РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000837 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260303 от 02.07.2021 г.,постановено по т.д.№1090/2019 г. по описа на
Окръжен съд-П.,ТО,XI-ти състав,е уважен иска,предявен от ЕК. Д. С., ЕГН **********, М.
ЕМ. С., ЕГН ********** и Б. ЕМ. С., ЕГН **********, действащи в качеството им на
наследници по закон на Е.К.С., ЕГН **********, починал на 26.07.2018 год., като е осъден
ответника „Ф.Х.З.“ АД-гр.С., ЕИК ********* да заплати на основание чл. 382, ал. 1 КЗ на
„П.И.Б.“ АД-гр.С., ЕИК *********,сумата от 73 317,84 лева, представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „Живот“, обективирана в
застрахователен сертификат за групова застраховка „Спокойствие Fi Health“
№************* и Общи условия към него, сключена с Е.К.С., наследодател на ищците,
обезпечаващо изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договор за банков
кредит „Жилищен кредит право на избор“, сключен на 08.03.2017 год. между Е.С. и
„П.И.Б.“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба
– 13.12.2019 год. до окончателното плащане.
Със същото решение е осъден ответника „Ф.Х.З.“ АД, ЕИК *********, на основание
1
чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд – П. за държавни такси сумата 2 932,71 лева държавна такса, определена
върху цената на иска,а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъден да заплати на ищците ЕК.
Д. С., ЕГН **********, М. ЕМ. С., ЕГН ********** и Б. ЕМ. С., ЕГН **********, всички от
гр. П., ул. „С.“ №**, ет.*, ап.** сумата 100 лева разноски по делото.
И на следващо място,с решението от 02.07.2021 г. ответното дружество „Ф.Х.З.“ АД,
ЕИК ********* е осъдено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на
адвокат Д.Н. М., с персонален номер ********** от Адвокатска колегия-П., с адрес гр. П.,
ул. „С.В.“ №*, ет.*, офис *, сумата 2 729,54 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от „Ф.Х.З.“ АД, ЕИК *********-
ответник в първоинстанционното производство,с която решението е обжалвано изцяло.В
същата е изразено становище,че обжалваното решение е незаконосъобразно и
неправилно,тъй като съдът не е обсъдил наведените от ответника-жалбоподател възражения
в цялост и е извел неправилни фактически и правни изводи по съществото на спора.Според
жалбоподателя,неправилно първоинстанционният съд е приел в решението си,че е останал
недоказан факта,че приложимите общи условия по застрахователния договор са били приети
от Е.С. при включването му в покритието по застраховката,както и че същите го
обвързват.Конкретни доводи в тази насока излага в пункт 1-ви от жалбата,а в пункт 2-ри
излага аргументи за неоснователност на поддържаното от ищците твърдение за наличие на
т.н. „неравноправни клаузи“ в застрахователния договор.На следващо място,в пункт 3-ти от
жалбата,дружеството-жалбоподател е оспорило констатацията на първоинстанционния
съд,че застрахованият е бил лишен от възможността да посочи едно или няколко
заболявания,за които е знаел при включването му в покритието по застраховката.Поддържа
и аргумента за доказана причинно-следствена връзка между предходните хронични
заболявания и настъпилата смърт на застрахования.Счита,че щом застрахованият е бил
диагностициран с редица хронични заболявания /артериална хипертония,диабет и синдром
на Къшинг/ доста преди включването му в покритието по застраховката,то той не е следвало
да подписва „Заявление за застраховане“ от 07.02.2017 г.С оглед на това,както и с оглед
разпоредбата на чл.363,ал.4 от КЗ,дружеството-застраховател счита,че е имало основание да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение относно настъпилото събитие,тъй като
от наличната информация,предоставена от самия застрахован преди включването му в
застраховката,същият не е декларирал съществени обстоятелства,касаещи негови предходни
здравословни проблеми.Според жалбоподателя,в конкретния случай може да се направи
обоснован извод,че лицето е укрило обстоятелства,които са съществени от гледна точка на
оценката на риска,а и освен това,именно тези факти и обстоятелства са оказали съществено
въздействие за настъпване на събитието.Твърди,че от друга страна дружеството изрично е
предвидило в ОУ към Застраховката възможност за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение.В тази връзка се позовава на клаузата на чл.3.2.22 от Общите условия.Изразява
2
несъгласие и с констатациите на съда относно обстоятелството кога за първи път е
диагностицирано заболяването „диабет“ при Е.С..Позовова се в това отношение на
представената с исковата молба епикриза,издадена от УМБАЛ „С.Г.“ЕАД с вх.
№8288/04.09.2018 г.,от която ставало ясно,че диабетът е съществувал като придружаващо
заболяване при г-н С. две години преди издаване на епикризата и това заболяване е било
налице преди включването на застрахования в покритието по застраховката.
На следващо място,в жалбата се поддържа и аргумента,че първоинстанционният съд
не е следвало да кредитира показанията на изслушаните по делото свидетели,тъй като от
една страна показанията им били в пълно противоречие с медицинската документация по
делото,а от друга страна свидетеля В.П. се явявала роднина на починалия и в тази връзка
жалбоподателят счита,че показанията й би следвало да се разглеждат като заинтересовани с
оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.Освен това,в пункт 6-ти от жалбата,дружеството-
жалбоподател развива доводи за обосноваване на оплакването си,че първоинстанционният
съд неправилно е приел,че е налице покрит застрахователен риск,във връзка с който се
дължи обезщетение от застрахователя.
И въз основа на всички изложени в жалбата аргументи,дружеството-жалбоподател
моли да бъде постановено от настоящата инстанция решение,с което да се отмени
обжалваното първоинстанционно решение на ОС-П. и да се постанови ново такова,с което
изцяло да бъде отхвърлен предявения иск.Поискано е ищците да бъдат осъдени да му
заплатят разноските по делото.
Въззиваемите ЕК. Д. С.,М. ЕМ. С. и Б. ЕМ. С.-последната непълнолетна и действаща
със съгласието на майка си ЕК. Д. С.,не са подали в законния срок писмен отговор на
въззивната жалба.Изразяват становище по същата в съдебно заседание чрез общия си
пълномощник адв.Д.М.,който е заявил,че наведените във въззивната жалба доводи срещу
обжалваното решение са изцяло неоснователни и необосновани,а самото решение е
правилно,законосъобразно и обосновано.Пълномощникът е поискал да му се присъди
възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.
С въззивната жалба е представено заверено копие от цитираната по-горе
епикриза,което обаче не е прието от настоящата инстанция като писмено доказателство,тъй
като друго копие от същата епикриза е било представено с исковата молба по
първоинстанционното дело и прието като доказателство по същото дело.
Искания от страните за събиране на други доказателства не са заявени пред
въззивната инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо
правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в осъдителната му
част и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо
3
въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо и в частност-че първоинстанционният съд се е произнесъл именно
по иска,с който е сезиран и който иск е допустим.
По въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното
решение,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№1090/2019 г. по описа на ОС-П.,ТО,XI-ти състав ищците ЕК. Д. С.,М.Е. С. и
Б. ЕМ. С. /последната малолетна към момента на предявяване на иска и действаща чрез
своята майка и законен представител ЕК. Д. С./ са предявили срещу „Ф.Х.З.“АД-гр.С. с ЕИК
********* осъдителен иск с правно основание чл.382,ал.1 от КЗ,като са поискало
ответникът да бъде осъден да заплати на „П.И.Б.“АД с ЕИК *********,в изпълнение на
задължението си поето по застраховка „Живот“,обективирана в сертификат за групова
застраховка „Спокойствие FiHelth” и Общи условия към него,в полза на трето
лице,сключена с Е.К.С. с ЕГН **********-наследодател на ищците,сумата от 73 317,84
лв.,представляваща незаплатено застрахователно обезщетение в полза на трето лице по
застраховка „Живот“,обективирана в сертификат за групова застраховка „Спокойствие
FiHelth” и Общи условия към него,както да заплати и законна лихва върху сумата от 73
317,84 лв. главница,считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Искът е основан на гледните твърдения:
Твърди се в исковата молба,че на 08.03.2017 г. е бил сключен договор
№************ за банков кредит „Жилищен кредит право на избор“,по силата на който
кредитополучатели са станали Е.К.С. с ЕГН ********** и ЕК. Д. С. с ЕГН ********** /една
от ищците по делото/,а качеството на кредитодател е придобила „П.И.Б.“АД.Твърди се,че на
основание този договор е бил предоставен на двамата кредитополучатели банков кредит в
размер на 78 200 лв.,който бил изцяло усвоен от тях и който бил обезпечен със застраховка
„Живот“ съгласно раздел VII- “Доброволна застраховка“ от посочения договор.Твърди се,че
в тази връзка,на датата 21.03.2017 г. е била сключена застраховка „Живот“,обективирана в
застрахователен сертификат към групова застраховка „Спокойствие с FiHelth
№20170321090127,като застрахован е бил Е.К.С.,а застрахователната сума е била 78 200 лв.-
размерът на отпуснатия кредит.Един от покритите рискове по сключената застраховка,както
се твърди от ищците,е „смърт в резултат на заболяване“,застраховател по полицата е
4
ответното дружество „Ф.Х.З.“АД с ЕИК *********,а бенефициент /лицето,в чиято полза е
сключен застрахователния договор/ е „П.И.Б.“АД.Твърди се,че към цитирания сертификат
застрахованото лице е подписало декларация от 21.03.2017 г.,с която дава своето изрично
съгласие застрахователя да има достъп до всяка информация касаеща здравословното му
състояние,т.е. последния е могъл към момента на сключване на застраховката да установи
дали застрахования страда от евентуални заболявания,съставляващи пречка за сключване на
застраховката и опосредяващи отпадане на застрахователно покритие.
Ищците твърдят още,че на 26.07.2018 г. застрахованият-Е.К.С. е починал,като с оглед
аутопсионния протокол основното заболяване, довело до смъртта му,е синдрома на
„Къшинг“.Бенефециентът по застрахователното правоотношение-“П.И.Б.“АД изпратил
искане за изплащане на застрахователно обезщетение,но ответникът със свое писмо с изх.
№4463-1 от 15.10.2018 г. отказал плащането на такова обезщетение,като сочел,че се е
снабдил с медицинска документация,без да я прилага към отказа си и да я описва
подробно,от която било видно,че застрахованият е с диагностицирана дългогодишна
хипетония и диабет.Ищците твърдят,че последното заболяване е констатирано едва на
21.06.2018 г. с епикриза,издадена от МБАЛ „С.К.“-гр.П.,а преди това няма данни
застрахованият да е страдал от това заболяване,нито е лекуван за него.Твърдят,че според
ответника тези заболявания били в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на
застрахования,т.е. със заболяването довело до смъртта и в тази връзка отказал да изплати
застрахователно обезщетение поради наличие на предходни заболявания,настъпили преди
сключването на застраховката,също директни или индиректни последствия от тях,които не
са декларирани на застрахователя.В писмото на застрахователя се сочело,че конкретното
основание за отказа /за позоваването на изключен риск/ е т.3.2.22 от „Общите условия на
застраховка „Спокойствие с FiHelth”,но ищците заявяват,че тази клауза гласи нещо съвсем
различно от конкретната обосновка на застрахователя за отказа.В исковата си молба ищците
излагат иаргумента,че липсва причинно-следствена връзка между заболяване,довело до
смъртта на застрахования и негови предходни заболявания.Твърдят,че дори и същият да е
имал предходни заболявания,то те не са довели до смъртта му или до възникване на
заболяването,причинило смъртта,поради което и направеният отказ е неоснователен.В
исковата си молба развиват доводи и за нищожност на клаузата,обективирана в т.3.2.22 от
ОУ на застраховка „Спокойствие с FiHelth”,поради противоречието й с добрите нрави и
противоречие на закона-чл.143 от ЗЗП.Излагат аргументи и за обосноваване на активната си
процесуална легитимация по предявения иск,както и на искането си процесната
сума,представляваща застрахователно обезщетение,да бъде изплатена на на тях,а на трето
лице-“П.И.Б.“АД.
Ответникът „Ф.Х.З.“АД-гр.С. с ЕИК *********,с подадения от него отговор на ИМ,е
оспорил иска като неоснователен.Позовава се на чл. 3.2.20 и чл. 3.2.24 от Раздел „Покрити
рискове. Изключени рискове“ от Общите условия, според които отговорността на
застрахователя не може да бъде ангажирана и той не носи риска от настъпване на събитие
при укрито заболяване, както и възможни негови последствия, които са настъпили в срока
5
на застрахователния договор, при известност на което застрахователят не би сключил
застрахователния договор.Ответникът е признал,че основната причина за смъртта на
застрахования е „синдром на Къшинг“,както се сочи в протокола за аутопсия,но твърди,че
това заболяване се характеризира с високо кръвно налягане,развитие на диабет и др.,като в
случая съпътстващи заболявания,станали причина за смъртта на С.,са хипертрофична
сърдечна болест, състояние след СКАГ и стениране, както и захарен диабет тип 2-НИЗТ,
което заболяване било диагностицирано през 2016 год., а артериалната хипертония била
диагностицирана 8 години преди смъртта.
Ответникът е изложил в отговора си на ИМ твърдението,че при включването на С. в
застраховката, същият е попълнил заявление за застраховане, даващо информация за
здравословното му състояние, в която посочил, че не е „лекуван през последните пет години
от … високо кръвно налягане, сърдечни атаки или заболявания, … диабет…“. Заявява,че е
налице пряка причинно-следствена връзка между съзнателно премълчаните заболявания –
диагностицираната през 2010 год. артериална хипертония и диагностицирания през 2016
год. захарен диабет и настъпилата през 2018 год. смърт, чиято основна, но не единствена
причина е синдромът на Къшинг.Сочи,че законът разграничава съзнателното от
несъзнателното премълчаване или неточно обявяване, като в случаите на съзнателно
премълчаване според чл. 363, ал. 4 КЗ застрахователят може да откаже плащане,ако
премълчаното обстоятелство е оказало въздействие върху настъпване на събитието.Изразява
несъгласие с доводите на ищците за нищожност на клаузи от Общите условия към договора
поради противоречието им със закона – ЗЗП и поради накърняване на добрите нрави, като се
излагат аргументи в тази насока.
В допълнителната искова молба ищците са изразили становище,че след като
писменият отказ на застрахователя да изплати обезщетение е основан на чл. 3.2.22 от ОУ, то
той е обвързан от посоченото от него материалноправно основание за отказа и не може да се
позовава на нови основания за същия в хода на исковия процес.Наред с това са развили и
доводи за това,че застрахованият не е допуснал нарушение на посочените в отговора на
ответника норми на чл. 3.2.20 и 3.2.24 от ОУ. В посочената от застрахователя декларация С.
посочил, че не е „лекуван“ от предварително изброените заболявания, едно от които е
високо кръвно налягане в срок от пет години преди подписването на декларацията и
твърдят,че действително в този период на същия не е било назначавано лечение относно
есенциалната хипертония.Поддържат твърдението си,че неинсулинозависимия диабет е
констатиран като заболяване едва през 2018 год., т.е. след подписването на декларацията.
Оспорват твърдението на ответника, че артериалната хипертония и диабетът са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт,като твърдят,че единствената пряка
причина за смъртта е заболяването „синдром на Къшинг“,а хипертонията,обострянето й и
диабетът са следствие от това заболяване, а не негова причина.Твърдят още,че
представените с исковата молба ОУ не са подписани от застрахования и същият не е бил
запознат с тях,не е бил информиран за последиците от евентуалното непосочване на свое
заболяване,а застрахователят е могъл към момента на сключването на договора да провери
6
обстоятелствата, които изтъква като основание за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение, но не е сторил това.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът е заявил,че не е налице
промяна в основанието за отказа му да изплати обезщетение в хода на съдебното
производство.В отговора на исковата молба, при позоваване на чл. 3.2.20 и чл. 3.2.24 от
ОУ,ответникът бил изложил същото основание за отказ да изплати обезщетение,каквото е
посочил и в писмото си за отказ.Позовава се и на становището,че в хода на исковия процес
застрахователят има правото да твърди нови обстоятелства, които до този момент не е
противопоставял на застрахования като основание за отказ от изплащане на
обезщетение.Изразил е несъгласие с твърдението, че С. не е бил запознат с общите
условия.Поддържа и основното си възражение,че застрахованият е допуснал съзнателно
неточно обявяване/премълчване на обстоятелство, което освобождава застрахователя от
отговорност.
С определение № 215 / 28.01.2020 год.,постановено по първоинстанционното дело,на
основание чл. 26, ал. 4 ГПК е конституирано като съищец по делото лицето,в чиято полза
ищците са поискали да бъде присъдено застрахователното обезщетение-„П.И.Б.“ АД.
От банката е подаден отговор,в който най-общо казано,същата е изразила
становище,че с предявяването на процесната искова претенция ищците са упражнили свои
права, а не чужди, поради което липсвало основание банката да участва като страна по
делото. Изразената в хода по същество позиция на конституирания съищец е съдът да се
произнесе с решение в съответствие с доказателствата по делото.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,че настъпилата смърт на
С. е покрит застрахователен риск,във връзка с настъпването на който дължи
обезщетение,което е платимо директно на застраховащия-„П.И.Б.“АД и е в размер на
остатъчната главница по сключения между банката и застрахования договор за кредит,която
остатъчна главница към 02.12.2019 г. е в размер на 73 317,84 лв.-колкото е поискано и от
предявилите иска ищци,действащи като процесуални субституенти на посочената банка.От
друга страна,първоинстанционният съд е разгледал и приел за неоснователно твърдяното от
ответника основание застрахователят да откаже изплащането на обезщетение.И като краен
резултат е уважил изцяло предявения осъдителен иск в размер на 73 317,84 лв.
застрахователно обезщетение,дължимо по застраховка „Живот“,обективирана в
горепосочения застрахователен сертификат и ОУ към него,сключена с Е.К.С.-наследодател
на ищците,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба-
13.12.2019 г. до окончателното плащане.
От фактическа страна не е спорно между страните сключването на посочения в
исковата молба договор за банков кредит „Жилищен кредит право на избор“ от 08.03.2017
г.,по силата на който „П.И.Б.“АД е предоставила заем на кредитополучателите Е.К.С. и ЕК.
Д. С. в размер на 78 200 лв.Не е спорно също,че вземанията на банката по същия договор са
гарантирани със застраховка „Живот“,като в тази връзка е бил сключен договор за
застраховка „Живот“ от 21.03.2017 г.,обективиран в застрахователен сертификат към
7
групова застраховка „Спокойствие с FiHelth”,със застраховател по полицата-ответното
дружество „Ф.Х.З.“АД и застрахован-кредитополучателят Е.С..Не е спорно и това,че
бенефициент-лицето,в чиято полза е сключен застрахователния договор,е
„П.И.Б.“АД.Безспорен между страните е и факта,че застрахованият Е.С. е починал на
26.07.2018 г.,а ищците са негови наследници по закон,както и че към момента на смъртта му
задълженията по сключения договор за кредит не са погасени.Също така е безспорно,че е
било отправено искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение,но
същият е отказал плащането.
В застрахователния сертификат,посочен по-горе и представен по
първоинстанционното дело в заверено копие,са описани покритите рискове на
застраховката,измежду които е и „смърт в резултат на заболяване“,на който застрахователен
риск се позовават ищците по делото.Застрахователната сума към момента на сключването на
застрахователния договор е 78 000 лв., като тя се променя във времето и е равна на остатъка
от кредита, изчислена към датата на настъпването на застрахователното събитие.По делото е
безспорно и това,че към датата на застрахователното събитие-26.07.2018 г.,възникналото и
посочено по-горе застрахователно правоотношение е било валидно и действащо.
Основният спор между предявилите иска ищци и ответното дружество е по въпроса
имало ли е основание същото дружество в качеството му на застраховател да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение относно настъпилото събитие-смъртта на
застрахования Е.С. и в тази връзка са спорни и въпросите укрил ли е последният към
момента на сключването на застрахователния договор съществени обстоятелства,касаещи
негови предходни здравословни проблеми,налице ли е съзнателно неточно обявяване на
конкретни факти от него,изразяващи се в наличието на предходни заболявания-артериална
хипертония и захарен диабет,съществували ли са и били ли са диагностицирани тези
заболяванията му преди този момент,бил ли е същият лекуван от тях и налице ли е
причинно-следствена връзка между същите заболявания и настъпилата смърт на
застрахования,както и каква е причинно-следствената връзка между тези
азаболявания,посочени като придружаващи в аутопсионния протокол и основното посочено
там като причина за смъртта заболяване-синдом на Къшинг.
От фактическа страна се установява,а и ответникът не оспорва,че основната причина
за смъртта на С. е заболяването „синдром на Къшинг“,изразяващо се в двустранна дифузна
хипертрофия и нодуларна хиперплазия на надбъбречните жлези,както е отразено в
представения аутопсионен протокол АХ № 47/27.07.2018 год.Ответникът-жалбоподател
обаче поддържа,че това заболяване е основна,но не и единствена причина за смъртта на
застрахования,тъй като той е имал и други придружаващи заболявания-артериална
хипертония и захарен диабет,които също се намират в пряка причинно-следствена връзка
със смъртта му и са диагностицирани преди сключването на застраховката-артериалната
хипертония още през 2010 г.,а диабета-през 2016 г.Ответникът още поддържа,че
застрахованият не е посочил /премълчал е/ е наличието на тези заболявания в попълненото
от него заявление за застраховане,даващо информация за здравословното му заболяване,а
8
още счита,че основното заболяване „синдром на Къшинг“ е следствие от тези две предходни
заболявания.В заключението на назначената по първоинстанционното дело съдебно-
медицинска експертиза,което не е оспорено от страните и е изготвено от вещото лице
професор д-р Я.И. след запознаване и анализ на приетите по делото писмени доказателства,е
отразено,че заболяването „синдром на Къшинг“,посочено като основно в аутопсионния
протокол,е рядко срещано заболяване /годишно се диагностицира един заболял на 1 000 000
души население/ и в случая липсва обективна възможност да се определи точна дата на
възникването му поради липсата на фокусирани изследвания на С. в сферата на
ендокринологията.Относно артериалната хипертония и захарния диабет-тип 2,като
заболявания,от които също е страдал С.,вещото лице е отразило в заключението си,че
хипертонията е регистрирана през м. март 2015 г.,а захарния диабет-през м. април 2018 г.,но
най-вероятно тези две болестни разстройства имат по-ранна поява преди датата на тяхната
регистрация.В крайна сметка обаче,вещото лице счита,че точна дата на появата им не може
да се определи.Освен това,няма данни да е провеждано преди сключването на застраховката
лечение на С. от посочените две заболявания.По повод на поставения на експертизата
въпрос какво е било здравословното състояние на Е.С. към момента на сключване на
застраховката,вещото лице сочи,че липсва описан медицински преглед,отразяващ
здравословното състояние на С. в дните,близки до сключване на застраховката.Посочва
още,че артериалната хипертония и захарния диобет са сред основните белези на
заболяването „синдром на Къшинг“,но твърдяната от ответника обратна зависимост,т.е. че
артериалната хипертония и диабета са довели до синдрома на Къшинг,не се потвърждава от
заключението на СМЕ.Напротив,както е видно,вещото лице поддържа възможността
посочените две заболявания да са следствие от заболяването „синдром на Къшинг“,а не
обратното-това заболяване да е последица от първите две.
Освен горното,друго установено и относимо към същината на спора обстоятелство
е,че преди сключването на договора за застраховка Е.С. е подал пред ответното дружество
„Ф.Х.З.“ АД представеното „заявление за застраховане“ от 07.02.2017 г.,което е по образец и
с което, в качеството си на кандидат за застраховане,С. е декларирал следното:“Не съм
частично или пълно трайно неработоспособен вследствие на злополука или заболяване,както
и не съм боледувал, не съм лекуван, хоспитализиран вследствие на злополука или
заболяване през последните 5 години. През последните 5 години не съм бил лекуван от:
алкохолна или наркотична зависимост, високо кръвно налягане, сърдечни атаки или
заболявания, мозъчен удар /инсулт/, заболявания на кръвоносните съдове /тромбофлебит,
болести на вените, атеросклероза на съдовете/, диабет, злокачествени тумори, заболявания
на бъбреци, черен дроб, хепатит, заболявания на белите дробове, на нервната,
храносмилателната система, както от каквото и да е хронично заболяване.“Съдържащата се
в заявлението декларация е описана и в обжалваното решение и в тази връзка
първоинстанционният съд резонно е отчел,че декларирането е осъществено чрез общо
формално изявление,обективирано чрез поставяне на тик в празното квадратче пред
цитирания текст,като липсва изискване,а и възможност в бланката на декларацията да се
отговори поотделно досежно всяко едно от заболяванията,за които се отнася въпросникът и
9
да се даде конкретен отговор по отношение на всеки един от множеството въпроси.Освен
това,декларирането относно изброените в декларацията отделни заболявания,както
правилно е констатирано и от първоинстанционния съд,се отнася само до лечението им
/извършвано ли е такова или-не/ през последните пет години преди датата на
декларацията,като този начин на деклариране не е бил избор на самия застрахован,попълнил
заявлението,а е бил заложен в бланковия текст на самото заявление,който освен това не дава
възможност и поотделно да се посочи провеждано ли е лечение за всяко от изброените
заболявания или не през посочения период.При този начин на бланковата
формулировка,декларирането от застрахования,че пред последните 5 години не е бил
лекуван от изброените заболявания,в това число и от артериална хипертония и диабет,не
може да се приеме като укриване на данни за тези две заболявания,сочени от ответника,нито
за съзнателно неточно обявяване на обстоятелства за тези заболявания,като се има предвид и
това,че действително няма данни през посочения в заявлението период застрахования да е
бил лекуван от тези две заболявания,да му е било назначено от лекар лечение на същите
заболявания,а и в частност за заболяването диабет не се установи да е било изобщо
диагностицирано преди сключването на същия договор,а напротив-диагностицирането му е
станало след този момент,както се сочи в неоспореното заключение на СМЕ-за.Наред с
това,съгласно разпоредбата на чл.363,ал.4 от КЗ,когато в случаите по ал. 1 или 3
застрахователното събитие настъпи,застрахователят може да откаже изцяло или частично
плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или
премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието.С други
думи,в случаите на съзнателно неточно обявяване на обстоятелства при липса на
прекратяване и настъпване на застрахователно събитие,застрахователят може да откаже
изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение,само ако неточно обявеното
или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието.В
случая,дори и да се приеме,че двете сочени от ответника заболявания на застрахования С. са
съществували преди подписване на посоченото заявление и съответно-на застраховката,то
по делото не се установява те да са пряка причина за настъпилата смърт,нито пък се
установява да са предизвикали основното заболяване на С.,причинило смъртта му,а именно-
синдрома на Къшинг.
Предвид гореизложеното,настоящият състав счита за правилни и споделя изложените
в първоинстанционното решение изводи,че не е установено по категоричен начин наличието
на причинно-следствената връзка между недекларирано заболяване артериална хипертония
и причината за смъртта.А за диабета не се установява изобщо да е диагностициран към
момента на деклариране на обстоятелствата за заболявания.Като продължение на
това,правилно е прието от първоинстанционния съд,че не е налице основанието по т. 4.11.
от ОУ и по чл. 362 КЗ за отказ да се изплати застрахователно обезщетение.И в крайна
сметка,правилно е прието,че не е налице твърдяното от ответника основание
застрахователят да откаже изплащането на обезщетение.
От друга страна,настъпилата смърт на С. е покрит застрахователен риск,във връзка с
10
които ответникът-застраховател дължи обезщетение по сключената застраховка
„Живот“,като няма спор,а и в първоинстанционното решение е изложена подробна и
отговаряща на закона обосновка в смисъл,че застрахователното обезщетение е платимо
директно на застраховащия-в случая на „П.И.Б.“АД.По делото е доказан,а и безспорен
размера на остатъчната главница по договора за кредит към 02.12.2019 г.,възлизащ на
исковата сума от 73 317,84 лв. и именно тази сума е дължима като размер на
претендираното застрахователно обезщетение съгласно чл.382,ал.1 от КЗ.Като краен
резултат,настоящият съд намира,че процесният иск правилно е уважен в пълния му
предявен размер,ведно със законната лихва,считано от датата на подаването на исковата
молба – 13.12.2019 год. до окончателното плащане.Правилно съобразно този изход и
съобразно представените доказателства и законови разпоредби,касаещи разноските,е
разпределена в първоинстанционното решение и отговорността за разноските.
Предвид всичко изложено по-горе,като краен резултат,въззивната жалба е изцяло
неоснователна,а обжалваното с нея решение е изцяло правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция,следва да бъде уважено
заявеното от адв. Д.М.-пълномощник на въззиваемите-физически лица,искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за безплатна адвокатска помощ на същите
въззиваеми пред въззивната инстанция,каквато е и уговорена в представените по
настоящото дело договори за правна защита и съдействие,сключени между въззиваемите и
същия адвокат.Размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определен
съгласно приложимата в случая разпоредба на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на сумата от 2 729,54 лв.,отговорността
за заплащането на която сума лежи върху дружеството-жалбоподател.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260303 от 02.07.2021 г.,постановено по т.д.
№1090/2019 г. по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XI-ти състав.
ОСЪЖДА „Ф.Х.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.
1700, район С., ул. „П.А.Ф.“ №*, вх.*, да заплати на адвокат Д.Н. М., с персонален номер
********** от Адвокатска колегия-П., с адрес гр. П., ул. „С.В.“ №*, ет.*, офис *, сумата 2
729,54 лева /две хиляди седемстотин двадесет и девет лева и 54 стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция,дължима на основание чл.38,ал.2 във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от същия закон.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12