Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 151 20.12.2018
г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 12 декември Година
2018
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР К.Ц.
ПРОКУРОР ВЕРОНИКА КАРАКОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА
ДОНЧЕВА
ВНОХД № 1163 по
описа за 2018 година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 85 от 04.06.2018 г., постановена по НОХД № 1629/2017
г. по описа на Районен съд – Стара Загора подсъдимият
Д.С.Т., ЕГН ********** е признат за невинен в това, че на 15.11.2014 г. в гр. Стара Загора, чрез използване на техническо средство
- ключ, отнел чужди
движими вещи - лек автомобил „Фиат Гранде Пунто", рег. № X
6721 ВА, рама № ZFА19900000241065, на стойност 7500
лева, 1 брой
чадър с дървена дръжка на стойност 4,50 лева, 7 броя метални ключа на
обща стойност 12,25 лева, 1 брой бяло на цвят дистанционно с два черни на цвят
бутона на стойност 12,50 лева, 1 брой дървена икона с размери около 3x5 см на стойност
1,50 лева,
1 брой син на цвят елек без ръкави на стойност 5 лева, 1 брой автомобилна
гума 205/45R17 88W
ТL „Сагаt
Ехеlего ХL"
на стойност
246,40 лева и 1 брой алуминиева лята джанта на автомобилна гума за лек автомобил „Фиат
Гранде Пунто" на стойност 280 лева, всичко на обща стойност 8062,15 лева,
от владението
на Е.Я.Т., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и е оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК.
В срока по чл. 319 от НПК срещу присъдата е постъпил въззивен протест от прокурор
при Районна прокуратура - Стара Загора.
Към протеста да подадени и
допълнителни писмени съображения за допълване съдържанието му.
В протеста се правят оплаквания за
постановяване на присъдата при неправилно приложение на материалния закон. В
допълнителните писмени съображения това оплакване се поддържа, като се
развиват подробни съображения и за
необоснованост на постановената оправдателна присъда и за постановяването й при
допуснато съществено процесуално нарушение, при формиране на вътрешното
убеждение, поради неправилна интерпретация на част от доказателствата и
поради липсата на анализ на други
доказателствени източници.
Искането в протеста е за отмяна на обжалваната присъда
и постановяване на нова, с която подсъдимият Т. да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението по повдигнатото му обвинение, като му бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
което на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за изпитателен срок от три
години.
Срещу присъда е подадена и въззивна
жалба от частния обвинител Е.Я.Т. чрез повереника й адв. М.Б.П. от САК.
В
жалбата се правят оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на присъдата. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Т. да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението по повдигнатото му обвинение по чл.195,
ал.1, т.4 вр. с чл.194 от НК .
В съдебно заседание въззивния протест се поддържа от
представителя на Окръжна прокуратура - Стара Загора, с направеното в него
искане за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Д.Т. да бъде
признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинението.
Въззивната жалба се поддържа от адв. М.Б.П. от САК, като повереник на частния
обвинител Е.Я.Т..
Становището на защитника на подсъдимия адв. З.К. е, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде
потвърдена.
Подсъдимият Д.С.Т. – редовно призован, не се яви в
съдебно заседание пред въззивния съд и делото се разгледа при условията и по
реда на чл.329, ал.2 във вр. с чл.269, ал.3, т.4, б.“в“ от НПК.
Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл.
314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по
повдигнатите основания в протеста и във въззивната жалба, прие следното:
На 06.04.2007 г. в гр. Хасково бил сключен договор за
отдаване под наем на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг между
„***" АД - Х., като
лизингодател и свидетеля Т.П.Т. - съпруг на частната обвинителка Я.Т., като
лизингополучател (том II, л. 82-90 от делото; том I, л. 73-81 от ДП), по силата
на който:
с приемо-предавателен протокол от 06.04.2007 г.
(Приложение № 1 към договора) свидетелят Т. получил владението върху лек
автомобил, марка „Фиат", модел „Гранде Пунто", ДК № X 6721 ВА, рама №
ZFА19900000241065 (том II, л.93 от делото; том I, л. 84
от ДП) , като при предоставянето на автомобила единият оригинален ключ и
свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) - част II,
били предадени на свидетеля Т., а другият оригинален ключ и СРМПС - част I,
останали в лизингодателя;
освен първоначалната вноска, свидетелят Т. следвало да
заплаща и последващи равни погасителни вноски - всеки месец, считано от
25.04.2007 г. до 25.02.2012 г., съгласно приложения към договора погасителен
план - Приложение № 2 (том II, л.91-92 от делото; том I, л.82-83 от ДП).
Тъй като при предаването на автомобила от лизингодателя,
превозното средство не било снабдено с резервна гума и джанта (справка на л.
86, том III от ДП и приемо-предавателен протокол от 06.04.2007 г. на л.84, том
I от ДП или на л.93, том II от делото), на 25.03.2008 г. свидетелят Терзиев
закупил от „***" ООД - Х. 4 бр. автомобилни гуми 205/45R17 88W ТL „Сагаt Ехеlего ХL" и 4 броя
алуминиеви лети джанти за автомобилни гуми за лек автомобил м. „Фиат Гранде
Пунто" (том II, л.28 от ДП), 1 комплект от които (гума с джанта) поставил
в автомобила като резервни.
С анекс № 2 от 23.03.2010 г. към договора за финансов лизинг (том II, л.95 от делото; том
I, л.86 от ДП) „***"
АД - Х. и свидетеля Т. се договорили за промяна в размера на
вноските, но крайният срок на договора останал непроменен - до 25.02.2012
г. (том II, л.96 от делото; том I, л.87 от
ДП) .
Свидетелят Т. предоставил автомобила за ползване на
съпругата си - свидетелката Е.Я.Т..
Тъй като свидетелите Т. имали финансови проблеми, през
м. юни 2010 г. преустановили плащането на вноските по договора за
финансовообвързан лизинг, сключен от първия от тях (видно от счетоводната
справка от „***" АД - Х. на л.85, том I от ДП).
През 2014 г. свидетелят З.Й.Ш. - Изпълнителен директор на „***" АД - Х. по това
време, предприел действия за изземването на автомобила от лизингополучателя,
като потърсил услугите на колекторска фирма. За целта на 08.10.2014 г. между „***" АД - Х., като
възложител и „***" ООД - С., като изпълнител, бил сключен рамков договор за
маркиране и контрол на лизингови обекти (том I, л.149-156 от делото; том I,
л.96-102 от ДП), по силата на който изпълнителят се задължил да издири и приеме
от името и за сметка на възложителя лек автомобил, марка „Фиат", модел
„Гранде Пунто", ДК № X 6721 ВА, рама № ZFА19900000241065, като при приемането му изготви и
предостави за подпис на лицето, у което той се намира, приемо-предавателен
протокол по образец - Приложение № 2 към договора, а при отказ на лицето да
подпише протокола - състави протокол с подписите на двама свидетели. За
изпълнението на този договор свидетелят Шаламанов предоставил на „***" ООД - С. СРМПС - част I, и оригиналния ключ на лекия автомобил,
които съхранявал в дружеството, и с изрично пълномощно от 10.10.2014 г. -
Приложение № 3 към договора, упълномощил „***" ООД - С., представлявано свидетеля С.Х.Б., да получи от името и за сметка на „***" АД - Х. лекия
автомобил от всяко трето лице, у което се намира.
„***" ООД - С. имали практика да използват подизпълнители за
изпълнението на сключените от тях договори и през м. септември 2014 г. техен
служител, осъществяващ и координиращ контактите им с подизпълнителите - свидетелят
С.Т.М., възложил за изпълнение случая, предмет на договора
им с „***" АД - Х., на свидетеля
Ж.М.С.. Последният по това време осъществявал търговската си
дейност чрез „***" ЕООД - В. и „***" ЕООД -
В., на които бил едноличен собственик и управител.
Свидетелят С. получил
от „***" ООД - С. копия на всички документи, които му били необходими
за изпълнението на възложения му от тях случай, и след като установил, че свидетелката
Т. рекламира в Интернет продажба на мебели, посочвайки магазин в гр. С. и
телефон за връзка, изпратил документите, с които разполагал, на подсъдимия Д.С.Т.,
чиито услуги често ползвал в търговската си дейност, на адреса му в гр. Сливен,
за извършване на по-нататъшните действия, възложени му от „***" ООД - С. по издирването и изземването на процесния лизингов
автомобил, като впоследствие осъществявал с
него връзка по телефона, за да му се докладва за
извършеното.
На 30.10.2014 г. подсъдимият се свързал по телефона
със свидетелката Т. и й казал, че иска да разговаря с нея и я попитал дали е в
гр. С.. Свидетелката Т. помислила, че е потенциален клиент и
му казала точния адрес на магазина в гр. С., на ул.„***",
като го уведомила, че е на работното си място. Малко по-късно подсъдимият и свидетеля
М.З.И., с когото по това време работили заедно по възложени
им задачи от търговци, занимаващи се с колекторска дейност, влезнали в магазина
на свидетелите Т.. Подсъдимият се представил на свидетелката
Т. като работещ за колекторска фирма - „***" ООД - С., понеже от документите, които свидетеля С. му изпратил, разбрал, че именно на тях случаят е бил
възложен за изпълнение от лизингодателя „***" АД - Х., и й
съобщил, че трябва да плати част от лизинговото задължение за процесния
автомобил или да предаде ключовете за последния. Свидетелката Т. отказала да
предаде ключовете за автомобила, но се сетила, че в касата на магазина имало
сумата от 760 лв., които му предала като вноска по договора за лизинг (том I,
л.66 от ДП) . Подсъдимият взел парите и казал на свидетелката Т., че ще дойде
пак за още пари, след което със свидетеля М.И. си тръгнали.
На 03.11.2014 г. подсъдимият и свидетеля М.И. отново
пристигнали в магазина на свидетелката Т., като подсъдимият поискал от нея пак
да му плати част от лизинговото задължение или да му предаде ключовете за
лизинговия автомобил. Свидетелката Т. категорично отказала да плаща или да
върне автомобила и сигнализирала за случващото се на тел.112, като сигналът й
бил препратен по електронен път на ОДЧ към ОД на МВР - Стара Загора (том I,
л.207-208 от делото). На място пристигнали служители на Второ РУ - Стара Загора
- свидетелите Е.К.Н. и П.Д.Е.. Последните, разбирайки че става въпрос за неуредени
отношения по договор за
лизинг на автомобил,
ползван от свидетелката Т., във
връзка с които била посетена от подсъдимия и свидетеля М.И., представящи
се като работещи за колекторската фирма „***" ООД, взели писмени сведения по случая от свидетелката
Т. и съставили на нея и на подсъдимия протоколи за предупреждение по ЗМВР да не
влизат в конфликт и саморазправа помежду си (том I, л.209-208 от ДП), след
което подсъдимият и свидетелят М.И. си тръгнали.
След 03.11.2014 г. подсъдимият уведомил за станалото
свидетеля С. и преустановил да работи по
случая, като изпратил цялата документация и информация, с които разполагал, на
„***" ООД - С..
На 15.11.2014 г., около обяд, непозната жена се
свързала по телефона със свидетелката Т. и й казала, че иска да се видят в
магазина й за мебели, защото проявявала интерес към тях. Свидетелката Т. й
обяснила, че ще да бъде там след около половин час и тръгнала с процесния
лизингов автомобил. Когато пристигнала, паркирала автомобила в една пряка на
изток от хотел „***", намиращ се срещу
магазина й, и отишла пеш до последния, но пред него нямало никой. Свидетелката Т.
влязла в магазина и се обадила по телефона на непознатата жена, която й казала,
че ще дойде, като я помолила да изчака. След като уговореното време изтекло, свидетелката
Т. отново се обадила по телефона на жената, но тя й се извинила и казала, че
няма да може да отиде. Тогава свидетелката Т. заключила магазина, отишла до
мястото, където паркирала лекия автомобил, марка „Фиат", модел „Гранде
Пунто", ДК № X 67 21 ВА, качила се в него и потеглила по ул. „Генерал
Столетов" в посока изток. На кръстовището с ул. „Ангел Кънчев" свидетелката
Т. *** и малко преди булеварда спряла северно от него, като паркирала
автомобила на ул. „Ангел Кънчев" в близост до магазин за домашни любимци,
пред който имало кафене. Оставила в автомобила личните си вещи (чадър с дървена
дръжка, 7 броя метални ключа, 1 брой бяло на цвят дистанционно с два черни на
цвят бутона, 1 брой дървена икона с размери около 3x5 см, 1 брой син на цвят
елек без ръкави и розова на цвят папка с намиращи се в нея множество лични,
банкови и фирмени документи, съдебни решения, вносна бележка до „ПИБ" с
вносител Е.Я.Т., поставена в прозрачен найлонов джоб с надпис на него „Е.",
написан ръкописно със зелен цвят, зелена хартиена чанта с надпис „0IК0S" с
намиращи се в нея запечатани найлонови торби, всяка съдържаща 1 брой
продълговат предмет с дължина 12 см и ширина 1,5 см, 1 брой продълговат предмет
с 8 см дължина и 1 см ширина и 2 броя видии, и найлонова торба, съдържаща
различни по цвят и форма пластмасови предмети), заключила го с автоалармата и
тръгнала пеш да изтегли пари от банкомата на „ПИБ" АД, находящ се на бул. „Цар
Симеон Велики", западно от кръстовището с ул. „Ангел Кънчев".
След като изтеглила парите, свидетелката Т. тръгнала
към автомобила си и в този момент чула алармата му. На кръстовището на бул. „Цар
Симеон Велики" и ул. „Ангел Кънчев" тя видяла, че автомобила й се
управлява от мъж с крив нос и кепе и, че същият завил по бул. „Цар Симеон
Велики" в посока изток - към гр. Н..
Свидетелката Т. се обадила на съпруга си, на когото
разказала какво е станало, и подала жалба в Първо РУ - Стара Загора.
На 17.11.2014 г. лице с имена Б.С. - към онзи
момент служител на „***" ООД - С. (справка на л.216, том I от СД) , а към момента -
покойник (справка на л.11, том II от СД), се обадил на подсъдимия и му казал,
че отношенията между лизингодателя и лизингополучателя са уредени, но той
(подсъдимият) ще трябва да вземе автомобила от паркинга на „стария" МОЛ в
гр. С., където бил паркиран, и да го върне на лизингодателя,
като за целта двамата се срещнали и лицето Б.С. предал на
подсъдимия оригиналния ключ на лекия автомобил и СРМПС - част I, намиращи се у
„***" ООД - С. по силата на договора им с „***" АД - Х..
На същата дата - 17.11.2014 г., подсъдимият взел
автомобила от указаното му място и се срещнал със свидетеля Ш. в гр. Н., за да
осъществят приемането и предаването на лекия автомобил, марка „Фиат",
модел „Гранде Пунто", ДК № X 6721 ВА. След като двамата извършили оглед на
автомобила, съставили приемо-предавателен протокол (л.103, том I от ДП), в
който описали състоянието на автомобила към момента на предаването му, но без
намиращите се в него към обсъждания момент вещи (чадър с дървена дръжка, 7 броя
метални ключа, 1 брой бяло на цвят дистанционно с два черни на цвят бутона, 1
брой дървена икона с размери около 3x5 см. и 1 брой син на цвят елек без
ръкави), с изключение на резервната гума с джанта, закупена от свидетеля Т., която изрично била посочена като налична.
След като подсъдимият предал на свидетеля Ш. автомобила с предоставения му ключ за него и СРМПС,
ведно с намиращите в него към момента на предаването му вещи, подсъдимият си
тръгнал за гр. С., а свидетелят Ш. се прибрал в гр. Х. с автомобила, за който впоследствие било разпоредено
да остане за отговорно пазене в „***" АД - Х. (л.26, том I от ДП).
С протокол за доброволно предаване от 20.11.2014 г.
(л.25, том I от ДП) свидетелят Ш. предал на
органите на Първо РУ - Стара Загора личните вещи на свидетелката Т., намиращите
се в автомобила към момента на предаването му от подсъдимия и същите с разписка
от 21.11.2014 г. (л.50, том I от ДП) били върнати на свидетелката Т..*** свидетелят
Ш. получил по куриерска фирма от „***" ООД - С. запечатана найлонова торба със син надпис „SРЕЕDY" и
залепена с тиксо хартиена бележка с печатен надпис, които с протокол за доброволно
предаване от 01.04.2015 г. (л.95, том II от ДП) предал на органите на Първо РУ -
Стара Загора. В същите се съдържали останалите лични вещи на свидетелката Т. -
намиращи се в автомобила към 15.11.2014
г., когато той
бил отнет от мястото, където тя го била паркирала, но липсващи в него към момента, когато бил
предаден от подсъдимия на свидетеля Ш., и с
протокол от 17.09.2015 г. на
РП - Стара Загора (л.118, том II от
ДП) те били върнати на свидетелката Т..
От заключението на Съдебно-оценителната експертиза №
57-С-15 от 07.06.2016 г. (л.180-182, том II от ДП) се установява, че към
15.11.2014 г. стойността на лекия автомобил, марка „Фиат”, модел „Гранде
Пунто", ДК № X 6721 ВА, рама № ZFА19900000241065,
е 7500 лева.
От заключението на Съдебно-оценителната експертиза от
07.09.2016 г. (л.21-25, том III от ДП) се установява, че към 15.11.2014 г.
стойността на намиращите в автомобила лични вещи на свидетелката Т., имащи
пазарна стойност, е както следва: 1 брой чадър с дървена дръжка - 4,50 лева, 7
броя метални ключа - общо 12,25 лева, 1 брой бяло на цвят дистанционно с два
черни на цвят бутона - 12, 50 лева, 1 брой дървена икона с размери около Зх5см
- 1,50 лева, 1 брой син на цвят елек без ръкави - 5 лева, всичко на обща
стойност 35,75 лева.
От заключението на Допълнителната съдебно-оценителна
експертиза от 13.02.2017 г. (л.94-97, том III от ДП) се установява, че към
15.11.2014 г. стойността на намиращите се в автомобила 1 брой автомобилна гума 205/45R17 88W ТL „Сагаt Ехеlего ХL" е 246,40
лева, а на алуминиева лята джанта за автомобилна гума за лек автомобил „Фиат
Пунто" - 280 лева, общо - 526,40 лева.
Общата стойност на всички вещи (лекия автомобил
и намиращите се в
него вещи с пазарна стойност) към 15.11.2014 г. възлиза на 8062,15 лева.
От заключението на Съдебно-психиатричната експертиза
от 24.07.2015 г. (л.127-132, том II от ДП) се установява, че: подсъдимият
страда от „Епилепсия големи припадъци.
Епилептични еквиваленти
Психоорганичен синдром", но не
са регистрирани пароксизмални прояви, данни за психотичност и
дълбоки когнитивни смущения, които да му пречат да разбира и ръководи
постъпките си, макар наличието на епилептична промяна на личността да е
улесняващ поведението му фактор в смисъл на злопаметност, застоен афект,
импулсивност, недооценъчност, отслабен
самоконтрол върху емоциите, инстинктите и цялостното поведение. Налице са данни
за леки смущения в трите компоненти на паметта му (фиксация, ретенция и
репродукция), които обаче не му пречат да дава достоверни показания (обяснения)
по фактите, имащи значение за делото, като не са регистрирани данни за сериозни
декомпенсации на характеровите промени, наличие на психотичност или други
пароксизмални прояви, което му позволява да участва във всички фази на
наказателното производство.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
доказателствата събрани в хода на досъдебното производство и тези събрани в
хода на съдебното следствие. Доказателствената дейност на първоинстанционният
съд е протекла при положени сериозни усилия по събиране на доказателства за
установяване на обективната истина по случая. Въззивният съд при извършената
служебна проверка не констатира от районния съд да са допуснати процесуални
нарушения при събирането и проверката на доказателствата, а още по-малко –
съществени такива.
Изложената фактическа обстановка изцяло съответства на
събраните в хода на досъдебното и на съдебно производство доказателства и
почива на обективен анализ на същите, с оглед на което се възприема и от
настоящата съдебна инстанция. Въззивният съд намира за неоснователни
оплакванията в протеста и в жалбата за неправилна
интерпретация на част от доказателствата и за липсата на анализ на други
доказателствени източници, с поставени акценти върху това, че районният съд
неправилно не е възприел за достоверни показанията на пострадалата свидетелка Т.,
в които сочи подсъдимият за автор на кражбата по обвинението и неправилно пък е
дал кредит на доверие на обясненията на подсъдимия, че не той е автор на
кражбата, а друго лице посочено поименно в съдебната фаза – Б.С., починал - служител във
колекторската фирма „***“ ООД.
Въззивният съд от извършената
самостоятелна проверка на събраните по делото доказателства намира, че от
районният съд е извършен подробен и задълбочен анализ на всички събрани
доказателства, като относно противоречиво събраните гласни доказателства са
изложени подробни съображения кои от тях се кредитират и кои не, както и причините за това.
Действително в случая единственото
пряко доказателство, уличаващо подсъдимия Д.С.Т. в извършването на кражбата по
обвинението е твърдението на свидетелката Т., че е видяла водача, който е отнел
лизинговия автомобил, от владението й, и че това е бил подсъдимият. Няма как да
не направи впечатление, че свидетелката Т. за първи път е посочила автора на
кражбата на автомобила едва в хода на третия си разпит по досъдебното
производство на 08.09.2016 г. (протокол за разпит от същата дата), като при проведените два разпита
преди това, състояли се много по-рано към датата на инкриминираното деяние, а
именно на 25.03.2015 г. и на 08.05.2015 г. пострадалата Т. е описала лицето,
отнело ползвания от нея автомобил като: „мъж с крив нос и кепе“, което й
прилича на подсъдимия, но в самоличността на което не е била сигурна. И пред
първоинстанционния съд частната обвинителка Т. е заявила, че автор на деянието
е подсъдимия, като след прочитане на показанията й от досъдебното производство,
в които не е посочила кой е отнел автомобила, е обяснила противоречията в
показанията си с това, че била „притискана“ от разследващите я лица да не бъде
категорична за самоличността на лицето, извършило деянието. Тези й твърдения за
упражнен натиск по време на провеждане на първите й разпити в хода на досъдебното
производство – на 25.03.2015 г. и на 08.05.2015 г. са непотвърдени от други
доказателства, с оглед на което правилно са възприети от районният съд за
голословни.
Въззивният съд намира, че следва да
даде кредит на доверие на първите два разпита на свидетелката Т., дадени в хода
на досъдебното производство и приобщени от районният съд чрез прочитането им, в
които е дала горепосоченото описание на мъжа, отнел автомобила й, без да
свързва това описание с конкретно лице, тъй като освен че са дадени много
по-близо към инкриминираната дата 15.11.2014 г., когато споменът й за случката
е бил много по-ясен, а и поради това, че изцяло съответстват на показанията на
разпитания от първостепенния съд свидетел С.П.М. – полицейският служител, който е
поел случая по подадената от свидетелката Т. жалба и който е извършил
предварителната проверка, т.е. преди образуване на досъдебното производство. От
показанията на свидетеля М. се установява, че свидетелката Т. му е дала описание на мъжа,
„взел колата й“, но не му е казала името му, нито пък му е казала, че е някое
от лицата, посещавали магазина й наскоро преди това, като свидетелят М. е останал с впечатлението, че тя не
позвнава лицето, което е взело автомобила й. Показанията на този свидетел
изцяло кореспондират на показанията на свидетелката Т., дадени в хода на
проведените й два първи по ред разпита от досъдебното производство – а именно,
че при отнемането на автомобила, макар и да е видяла водача му, не е била
наясно със самоличността му. Нещо повече, за свидетелката Т. не е съществувала
пречка, в случай, че е била сигурна, че подсъдимият Д.Т. е лицето, отнело от
владението й лизинговия автомобил „Фиат Гранде Пунто“, да заяви това пред
разследващите органи още при провеждането на първите два разпита, тъй като е
разполагала с квитанцията от 30.10.2014 г. (приложена в т.I, л.66 от ДП), издадена й от подсъдимия Д.Т. при
първото му посещение в магазина й, при което е получил от нея сумата от 760 лв.
за погасяване на задълженията по договора за лизинг, в която изрично са вписани
имената му. По тези съображения въззивният съд не кредитира с доверие
показанията на свидетелката Т., дадени при третия й разпит в хода на
досъдебното производство на 08.09.2016 г., както и тези, дадени в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в които за автор на
инкриминираното деяние сочи подсъдимия Т., тъй като ги намира за заинтересовани
в тази им част – за дадени в нейна полза – същата участва в производството по
делото и като страна, като частен обвинител и има интерес делото да приключи с
осъдителна присъда срещу подсъдимия Д.Т.. С оглед на изложеното правилно е
подходил първоинктационният съд, като не е дал кредит на доверие на тези
показания на пострадалата Т. и неоснователни се явяват упреците в протеста и
във въззивната жалба срещу това.
Тук следва да се отбележи, че в хода
на досъдебното производство е допуснат съществен доказателствен дефицит, като
не е проведено разпознаване при условията и по реда на чл.169 и сл. от НПК от
страна на свидетелката Т. на лицето, посочено от нея за автор на деянието при
последния разпит на 08.09.2016 г ..
И в протеста, и във въззивната жалба
се развиват оплаквания за това, че първоинстанционният съд неправилно е
възприел за достоверна защитната теза на подсъдимия Т., че друго лице - служител на „***“ ООД - С., е отнело автомобила от владението
на пострадалата и на 17.11.2014 г. му е предало оригиналния ключ и оригиналното
СРМПС – част I за последващото му предаване на свидетеля Ш. като представител на „***“ АД – Х..
Въззивният съд, след като се запозна
и съпостави обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното производство
в съдебни заседания на 20.09.2017 г., 03.05.2018 г. и на 04.07.2018 г. и дадените в хода на досъдебното производство
и приобщени чрез прочитането им на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК
констатира, че относно основните факти по делото обясненията му са
непротиворечиви, а именно: възлагането на издирването на лизинговия автомобил
му е било поверено от свидетеля Ж.С., като управител на друга колекторска фирма, явяваща се подизпълнител на „***“ ООД - С.; относно осъществените по време,
място и начин две срещи със свидетелката Т., както и относно последвалото на
17.11.2014 г. получаване на оригиналния ключ и талон от служител на „***“ ООД; относно вземането на
автомобила от паркинга до стария МОЛ в гр. С. и предаването му на същата дата в
гр. Н. на свидетеля Ш., за което е съставен
приемо-предавателен протокол. Налице са несъответствия и неточности в
обясненията на подсъдимия досежно коя всъщност е фирмата възложител на
поръчката, в изпълнение на която двукратно е посетил магазина на свидетелката Т.,
но това несъответствие е несъществено, тъй като самият подсъдим недвусмислено е
посочил, че физическото лице, което му го е възложило и му е изпратило
първоначалната документация за лизинговия автомобил и с което е държал контакт
по случая, е свидетелят Ж.С.. Първоинстанционният съд е отстранил това несъответствие и е посочил в
приетата фактическа обстановка коя е фирмата подизпълнител, въз основа на
другите гласни и писмени доказателства, като е обсъдил и възприел показанията
на свидетелите Ж.С. и С.М., като за първия е посочил, че
кредитира с доверие показанията му от досъдебната фаза. Другото несъответствие
в обясненията на подсъдимия е това, че в хода на съдебното следствие е посочил,
че след като е преустановил работата по случая с него се е свързал служител във
„***“
ООД, който е посочил поименно - Б.С. (починал на 20.07.2015 г. видно от приетата от РС справка за предоставяне
на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. – т.II, л.11 от делото), предал му оригиналния ключ и талон,
за да извърши предаването на автомобила на лизингодателя, а в хода на
досъдебното производство, излагайки същите факти не е посочил имена на
представителя на „***“ ООД, осъществил контакт с него във връзка с предаването на автомобила.
Въззивният съд намира, че по делото са
установени два особено съществени факта, които са в подкрепа на твърденията на
подсъдимия Д.Т., че той не извършител на кражбата, тъй като след втората среща,
състояла се в магазина на свидетелката Т., по време на която се е стигнало до
намесата на органите на полицията - свидетелите С.М. и П.Е., е преустановил работата по случая,
а впоследствие във връзка с предаването на автомобила, с него се е свързал служител
на „***“
ООД – С. (а не
свидетеля С. в качеството му на представител на подизпъвнителя, чиито указания е
изпълнявал до този момент). Първият от тези факти е, безспорно установеното по делото
от приетия като писмено доказателство – Протокол за доброволно предаване от
01.04.2015г. и от показанията на свидетеля З.Ш., че част от вещите на свидетелката Т.
(подробно
описани в този протокол), намиращи се в автомобила към момента на отнемането му от
владението й не са били в него към момента на предаването му на 17.11.2014 г.
от подсъдимия Т. на лизингодателя чрез свидетеля Ш., а вторият факт – че, вещите
впоследствие на 15.12.2014 г. са получени от Ш. чрез куриерска фирма от „***“ ООД – С.. Така установеното, че част от
вещите на свидетелката Т., които са били в автомобила към момента на отнемането
му от нейно владение на 15.11.2014 г. не са се намирали в него към момента на
предаването му на лизингодателя, а са се намирали на разположение на
колекторската фирма „***“ ООД - С. разколебава обвинителната теза, че точно
подсъдимият е отнел автомобила с намиращите се в него лични вещи на
пострадалата от нейното владение, тъй като е прекъсната веригата и
последователността в действията на подсъдимия. В случай, че подсъдимият е автор на
инкриминираната кражба, така както се твърди в обвинението, няма причина поради
която всички лични вещи на Т. да не останат в автомобила и да не бъдат
предадени от него на лизингодателя. Действително, поради настъпилата смърт на
свидетеля Б.С.,
същият не може да бъде разпитан по делото за проверка достоверността на
твърденията на подсъдимия, но достатъчно е това, че е разколебана обвинителната
теза в авторството на деянието. Налице са доказателства по делото, от които
може да бъде направен извод, че друг е автор на деянието по обвинението, с
оглед на което и тъй като присъдата не може да почива на предположения и
подсъдимият се признава за виновен, само когато обвинението е доказано по
несъмнен начин, правилно и законосъобразно на основание чл.304 от НПК
първоинстанционният съд е признал подсъдимия Д.С.Т. за невинен в извършване на
кражбата по обвинението.
При липсата на пряко доказателство,
позволяващо установяването по несъмнен начин авторството на деянието, същото би
могло да бъде установено само при наличието на достатъчно косвени
доказателства, които в своята съвкупност да установяват поредица от факти и
събития, изключващи друга възможност. Безспорно установените по делото факти за
съпричастността на подсъдимия в дейности, предшестващи и непосредствено
следващи отнемането на автомобила, не съставляват такава непрекъсната верига от
факти и събития, с оглед на гореизложеното.
Предвид гореизложените съображения, съдът
намери оплакванията в протеста и във въззивната жалба за неоснователни и тъй
като при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението
му на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК прие, че обжалваната присъда следва
да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 85
от 04.06.2018 г., постановена по НОХД № 1629/2017 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.