Р Е Ш Е Н И Е
№ 259/23.07.2021 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА Д. разгледа
докладваното от председателя адм.д. № 598 / 2020 г. по описа на АдмС - Добрич и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156, ал.1, изр. второ и сл. от ДОПК.
Образувано
е по подадена чрез пълномощник жалба от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление : град Добрич, бул. „***№ 62А, представлявано от управителите
***и Л.С.Д., против РА № Р-03000819007298-091-001/27.07.2020 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 236/16.10.2020
г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който на
жалбоподателя са определени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен
период м.04.2018 г. в размер на 2362, 10 лева в резултат на непризнато право на
данъчен кредит по две фактури, издадени от „***“ ЕООД. Жалбоподателят изразява
несъгласие с фактическите и правните изводи в оспорения ревизионен акт. Твърди,
че при формирането им не са анализирани събраните в ревизионното производство
доказателства според изискването на чл.37, ал.1 от ДОПК. В резултат на
неизпълнение на своите законови задължения ревизиращите органи не са установили
обективно всички факти, относими към законосъобразното определяне на
задълженията му по ЗДДС. Счита, че изводите на органите по приходите не
съответстват на материалния закон и събраните в ревизионното производство
доказателства. Твърди, че предмет на доставката по едната фактура е авансово
плащане на облагаема доставка на услуги, а по другата фактура – изпълнение на СМР
услуги. В хода на ревизионното производство са представени безспорни доказателства
за договарянето, изработването и приемането на тези услуги между двете
дружества, поради което неправилно и незаконосъобразно ревизиращите органи са приели,
че те не са реално осъществени поради недоказана от доставчика материална и
трудова обезпеченост. Сочи, че с втората фактура е извършено приспадане на част
от платения аванс в размер на 2000 лева. Документираната доставка е
доказателство за връзката на платения аванс с получаването на бъдещи облагаеми
доставки. Това обстоятелство неправилно е преценено от ревизиращите органи като
липсващи доставки. Дружеството е платило аванса изцяло по банков път, отчело е
извършените плащания в своето счетоводство като актив, представляващ вземане от
доставчика. Твърди, че ревизиращите органи не са съобразили разпоредбите на
чл.25, ал.7 от ЗДДС и чл.79, ал.8 от ППЗДДС. Счита, че при доказано плащане,
свързано с бъдеща облагаема доставка, отказът на данъчен кредит по фактурата за
платен аванс е незаконосъобразен, тъй като лишава изцяло дружеството от данъчен
кредит при реалното изпълнение на доставката. Твърди, че неправилно в
ревизионния акт се сочи, че не са представени приемо – предавателни протоколи
за предадени материали на изпълнителя. Договорените СМР услуги между страните
включват само труд, но не и материали. Дружеството е закупувало материалите и
ги е отчело в разходите си за дейността. Доставката на материалите е
осъществявана до обекта. Влагането им в извършените услуги се е осъществявало
под надзора и контрола на техническо лице, назначено в „***“ ЕООД, поради което
и не е възникнала необходимост от оформяне на приемо-предавателни протоколи.
Твърди, че в нарушение на принципите на ДОПК ревизиращите органи са оценили
изключително субективно неизпълнението на задължението на доставчика за
представяне на доказателства и писмени обяснения. Сочи, че това обстоятелство
няма връзка с отговорността за данъци и дружеството не може да оказва влияние върху
поведението на трето лице. Счита, че изводите на ревизиращите органи не
съответстват на практиката на СЕС. Не са представени доказателства за наличие
на данъчна измама, осъществена между страните по доставките, както и че
получателят по фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от
данъчна измама. Обстоятелството, че доставчикът на строителни услуги не е
декларирал наетите от него работници не може да бъде основание за ограничаване
на правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството. Счита, че
ревизиращите органи не са установили нито един факт, от който да се изведе
логически обоснован извод за липса на доставка по посочените в акта фактури,
поради което неправилно и незаконосъобразно са отказали право на данъчен кредит
по тях. Сочи, че данъкът е начислен от „***“ ЕООД, което е включило издадените
фактури в дневника за продажби и справката – декларация за ДДС през същия
данъчен период. “***” ООД притежава данъчен документ, съставен в съответствие с
изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен
ред. В предвидения от ЗДДС срок дружеството е включило издадените му фактури в
дневниците за покупки и СД за съответния период, а получените облагаеми
доставки е използвало в дейността си, поради което по отношение на него са
налице всички предпоставки за законосъобразното упражняване на правото на данъчен
кредит. По изложените съображения се иска отмяна на акта, както и присъждане на
сторените разноски по делото.
Ответникът по делото – директорът на дирекция
“ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата по съображения, че липсват
доказателства за реално извършени доставки на услуги по процесните фактури. Иска
отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния
интерес по спора.
Добричкият административен съд, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подаден в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения :
От данните
по делото се установява, че със заповед за възлагане на ревизия № Р-03000819007298-020-001/14.11.2019
г. е възложено извършването на ревизия на „***“ ЕООД по ЗДДС за периода
01.04.2018 г. – 30.04.2018 г. С последващи заповеди ревизионното производство е
спирано, възобновяване и удължавано.
За
резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад (РД) № Р-03000819007298-092-001/
30.06.2020 г., връчен по електронен път на задълженото лице на 01.07.2020 г.
Срещу
РД е подадено възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК вх. № 9053-3/16.07.2020
г.
На
27.07.2020 г. е издаден РА № Р-03000819007298-091-001/19.10.2018 г.,
подписан от възложителя на ревизията и
от ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с който
са определени допълнителни задължения по ДДС по ЗДДС за данъчен период
м.04.2018 г. в размер на 2362, 10 лева.
Ревизионният
акт е обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, който с
решение № 236 / 16.10.2020 г. го е
потвърдил.
В
хода на ревизионното производство е установено, че през м.04.2018 г. „***“ ЕООД
е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по две фактури, издадени от „***“
ЕООД, както следва : фактура №
0…9/04.04.2018 г. на стойност 5000 лева и ДДС 1000 лева с предмет „аванс СМР
обект *** 5“ и фактура № 0…10/20.04.2018 г. на стойност 6810, 50 лева и ДДС
1362, 10 лева с предмет „СМР съгласно протокол № 1” – 7050 лева и “СМР съгласно
протокол № 2” – 1760, 50 лева и приспаднат аванс от 2000 лева по договор от
02.04.2018 г.
С
цел установяване на реалността на документираните доставки на ревизираното
дружество е връчено ИПДПОЗЛ, в отговор на което са представени банкови
извлечения за извършени плащания по двете фактури, както и договор за СМР от
02.04.2018 г. на жилищна сграда в град Добрич, ул. „***“ № 5, сключен между „***“
ЕООД като възложител и „***“ ЕООД като изпълнител. Съгласно раздел III, т.5 от
договора е записано, че материалите, техниката, механизацията и оборудването са
за сметка на възложителя – „***“ ЕООД. Представен е и протокол №1 и №2 за
извършени СМР, без стойност на вложените материали, които съгласно договора са
за сметка на възложителя.
Констатирано
е, че не са представени приемо-предавателни протоколи за предоставените
материали от „***“ ЕООД на „***“ ЕООД. За предоставянето и влагането на
материалите по устни обяснения от управителя на „***“ ЕООД е следил техническият
ръководител на обекта.
Извършена
е насрещна проверка на доставчика „***“ ЕООД, обективирана в ПИНП № П-22220520036870-141-001/16.04.2020
г. В хода на проверка е изпратено ИПДПОЗЛ на електронния адрес за
кореспонденция на доставчика. Електронното съобщение не е отворено. Искането е
изпратено и по пощата на декларирания адрес за кореспонденция на дружеството,
но не е получен отговор. Изготвено е искане за извършване на проверка по
делегация до ТД на НАП – София, в чийто териториален обхват се намира адресът
на доставчика. Извършена е втора насрещна проверка на „***“ ЕООД, обективирана
в ПИНП № 22220520062521-141-001/ 15.06.2020 г. Изпратено е ново искане на
електронния адрес на дружеството, но електронно потвърждение за неговото
връчване не е получено. Извършени са две посещения на адреса за кореспонденция
на доставчика, но не е открит представляващия дружеството или упълномощено лице
за контакт с приходната администрация. Изготвено е съобщение по реда на чл.32
от ДОПК относно явяване на задълженото лице в ТД на НАП – София с цел връчване
на ИПДПОЗЛ, но в указания за това срок дружеството не е представило исканите
документи и писмени обяснения.
Въз
основа на това органите по приходите са приели, че не са представени документи,
удостоверяващи наличие на ресурсна обезпеченост за осъществяване предмета на
доставката - кадрови потенциал и логистична обезпеченост. Не са представени
договори и други документи, удостоверяващи наличието на търговска
кореспонденция между контрагентите. Не са представени документи относно
обстоятелството, кой е извършвал услугите – лица, работили на обекта - имена и
ЕГН. Не са представени доказателства за наличие на подизпълнители, в т.ч.
договори, фактури и др. Не са представени писмени обяснения за осъществяването
на услугите и предаването и одобрението им от клиента.
След
извършен анализ на събраните доказателства и писмени обяснения е направен
извод, че доставките по договор за СМР от 02.04.2018 г. не са осъществени от „***“
ЕООД поради недоказана материална и трудова обезпеченост да я изпълни.
Авансовото плащане по договора, извършено от „***“ ООД, само по себе си не
представлява данъчно събитие, а винаги е свързано с последващо възникване на
събитие. Налице е издаване на данъчен документ без основание. Когато няма
настъпило данъчно събитие, няма основание за упражняване на право на данъчен
кредит, тъй като правото на приспадане на данъчен кредит не произтича от самото
издаване на фактурата, а от факта на извършена облагаема доставка. В
ревизионното производство не са представени доказателства от „***“ ООД и от
доставчика „***“ ЕООД, удостоверяващи по безспорен начин реалност на доставките
на СМР. Изложени са мотиви, че липсата на доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС е
винаги основание за непризнаване на право на данъчен кредит, в резултат на
което и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във вр. чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС е
отказано право на данъчен кредит по процесните фактури и са определени
допълнителни данъчни задължения по ДДС за данъчен период м.04.2018 г.
В
хода на административното обжалване е извършена справка в информационния масив
на НАП относно подадени уведомления за сключени трудови договори, при която е
установено, че за м. 04.2018 г. (периода, в който са издадени процесните
фактури) в “***” ЕООД има назначено само едно лице по трудови правоотношения на
длъжност „технически сътрудник“. Установено е също, че дружеството не е
декларирало изплатени суми по граждански договори през 2018 г. по реда на
чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ. Въз основа на това решаващият орган е приел, че „***“
ЕООД не разполага с трудов ресурс, за да осъществи договорените СМР. Изложил е допълнителни
съображения, че не са представени приемо – предавателни проколи за предаване на
необходимите материали, техника и механизация, в т.ч. и скеле, за да се
съпоставят с представения протокол № 1 и № 2. Отказал е да кредитира посочения протокол
с аргумента, че е съставен на компютър, а след това е дописван и коригиран на
ръка с химикал. Счел е, че количествата и стойността на извършените ремонтни
дейности в него са общо посочени и не кореспондират с предмета на фактура №
0…10/20.04.2018 г., където данъчната основа на СМР по протокол № 1 и по протокол
№ 2 са посочени поотделно. Констатирал е, че в протокола не е посочено лицето,
което се е подписало за изпълнител, както и че положеният в него подпис се
различава съществено от този в издадените фактури, както и от подписа на
управителя на дружеството. Приел е, че тези факти и обстоятелства подлагат на
съмнение достоверността на протокола, поради което той не следва да се цени
като годно писмено доказателство, удостоверяващо извършването на
документираните СМР. Въз основа на това решаващият орган е направил извод, че документираните
от “***” ЕООД на “***” ООД доставки на услуги фактически не са извършени. Позовавайки
се на практиката на СЕС, директорът на ОДОП – Варна е приел, че в случая се
касае за фактурирани доставки, които изобщо не са изпълнени от лицето, издало
фактурите, т.е. за пълна симулация, в която участва самото ревизирано лице,
поради което не е необходимо установяване на знание у „получателя“ за участието
му в привидната сделка, тъй като липсата на доставка произтича от собствените
му действия по съставяне и ползване на документи, които не отразяват реални
стопански операции. След извършена служебна справка в ИМ на НАП, регистър
„Трудови договори“, е констатирал, че в периода на издаване на спорните фактури
в „***“ ООД са назначени 29 лица на трудов договор на длъжност работник в
строителството, с оглед на което е направил извод, че ревизираното дружество
разполага с необходимия кадрови потенциал за извършване на договорените СМР.
Превъзлагането им на дружество, което не разполага с работници, противоречи на
всякаква икономическа логика, като не е възможно жалбоподателят да не е знаел,
че доставките са недействителни. Отхвърлил е като неоснователно възражението на
жалбоподателя, че непредставянето на доказателства, които се намират при трети
лица, не може да бъде вменено в тежест на ревизираното дружество. Изложил е съображения,
че е негово задължението да проявява добросъвестност в търговската си дейност и
да изисква от прекия си доставчик съставянето на всички документи, свързани с
осъществяване на конкретната сделка, както и снабдяването с тях. С оглед на
това е заключил, че за ревизираното лице не е налице право на приспадане на
данъчен кредит, поради което правилно и законосъобразно органите по приходите
са му го отказали на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.
От
представения в хода на ревизионното производство договор за строителство от
02.04.2018 г. се установява, че при подписването му „***“ ЕООД е представлявано
от пълномощника си С.В.М. съгласно пълномощно № 1654/28.04.2017 г. Като лице за
контакт с изпълнителя е посочен С.И. с изписан телефонен номер. С раздел V от
договора е постигнато съгласие за две авансови плащания от по 5000 лева без ДДС
и 6500 лева без ДДС.
В
хода на производството по делото жалбоподателят е представил заверено копие на
пълномощното на С.В.М., въз основа на което тя е подписала договора за
строителство между „***“ ЕООД и „***“ ООД. Представил е също така заверено
копие на фактура № 0…538/ 04.10.2017 г., издадена от „***“ ЕООД на „***“ ООД,
удостоверяваща закупуването на материали за скеле. Представил е и фактура №
0…16/ 18.05.2018 г., издадена от „***“ ЕООД на „***“ ООД, с предмет „СМР обект ***,
прот. 2“, в която от общата сума от 21 771, 18 лева за плащане на извършени
СМР услуги е приспаднат аванс от 5500 лева, както и банково извлечение за
плащане на сумата по тази фактура.
По
делото са представени също така протокол „Рекапитулация – Протокол № 2“,
подписан от Л.Д. от името на „***“ ООД и С.И. от името на „***“ ЕООД, както и
приемо-предавателен протокол акт обр. 19 от 18.05.2018 г., подписан от ***–
технически ръководител в „***“ ООД и С.И. – технически ръководител в „***“
ЕООД, удостоверяващи приети и извършени натурални видове СМР за периода от
14.05.2018 г. до 18.05.2018 г. на обект : многофамилна жилищна сграда „***“ № 5
с възложител „***“ ООД и изпълнител „***“. В първия протокол са посочени общо
цените на извършените СМР услуги, а във втория протокол са описани извършените
СМР по вид, количество, ед. цена и стойност, сред които монтаж и демонтаж
скеле, монтаж шапки по бордове – покрив, минерална мазилка и грунд, водобран и
др.
От
приложените по делото заверени копия на фактура № 0…1149 от 02.05.2018 г.,
издадена от „***“ ООД на СС „*** 5 АБВГ“, сметка 22 за платени суми, протокол №
3 за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР към
02.05.2018 г., информационна табела, подробен линеен график и диаграма на
работна ръка и констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на
строежа от 17.07.2018 г. се установява, че жалбоподателят е изпълнител по
договор № ДОП-68/ 22.06.2017 г., сключен с община Добрич, с предмет „Инженеринг
: Проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР на
многофамилни жилищни сгради, във връзка с реализацията на „Национална програма
за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради“, по обособена
позиция 10 : „Инженеринг : Проектиране, упражняване на авторски надзор и
изпълнение на СМР на сграда с административен адрес : гр. Добрич, ул. „***“ №
5“. Строежът е започнал на 10.10.2017 г. с планирана продължителност 177 дни и
максимален брой работници 90, като според линейния график за направата на топлоизолацията
и довършителните работи са били необходими между 15 – 20 работници почти през
цялото време на изпълнение на договора. На 02.05.2018 г. е извършено междинно
плащане на СМР по договора по протокол № 3 след приспадане на аванс от
57 948, 45 лева. Договорените СМР услуги са извършени и приети от
възложителите община Добрич и Сдружение на собствениците „*** 5 АБВГ Добрич“,
като на 17.07.2018 г. е установена и годността на строежа.
От
съпоставката между документите се установява, че извършените СМР услуги по
протоколите с „***“ ЕООД съвпадат по видове с извършените СМР по протоколите с
община Добрич.
От
представените по делото заверени копия на фактура № 0…1155 от 20.09.2018 г.,
издадена от община Генерал Тошево, протокол за приемане на извършени СМР от
20.07.2018 г. с възложител община Генерал Тошево и изпълнител „***“ ООД,
констативен акт обр.15 за установяване годността за приемане на строеж от
20.07.2018 г. и информационна табела относно разрешение за строеж № 063 от
31.10.2017 г. е видно, че по същото време, по което жалбоподателят е изпълнявал
обекта в гр.Добрич, ул. „***“ № 5, е извършвал СМР услуги и на друг строителен
обект в гр.Генерал Тошево, ул. „***“ № 5, които са приключени и приети на
20.07.2018 г. В информационната табела към този строеж е посочено, че датата на
започването му е 23.11.2017 г., планираната му продължителност е 240 дни, а
максималният брой работници за изпълнението му е 20.
В хода на съдебното производство е
изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвена и неоспорена от страните. Съгласно констатациите в
експертизата сключеният договор за СМР
между „***“ ООД и „***“ ЕООД е в сила през месеците април, май и част от юни
2018 г. Два дни след сключване на договора дружеството изпълнител издава
фактура за аванс № **********/04.04.2018 г. на стойност 5 000,00 лв. без ДДС,
респ. 6 000,00 лв. с ДДС, който е платен в същия ден от „***“ ООД. На
20.04.2018 г. е издаден протокол 1 за изпълнени СМР, който първоначално е на
стойност 8 831,70 лв., но на ръка са нанесени корекции: в позиция 1 от 197,39
лв. на 176,19 лв. и в общата стойност от 8 831,70 лв. на 8 810,50 лв. Освен
това под заглавието на документа Протокол 1 е дописан на ръка Протокол 2 от
20.04.2018 г., който обхваща 14-та позиция Монтаж и демонтаж на скеле за 1
760,00 лв. За изпълнените и приети СМР, описани в Протокол 1 и 2 от 20.04.2018
г., е издадена фактура
№ 10/20.04.2018 г. от „***“ ЕООД на
стойност 8
810,50 лв. без ДДС, приспаднат е аванс 2 000,00 лв. от 02.04.2018
г., което формира данъчна основа 6 810,50 лв., начислен
ДДС 1 362,10 лв. и обща стойност 8 172,60 лв. Съгласно банково извлечение
плащането по фактурата е наредено от „***“ ООД в същия ден. Следващите
СМР са обективирани в приемо - предавателен протокол от 18.05.2018 г.,
обединени в рекапитулация - Протокол № 2, написан на ръка, в който също е
направена корекция в т.3. Сумата на изпълнените и приети строително
монтажни дейности е на стойност 21
771,18 лв., приспаднат е аванс в размер на 5 500,00 лв., което
формира стойност на сделката без ДДС 16 271,18 лв. Издадена е фактура от изпълнителя №
**********/18.05.2018 г. със
същата стойност на сделката, начислен ДДС 3 254,24 лв. и обща стойност 19
525,42 лв. Съгласно банково извлечение плащането от „***“ ООД е наредено към „***“
ЕООД в същия ден.
В
експертизата е посочено, че съгласно счетоводното законодателство разходите за
външни услуги се отчитат по сметка Разходи
за външни услуги (602). В случая фактурите за извършените СМР от „***“ ЕООД са
осчетоводени по сметка 601 19 Разходи за материали обект ***, а не като разходи
за външни услуги (Приложение 1 - Хронологичен регистър), но според обясненията
на вещото лице в съдебно заседание това не е съществено нарушение на
счетоводните правила.
След извършена проверка в счетоводството
на ревизираното дружество експертизата е установила, че до датите на изпълнение
на СМР услугите, посочени в протоколите към фактура № 0…10/
20.04.2018 г. и фактура № 0…16/ 18.08.2018 г., в счетоводството на дружеството
са осчетоводени разходи за строителни материали – топлоизолация ЕРS8, ХРS8,
лепило, грунд, минерална мазилка силиконова, шпакловъчна смес за изолация,
ъглови профили – ъгъл водооткапващ и ъгъл с мрежа, итонг, лепило за итонг,
мрежа за шпакловка, дюбели. Посочените разходи за материали са заведени по
сметка 601/19 Разходи за материали, обект *** 5, към датите на доставките (в
диапазона 17.01.2018 г. – 11.05.2018 г.) по цена на придобиване, като на гърба
на всяка фактура е посочено името на строителния обект (аналитична ведомост). В
счетоводството на дружеството не се води счетоводна сметка 302 Материали, тъй
като не се ползва склад с налични строителни материали. За изпълнението на
обекта на ул. “***” № 5 от източната страна на фасадата на блока е бил заграден
приобектен охраняем склад, където са се съхранявали някои материали, фургоните за
работниците и за техническия персонал, инструменти, строителен инвентар и др. Набраните
разходи за материали по счетоводна сметка 601/19 за 2018 г. са на обща стойност
269 054, 96 лева, отразени като елемент на себестойността на строителния
обект.
След
направено сравнително изследване вещото лице е констатирало, че една част от строително - монтажните дейности, включени в протоколите
към фактури № 10/20.04.2018 г. и №
16/18.05.2018 г., издадени от „***“ ЕООД на „***“ ООД, се съдържат в протокол №
3/02.05.2018 г. към фактура № 1149/02.05.2018 г., издадена от “***” ООД на СС “***
5 АБВГ”. Останалите количества на СМР услугите са намерили отражение в
следващия протокол № 4 с дата 01.06.2018 г. към фактура № 1150/01.06.2018 г., издадена
от “***” ООД на СС “*** 5 АБВГ”, като данните за това са представени в таблица
4 към заключението.
Приходите по
фактура № 1149/02.05.2018 г. са осчетоводени коректно по кредита на сметка 701/13 Приходи от продажба на
строителна продукция със сумата на извършените СМР дейности 165 568,43 лв.
срещу дебитиране на сметка 411 Клиенти аналитична партида „СС *** 5 АБВГ„.
Приспаднатият аванс в размер на 57 948,95 лв. е осчетоводен по дебита на сметка
411 Клиенти срещу кредитиране на сметка 412/10 Клиенти по аванси, аналитична партида
„ СС *** 5 АБВГ„. Начисленият
по фактурата ДДС е коректно осчетоводен по кредита на сметка
453/2 ДДС на продажбите на стойност 21 523,90 лв. Сумата на данъчната основа и
на начисленият ДДС по ф-ра № 1149/02.05.2018 г. са отразени на ред 1 в дневника
за продажби на дружеството за данъчен период м. май 2018 г. и в кл.01 и кл. 20
на справката - декларация по ЗДДС за същия месец.
Съгласно
заключението по експертизата с фактура № 538/04.10.2017 г. “***” ООД е закупило
от “***” ЕООД строително скеле – комплект на обща стойност 28 380, 00 лв. без
ДДС. Скелето е заведено по сметка 204 Машини и съоръжения към датата на
въвеждане в експлоатация - 13.10.2017 г., както и в счетоводния амортизационен
план (САП) с амортизируема стойност 28 380,00 лв. и амортизационна норма 30 % на
година (28 380 лв. *30 % = 8 514 лв. амортизационна квота на година). Съгласно
данните в аналитичните регистри на сметка 603 Разходи за амортизации и сметка
241 Амортизации на ДМА, както и в САП, на ДМА скеле за 2018 г. е начислена годишна амортизация 2 128,50 лв., което
представлява 3 месечна амортизационна квота (8 514 лв. : 12 месеца = 709,50 лв.
на месец).
От показанията на разпитаните по
делото свидетели Е.А.Т.и Е.Р.Д., строителни техници в „***“ ООД съгласно приложените
по делото трудов договор № 2 от 01.08.2005 г., допълнително споразумение към
договора от 08.03.2018 г. и трудов договор № 123 от 04.05.2017 г. (л. 173-175),
се установява, че през м.април – юни 2018 г. са работили на обект *** № 5 в
град Добрич. Терзиев е бил технически ръководител на строежа. Всички дейности
на обекта са били под негово ръководство и това на помощничката му Д.. На
обекта се извършвали СМР – топлоизолация, смяна на дограма, обработване на
компрометирани мазилки, монтаж и демонтаж на скеле и др. Работили и с други
фирми, защото имали повече обекти (в гр.Генерал Тошево), а и се нуждаели от
специализирани работници заради обема на скелето и височината на блока. За
скелето използвали четирима професионалисти от фирма „***“ ЕООД, които се
занимавали само със заскеляване на обекти, като при санирането се включвали и
работници на „***“ ООД. „***“ ЕООД извършвало демонтаж и монтаж на скеле,
топлоизолация, мазилки и шпакловки, като на скелето работили четирима души, а
на топлоизолациите и мазилките – седем - осем. Скелето било собственост на „***“
ООД, като дружеството използвало само труда на наетите работници. „***“ ООД не
разполагало с работници за заскеляване на такива височини. За тези височини
били необходими специалисти, които се занимавали само с това. Дейността
изисквала проверка на отклонението на обекта във височинно отношение,
нивелиране, вертикализиране и др. Укрепването на самото скеле също било много
специфично, поради което трябвали хора, които могат да се справят с тази
работа. Технически ръководител на групата на „***“ ЕООД бил С.И.. Двамата
свидетели контактували основно с него. Свидетелката Д. контактувала понякога и
с представителя на фирмата Стела Маринова, но по – рядко. С.И. водел работниците
на обекта. С него замервали работата, която давали, уточнявали количествата и
квадратите. Скелето било собственост на “***” ООД. Дружеството осигурявало
строителните материали за извършваните от „***“ ЕООД услуги. Свидетелите се грижили
постоянно да има количества на строежа. Доставяли ги до самия обект с превоз на
дружеството. Не са оформяли писмени документи при предаването на материалите на
„***“ ЕООД, тъй като били по цял ден на обекта и ги осигурявали веднага. От
източната страна на обекта имало заградено място, в което държали фургоните за
работниците и строителните материали. Закупували материалите от борсите,
съхранявали ги в склада до блока и оттам ги давали на работниците. Работата я
приемали със С.И.. Правили замерване, подписвали приемо – предавателни
протоколи в два екземпляра, с които след това се уреждали паричните
взаимоотношения между двете дружества.
От разпита на свидетеля А.Г.В.се
установява, че той е монтажник на скеле. През 2018 г. е работил на обект в
гр.Добрич, ул. „***“ № 5. Имал уговорка със С.И., той наел него и останалите
работници и той им плащал. На обекта извършвали монтаж и демонтаж на скелето на
етапи. Около една година работили всички входове. По принцип били четирима
човека бригада, но понякога идвали само двама на обекта в зависимост от обема
на работа. Скелето било на фирмата, която изпълнявала обекта – „***“ ООД, а С.имал
отделна фирма. С.им плащал всяка седмица според извършеното. Подписвали ордери,
платежни, каква работа са свършили. Други документи не са подписвали. Не са
сключвали договори, тъй като по същото време и четиримата са работили на
трудови договори към „Солвей соди“ – Девня. Имали сертификати за монтажници на
скеле, като в „Солвей соди“ – Девня се водили на същата длъжност - монтажници
на скеле. Освен със С.И. не са комуникирали с други лица от обекта. С.плащал на
свидетеля, тъй като бил бригадир, а след това той плащал на останалите
работници.
Показанията и на тримата свидетели са логични, последователни,
взаимнодопълващи се и съдържат точна и
конкретна информация относно извършените дейности и преките им изпълнители
(работници). Трудовите взаимоотношения на първите двата свидетели с
жалбоподателя не пораждат съмнение в обективността им и не дискредитират по
никакъв начин показанията им, които са добросъвестно дадени. Свидетелите са
изнесли лично възприети от тях факти и не са проявили пристрастие при възпроизвеждането
им пред съда, което да изключва тяхната надеждност. Показанията им са резултат
от преките им наблюдения и впечатления като участници в строителството на
обекта и съответстват на останалите писмени доказателства по делото, поради
което и с оглед на разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът ги кредитира като
обективни и достоверни.
Въз основа на установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
При извършване на задължителната проверка по
чл.160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден в
срока по чл.119, ал.3 от ДОПК от компетентни органи по чл.119, ал.2 от ДОПК и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради
което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. ЗВР, РД и РА са
подписани от издалите ги органи по приходите с квалифицирани електронни
подписи, което се удостоверява от представените по делото доказателства относно
доставчиците на съответните услуги.
РА
обаче е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон.
Съгласно ЗДДС и постоянната практика
на СЕС по тълкуването на чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО
възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен
кредит изисква установяване наличието на действително осъществени облагаеми
доставки на стоки и услуги. В т.32 от решение на СЕС по дело С-285/11 е
посочено, че преценката за това дали данъчнозадълженото лице може да упражни
право на приспадане на основание доставки на стоки и услуги се извършва въз
основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото в съответствие с
правилата за доказване, установени в националното право. При доставка на услуги
данъчното събитие настъпва към момента на извършването им по аргумент от чл.25,
ал.2 от ЗДДС. Съобразно общите правила за доказване в тежест на
данъчнозадълженото лице е да докаже при пълно и главно доказване, че е
получател по действително осъществена доставка на услуги.
Правото на приспадане на данъчен
кредит на жалбоподателя е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС поради
липса на доказателства за реални извършени доставки на услуги по смисъла на
чл.9, ал.1 от ЗДДС. Основните мотиви за това са, че не са налице доказателства
за трудовата обезпеченост на доставчика „***“ ЕООД, както и доказателства за
влагане и предаване на материалите и предоставяне на необходимата техника и
механизация за извършване на спорните услуги. От друга страна е прието, че през
ревизирания период „***“ ООД е разполагало с необходимия кадрови потенциал за
извършване на договорените СМР, поради което превъзлагането им на дружество,
което не разполага с работници, противоречи на всякаква житейска логика. С
оглед на това е направен извод, че дружеството е участвало в привидна сделка,
която е резултат от неговите неправомерни действия по съставяне и ползване на
документи, които не отразяват реални стопански операции.
Следователно няма спор, че процесните
строителни услуги са изпълнени на място, че за тях има издадени данъчни фактури
с начислен ДДС и извършени плащания по банков път. Основният спор между
страните се концентрира върху това дали услугите са реално осъществени от лицето,
посочено като техен изпълнител, т.е. дали доставките по фактурите са
действителни.
За опровергаване на констатациите в
ревизионния акт и за установяване на твърденията си за наличие на реални
доставки ревизираното лице е ангажирало допълнителни писмени и гласни
доказателства, като по негово искане по делото е изслушана и съдебно –
икономическа експертиза. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства съдът намира, че жалбоподателят се е справил с доказателствената
тежест, като е установил по категоричен начин, че фактурираните СМР услуги са фактически
извършени от „***“ ЕООД.
Предмет на доставките по спорните фактури
е авансово плащане за СМР обект „***“ и изпълнени СМР съгласно протокол № 1 и
протокол № 2 след приспадане на аванс по договор от 02.04.2018 г.
По делото е
безспорно, че към фактурите са приложени договор за строителство от 02.04.2018
г. и протоколи за извършени СМР, подписани между „***“ ЕООД и „***“ ООД, в
които са описани отделните видове СМР, тяхното количество, ед. цена и стойност.
По силата на т.І от договора изпълнителят се е съгласил да извърши със своя
организация, на своя отговорност и със свой персонал строително- монтажни
дейности на обект : „Изпълнение на СМР на многофамилни жилищни – „***“, блок №
5, вх. АБВГ, част Архитектура, Покрив (Покривно пространство), съгласно
приложение 1, като според заключението на вещото лице осъществените дейности от
“Основни 1927” ЕООД са предадени и фактурирани след това от „***“ ЕООД на СС „***
5 АБВГ Добрич“ в изпълнение на сключения с община Добрич договор за обществена
поръчка, т.е. са вложени в дейностите по последващи доставки.
Неправилно и
необосновано в решението на директора на ОДОП – Варна е прието, че
представеният протокол № 1 и № 2 не представлява безспорно писмено
доказателство, удостоверяващо извършването на документираните СМР, тъй като е
дописван и коригиран на ръка, извършените ремонтни дейности в него са посочени
общо, а в спорната фактура № 0…10/ 20.04.2018 г. данъчната основа на СМР по протокол
№ 1 и по протокол № 2 са посочени поотделно, не е посочено лицето, подписало
протокола, и подписът, положен под протокола, се различава съществено от
подписа в издадените фактури и подписа на управителя на „***“ ЕООД. Фактът, че
протоколът е дописван и коригиран на ръка, сам по себе си не е достатъчен за
дискредитирането му като надлежно писмено доказателство. Съгласно разпоредбата
на чл. 178, ал.2 от ГПК, приложим на основание §2 от ДР на ДОПК,
доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания,
добавки между редовете и други външни недостатъци, се оценява с оглед на всички
обстоятелства по делото. Според констатациите в експертизата корекциите засягат
само стойността на първата позиция и общата стойност на извършените СМР, а дописването
на ръка „Протокол № 2 от 20.04.2018 г.“ под заглавието на документа „Протокол №
1 от 20.04.2018 г.“ обхваща 14 – та позиция „Монтаж и демонтаж на скеле“, като
всички строителни дейности (коригирани, некоригирани и добавени) са
обективирани в последващите протоколи, с които „***“ ООД е предало извършената
работа на своя възложител, с оглед на което не е налице негоден писмен документ,
несъответстващ на действителното положение. Обстоятелството, че протокол № 1 и
№ 2 е обобщен, а във фактура № 0…10/20.04.2018 г. данъчната основа на СМР по
протокол № 1 и протокол № 2 са посочени поотделно също не е основание за
дискредитиране на протокола, защото от простата съпоставка между двата
документа и от заключението на вещото лице е видно, че СМР по протокол № 2 на
стойност 1760 лева във фактурата се отнасят до позиция № 14 „Монтаж и демонтаж
на скеле“ в протокола, където е изписана същата стойност. Остатъкът от 7050
лева съответства на общата стойност на другите СМР в протокола от позиция № 1
до позиция № 13 (протокол № 1), поради което неправилно решаващият орган е
приел, че предметът по спорната фактура не кореспондира с представения
протокол. Не се разколебава достоверността на протокола и от твърденията на
решаващия орган, че не е посочено лицето, положило подпис, както и че подписът
под протокола се различава от подписите в първичните документи и от подписа на
управителя на „***“ ЕООД, защото от данните по делото се установява безспорно,
че приемо – предавателните протоколи за извършени СМР са подписвани от лицето С.И.,
който изрично е посочен като лице за контакти в договора за строителство от
02.04.2018 г. С оглед на изложеното неправилно и незаконосъобразно решаващият
орган е отказал да цени протокол № 1 и № 2 като годно писмено доказателство,
удостоверяващо извършването на документираните СМР, приемайки, че са налице
факти и обстоятелства, които подлагат на съмнение неговата достоверност.
Представените от
жалбоподателя доказателства са пряко обвързани както с процесните фактури, така
и с реалния резултат от доставките. От тях се удостоверява постигнатото между
страните съгласие за приемане без възражение на възложените и извършени услуги,
което е основополагащо за осъществяване на фактическия състав на чл.9, ал.1 от ЗДДС.
Несъмнено кадровата
обезпеченост на доставчика е от решаващо значение при преценката за реалното извършване
на фактурираните услуги за СМР, но в случая констатациите на органите по
приходите, че липсват доказателства за трудовия потенциал на „***“ ЕООД, се
опровергават от събраните по делото гласни доказателства, които не са оспорени
от страна на ответника. От убедителните и непротиворечиви показания на тримата
свидетели се установява категорично, че жалбоподателят е ползвал услугите на „***“
ЕООД, тъй като е имал нужда от специализирани работници за скелето, с каквито
той не е разполагал, а и е бил зает с изпълнението на друг строителен обект в
град Генерал Тошево. На обекта на ул. “***” № 5 са работили 11-12 работници от
„***“ ЕООД, като на скелето са били четирима човека, а на топлоизолациите и
мазилките – около седем – осем души. С монтажа и демонтажа на скелето се занимавали
само специализираните работници на „***“ ЕООД поради спецификата на работата,
докато в другите дейности по саниране са участвали работници и на двете
дружества. За организирането и плащането на работниците на “***” ЕООД отговарял
С.И., който бил технически ръководител на бригадата на дружеството. Заедно с
него се уточнявали видовете и количествата извършени СМР и се изготвяли
двустранните протоколи за приемане на работата. От показанията на св. В. се
установява, че той и останалите трима работници, които са работили на скелето, са
притежавали сертификати за монтажници на скеле. В подкрепа на това и е представеният
по делото сертификат от 12.08.2019 г., с който е удостоверено, че В. успешно е
взел участие в обучение за работа с модулно скеле. Вярно е, че този сертификат касае
периода след строителството на процесния обект, но е индиция за достоверността
на показанията на свидетеля, че е разполагал с нужната квалификация на
монтажник на скеле към онзи момент. С оглед на изложеното следва да се приеме,
че „***“ ЕООД е извършило спорните строителни дейности със собствен ресурс. Действително
от извършените служебни справки в информационния масив на НАП се установява, че
за м.04.2018 г. дружеството не е имало назначени строителни работници (имало е
назначено само едно лице на длъжността „технически сътрудник“), както и че не е
декларирало изплатени суми по граждански договори през 2018 г. по реда на
чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ, но това се обяснява с показанията на св. В., който
изрично е потвърдил, че той и останалите трима работници, които са били наети
от С.И., не са подписвали никакви договори с „***“ ЕООД, тъй като към този
момент са работили на трудов договор към друго дружество. Липсата на сключени
трудови или граждански договори както с тези четирима работници, а вероятно и с
останалите ангажирани на обекта лица не изключва възможността доставчикът да е
работил със свой персонал, а дали е спазил трудовото и осигурителното
законодателство при неговото наемане, не може да се вменява в отговорност на
получателя на доставката за СМР услуги. Съгласно съдебната практика ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за
получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от
изпълнителя работници. В т.45 от решение по дело С-324/11 (Gabor Toth) на СЕС изрично се сочи, че Директива
2006/112/ЕО не допуска отказ на право на данъчен кредит поради това, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите
на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или
дали този издател е декларирал посочените работници, освен ако приходният орган докаже въз
основа на обективни данни, че получателят на
фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, по която претендира право
на приспадане на данъчен кредит, е част
от данъчна измама, извършена от този издател. В случая едва в
решението на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна са наведени твърдения, че
ревизираното лице е участвало в привидна сделка, но не са посочени каквито и да
е обективни данни, въз основа на които решаващият орган е приел, че жалбоподателят
е знаел, че доставките са фиктивни, или е могъл да заподозре наличието на
нарушения или измама от страна на доставчика. Изложени са единствено доводи, че
ревизираното лице е разполагало с необходимия кадрови потенциал за извършване
на договорените СМР, поради което превъзлагането им на дружество, което не
разполага с работници, противоречи на всякаква житейска логика, но това са само
съмнения и предположения, които се опровергават от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, от които е видно на първо място, че жалбоподателят е
изпълнявал два строителни обекта едновременно в град Добрич и град Генерал
Тошево и не е могъл да ги извърши само със своя персонал от 29 души с оглед на
обема на работа и сроковете за изпълнение (при единия обект максималният брой
работници е 20, а при другия – 90), и на второ място, че голяма част от
фактурираните услуги са изисквали квалифициран персонал (монтажници на скеле),
какъвто той не е имал. Данните за заетостта на дружеството на двата обекта са
били на разположение на органите по приходите още в хода на ревизионното
производство, а дали и доколко ревизираното лице е имало възможност да ги
изпълни самостоятелно е следвало да бъде преценено след изясняване на всички
факти и обстоятелства относно вида и количеството на договорените СМР и срокът
за тяхното извършване. Това не е направено, поради което и изводите на
решаващия орган, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че
доставката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, тъй като е резултат от собствените му действия по съставяне и ползване
на документи, които не отразяват реални стопански операции, са неправилни и
необосновани и не се подкрепят от доказателствата по делото.
Не се споделят и изводите на органите по
приходите за нереалност на доставките, основани на констатациите, че не са
представени доказателства, удостоверяващи влагането и предаването на
необходимите материали, техника, механизация и оборудване съгласно т.ІІІ.3 от
строителния договор - приемо – предавателни протоколи за предоставените
материали от „***“ООД на „***“ ЕООД, приемо – предавателни протоколи за
предоставяне на необходимата техника и механизация, в т.ч. и скеле. Липсата на
такива протоколи може да е индикация за несъществуваща доставка, но само ако
констатацията за това е направена с оглед на всички факти и обстоятелства по
конкретната сделка, което в случая не е така. От данните по делото е видно, че
договорените СМР услуги включват само труд, не и материали. Дружеството е закупувало
материалите и ги е отчитало в разходите си за дейността. Доставката на
материали се е осъществявала до обекта, където е имало пригодено място за склад
от източната страна на фасадата на блока. В хода на ревизионното производство
управителят на дружеството е дал устни обяснения, че за предоставянето и
влагането на материалите е следил техническият ръководител на обекта. От единодушните
показания на свидетелите Терзиев и Д. (техническият ръководител на обекта и
неговата заместничка) се установява безспорно, че двамата са се грижили за
осигуряването и доставянето на материалите на изпълнителя, но не са съставяли двустранни
приемо – предавателни протоколи за това, тъй като са били постоянно на обекта и
веднага са предоставяли нужните количества. Влагането на необходимите за
изпълнението на възложените СМР материали и техника се потвърждава и от
съдебноикономическата експертиза, съгласно която по сметка 601/19 са осчетоводени
разходи за материали за обект *** 5 за периода 17.01.2018 г. – 11.05.2018 г. В
счетоводните регистри са отразени разходи за топлоизолация EPS8, XPS8, лепило, груд, минерална мазилка силиконова, шпакловъчна смес за изолация,
ъглови профили, мрежа за шпакловка, дюбели и др. материали, които съответстват
на вида и естеството на договорените и изпълнените строително – монтажни дейности.
Закупените и вложените в сградата материали са отчитани аналитично и са надлежно
отразени като елемент на себестойността на обекта. От данните по делото е видно
също, че към спорния период “***” ООД е притежавало скеле, което според заключението
на вещото лице е заведено по сметка 204 Машини и съоръжения и има начислена
амортизация за три месеца съгласно счетоводния амортизационен план на
дружеството за 2018 г. Всички тези факти и доказателства дават основание да се приеме,
че жалбоподателят е изпълнил задълженията си по т.ІІІ.3 от договора за
строителство и не е налице симулативност в действията му, обосноваваща недействителност
на стопанските операции, както неправилно и незаконосъобразно са приели
органите по приходите. Обстоятелството, че дружеството не е изготвяло протоколи
за предадените материали и техника не може да бъде определящо за извода, че услугите
не са реални изпълнени.
С оглед на
изложеното следва да се направи единственият логичен извод, че “***” ЕООД е действителният
извършител на строително - монтажните работи и спорните фактури документират
реални доставки на услуги.
Като са приели
обратното, органите по приходите са направили неправилни и необосновани
фактически и правни изводи, които не съответстват на материалния закон и
данните по делото. Доказателствата по ревизионната преписка са оценени
едностранчиво, без да се съобрази действителното им съдържание и спецификата на
търговските взаимоотношения, които отразяват. Незаконосъобразно органите по
приходите са се концентрирали единствено върху обстоятелството, че не са налице
доказателства за кадровата обезпеченост на доставчика и за предаването на
материалите от възложителя на изпълнителя по договора, без да установят дали
наистина е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя
по доставките. Ненамирането на доставчика на адрес и непредставянето на изисканите
от него доказателства за работна ръка и др. не са онези обективни данни, въз
основа на които да се приеме, че позоваването на правото на данъчен кредит е с
измамна цел или с цел злоупотреба, след като всички събрани по делото
доказателства сочат обратното.
За да бъде признато
правото на приспадане на данъчен кредит, е необходимо данъчнозадълженото лице да
притежава данъчен документ (фактура), съдържащ изискуемите от закона реквизити,
данъкът във фактурата да е начислен във връзка с осъществена облагаема
доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки
на получателя. При наличието на достатъчно безспорни доказателства относно
договарянето, получаването и приемането на услугите и последващата им
реализация необосновано органите по приходите са приели, че е налице нереалност
на доставките по фактурите и е осъществен фактическият състав на чл.70, ал.5 от ЗДДС. Отказът за признаване на данъчен кредит на това основание е
незаконосъобразен по същество, поради което и постановеният ревизионен акт, с
който са установени допълнителни задължения по ЗДДС, следва да бъде отменен на
основание чл.146, т.3 и т.4 от АПК, във вр. чл.160, ал.2 от ДОПК и §2 от ДР на
ДОПК.
С оглед на изхода от
спора и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК жалбоподателят има право на сторените
от него разноски по делото в размер на общо 1547 лева, включващи платена
държавна такса в размер на 50, 00 лева, платен депозит за вещо лице в размер на
897 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева съобразно
представения списък на разноски по чл.80 от ГПК.
На основание чл.160,
ал.7 от ДОПК решението на съда е окончателно.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ревизионен акт (РА) № Р-03000819007298-091-001/27.07.2020 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 236/16.10.2020
г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление :
град Добрич, бул. „***№ 62А, представлявано от управителите ***и Л.С.Д., са
определени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.04.2018
г. в размер на 2362, 10 лева в резултат на непризнато право на данъчен кредит
по две фактури, издадени от „***“ ЕООД.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление :
град Добрич, бул. „***№ 62А, представлявано от управителите ***и Л.С.Д., сумата от 1547 лева, съставляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Административен съдия :