№ 21176
гр. С, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110109038 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявени от И. В. К. срещу „ЮБ“ АД с ЕИК ********** /като
правоприемник на БНП ПППФ“ С.А Париж, рег. № ********* чрез „БНП ПППФ“ С.А., клон
България КЧТ с ЕИК: *********/ искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3
ЗЗД за прогласяване нищожността на т. 3 „Застрахователна премия“, т. 5 „Такса
ангажимент“, т. 8 „Годишен процент на разходите“, т. 9 „Лихвен процент“, от Раздел
„Параметри и условия“, както и на чл. 2 от сключения между И. В. К. и БНП ПППФ“ С.А
Париж, рег. № ********* чрез „БНП ПППФ“ С.А., клон България КЧТ с ЕИК: *********
Договор за потребителски кредит CARU № 17235818/22.08.2019 г. поради неравноправност
на клаузите и противоречието им със закона и с добрите нрави, респ. поради заобикаляне на
закона и искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца /след увеличение на исковете с молба с вх. № 2316/15.07.2024 г./ сумата от
398,91 лв - недължимо платени суми за договорна възнаградителна лихва, сумата от 87,50
лева - недължимо платени суми за такса ангажимент и сумата от 78,72 лв. - недължимо
платени суми по клауза за застрахователна премия, ведно със законната лихва от 21.02.2023
г. до окончателното изплащане на задължението, подлежаща на връщане от ответника като
получена без основание.
В исковата молба се твърди, че на 22.08.2019 г. между страните бил сключен Договор
за потребителски кредит CARU № 17235818/22.08.2019 г., по силата на който ответното
дружество в качеството си на кредитодател предоставило на ищеца като кредитополучател
сумата от 3500 лв., която последният се задължил да върне в срок от 24 месеца на месечни
погасителни вноски в размер на 192,96 лв. всяка при размер на ГПР от 26,57 % и на ГЛП от
21,11 %, като в договора се предвиждало заплащане и на застрахователна премия в размер
на 314,88 лв. и такса ангажимент на стойност 87,50 лв., като общо дължимата сума по
кредита била в размер от 4631,04 лв. Счита, че процесният договор е такъв за потребителски
кредит, поради което спрямо него приложение следва да намерят разпоредбите на ЗПК.
Сочи, че сключеният между страните договор е нищожен поради противоречието му със
1
закона и поради допуснато накърняване на добрите нрави, като уговореният в съглашението
размер на ГПР и на лихвения процент надвишават три пъти размера на лихвата за забава.
Поддържа, че предвид това не дължи заплащане на възнаградителната лихва по договора в
размер на 833,82 лв., а само чистата стойност по кредита. Твърди, че не се установява
начинът на формиране на размера на ГПР, поради което намира клаузите, с които се уговаря
лихвеният процент, както и дължимостта на такса ангажимент, за нищожни поради
противоречието им с добрите нрави. На следващо място посочва, че предвидената такса
ангажимент противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като представлява такса,
свързана с усвояването и управлението на кредита. Твърди, че оспорените клаузи имат
неравноправен характер по смисъла на ЗПК. Поддържа, че платената сума за
застрахователна премия не е предадена на застрахователя, като такъв договор за застраховка
изобщо не е бил сключен, а плащането представлява още една скрита такса по договора за
потребителски кредит, поради което и сумата за заплащане на застрахователната премия в
размер от 314,88 лв. се явява недължимо платена. Твърди, че не са спазени императивните
изисквания за форма и съдържание, предвидени в ЗПК, като в договора лихвеният процент е
посочен единствено като абсолютна стойност, не е посочен общ размер на дължимата
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, не се установява как е
формиран ГПР, не е съставен погасителен план, не са приложени общи условия към
договора, които да са подписани от потребителя на всяка страница, договорът не е сключен
в два екземпляра, както и същият е съставен с шрифт по-малък от 12, съдържанието му не е
достатъчно ясно. Поддържа, че както таксата ангажимент, така и застрахователната премия
представляват скрит добавък към главницата, който се олихвява с предвидения в договора
лихвен процент, но не е включен в размера на ГПР по договора. Счита, че поради
изложеното дължи връщане единствено на чистата получена сума по кредита. Поддържа, че
горницата подлежи на връщане, а ищецът не дължи заплащане на възнаградителна лихва,
такса ангажимент и застрахователна премия. Моли за уважаване на исковете и присъждане
на разноски.
С постъпилия от "ЮБ" АД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба,
предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи, че процесният заем е
предоставен на 22.08.2019 г., като задължението е предсрочно погасено на 17.03.2020 г.
Оспорва твърдението, че лихвеният процент, както и приложимият към договора размер на
ГПР, надвишават максимално допустимите размери за срока на договора. Посочва, че не е
налице законово изискване за посочване в договора на методика за формиране на ГПР, като
разходите по кредита, включени в размера на ГПР са ясно разписани и това са предвидената
такса ангажимент и възнаградителна лихва. Сочи, че такса ангажимент се удържа
еднократно от общия размер на кредита, като срещу заплащането й кредиторът се задължава
да сключи договора при фиксиран лихвен процент. Счита, че таксата ангажимент
представлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че
процесната застрахователна премия не представлява разход по кредитното правоотношение,
тъй като застраховката „Защита на плащанията“ е сключена по желание от ищеца и не е
задължително условие за отпускане на заема, поради което и размерът й не следва да се
включва в ГПР, не е част от главницата и не се олихвява. Оспорва твърдението за липса на
действително сключен застрахователен договор. Твърди, че кредиторът е едновременно с
това и застрахователен посредник, както и че към датата на изплащане на задължението по
кредита – 17.03.2020 г., ищецът е заплатил сума в размер на 78,72 лв., представляваща
застрахователна премия, а остатъкът не е заплащан и не е изискван. Счита, че в договора
2
ясно е посочен размерът на възнаградителната лихва, както и начинът на изчисляването й.
Сочи, че към договора е съставен и предоставен на ищеца погасителен план, съдържащ
необходимата информация. Оспорва твърдението, че процесният договор съдържа
неравноправни клаузи. Поддържа, че е спазена уредената в закона форма на договора,
съдържанието му е ясно и разбираемо. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Безспорно между страните и като такова изрично с доклада по делото е отделено, че
ищецът е сключил с „БНП ПППФ“ С.А Париж, рег. № ********* чрез „БНП ПППФ“ С.А.,
клон България КЧТ с ЕИК: ********* Договор за потребителски кредит CARU №
17235818/22.08.2019 г., съгласно който му е предоставена сума в размер на 3500 лв., както и
че ищецът е погасил предсрочно задълженията по кредита на 17.03.2020 г. Посочени в
договора в раздел „Параметри и условия“ са застрахователна премия – 314,88 лева, такса
ангажимент – 87,50 лева, брой погасителни вноски – 24 и месечна погасителна вноска –
192,96лева. В същият раздел е посочена обща стойност на плащанията – 4631,04 лева,
годишен процент на разходите – 26,57 лева и „лихвен процент – 21,11 %. В раздел
„погасителен план“ са посочени падежни дати на 24 вноски в размер 192,96 лева всяка и
оставаща главница след всяка вноска.
Съгласно чл. 2 от договора размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния
сертификат, а посочената сума в раздел „застрахователна премия“ е разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е
част от всяка месечна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“.
Представен от ответника е договор за застрахователно посредничество, сключен между
„БНП ПППФ“ С. А., клон България като застрахователен посредник и ищеца като Клиент,
съгласно който последния възлага срещу възнаграждение на ЗП да му посредничи за
сключването на застрахователен договор със застрахователите „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ ЕИК ********* и „Кардиф Общо застраховане, Клон
България“ ЕИК *********, като възнаграждението на ЗП се дължи от застрахователя и е
част от застрахователната премия. Съгласно чл. 4 клиентът упълномощава ЗП да сключи
застрахователен договор, като застрахователната премия ще бъде платена от клиента
съгласно условията на Договор за кредит CARU-17235818.
Представен е и Сертификат CARU -17235818, в който е посочено, че удостоверява, че
застрахователят Cardif Assurances vie sa, France чрез клона си „Кардиф Животозастраховане,
клон България“ с ЕИК 17519059 и застрахователят Cardif assurance resques divers SA, France
чрез клона си „Кардиф Общо застраховане, клон България“ с ЕИК ********* срещу
заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно приложените
Общи условия на застраховка „Защита на плащанията на кредитополучателите на
3
потребителски кредит, предоставен от „БНП ПППФ С.А., клон България“ застраховани лица
по пакет „Стандарт“ и пакет „Комбинирана защита“, като е вписано името и ЕГН на ищеца.
Съгласно чл. 5 от представените Общи условия за застраховката „Защита на плащанията“
кредитополучателите едновременно с попълването и подписването на договора за кредит
изразяват своето изрично писмено съгласие да се застраховат и приема общите условия.
Съгласно чл. 7 от представените Общи условия застрахователните периоди, начинът на
изчисляването и размерът на застрахователната премия, както и начинът на плащане на
премията (еднократно или месечно) са посочени в застрахователния сертификат. Дължимата
еднократно премия се заплаща при отпускане на кредита, а месечната премия – заедно с
месечната погасителна вноска по кредита.
Съдържанието на процесния договор за кредит, преценено с оглед предмета, страните
и уговорените правата и задълженията, обуславя извод, че същият съставлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищецът - кредитополучател е физическо
лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не се установява
да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а праводателя на
ответното дружество – кредитодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Доколкото не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, то за валидността на процесните
договори приложение намират изискванията, закрепени в императивни разпоредби на
Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В случая следва да се приеме, че договорът за кредит е изготвен на шрифт Garamond,
размер 12, доколкото това твърдение на ответника в отговора на ИМ, не е оспорено в
първото съдебно заседание от ищеца, а и общи познания са достатъчни да се възприеме това
обстоятелство, доколкото шрифтът е по-специфичен и разпознаваем, а размерът от 12
пункта е спазен, макар зрително да създава представа за по-малък в сравнение с други по-
масово използвани шрифтове като Times new roman и Ariаl. Не може обаче да се приеме
същото за Договор за застрахователно посредничество, сертификат и общи условия на
застраховка „Защита на плащанията, които са видимо с по-дребен от 12 пункта шрифт. В
тази връзка с Определение на СЕС по дело С-535/2020 е дадено тълкуване в смисъл, че чл.
10, пар. 2 и чл. 22, пар. 1 от Директива 2008/48/ЕО допускат национална правна уредба,
която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Определението е поставено по
отправено на основание член 267 ДФЕС от Окръжен съд Разград преюдициално запитване
именно във връзка с договор, сключен между потребител и БНП ПППФ“ С.А Париж, като
по т.2 е формулиран въпрос: Следва ли член 10, параграф 2 и съображение 31 от Директива
№ 2008/48[…] да се тълкуват в смисъл, че елементите на договора за кредит — неговите
4
условия, идентификационните данни на кредитополучателя (член 10, параграф 2, буква „б"
от директивата) и условията на застраховката (член 10, параграф 2, буква „о" от
директивата), трябва да са представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-
малък от 12, за да отговарят на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването
им по ясен начин?". Посоченото води до извод, че в случая не е спазено изискването на чл.
10, ал. 1 ЗПК всички условия да са изписани с шрифт, не по-малък от 12 пункта.
От друга страна не е спазено и изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът да е
изготвен по ясен и разбираем начин, тъй като начинът на посочване на първа страница на
размера на кредита и таксата ангажимент противоречи на описаното в т.2 удържане на
таксата от посочения общ размер на кредита. По този начин за потребителя липсва яснота и
се създава затруднение да разбере реално каква сума получава на свое разположение, от една
страна, а от друга страна начинът на изложение на информацията не позволява да осъзнае,
че сумата за посочената такса ангажимент ще се „кредитира“ и съответно за нея също ще се
дължи възнаградителна лихва /каквато се установява от заключението на ССчЕ, че е
начислявана и плащана реално/.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая формално в договора е
посочен ГПР – 26, 57 %., освен цифрово посочване на ГПР обаче договорът не съдържа
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му и допълнителна информация
относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето
предвид при формирането му. Смисълът на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК налага при
посочване на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем за потребителя начин да са
включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В стандартния европейски формуляр, който не е подписан от
ищеца и съдържа само преддоговорна информация, респ. по същество не е част от
съдържането на договора, е посочено общо и неконкретно, че ГПР се изчислява за всеки
конкретен договор за кредит и зависи от избрания лихвен процент, размер на кредита,
гратисен период и матуритет.
На следващо място в изчислението на ГПР от заключението на ССчЕ се установява, че
са взети предвид такса ангажимент и възнаградителната лихва, но не и застрахователната
премия, посочена в договора в размер на 314,88 лева.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК § общ разход по кредита за
потребителя са и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
5
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В случая преценката на цялостното съдържание на подписаните от ищеца документи в
кредитното досие, представено от ответника, води до извод, че обвързването на потребителя
със заплащането на застрахователна премия съставлява не само условие за сключване на
договора за кредит, а е инкорпорирано като част от самия договор за кредит. Показателно в
тази насока е предвиденото в чл. 5 от Общите условия за застраховката „Защита на
плащанията“, че кредитополучателите едновременно с попълването и подписването на
договора за кредит изразяват своето изрично писмено съгласие да се застраховат и приемат
общите условия. Липсва каквато и да било възможност потребителят да сключи договора,
без да се обвърже да заплаща сума, посочена в него като застрахователна премия. Поради
това и не може да бъде споделена защитната теза на ответника, че сключването на договор
за застраховка не е било задължително условие за получаване на кредита при посочените в
договора параметри. На практика сключването на такъв вид застраховки е установено като
част от типовото съдържание на предоставения кредит, като инкорпорирането на
застрахователната премия в договора за кредит, без дори да е става ясно коя е конкретната
застрахователна програма, лишава кредитополучателя от възможността да сключи договора
за кредит без застраховката. Налице е едностранно и предварително определен към момента
на сключване на договора за кредит размер на застрахователната премия, включен в размера
на погасителните вноски. като премията е посочена само в договора за кредит като изчислен
конкретен размер. Самият кредитодател също така е включил застрахователната премия в
раздела от договора „Параметри и условия“ и конкретно го е калкулирал в „обща стойност
на плащанията“, което е ясна индиция за налагането на разхода като задължителен за
предоставяне на кредита.
Преценката за това дали сключването на договор за услуга е задължително условие за
получаване на кредита и дали предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия по см на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да е конкретна и да
изхожда от същинския смисъл на уговорките между страните, тълкуван и изведен на база
съвкупна преценка на механизма на договаряне, начина на сключване и съдържание на
договорите. Тази преценка в случая по изложените съображения съдът намира, че води до
несъмнен извод, че застраховането е задължително условие за сключване на договора за
кредит при уговорените условия за лихва и срок на издължаване. Следователно разходите за
застрахователни премии съставляват общ разход по кредита и на основание чл. 19, ал. 1 ЗПК
са част от компонентите на ГПР. Поради това и посочения в договора за кредит ГПР не
отговаря на действителния такъв, което е довело до нарушение на императивното изискване
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Цитираната разпоредба въвежда изискване на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто смисъл е и изискването на чл.
6
10, пар. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент. Следователно неотчитането на застрахователната премия
при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. (в този
смисъл - определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г., г. к., ІІІ ГО на ВКС).
Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. Поради това и в
случая е без значение дали с включване на непосочените компоненти ГПР ще е в рамките на
размера по чл. 19,ал. 4 ГПК или ще го надвишава. Цифровото посочване на ГПР, който не
отговаря на действителния такъв, е равнозначно на неизпълнение на изискването на
цитираната норма, тъй като не изпълнява нейната цел – потребителят да бъде информиран
за разходите за кредита и да направи осъзнат избор да сключи договора с ответника на фона
на предлаганите от други финансови институции условия. В този смисъл е и застъпено в
решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС (девети състав) разбиране, че чл. 10,
пар. 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води до връщане от страна на съответния потребител единствено на
предоставената в заем главница.
Налице е и нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за посочване в
договора по ясен и разбираем начин на условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера на
погасителните вноски. В случая размерът на месечната погасителна вноска е посочен общо с
включена застрахователна премия, която самият ответник твърди, че не е дължима по
договора за кредит. От своя страна месечното изплащане на застрахователната премия
следва да се тълкува от съдържанието на раздел „Параметри и условия“ и чл. 2 на
следващата страница, като се съобразява и предполага коя хипотеза от същата е приложима,
след което да се извършват изчисления. Поради това реално не е посочен по ясен и
разбираем начин размерът на погасителната вноска за главница и възнаградителна лихва,
доколкото за същия е необходимо тълкуване на различни части от договора и допълнителни
изчисление. Поради това и настоящият състав намира, че е налице и неизпълнение на
изискването за задължителен реквизит от съдържанието на договора – размера на
погасителните вноски / чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК/.
Основателно е възражението за наличие на нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй
като в случая е посочен лихвен процент, но липсва ясна и разбираема за потребителя
информация този лихвен процент как се прилага, тъй като не е уточнено дали е месечен,
годишен или се прилага по друго правило. Не може да бъде прието за изпълнено
изискването на разпоредбата със соченото от ответника посочване в чл. 11, изречение седмо,
че лихвеният процент на ден се изчислява като посочения лихвен процент се раздели на 365.
7
Абсолютно несъответна на смисъла на регламентацията за яснота и разбираемост на
договорното съдържание е използваната договорна техника. Нито е ясен, нито е разбираем
за потребителя на кредитни услуги подобен начин на представяне на съществена договорна
информация. Сочената договорна разпоредба на чл. 11, състояща се от 19 плътно изписани
редове, касае предсрочно изпълнение на договора, като абсолютно нелогично е да се търси
тълкуването на начина на приложение на посочения на първа страница лихвен процент в
седмото изречение именно на тази клауза.
Неоснователно само по себе си е възражението за противоречие на възнаградителната
лихва с добрите нрави, тъй като размерът й обективно преценен на фона на
необезпечеността на кредита и неговия срок не се явява в явно противоречие с установените
морални правила и норми. На практика не е налице соченото от ищеца превишение на
трикратния размер на законната лихва, поради което и безпредметно е обсъждането на
самостоятелната неснователност на това възражение.
По изложените мотиви настоящият съдебен състав на СРС приема, че процесният
договор за потребителски кредит е нищожен на основание – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10,ал. 1 и чл.11, ал.1, т.9, 10 и 11 ЗПК,
относими към съдържанието му, а именно не е изготвен по ясен и разбираем начин, като
всички елементи не са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в него
липсва точно посочване на годишния процент на разходите по кредита, изчислен към
момента на сключването на договора, съобразно установената методика в Приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 ЗПК, както и на лихвеният процент по кредита, условията за прилагането
му /т.9/ и условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация
за размера на погасителните вноски /т.11/.
Поради това и оспорените клаузи, предвиждащи дължимост на възнаградителна лихва
и такса ангажимент, се явяват нищожни поради противоречие със закона, като част от
съдържанието на недействителния договор.
На самостоятелно основание клаузата за дължимост на „Такса ангажимент“ в размер
на 87,50 лева от Раздел „Параметри и условия“ се явява в пряко нарушение на
императивната разпоредба на чл. 10а ЗПК. Според чл. 2 от договора таксата се дължи за
това, че кредитодателят сключва договора при фиксиран лихвен процент. Определянето на
лихва във фиксиран размер е част от договарянето и не предполага заплащане на такса, тъй
като не съставлява нарочна услуга. С уговарянето й кредиторът изисква комисиона за
предоставянето на кредита при предложените именно от него условия за размер, начин на
определяне и плащане на възнаградителна лихва. Комисионната, възнаграждението за
предоставянето в заем на отпусната сума, е именно възнаградителната лихва, поради което
определянето на такса за определянето й е както неследваща се на кредитора такса за
усвояване и управление на кредита, така и повторна комисионна, дублираща
възнаградителната лихва. Поради това и на самостоятелно основание клаузата е нищожна
както поради противоречие на закона, така и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД –
поради противоречие с добрите нрави. Поради което дори да бе валиден целият договор,
8
същата не би била действителна.
По отношение на клаузата за дължимост на „Застрахователна премия“, следва да се
посочи, че същата съставлява очевидно част от договора за кредит, като начинът по който е
посочена и съдържанието на самия договор не подкрепят изложената от ответника теза за
пълна самостоятелност и разделност на застрахователно правоотношение между ищеца и
трети лица – застрахователи. Не е налице ясно разграничение на такова в договора, а
застрахователен договор реално не е и представен. От представения договор за
застрахователно посредничество би следвало да се направи извод, че кредитодателят като
застрахователен посредник следва да сключи застрахователен договор. Представения
сертификат не съставлява застрахователен договор, тъй като от същия не става ясно нито
какво е съдържанието на застраховката – посочени са видове пакети, но не и конкретно
уговорения и липсва поемане от страна на ищеца на задължение да заплаща застрахователна
премия в конкретен размер на посочените застрахователи – пряко или чрез праводателя на
ответника. Не е ясно и каква част от посочената в договора сума като „застрахователна
премия“ съставлява възнаграждение по чл. 2 от договора за застрахователно
посредничество. Поради това и недействителността на договора за кредит изключва
валидността на клаузата за застрахователна премия, съставляваща неясна само по себе си
част от неговото съдържание. Следва да се посочи и че съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит, а на практика в договора се сочи
една фиксирана сума, формално посочена като застрахователна премия, без яснота нито за
какво конкретно се заплаща, нито в чия полза и съответно се превръща в начислена такса в
противоречие с чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК, поради което е и нищожна на основание чл.
26,ал.1, предл. 1 ЗЗД.
Изложеното налага прогласяване нищожността на частите от изцяло недействителния
договор, за които са предявени нарочни искове от ищеца.
По осъдителните искове с право основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
Съгласно императивното правило на чл. 23 ЗПК недействителността на договора има за
последица, че длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита. В случая се
установява от заключението на вещото лице, че ищецът е заплатил сумата от общо 4174,28
лева, от която сумата 190, 85 лева е върната като надплатена, а останалата сума от 3983,43
лева е осчетоводена за погасяване на 3500 лева главница, 377,17 лева възнаградителна
лихва, 78,72 лева – застраховка и 27,54 лева – обезщетение за предсрочно погасяване. От
допълнително заключение се установява, че за целия срок на договора възнаградителната
лихва върху сума от 3500 лева е 816,16 лева, а върху сума от 3412,50 лева – 794,42 лева.
Следователно искът за недължимо платени суми за договорна възнаградителна лихва е
основателен до размера от 277,17 лева и неоснователен до пълния предявен размер - 398,91
лв, като сумата от 21,74 лева, изчислена по задача 1 от допълнителното заключение
съставлява не изплатена лихва, а изчисление каква би била съответстващата лихва само
върху таксата ангажимент, но за целия срок на договора. Реално заплатената сума за
9
възнаградителна лихва е 277,17 лева с оглед предсрочното погасяване на кредита, като в нея
е включена и съответстващата до предсрочното погасяване възнаградителна лихва за
таксата. Изцяло следва да се уважат претенциите за недължимо платени суми по клауза за
застрахователна премия в размер на 78,72 лева и за недължимо платени суми за такса
ангажимент 87,50 лева, тъй като тези суми се установява от заключението на ССчЕ, че са
реално заплатени от ответника по недействителния договор и надхвърлят чистата стойност
на кредита от 3412,50 лева.
По разноските
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи
разноските в размер, съответен на уважената претенция, а именно 1140,70 лева от общо
1186,30 лева /100 лева за д.т., общо 486,32 лева за възнаграждения на вещото лице и 600 лева
– адвокатско възнаграждение, намалено по възражение за прекомерност от общо заплатено
възнаграждение в размер на 1200 лева/. При намаляване на адвокатското възнаграждение
съдът съобразява невисоката фактическата и правна сложност на делото, по което са
събрани неголям обем доказателства и е изслушано заключение на вещо лице. Не би
следвало да се определи възнаграждение в минимален размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения по всеки иск, тъй като
предявените претенции са в защита на един интерес, а начинът на предявяването им е изцяло
резултат от избора на ищеца и неговия представител, доколкото същият интерес би бил
бранен ефективно и с предявяване само на една обща кондикционна претенция, в рамките на
която на преценка и обсъждане подлежат и въпросите за действителността на договора и
неговите клаузи. От друга страна при намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение съдът не е и обвързан от минималните размери по Наредбата при
съобразяване приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 118-ти състав,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по исковете на И. В. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. ОК, бл.
610, вх. А, ет. 1, ап. 2 срещу „ЮБ“ АД с ЕИК ********** /като правоприемник на БНП
ПППФ“ С.А Париж, рег. № ********* чрез „БНП ПППФ“ С.А., клон България КЧТ с ЕИК:
*********/ на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22 ЗПК нищожността на клаузите по т. 3
„Застрахователна премия“, т. 5 „Такса ангажимент“, т. 8 „Годишен процент на разходите“, т.
9 „Лихвен процент“, от Раздел „Параметри и условия“, както и на чл. 2 от Договор за
потребителски кредит CARU № 17235818/22.08.2019 г., сключен между И. В. К. и БНП
ПППФ“ С.А Париж, рег. № ********* чрез „БНП ПППФ“ С.А., клон България КЧТ с ЕИК:
*********.
ОСЪЖДА „ЮБ“ АД с ЕИК ********** /като правоприемник на БНП ПППФ“ С.А
Париж, рег. № ********* чрез „БНП ПППФ“ С.А., клон България КЧТ с ЕИК: *********/ да
заплати на И. В. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. ОК, бл. 610, вх. А, ет. 1, ап. 2 на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД като получени без основание сумата 377,17 лева -
недължимо платени суми за договорна възнаградителна лихва, сумата от 87,50 лева -
недължимо платена за такса ангажимент и сумата от 78,72 лева - недължимо платени суми
по клауза за застрахователна премия по Договор за потребителски кредит CARU №
17235818/22.08.2019 г., сключен между И. В. К. и БНП ПППФ“ С.А Париж, рег. №
********* чрез „БНП ПППФ“ С.А., клон България КЧТ с ЕИК: ********* ведно със
законната лихва от 21.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 377,17 лева до пълния предявен размер от 398,91
10
лева - подлежаща на връщане като получена без основание сума за възнаградителна лихва.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЮБ“ АД с ЕИК ********** да заплати на
И. В. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. ОК, бл. 610, вх. А, ет. 1, ап. 2 сумата от
1140,70 лева– разноски за производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11