№ 2*
гр. Бургас , 1*.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско
дело № 20212000*001** по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивни жалби срещу Решение №
36*/09.11.2020 г. постановено по т. д. № *71/2019 г. по описа на Бургаски
окръжен съд, с което ЗАД „Б. В. И. Г.“ е осъдено да заплати на Д. Д. СТ.
обезщетение в размер на 2* 000 лева за неимуществени вреди и 1 *73.27 лева
за имуществени вреди за причинените й телесни увреждания при ПТП,
допуснато от застрахован при горното дружество лек автомобил – марка
„Фолксваген Голф“ с рег. № А****** с водач – Б. К. С., ведно със законната
лихва, считано от 10.0*.201*г. до окончателното плащане – на обезщетението
за неимуществени вреди и от датата на най-късното плащане – 2*.11.201*г. до
окончателното такова – за търсените имуществени вреди, като предявените
искове за обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдения до
претендирания като частичен в размер на *0 000 лв. от общо ** 000 лв. и за
присъждане на лихва за времето от датата на увреждането – *****г. до
09.1*.201*г., са отхвърлени като неоснователни. Съразмерно на уважената и
отхвърлената част от исковете с решението са присъдени деловодни разноски
и върху ответното застрахователно дружество е възложена дължимата
съгласно чл. 7*, ал. 6 ГПК държавна такса.
1
Във въззивната жалба на ищцата Д. Д. СТ. се поддържат възражения за
незаконосъобразност на решението в частта, с която предявените искове са
отхвърлени. Поддържа се твърдение за нарушаване изискванията и
критериите за справедливост по смисъла на чл. *2 ЗЗД, възприети в
задължителната съдебна практика – ППВС №*/196* г. Твърди се, че не са
анализирани данните по делото и не са взети предвид установените по делото
релевантни факти и обстоятелства съгласно цитираната задължителна съдена
практика и практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Конкретно – не били взети
предвид интензитета на болките и страданията, множеството изследвания и
назначеното медикаментозно и оперативно лечение – открита репозиция,
поставяне и отстраняване на остеосинтеза под обща анестезия;
необходимостта от придвижване с помощни средства; ограничение в обема и
интензитета на движение на долния крайник, поради силни болки и оток в
глезенната става, които затруднили обслужването й в ежедневието; не били
взети предвид афективните нарушения, тревожността. Нуждаела се от чужда
помощ. Цялостно бил повлиян начинът й на живот, поради търпените болки,
душевни страдания и страхове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответното
застрахователно дружество.
В подадената от ответното застрахователно дружество въззивна
жалба решението се обжалва изцяло в частта, с която предявените искове са
уважени.
Поддържа се възражение за неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че не е доказан механизмът и мястото на ПТП, като ищцата не
била проявила нужното внимание и е излязла внезапно на пътното платно.
Липсвали доказателства за сблъсък, не било доказано наличието на виновно и
противоправно поведение от водача на МПС, застраховано при ответника, от
което в пряка причинно-следствена връзка да са причинени телесните
увреждания на ищцата.
Било допуснато съществено процесуално нарушение, като въпреки
искането на ответника и наличието на предпоставки по чл. 229, ал. 1, т. *
ГПК, производството по делото не било спряно до изясняване на фактите и
обстоятелствата в образуваното наказателно производство, в който смисъл –
2
решението се атакува като недопустимо.
Оспорват се изводите на съда за липса на съпричиняващо поведение от
страна на ищцата и приноса й за настъпване на вредоносния резултат,
изразяващо се в нарушение на изискването по чл. 113, ал. 1 и чл. 11* ЗДвП, от
което при извод за основателност на претенцията, съдът е следвало да
приложи разпоредбата на чл. *1, ал. 2 ЗЗД.
Оспорва се и размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди. Твърди се, че не са доказани по делото интензитета и
продължителността на болките и страданията и неправилно съдът е ценил
като усложнения различните етапи на оперативно лечение на причинените
травми. Не била съобразена икономическата обстановка в страната и
публично достъпните данни по критериите за инфлация и дефлация,
определени от НСИ за периода от 2017 г. до 2020 г., както и възприетите в
практиката на съдилищата размери за вреди, които са съпоставими с
търпените от ищцата болки и страдания.
Относно претендираните имуществени вреди се твърди, че не била
доказана по делото необходимостта от извършването на конкретните разходи
за лекарства и медицински услуги за причинените на ищцата увреждания.
Твърди се, че липсват доказателства за назначаване на лечение, изискващо
закупуването на медикаментите и услугите, посочени в представените
разходни документи.
Оспорва се и началния момент, от който е присъдена лихва, като се
твърди, че следва да се съобрази нормата на чл. *97 КЗ – поради забава на
кредитора, като не се дължи лихва съгласно чл. *09 КЗ.
В подадения от ищцата отговор , въззивната жалба от ответното
застрахователно дружество се оспорва като неоснователна.
Оспорва се твърдението за допуснато процесуално нарушение по чл.
229, ал. 1, т. * ГПК, като се твърди, че виновния за настъпване на ПТП водач
– Б. К. С. междувременно е починал. В тази връзка се иска да бъде снабдена с
удостоверение, въз основа на което да се снабди с друго, относно
гражданския статус на посочено лице.
3
Твърди се, че несъмнено е доказан по делото сблъсък между
управляваното от Б. К. С. МПС и ищцата от приложения констативен
протокол за ПТП от ***** г.; гласните доказателства по делото и
заключенията по назначената САТЕ и СМЕ. Твърди се, че показанията на св.
С., предвид възприетата от него защитна теза в наказателното производство,
следва да бъдат ценени критично, като бъдат възприети само изнесените в тях
неблагоприятни последици за него в аспекта на чл. 1** ГПК.
Развити са подробно доводи за доказаност на деянието, неговата
противоправност, вина и причинно-следствена връзка с настъпилите за
ищцата вреди.
Поддържа се твърдение, че с оглед гласните доказателства по делото
са установени характерът, интензитетът и продължителността на търпените
болки и страдания.
Относно размера и възраженията на застрахователя, в отговора на
ищцата като цяло се поддържат твърденията и доводите, изложени в
подадената от ищцата въззивна жалба срещу решението на първостепенния
съд в отхвърлителната му част.
В с. з. страните не се явяват и не изпращат представител.
Бургаски апелативен съд, като прие със свое определение от 1*-ти април
2021 г., че въззивните жалби на страните са допустими, по тяхната
основателност намира следното:
Извършвайки проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, Бургаски апелативен съд не намира основание за постановяване на
решение по чл. 279, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Във връзка с оплакването за недопустимост на решението, поради
наличие на висящо наказателно производство като предпоставка за спиране
на основание чл. 229, ал. 1, т. * ГПК, по делото не се установиха данни за
допуснато нарушение от страна на първоинстанционния съд. Наличието на
образувано досъдебно производство по ДП № 33**-1001/2017 по описа на *-
то РУ на МВР – Бургас, без да е внесен обвинителен акт от Прокуратурата за
образуване на наказателно от общ характер дело пред съда, не представлява
4
основание за спиране на делото пред гражданския съд относно гражданските
последици на деянието, поради което решението не е недопустимо.
Във връзка с повдигнатите от страните въпроси по правилността на
обжалваното решение, Бургаски апелативен съд установи следното:
Производството по делото е образувано предявените от Д. Д. СТ.
срещу ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД осъдителни искове за заплащане на сумата от *0
000 лева като част от общо ** 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и 1 *73.27 лева имуществени вреди, претърпени
вследствие причинените телесни увреждания в ПТП, настъпило с участието
от застрахован при ответното дружество лек автомобил марка „Фолксваген
Голф“ с рег. № ******, с водач Б. К. С., като се претендира и законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане на
сумите и от датата на най-късното плащане- 2*.11.201*г. до окончателното
такова за търсените имуществени вреди.
Твърдението на ищцата е, че на *****г. при управлението на лек
автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ******, водачът Б. К. С., при
преминаване през кръстовището на ул. “С. П. л.“ и бул. “С. С.“ ударил Д. Д.
СТ. на пешеходната пътека, в резултат на което са й причинени телесни
увреждания, довели до настаняването и в отделението по ортопедия и
травматология към УМБАЛ Бургас.
След множество изследвания била поставена диагноза – трималеоларна
фрактура (едновременно счупване на три части в структура) на глезенната
става на десния крак, което наложило оперативно лечение и поставяне на
метална остеосинтеза под обща анестезия. Пострадалата изпитвала силни
болки в ставата, имала отоци и било невъзможно да се придвижва
самостоятелно. На 0*.02.201*г. се наложило отново постъпване в болница за
оперативно отстраняване на част от елементите към металната остеосинтеза, а
за периода от 19.03.201*г.- 26.03.291*г. постъпила за лечение в
специализирана болница за рехабилитация „С. и ф.“ ЕООД. На 21.11.201*г.
пострадалата посетила за трети път УМБАЛ- Бургас където била извършена
трета оперативна интервенция и цялостното премахване на импланта от
крака. Посочено е, че ищцата преживяла силни болки и страдания и в
продължение на повече от една година е било затруднено придвижването й.
5
Била силно травмирана, потисната и емоционално нестабилна, станала лесно
раздразнителна и сприхава. Затворила се в себе си, като излизала от дома си
само при крайна необходимост. Било невъзможно да си намери работа заради
трпавмата, като понастоящем все още изпитва болки. За лечение направила
разходи в размер на 1 *73.27 лева съгласно представени с исковата молба
фактури и касови ордери.
На 10.0*.201*г. съгласно чл. 3*0 КЗ предявила претенция за
обезщетяване на причинените и вреди пред застрахователя ЗАД „Б. В. И. Г.“
по сключената застраховка гражданската отговорност за управляваното от Б.
С. МПС, валидна за периода от 0*.01.2017г. до 0*.01.201*г.
С отговора на исковата молба претенцията е оспорена като
неоснователна. Оспорени са твърденията за извършен деликт, като са
въведени твърдения за настъпване на ПТП по вина на ищцата. Оспорен е вида
и характера на посочените в исковата молба увреждания, във връзка с което
претенцията е оспорена и като завишена по размер.
След анализ на събраните по делото доказателства, от своя страна
БАС намира за установена следната фактическа обстановка:
На *****г., около 1*.*0 часа, в гр. Бургас Д. Д. СТ. пресичала
пешеходната пътека на пътното платно непосредствено преди кръстовището
на бул. “С. С.“ с ул. “С. П. л.“, когато била ударена от движещия се по тази
улица, в посока към бул. “С. С.“, лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с
рег. № ******, управляван от водача Б. К. С.. Водачът възприел от
разстояние *6-*7 метра пресичащата отляво надясно пешеходка като опасност
за движението, но преценил погрешно, че тя ще преустанови движението си и
предприел намаляване на скоростта и спиране със закъснение. В следствие на
това ударил пешеходката отстрани и отдясно, която при падането си тя
получила трималеоларна фрактура на дясната глезенна става, заради която
била настанена за лечение в отделение по ортопедия и травматология към
МБАЛ-Бургас. Вещото лице д-р П. потвърждава в обясненията си
възможността травмата да е причинена и извън ситуация на ПТП, като в
случая е настъпила при усукване на тялото около глезена. На 1*.12.2017 г.
била извършена оперативна интервенция с поставяне на метална
остеосинтеза. На 09.02.201*г. била премахната една част от металния
6
имплант, като м края на м. март са били проведени физио –
рехабилитационни процедури. На 21.11.201*г. отново по оперативен път е
извадена и останалата част на остеосинтезата. В заключението на вещото
лице е посочено, че обичайно при такава травма функцията на крайника се
възстановява за около * месеца. Същевременно, лечението е завършено с
окончателното отстраняване на остеосинтезата в края на м. ноември 201* г.
Междувременно, както пояснява и в с. з. експертът д-р П., поставянето,
съответно и свалянето на остеосинтезата, е свързано с болки, обездвижване и
затруднения при придвижването и обслужването. В така насока са и данните
от гласните доказателства – показания на св. П. С. поради което съдът ги
кредитира, макар свидетелят да е син на ищцата. Освен поради
кореспондирането им с обясненията на вещото лице, нормално и обичайно
лицата от кръга на най-близките родственици са тези, които възприемат
непосредствено страданията и дискомфорта в ежедневието при
продължително лечение на травма, затрудняваща движенията и обслужването
и оказват необходимата помощ. Така от показанията на този свидетел се
установява, че след всяка операция възможността за придвижване се е
възстановявала на по-късен етап, което е било свързано с болки и страдания,
които са ограничил освен възможността и за самообслужване, но и
социалното общуване и дейности. Била е тревожна, преживяла е трудно
отрицателните емоции, свързани със случилото се, имала е нарушения на
съня.
Механизмът на възникване на ПТП се установява от данните в
приложения по делото КП за ПТП № 1001/2017 г. от ***** г., копие от
приложен протокол за оглед на местопроизшествие и заключението по
назначената съдебна-автотехническа експертиза. От данните по делото не
може да се приеме за оборен по смисъла на чл. 179 ГПК удостоверителния
характер на документа, съставен от длъжностно лице при и по повод
изпълнение на служебните задължения, в която връзка БАС не кредитира
показанията на св. С.. Тезата, че не е имало удар и само поради объркване
непосредствено след произшествието и в състояние на дистрес е давал
показания по реда на НПК, в които признава вината си, не могат да бъдат
кредитирани. В показанията си св. С. е посочил, че е видял ищцата да
прибягва по пешеходната пътека и е предприел спиране, едва когато е
7
осъзнал, че тя няма да спре. Натиснал силно спирачките и видял, че тя
подминава колата, което не обяснява причината, поради която той
преустановил напълно движението на автомобила и е слязъл от него.
Обстоятелството, че не е възприел удара, не изключва такъв като причина за
падането на ищцата по начина, описан от в. л. д-р П. като механизъм на
причиняване на травмата. Макар и леко, съприкосновението е било в
причинна връзка с падането на ищцата чрез завъртане около глезенната става.
По делото е разпитан и свидетелят Ж., който се е обадил за възникналото
ПТП. Същият е вървял гърбом към местпроизшествието, но е възприел звука
на спирачките, като твърди, че е възприел и самият удар. От друга страна,
включително от показанията на св. С. следва, че именно несвоевременното
намаляване на скоростта от негова страна е причина произшествието.
Намиращата се и възприета от него пешеходка на пешеходната пътека
представлява недвусмислено опасност за движението. Въпреки това водачът
не е предприел своевременно намаляване на скоростта и спиране, и не е
осигурил безпрепятствено й преминаване.
Така изяснения механизъм на настъпване на ПТП и на причиняване на
травмата на ищцата се установяват и се обосновават в заключенията на
вещите лица. Твърденията на ищцата се подкрепят от доказателствата и
данните по делото, като наличието на други възможни варианти за
причиняване на травмата, при това непосредствено след преминаването на
управлявания от Б. С. лек автомобил, през същата пешеходна пътека, по която
същевременно се е движила и ищцата, не се установяват от данните по
делото.
От представените писмени доказателства – фактура №
300000***2/1*.12.2017 г. се установява заплащането на сумата 92* лв. за
„една трета тубуларна плака“, което отговаря на установеното по делото
лечение чрез поставяне на метална остеосинтеза. Представените направления
и фискални бонове са за заплатена потребителска такса за лечение в „УМБАЛ
– БУРГАС“ АД, медикаменти и медицински изделия в периода и
съответстват на характера на провеждане на лечението на ищцата, поради
което възражението на застрахователното дружество, за липсата на
доказателства, че са заплатени във връзка с причинената в процесното ПТП
травма, е неоснователно.
8
Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага
изводът, че въззивната жалба на ищцата е частично основателна, като е
изцяло неоснователна тази – подадена от ответното застрахователно
дружество.
Предявените искове са с правно основание по чл. *32 вр. чл. 3*0 КЗ
и чл. *29, ал. 3 КЗ.
При липсата на спор относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, по
което ответното застрахователно дружество отговаря за гражданските
последици от настъпилото по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ******, управляван от водача Б. К. С., спорът между страните
свързан с повдигнатите с въззивните жалби въпроси, относно наличието на
противоправно поведение у водача, което да е в причинно следствена връзка с
травматичните увреждания на ищцата; въпросите касаещи правилното и
обосновано определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение
на въззивницата и наличието на противоправно поведение от нейна страна, с
което да е допринесла за настъпването на претърпените от нея морални
вреди; правилното определяне на началния момент на дължимото
обезщетение за забава.
Във връзка с процесното ПТП, настъпило на ***** г. в гр. Бургас, в
което е пострадала ищцата Д. Д. С., липсва влязла в сила присъда, обвързваща
съда по настоящото дело по въпросите относно деянието, неговата
портивоправност, извършителя и неговата вина, поради което доказването му
е извършено в настоящото производство, чрез анализа в заключението на
вещото лице инж. Т. И. на данните от представения по делото и неоспорен от
въззиваемия КП за ПТП, данните от изготвените по ДП № 1001/2017 г. на РУ-
Бургас протоколи за оглед, анализа и съпоставката между показанията на
свидетелите – от една страна, както помежду им, така и с данните от
писмените доказателства и заключението на в. л. по назначената САТЕ –
предвид изложението по-горе относно фактическата обстановка. Несъмнено,
вкл. от показанията на разпитания като свидетел водач на МПС, се установява
допускането на нарушения от негова страна на правилата за движение– чл. *,
ал. 1, т. 1 ЗДвП; чл. 20, ал. 2, пр. посл. ЗДвП, в следствие на което е причинил
9
на ищцата като пострадала средни телесни увреждания, засягащи долните
крайници, причиняващи трайно ограничение на тяхното движение.
Във въззивното производство са спорни въпросите, касаещи
правилното установяване в пълен обем на претърпените от пострадалата
увреждания и свързаните с тях болки и страдания; продължителността и
условията за завършване на оздравителния процес, както и за определяне
размера на дължимото обезщетение съобразно критериите изведени в
задължителната съдебна практика - ППВС № */6* г. и № 17/63 г., както и в
константната съдебна практика на съдилищата при сходни случаи: възрастта
на пострадалата, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, продължителността на възстановителния период, общоприетото
разбиране на понятието справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, които са от значение за номиналния размер на обезщетението,
като вземат под внимание всички обстоятелства, както и тяхното значението.
Установено е по делото, че като пряка и непосредствена последица
въззивницата е претърпяла увреждания – трималеоларна фрактура
(едновременно счупване на три части в структура) на глезенната става на
десния крак, наложили в периода от 1*.12.2017 г. – 21.11.201* г. оперативно
поставяне на метална остеосинтеза, премахването й чрез допълнителни две
операции, физио-рехабиилтационни процедури, както и съпътстващите ги
физически болки, психични страдания, личен и социален дискомфорт.
Възстановителния процес от травмата за въззивницата, предвид нейната
възраст и необходимото оперативно лечение за отстраняване на поставената
остеосинтеза, е продължило близо една година. Всички лечения и терапии за
този период са били свързани с претърпяване на силни болки, което наред с
възникналата необходимост от чужди грижи са причинили психичен и
емоционален дискомфорт, чието пресистиране е довело до промяна на
личността на пострадалата в негативен план. Преди произшествието
въззивницата е била деен човек, докато в следствие уврежданията е станала
зависима от чужди грижи и неподвижна за значителен период, страдала е
както от двигателните дефицити, така и от болката, която търпи, като
понастоящем търпи отзвучаващи болки и дискомфорт.
10
Имайки предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че
справедливият размер на обезщетението е 30 000 лв. Обездвижването й и
болките са търпени от нея успоредно и в следствие на всяка от отделните и
необходими за поставянето и отстраняването на металната остеосинтеза.
Имала е отрицателни субективни преживявания, свързани с произшествието и
настъпилите в следствие на него двигателни и социални дефицити. Следва да
се съобрази обстоятелството, че макар увреждането да е намалило значително
работоспособността на пострадалата, същата е в пенсионна възраст, поради
което този факт, макар и свързан с отрицателни субективни преживявания,
обективно не е свързан със значими ограничения на права и социални
потребности, поради което липсва основание за присъждане на пълния
претендиран размер.
Липсва основание за намаляване на размера от 30 000 лв. с оглед на
противопоставеното в отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване. От данните по делото не се установяват нарушения на
правилата за движение от страна на пострадалата, към която като пешеходка
и по уязвим участник в движението, водачът на МПС е бил длъжен да прояви
по-голямо внимание и с поведението си да не създава опасност за нея – чл. *,
ал. 1, т. 1 ЗДвП. Несъмнено е, че при предприемане на спиране в момента на
възприемане на пешеходката, не би настъпил удар.
Неоснователно е възражението на застрахователя, че при определяне
на законната лихва в случая намира приложение разпоредбата на чл. *97 КЗ.
Нормата на чл. *29, ал. 3 КЗ предвижда, че задължението за плащане е
изискуемо от по-ранната от двете дати – на изпълнение на задължението от
застрахования да уведоми или отправяне на претенцията от увредения. Що се
отнася до специалната норма на чл. *97 КЗ, същата регламентира
отговорността на застрахователя за собствената му забава, а не забавата на
застрахования деликвент, която има предвид нормата на чл. *29, ал. 3 КЗ
съобразно функционалната отговорност на застрахователя. Съобразно това,
при неоснователен отказ на застрахователя да заплати обезщетение, се
определя от датата на отправяне на искането от увредения – в случая
10.0*.201* г. С обжалваното решение лихвата е присъдена при съобразяване
приложението на чл. *96, ал. 1 КЗ, но в тази част то не е обжалвано от ищцата
и не следва да се изменя в ущърб на насрещната страна.
11
Предвид изложеното по-горе, предявенят иск на основание чл. *32,
ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в следствие
претърпените болки и страдания от уврежданията на пострадалата,
причинени в ПТП на ***** г. е основателен до размера от 30 000 лв. като до
този размер, решението на първоинстанционния съд, заедно с присъдената
законна лихва в отхвърлителната му част следва да се отмени и разликата да
се присъди в полза на ищцата, като в останалата част, вкл. относно размера на
имуществените вреди, решението на първостепенния съд ще следва да се
потвърди.
От насрещните претенции за разноски е основателна частично тази на
ищцата, като претенцията на ответното дружество, поради неоснователност
на въззивната жалба следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 36*/09.11.2020 г. постановено по т. д. №
*71/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд В ЧАСТТА, с която
предявените от Д. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, к-с „И.“, бл.
**, вх. *, ет. *, ап. ** чрез адв. Д. Д., със съдебен адрес: гр. София, ул. „В. м.“
№ *2, партер, ап. 1 искове против ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК ********2*6, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. “П.“ №* за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди причинени в ПТП, по вина на водача на
застрахован при горното дружество лек автомобил марка „Фолксваген Голф“
с рег. № ****** - Б. К. С., са ОТХВЪРЛЕНИ за разликата над размера от
2* 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева) до 30 000 лв. (тридесет хиляди лева),
ведно със законната лихва за същата разлика, считано от 10.0*.201*г. до
окончателното плащане на обезщетението за неимуществени вреди, както и за
присъдените разноски над размера от 127.79 лв. (сто, двадесет и седем лева и
79 ст.) като вместо това
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК ********2*6, със седалище и адрес
на управление гр. София, пл. “П.“ №* да заплати на Д. Д. СТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Бургас, к-с „И.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** чрез адв. Д.
Д., със съдебен адрес: гр. София, ул. „В. м.“ № *2, партер, ап. 1 разликата над
12
размера на присъденото с обжалваното решение № 36*/09.11.2020 г.
постановено по т. д. № *71/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд
обезщетение за неимуществени вреди от 2* 000 лв. (двадесет и пет хиляди
лева) до 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), ведно със законната лихва за
същата разлика, считано от 10.0*.201*г. до окончателното плащане на
обезщетението за неимуществени вреди, причинени в ПТП, по вина на водача
на застрахован при горното дружество лек автомобил марка „Фолксваген
Голф“ с рег. № ****** - Б. К. С..
ОСЪЖДА Д. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, к-с „И.“, бл.
**, вх. *, ет. *, ап. ** чрез адв. Д. Д., със съдебен адрес: гр. София, ул. „В. м.“
№ *2, партер, ап. 1 да заплати на ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК ********2*6, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. “П.“ №* сумата от 100 лева
(сто лева) за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК ********2*6, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. “П.“ №* да заплати на Д. Д. СТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Бургас, к-с „И.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** чрез адв. Д.
Д. сумата 100 лв. (сто лева) разноски за държавна такса и на адвокат Д. Н. Д.,
ЕГН ********0 от БлАК сумата от *02.*6 лева (четиристотин и два лева и *6
ст.) адвокатско възнаграждение за осъщественото във въззивното
производство процесуално представителство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36*/09.11.2020 г. постановено по т. д.
№ *71/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд в останалата част, в която е
обжалвано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13