Решение по дело №1284/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 261
Дата: 9 август 2021 г.
Съдия: Светлана Иванова Изева
Дело: 20215300501284
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Пловдив , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300501284 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. Д. О.,ЕГН-**********,чрез пълномощника му
адв.И.К. против Решение № 272228/10.03.21г.,постановено по гр.д.№ 1870/20г.по описа на
ПдРС,6-ти гр.с.в частта му,с която е допусната съдебна делба по отношение на следния
недвижим имот: Първи етаж и таван от двуетажна жилищна сграда с декларирана застроена
площ от 92 кв.м.,а по скица-99 кв.м.,лятна кухня със застроена площ от 27кв.м.,ведно с 2/3
ид.ч.от имота,в който са построени сградите-имот с пл.№ 1028 по кадастралния план на
гр.К.,одобрен със заповед № 300-4-25/2004г.на Изп.директор на Агенция по кадастъра,от
който по регулационния план на гр.К.,одобрен със заповед № 44/67г.е образуван УПИ II-713
от кв.82 с площ по графични данни от 670 кв.м.,на УПИ от 640 кв.м.,при граници на
УПИ:улица,УПИ III-709,УПИ XIII-711,УПИ XIV-1029,УПИ XVI-715,УПИ XVII-714 и УПИ
I-174,която да се извърши между А. Д. О.,ЕГН-********** и В. Д. Х.,ЕГН-********** при
квоти по ½ ид.ч.за всеки от двамата съделители.
Излагат се доводи,че решението е неправилно в обжалваната му част,като съдът
стигнал до неправилен краен извод за съсобственост на имота между страните по изложени
във въззивната жалба съображения.Иска се отмяната му и постановяване на друго,с което да
се отхвърли предявеният иск за делба по отношение на описания недв.имот.Претендират се
разноски за ДТ пред въззивната инстанция.Прави се възражение за прекомерност на
1
адв.възнаграждение на другата страна.
Въззиваемата В. Д. Х.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.П. в писмен
отговор е изразила становище за неоснователност на жалбата.Счита,че решението е
правилно по изложените съображения.Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Съдът,като съобрази оплакванията в жалбата и писмения отговор и след преценка на
събраните доказателства,приема за установено следното:
ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения
срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на атакувания съдебен
акт.
При разглеждането на въззивната жалба по същество въззивният съд намира за
установено следното:
Пред ПРС е предявен иск от В. Д. Х. против А. Д. О. за делба на недв.имот и
движими вещи с правно основание чл.34 от ЗС,като производството е във фазата по
допускане на делбата.
С обжалваното решение ПдРС е допуснал съдебна делба между страните по
отношение на следния недвижим имот: Първи етаж и таван от двуетажна жилищна сграда с
декларирана застроена площ от 92 кв.м.,а поскица-99 кв.м.,лятна кухня със застроена площ
от 27 кв.м.,ведно с 2/3 ид.ч.от имота,в който са построени сградите-имот с пл.№ 1028 по
кадастралния план на гр.К.,одобрен със заповед № 300-4-25/2004г.на Изп.директор на
Агенция по кадастъра,от който по регулационния план на гр..,одобрен със заповед №
44/67г.е образуван УПИ II-713 от кв.82 с площ по графични данни от 670 кв.м.,на УПИ от
640 кв.м.,при граници на УПИ:улица,УПИ III-709,УПИ XIII-711,УПИ XIV-1029,УПИ XVI-
715,УПИ XVII-714 и УПИ I-174 при равни квоти за страните-по ½ ид.ч.
Ищцата твърди,че имотът е придобит по време на брака й с ответника,прекратен с
решение по гр.д.№ 9079/19г.на ПдРС и иска подялбата му при равни между нея и ответника
квоти.
Ответникът в писмения си отговор е възразил,че ищцата не е придобила право на
собственост върху имота,въпреки че същият е придобит по време на брака й с ответника,тъй
като договорът за покупко-продажба,с който имотът е придобит,бил привиден и прикривал
договор за дарение.Действителната воля на страните била А.Д. да придобие право на
собственост върху него безвъзмездно,поради което договорът за покупко-продажба бил
нищожен,но прикритата сделка била действителна.
Не се спори между страните,а и е видно от представените писмени доказателства,че
по време на брака между ищцата и ответника,сключен на 13.12.2001г.и прекратен на
13.11.19г.с влязло в сила решение по гр.д.№ 9079/19г.на ПдРС,те са придобили чрез
покупко-продажба,осъществена от името на ответника и изповядана в нотариална форма
2
,процесния недвижим имот.
По делото е представен НА № 3/16.11.11г.на нотариус Т. Д.,от който е видно,че на
16.11.2011г.Д. А. О. и Р. А.О. са продали на сина си А. Д. О. процесния
недв.имот.Представена е и скица на УПИ II-713 от кв.82 по РП на гр.К. от 1967г. с площ от
670 кв.м.,в който са построени 2 МЖ със застроена площ от 99 кв.м.,МС със застр.площ от
32 кв.м. и МС със застр.площ от 62 кв.м.Представен е и документ,наименован „обратно
писмо“ от 28.07.17г.,подписан от ответника А.О. и Р. О.а,според който договорът за
покупко-продажба от 16.11.11г.е привиден и прикрива договор за дарение.
Разпитани са двама свидетели,по един на всяка от страните,като и двамата свидетели
Р. Х.,майка на ищцата и Ю. А. дават показания,които не почиват на техни преки
впечатления,тъй като и двамата не са били очевидци на сделката по прехвърлянето на
собствеността върху делбения имот.Св.Х. заявява,че не е присъствала на сделката за етажа
от къщата,но чула от А.,че била покупко-продажба.Свидетелят на ответника А. посочва,че е
близък с А. и родителите му и често се събирали.Първоначалната идея на родителите на
ответника била да му дарят проц.имот,но след консултация с адвокат решили да я оформят
като покупко-продажба,за да се избегнат претенции от страна на брата на А.И този свидетел
обаче не е присъствал на сделката,като бил чувал от бащата на А. за намерението му да
дари къщата.
Първостепенният съд е уважил иска за делба,като е намерил за неоснователно
възражението на ответника,че делбеният имот е изцяло негова собственост,тъй като
сделката покупко-продажба прикрива дарение.
Този извод се споделя и от настоящата инстанция.
Доколкото бракът на страните е „заварен“ по см.на § 4 от ПЗР на СК,то приложим
към имуществените отношения помежду им е действащия СК,в сила от 01.10.09г. Чл.21,ал.1
от същия създава съпружеска имуществена общност (СИО) по отношение на вещните
права,придобити по време на брака в резултат на съвместен принос.
Ответникът твърди,че той е индивидуален собственик на процесния имот,тъй като
сделката,с която е придобит същия-покупко-продажба,е симулативна,следователно-
нищожна,но прикрива договор за дарение,който е действителен.Т.е. твърди се наличие на
относителна симулация.В подкрепа на това О. представя документ,наименован „обратно
писмо“,който обаче е подписан само от него и майка му Р. О..Липсва подпис от другия
прехвърлител по сделката-бащата на ответника Д. О..В съдебната практика се приема,че
когато писменото доказателство (обратно писмо) съдържа волеизявлението на всички
страни по прикритата сделка,то само тогава то служи за пълно разкриване както на
симулативната сделка,така и на действителните правоотношения между страните (В този
смисъл-решение № 544/06.01.11г.по гр.д.№ 1053/10г.на ВКС).В случая обаче представеният
документ не съдържа волеизявлението на всички страни по прикритата сделка-липсва
волеизявление от Д. О.,поради което не може да се приеме,че този документ представлява
3
обратно писмо,независимо от наименованието му.Правилно районният съд е приел,че този
документ представлява само начало на писмено доказателство и именно поради тази
причина е допуснал събирането и на гласни доказателства.
От разпита на свидетелите обаче също не може да се изведе категоричен извод,че
договорът за покупко-продажба е симулативен,а действителната воля на страните е била да
се надари ответникът.Както е отбелязано и по-горе, и двамата свидетели не са присъствали
на сделката,не са очевидци на същата и техните впечатления не са непосредствени.Те само
пресъздават чутото от други лица,участници в сделката,поради което не се доказва и от тях
делбеният имот да е индивидуална собственост на ответника.Ето защо следва да се
приеме,че имотът е придобит по време на брака между страните и представлява СИО,която
се е трансформирала след развода в обикновена съсобственост.Като такава тя подлежи на
делба при равни квоти за всеки от двамата съделители-по 1/2 ид.ч.
Като е стигнал до същия извод,районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение,което следва да се потвърди.
Разноски по делото с оглед изхода на спора следва да се присъдят на въззиваемата В.
Д. Х. за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.По делото е представен ДПЗС,от
който е видно,че договореното адв.възнаграждение е в размер на 600лв.и е платено брой.В
този размер следва да се уважи претенцията за разноски на въззиваемата
страна.Направеното от въззивника възражение за прекомерност на адв.възнаграждение е
неоснователно,тъй като възнаграждението е минимално определеното съобразно чл.7,ал.4
от НМРАВ № 1/04г.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 272228/10.03.21г.,постановено по гр.д.№ 1870/20г.по
описа на ПдРС,6-ти гр.с.в частта му,с която е допусната съдебна делба по отношение на
следния недвижим имот: Първи етаж и таван от двуетажна жилищна сграда с декларирана
застроена площ от 92 кв.м.,а по скица-99 кв.м.,лятна кухня със застроена площ от
27кв.м.,ведно с 2/3 ид.ч.от имота,в който са построени сградите-имот с пл.№ 1028 по
кадастралния план на гр.К.,одобрен със заповед № 300-4-25/2004г.на Изп.директор на
Агенция по кадастъра,от който по регулационния план на гр.К.,одобрен със заповед №
44/67г.е образуван УПИ II-713 от кв.82 с площ по графични данни от 670 кв.м.,на УПИ от
640 кв.м.,при граници на УПИ:улица,УПИ III-709,УПИ XIII-711,УПИ XIV-1029,УПИ XVI-
715,УПИ XVII-714 и УПИ I-174,която да се извърши между А. Д. О.,ЕГН-********** и В.
Д. Х.,ЕГН-**********,при квоти по ½ ид.ч.за всеки от двамата съделители.
4
ОСЪЖДА А. Д. О.,ЕГН-********** да заплати на В. Д. Х.,ЕГН-********** сумата
от 600(шестотин)лв.разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5