с втори
пощенски запис сумата 150 лв. (фискални бонове за
сумите от 135 лв. и 150 лв. приложени на л.21 от том II от ДП). Чакал я на автогарата в град Кубрат, но „В.“ така и не пристигнала, а впоследствие и не отговаряла на
телефонните обаждания. Свидетелят продиктувал на своя
съселянка текст на жалба, която изпратил на полицейските органи, тъй като
разбрал, че е бил измамен.
Видно от приложените на л.
95-л.97 от том I на ДП
протоколи и докладна записка, при извършен личен обиск и претърсване в Затвора
в гр.Варна, където е бил преместен подс.П.Г.А., от същия са били иззети
следните вещи, относими към делото: 1 бр. СИМ карта на „Теленор“, с изписан на
нея № 89359050100506686774 и 1бр. карта памет „Micro- 4 GB“, а от багажа на
неговия съкилийник Р.Х.Г. - 1 бр. мобилен телефон „Sony Ericson“
K330S/NWUJ00N389H с камера; 1 бр. батерия за мобилен телефон Sony Ericson
S/N006131HNMBLS09W14; 1 бр. мобилен телефон „Nokia“ С2-01, черен на цвят, IMEI
354647/05/259650/9; 1 бр. слушалки за мобилен телефон и 1 бр. батерия за
мобилен телефон „Nokia“ BL-5С № 28/IH10403254, приложени като веществени
доказателства.
По отношение на иззетите сим
карта и карта-памет е извършена приложената на л. 55-л.60 Протокол от извършена
експертиза № 2018/ИКУ-129, а по отношение на иззетите мобилни телефони –
приложената на л.66-л.74 Протокол от извършена експертиза № 2017/ИКУ-111,
извършени от вещи лица-специалисти от ЦЕКИ на НИК при МВР – София.
По доказателствата:
Възприетата от съда фактическа
обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото и
преценени по реда на чл.14 от НПК, писмени и гласни доказателства: приобщените
по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК показания на св.П.В.Д., показания на
свидетелите Ш., К., И. и Н., справка за съдимост, експертни справки, техническа експертиза,
протоколи за личен обиск, веществените доказателства.
Всички доказателства в своята
съвкупност сочат както авторството на подсъдимия, така и индивидуализират деянието
му. Показанията на
свидетелите Д., Ш., К., И. и Н. се подкрепят от писмените доказателства –
изготвените протоколи за експертизи, техническа експертиза, протоколи за обиск,
писмо от мобилен оператор „Теленор“, поради което съдът изцяло кредитира
сочените гласни доказателства.
От писмото на мобилния оператор
„Теленор България“ ЕАД се установи, че
СИМ карта с фабричен номер 89359050100506686774, иззета при личния обиск на
подсъдимия А. ***, е регистрирана с номер за разговори +359********* с титуляр „ТИ
СИ И ЛИЗ ЕЖ“ в периода 24.02.2015 г. - 27.06.2017 г.
Категорично се установи, че номерът,
на който и двамата пострадали са звъняли, е ползван от А.. Както сочи св. Н. ***,
докато е бил в Затвора Белене, а след това и в Затвора Варна, А. се е свързвал
от същия номер със св. В.И., за да дава указания относно постъпили пощенски
записи. При проследяване на сигнала от сим картата, съответстваща на този
телефонен номер, тя е била установена в П.Г.А., а според свидетеля той не е
прехвърлян с други съкилийници от Белене
във Варна.
Видно и от показанията на св. И.,
че по време на разпита й пред разследващия полицай е позвънила от телефона си
на номера посочен в обявите ********** и на обаждането й отговорил подсъдимия А..
В подкрепа на този извод е и
установеното в картата памет на подсъдимия текстово съобщение: „П. асъм урко
това ми е номера **********“, с дата от регистрите 12.08.2016 г. Както сочи и
св. Н. двете снимки, изпратени на св. Ш. от „В.“ са били налични в картата памет
в папка с надпис „В.“ на латиница и са били както сочи той в с. з „едно към
едно бяха“. Телефонните номера използвани от свидетелите К. и И. са
съществували като запис в телефонния указател на сим картата иззета от
подсъдимия. Също така и телефонния номер на св. Ш. +359********* е съществувал
като запис в телефонния указател на сим картата като е записан „1555“.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите Д., Ш., К., И. и Н., същите са логични и безпротиворечиви,
взаимодопълващи се и съответстват на останалите събрани по делото
доказателства. В показанията си пред съда Ш. твърди, че е изпратил на два пъти
с пощенски записи по 150 лв., а видно от приложените фискални бонове, че
единият запис е за сумата 135 лв., а другият за 150 лв. Тази неточност съдът
преценява като резултат от изминалия дълъг период от време, повече от три
години, считано от датата на деянието.
Показанията на св. Д.М. не се
кредитират от съда, тъй като остават изолирани и неподкрепени от многобройния
събран доказателствен материал.
От правна страна:
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият П.Г.А. с действията си
е осъществил състава на престъпление по чл. 211, пр.
2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода от 31.05.2016 г. до 09.06.2016 г. в
с. Варвара, обл.
Пазарджик, с. Звънарци, обл. Разград
и гр. Кубрат, обл. Разград, действайки в
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал заблуждение у П.В.Д. ***, че ще дойде при него
да живеят заедно, представяйки се за жена с име „В.“ и с това му е причинил
имотна вреда в размер на 25.00 лева и у Х.М.Ш. ***, че ще дойде при него да
живеят заедно, представяйки се за жена с име „В.“, и с това му е причинил
имотна вреда в размер на 285.00 лева, общо размер на причинената вреда 310.00
лева, като измамата представлява опасен рецидив.
Подсъдимият
А.
осъществил престъплението като възбудил и поддържал у пострадалите заблуждение -
неправилна представа относно определени факти от действителността, отнасящи се
до условията, при които измаменото лице ще осъществи акта на имуществено
разпореждане. Тази представа е от съществено
значение за вземането на решение за разпореждане с имуществения предмет, тъй
като последния се намира във
фактическата власт на пострадалото лице. Нейното значение за механизма
на измамата се определя от това, че ако измаменият не бе формирал такава
представа, той не би се разпоредил с имуществото. В случая подсъдимият осъществил и двете форми на изпълнителното
деяние, като първо въвел, а после и поддържал в заблуждение свидетелите, че е жена
на име В., че е безработна, живее под наем, не й достигат средствата, писнало й
да живее сама и иска да се обвърже с пострадалите. Впоследствие мотивирани от тези неправилни представи
измамените извършили акт на фактическо разпореждане с
имуществения предмет като са
изпратили суми съответно от 25 лв. (св. Д.) и 285 лв. (св.Ш.),
или общо 310.00 лева, в резултат на което е настъпила имотна вреда в имуществото им. Налице е причинна връзка между деянието и престъпния резултат –
последният (т. е. имотната вреда) настъпва като пряко следствие от
имущественото разпореждане, осъществено от измамените лица, а
разпореждането е следствие от неправилната представа на тези лица относно условията на разпореждането.
Видно
от приложената на по ДП справка за съдимост, подс.А. е осъждан многократно,
като последните осъждания са както следва:
Със
Споразумение № 158/12.04.2010 г. по НОХД № 835/2010 г. по описа на Районен съд – Русе, влязло в
законна сила на 12.04.2010 г. за извършено
престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2
във вр. с чл. 195, ал.
1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК е осъден на 1 година и 6
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000 лева; Със Споразумение №
507/14.12.2011 г. по НОХД №
2482/2011 г. по описа на Районен съд – Русе, в сила от 14.12.2011г. за извършено престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 2 въ вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1
във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с ал. 1
от НК е осъден на две години лишаване от свобода - при първоначален
строг режим; С Присъда № 2/09.01.2012 г. по НОХД № 636/2012 г. по описа на Окръжен съд –
Русе, в сила от 16.10.2012 г.
за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с. чл. 198, ал. 1 от НК е осъден на осем години лишаване от
свобода при първоначален строг режим; Със Споразумение
от 28.03.2016г. по НОХД № 111/2016 г. на Районен съд – Велинград за извършено престъпление по чл. 211, предл. второ във вр. с чл. 209, ал. 1
във вр. с чл. 29, ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК е осъден
на
шест месеца лишаване от свобода.
По последните
четири присъди е осъждан ефективно на лишаване от свобода, като по три от тях
за срок повече от една година; престъплението предмет на настоящата присъда е
извършено след като е осъждан повече от четири пъти за умишлено престъпление от
общ характер и нито едно не е било отложено за изтърпяване на основание чл. 66
от НК. По отношение на последните три присъди е видно и че не е изтекъл срока
по чл. 30, ал. 1 от НК към датата на извършване на деянието, предмет на
настоящото обвинение. Това определя деянието като извършено в условията на
опасен рецидив - чл.29, ал.1 б.„а” и „б” от НК.
Двете деяния са
извършени от подсъдимия при условията на продължавано престъпление по смисъла
на чл. 26 от НК,
тъй като осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени
са през неподължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като второто и третото от тях се явява продължение на
предшестващото както от обективна,така и от субективна страна.
Всичко изложено
до тук води до несъмнения извод, че не са налице предпоставките за приложение
на чл. 9, ал. 2 от НК – нито деянието е малозначително, нито неговата
обществена опасност е незначителна.
От субективна
страна подсъдимият е действал при пряк умисъл и с користна цел:
предвиждал, че следствие на неговото въздействие върху измамените у последните възникват
неправилни представи и е поддържал тези вече възникнали представи, както и
предвиждал, че измамените лица ще извършат акт на имуществено
разпореждане.
По
наказанието:
Предвид
изложеното съдът призна подс.П.Г.А. за
виновен в извършване на престъплението по чл. 211, пр.
2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието
съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: съдействие за разкриване
на обективната истина; сравнително ниска стойност на причинените вреди; отегчаващи
отговорността обстоятелства: престъпна упоритост. Отчитайки
предходното съдът наложи наказание
на минимума предвиден в закона като отмери три години лишаване от свобода,
което подсъдимият с оглед обремененото съдебно минало следва да изтърпи при
строг режим.
С оглед този изход на делото –
осъдителна присъда, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият П.Г.А. следва да заплати в полза на ОД на
МВР – Разград сумата 323.48
лева – разноски на досъдебното производство, в полза на Националното бюро за
правна помощ – гр. София сумата 200.00 лева – разноски за
осъществяване на правна помощ по ДП
и по сметка на Районен съд – Кубрат сумата 10.00 лева – разноски на
съдебното следствие.
С
присъдата съдът постанови на основание чл. 53, ал. 1, б.
„а” от НК веществените доказателства по делото: 1 бр. СИМ карта на „Теленор“ с изписан на нея
№ 89359050100506686774; 1 бр. карта памет „Micro- 4 GB“; 1 бр. мобилен телефон „Sony Ericson“ K330S/NWUJ00N389H с камера; 1 бр. батерия за
мобилен телефон „Sony Ericson“
S/N006131HNMBLS09 Wl 4; 1 бр. мобилен телефон „Nokia“ С2-01, черен на цвят, IMEI
354647/05/259650/9;
1 бр. слушалки за мобилен телефон, да бъдат отнети в полза на
държавата и като такива без пазарна
стойност да бъдат унищожени, след влизане в сила на съдебния
акт.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
Председател: /П/
Ал. Великова