№ 1265
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110211713 по описа за 2022
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Б. Х. – управител на „****“ ЕООД срещу Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система (на кратко : Електронен фиш) Серия К № 5575620, издаден от СДВР, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на В. Б. Х. (като представител на „****“
ЕООД) е наложена „глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лева за това, че на 05.01.2022г., в
11:50 часа в гр. София, ул. „Даскал Ст. Попандреев“ до гробищен парк „Бояна“, от ул.
„Панорамен път“ към Околовръстен път, при ограничение 50 км/ч., въведено с пътен знак B-
26 за населено място, лек автомобил „***“ с рег. № *** се движил със скорост от поне 65
км/ч. - нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, с която е сезиран съдът, се твърди, че обжалваният Електронен фиш е
незаконосъобразен поради противоречието му с материалния закон, административно-
производствените правила и целта на закона. Поради това се иска неговата отмяна. Твърди
се, че обжалваният Електронен фиш е издаден в противоречие с разпоредбата на чл.188, ал.1
и ал.2 от ЗДвП, чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и при неспазване на чл.16, ал.5 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и чл.24, ал.1 от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че нарушението на чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е видно от
посоченото във фиша, че собственик, на когото е регистрирано МПС-то е „В. Б. Х. – законен
представител на фирмата „****“ ЕООД, като се посочва, че от този запис не ставало ясно
1
кой е собственик на МПС, с което е допуснато нарушението и кое е лицето, което се
санкционира, т.е. не била ясна действителната воля на наказващия орган. Жалбоподателят
сочи, че в свидетелство за регистрация № ********* от 11.08.2022г. /голям талон/ като
собственик на превозното средство е посочен „*** ЕАД с ЕИК ***, което обстоятелство не
било съобразено от административно-наказващия орган. Поради това се твърди, че в
Електронния фиш неправилно бил определен собственикът на МПС, а от там неправилно
било определено и санкционираното лице. Твърди се, че адресът, посочен в Електронния
фиш като „постоянен адрес“ е седалището и адресът на управление на фирмата, а не е
постоянният адрес на законния представител на дружеството - В. Б. Х., тъй като нейният
постоянен адрес бил в гр. Самоков, ж.к. „Самоков“ 7, вх.Б, ет.3, ап.25. Поради това се прави
извод, че не е ясно на кое лице се ангажира административно-наказателната отговорност. С
посочването на имената на В. Б. Х. като законен представител на фирма „****“ ЕООД се
показвала волята на наказващия орган да индивидуализира дружеството чрез посочване на
законния му представител, от което не ставало ясно кой е субектът на нарушението и кой се
санкционира, нито ставало ясно как „****“ ЕООД е посочено като собственик като
автомобила. Според жалбоподателя не било ясно дали изписаният в Електронния фиш адрес
е седалище и адрес на управление на дружеството или е постоянния адрес на законния
представител на дружеството. Приема се за порок и това, че в Електронния фиш били
записани и ЕИК на дружеството, и ЕГН на представителя му, поради което също не можело
да се установи каква е волята на наказващия орган относно това кое е санкционираното
лице. Жалбоподателят посочва като съществено нарушение на административно-
производствените правила и това, че не бил приспаднат толеранса при установената
стойност на скоростта. Жалбоподателят се позовава на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, чл.165, ал.3 от ЗДвП и чл.755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Твърди се,
че в конкретния случай наказващият орган е следвало да приспадане 3 км/ч. от установената
скорост на движение и да установи превишение, което не е 15 км/час, а 12 км/час. Според
жалбоподателя липсата на приспаднат толеранс представлява процесуално нарушение от
категорията на съществените, което засяга правото на защита на наказания и опорочава
издадения Електронен фиш. В жалбата се застъпва и тезата, че в Електронния фиш мястото
на извършване на нарушението е неправилно, непълно и неточно. Поради това се иска съдът
да отмени Електронен фиш Серия К № 5575620 като незаконосъобразен, неправилен,
издаден в противоречие с материално-правните разпоредби, административно-
производствените правила и целта на закона. В жалбата няма изрично направено искане за
присъждане на разноски.
Пред СРС – 10 състав жалбоподателят В. Б. Х., редовно призована, не се явява лично
в съдебно заседание на 14.12.2022г., съответно не взема становище по спора в рамките на
съдебното производство пред СРС.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, също не изпраща представител пред
2
СРС в съдебно заседание на 14.12.2022г. и не взема становище по казуса.
По делото има депозирани писмени бележки с вх. № 275814/12.12.2022г. от юрк. Х. –
пълномощник на СДВР. В тях се посочва, че се оспорва жалбата и се приема за
неоснователна, необоснована и недоказана. Твърди се, че при издаване на процесния
Електронен фиш са спазени разпоредбите на чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП.
Посочва се, че от приложените доказателства се установява, че на 05.01.2022г. в 11:50 часа,
на посоченото в Електронния фиш място и посока на движение, при ограничение на
скоростта 50 км/ч., въведено с пътен знак В-26 в населено място, процесното МПС се е
движило с 65 км/час, като нарушението е установено с техническото средство. В писмените
бележки се цитира чл.189, ал.15 от ЗДвП и се иска да се кредитира снимковия материал като
годно веществено доказателствено средство за установяване на нарушението. Претендира
се, че правилно е приложен чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Прави се извод, че Електронният фиш
е законосъобразен, а административното наказание е правилно индивидуализирано в
законоустановения му размер. Цитира се §6, т.65 от ДР на ЗДвП и чл.30 ал.5 от ЗДвП и се
посочва, че доказано жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като конкретното превишение на скоростта е с 15
км/час, а формата на вина е пряк умисъл. Обръща се внимание на обществената опасност на
деянието и се иска цялостно потвърждаване на Електронния фиш, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави се и възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „***“ с рег. № *** е собственост на „*** ЕАД. По силата на право,
различно от правото на собственост този автомобил може да се ползва от „****“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №
71, офис 5 с управител и едноличен собственик на капитала В. Б. Х.. За автомобила е
издадено свидетелство за регистрация – част I с № *********.
Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835 на дата 24.02.2010г. със срок на валидност до 24.02.2020г. и за нея
има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Това
техническо средство било преминало и последваща проверка след ремонт, за което има
издаден Протокол № 1-39-21 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от
30.09.2021г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3
км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час. Видно от Протокол №
1-39-21 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 30.09.2021г. (лист 22
и лист 75 от делото) тази проверка се отнася до мобилна система за видеоконтрол тип TFR-
1M № 4835 с идент. № 560/10.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
3
система с рег. № 4332р-1084 от 06.01.2022г. и Ежедневна форма на отчет от 05.01.2022г.
(лист 24 и лист 25 от делото) за времето от 09:50 часа до 12:00 часа на 05.01.2022г.
техническо средство TFR1-M с № 560 е било позиционирано в гр. София, ул. „Даскал Ст.
Попандреев“ до гробищен парк „Бояна“, за да контролира скоростта на движение на МПС-
та, движещи се от ул. „Панорамен път“ към Околовръстен път, при ограничение на
скоростта 50 км/час, въведена с пътен знак В-26. За времето от 9:50 часа до 12:00 часа на
05.01.2022г. с посоченото по-горе техническо средство били заснети общо 71 клипа – от №
35600 до № 35670, като един от тях бил клип № 35664 (лист 17 от делото).
На 05.01.2022г. в 11:50 часа в гр. София, ул. „Даскал Ст. Попандреев“ до гробищен
парк „Бояна“, с посока на движение от ул. „Панорамен път“ към Околовръстен път, лек
автомобил „***“ с рег. № *** се движел със скорост от поне 65 км/ч. (след приспаднат
толеранс от 3 км/час в полза на водача от реално измерената скорост от 68 км/час), при
ограничение на скоростта в населено място, въведена с пътен знак В-26, а именно 50 км/час.
Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и заснета с автоматизирано
техническо средство и/или система (АТСС) от вида TFR1-M с № 560, клип № 35664.
Въз основа на снимковия материал от системата за видеоконтрол TFR1-M с № 560
(клип № 35664) срещу В. Б. Х. (като представител на фирма „****“ ЕООД) е съставен
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 5575620. С него от СДВР наложили на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП на В. Б. Х. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Електронният
фиш е връчен на В. Б. Х. на 24.08.2022г. и е обжалван с жалба, подадена чрез куриерска
фирма ЕКОНТ на 05.09.2022г. - чрез СДВР до СРС.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : свидетелство за регистрация на
МПС – част I с № ********* (лист 11 от делото); удостоверение за актуално състояние на
„****“ ЕООД (лист 12-13 от делото); копие на лична карта на В. Б. Х. (лист 19-20 от делото);
документ от куриерска фирма ЕКОНТ (лист 15 от делото); снимков материал – клип №
35664, на техническото средство и на пътния знак (лист 17-19, лист 47, лист 49 и лист 72 от
делото); справки за собствеността на МПС с рег. № *** (лист 20, лист 46, лист 50-51, лист 71
и лист 77-79 от делото); Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от
30.08.2016г. (лист 21 от делото); Протокол № 1-39-21 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M от 30.09.2021г. (лист 22 и лист 75 от делото); Протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-1084 от 06.01.2022г.
(лист 24 от делото); Ежедневна форма на отчет от 05.01.2022г. (лист 25 от делото); извадка
от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 5575620 (лист
26 от делото); справка картон на водача (лист 27 от делото); разписка за връчване на
Електронен фиш (лист 29 от делото); писмо от Столична община с вх. № 258612/24.11.2022г.
с приложена схема (лист 40-43 от делото); писма от ОПП-СДВР с вх. № 260342/25.11.2022г.
и с вх. № 264875/30.11.2022г. (лист 45 и лист 70 от делото) и писмо от Български институт
4
по метрология с вх. № 262859/29.11.2022г. с приложено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 с приложения (лист 52-69 от делото).
Всички цитирани по-горе (вкл. и на кой лист от делото се намират) писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни,
достоверни и изхождат от държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства.
Извадката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К
№ 5575620 и разписката на лист 29 от делото са еднопосочни писмени доказателства с
достоверна дата. Поради това съдът ги кредитира и приема, че обжалваният Електронен
фиш е връчен на В. Б. Х. на 24.08.2022г.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на документа от куриерска фирма ЕКОНТ на
лист 15 от делото, тъй като има достоверна дата. От него става ясно, че на 05.09.2022г. по
пощата е била подадена жалбата от В. Х. срещу процесния Електронен фиш.
Копието на личната карта на В. Б. Х. и справката картон на водача са издадени от
държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
съдът ги кредитира и установява трите имена, адреса и предишните нарушения по ЗДвП на
жалбоподателя В. Х..
Справките за собствеността на МПС с рег. № ***, свидетелството за регистрация на
МПС – част I с № ********* и удостоверението за актуално състояние на „****“ ЕООД
също са обективни и достоверни писмени доказателства, които имат доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът кредитира тези писмени доказателства и
съответно приема, че към датата на деянието собственик на лек автомобил „***“ с рег. №
*** е „*** ЕАД, а „****“ ЕООД с ЕИК ********* е ползвател на МПС-то по силата на
право, различно от правото на собственост, като управител и едноличен собственик на
капитала на юридическото лице – ползвател на лекия автомобил е В. Б. Х..
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931/30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Настоящият съдебен състав дава вяра на Ежедневната форма на отчет от 05.01.2022г.
и на Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-1084 от 06.01.2022г., тъй като тези писмени доказателства са годни, информативни,
относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се. От Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-1084 от 06.01.2022г. се
установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та от
позиционираното в служебен автомобил с рег. № *** техническо средство, броят и номерата
на клиповете, заснети на това място с въпросното техническо средство, както и индиректно
се установява ограничението на скоростта на движение на превозните средства - 50 км/час,
въведено с пътен знак В-26. От това писмено доказателство се установява също така, че
5
АТСС е вид TFR1-M № 560 и е преминало метрологична проверка, обективирана в
Протокол № 1-39-21 от 30.09.2021г. От Ежедневната форма на отчет от 05.01.2022г. се
установява, че от 9:50 часа до 12:00 часа АТСС TFR1-M № 560 е било позиционирано в гр.
София, ул. „Даскал Ст. Попандреев“, до гробищен парк „Бояна“, за да контролира скоростта
на движение на МПС-та, движещи се от ул. „Панорамен път“ към Околовръстен път при
ограничение на скоростта 50 км/час, въведено с пътен знак В-26 за населено място.
Доколкото в същия смисъл данни се съдържат и в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-1084 от 06.01.2022г., в
който документ е отразен същият период на работа на АТСС (от 09:50 до 12:00 часа),
същото място, посока на движение и ограничение на скоростта като тези, посочени в
Ежедневната форма за отчет, СРС приема, че писмените доказателства, приложени на лист
24 и лист 25 от делото са еднопосочни, достоверни, информативни и следва да се поставят в
основата на фактическите и правни изводи на съда. За наличието на пътен знак В-26,
указващ за ограничение на скоростта 50 км/час към 05.01.2022г. на процесното място данни
се съдържат не само в Ежедневната форма на отчет и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-1084 от 06.01.2022г., но и в
снимките на лист 17, лист 19, лист 49 и лист 72 от делото; схемата, предоставена от
Столична община и писмата от ОПП – СДВР на лист 45 и лист 70 от делото.
Писмата от Столична община с вх. № 258612/24.11.2022г. с приложена схема (лист
40-43 от делото) и от ОПП – СДВР с вх. № 260342/25.11.2022г. и с вх. № 264875/30.11.2022г.
(лист 45 и лист 70 от делото) са непредубедени, достоверни и еднопосочни писмени
доказателства. Те намират опора в Ежедневната форма на отчет от 05.01.2022г., Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-1084 от
06.01.2022г. и снимките на лист 17, лист 19, лист 49 и лист 72 от делото. Поради това съдът
им се доверява и приема, че ограничението на скоростта на процесното място е 50 км/час,
въведено пътен знак В-26.
От писмото от Български институт по метрология с приложено Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 (с приложения) и от Протокол № 1-39-21 от
проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 30.09.2021г. се установява, че
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията тип TFR-1M, вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835 с идент. № 560 към
05.01.2022г. е одобрено съобразно нормативните изисквания техническо средство.
Доколкото срокът на валидност на одобряването на това техническо средство е бил до
24.02.2020г., но то е преминало и последваща проверка след ремонт в Лаборатория за
проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери към Главна дирекция
„Национална полиция” на 30.09.2021г., на основание чл.30, ал.5 от Закона за измерванията
СРС приема, че то следва да се счита за одобрен тип средство за измерване, което е
технически изправно и към 05.01.2022г., а направените с него измервания следва да се
приемат, че са в съответствие със Закона за измерванията. Поради това СРС прие, че това
техническо средство е било годно към процесната дата да установи нарушението и попада в
6
обхвата на „автоматизирани технически средства и системи” според §6, т.65 от ДР на ЗДвП.
Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокол № 1-39-21 от проверката на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 30.09.2021г. се вижда, че въпросното
техническо средство има идент. № 560/10 и този номер 560 е вписан и в Ежедневната форма
на отчет, в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-1084 от 06.01.2022г., а също и в снимковия материал – клип № 35664, то това
означава, че именно провереното на 30.09.2021г. техническо средство тип TFR-1M е било
използвано и при заснемане на процесното нарушение. Всичко това показва, че
техническото средство, с което е било установено процесното нарушение, е било въведено в
експлоатация съгласно нормативната уредба, счита се за одобрен тип към 05.01.2022г. и
изготвените с него писмени доказателства (снимките, приложени по делото) имат
доказателствена сила.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за
годно веществено доказателствено средство. От снимката на техническото средство става
ясно, че то е било позиционирано в служебния автомобил. От снимките, приложени на лист
19, 47, 49 и 72 от делото се доказва, че на процесното място, ден и час е имало пътен знак В-
26, въвеждащ ограничение на скоростта 50 км/час. Посредством снимка - клип № 35664
(лист 17 от делото) се установява марката и регистрационният номер на автомобила; датата,
часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно измерената скорост на движение
и това, че в лентата на движение на заснетото МПС няма други превозни средства. Този
снимков материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата,
час и място на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и
информативно доказателствено средство и съответно го кредитира. Доколкото клип №
35664 е направен на 05.01.2022г. в 11:50 часа и попада в часовия диапазон от 9:50 часа до
12:00 часа, в който техническо средство TFR-1M с № 560 е било позиционирано в гр. София,
ул. „Даскал Ст. Попандреев“, до гробищен парк „Бояна“, за да контролира скоростта на
движение на МПС-та, движещи се с посока на движение от ул. „Панорамен път“ към
Околовръстен път (според Протокола на лист 24 от делото и Ежедневната форма за отчет на
лист 25 от делото), съдът приема, че процесното нарушение е заснето именно с
техническото средство, описано в Ежедневната форма на отчет, Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-1084 от 06.01.2022г. и
Протокол № 1-39-21 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от
30.09.2021г. Доколкото между снимката - клип № 35664 (от една страна) и Ежедневната
форма на отчет и Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система (от друга страна) има припокриване относно времето, мястото, номера на
техническото средство, ограничението на скоростта, а същевременно клип № 35664 попада
сред номерата на изображенията, направени на 05.01.2022г. от 09:50 часа до 12:00 часа на
7
процесното място, за съда не възниква съмнение, че клип № 35664 е направен именно с
техническо средство TFR-1M с № 560 на процесните място, ден и час.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Той е бил връчен на В. Х. на 24.08.2022г. и е обжалван от нея с жалба, подадена по
пощата на 05.09.2022г. Това означава, че жалбата е депозирана в преклузивния процесуален
срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и изхожда от легитимирана страна в процеса. Във връзка с
последното следва да се посочи, че доколкото с обжалвания Електронен фиш се налага
административно наказание „глоба“, следва да се приеме, че наказано лице по този
Електронен фиш, имащо право да го обжалва е В. Б. Х., а не юридическото лице, на което тя
е представител. Доколкото жалбата, с което е сезиран СРС е подадена и подписана от В. Х.,
съдебният състав приема, че е депозирана жалба от лице, имащо правен интерес да обжалва
Електронен фиш Серия К № 5575620. Поради това съдът приема жалбата за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради посочените по-долу
съображения.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът/ползвателят на същото. Описано е самото нарушение. То
съответства на посочената нарушена разпоредба - чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е
наложената на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба /в размер на 50 лева/ като е указано
8
в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за процесното нарушение
не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.
Поради това СРС приема, че няма допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на Електронния фиш, нито че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност на
процесния Електронен фиш поради противоречие с чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл.189, ал.4
от ЗДвП, както и за неспазване на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата и чл.24, ал.1 от ЗАНН. Собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото в закона наказание се налага на
неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. В случая в Електронния фиш е посочено, че
собственик/ползвател на МПС е „***“ ЕООД, а В. Б. Х. е представител на това юридическо
лице. Поради това съдът не счита, че има допуснато нарушение на чл.188, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП. Като е наложена „глоба“ с процесния Електронен фиш за всички е ясно, че наказаното
лице е посоченото в Електронния фиш физическо лице. В този смисъл е и Определение №
1690 от 23.02.2023г. на АССГ, XXVI касационен състав. Доводи в тази насока могат да се
ползват и от нормата на чл.24 от ЗАНН. В случая в Електронния фиш е посочена връзката
на Х. с юридическото лице – собственик/ползвател на автомобила, с който е извършено
процесното нарушение. Поради това съдът не счита, че има неяснота относно наказаното
лице, в какъвто смисъл в жалбата са изложени възражения. Вярно е, че в свидетелството за
регистрация на МПС – част I с № ********* като собственик на автомобила фигурира „***
ЕАД, но доколкото от справката на лист 50 от делото се вижда, че има промяна в данните за
собственика към 11.08.2022г., от която дата е и свидетелството на регистрация на МПС на
лист 11 от делото, а тази дата е следваща спрямо датата на извършване на нарушението
/05.01.2022г./, следва изводът, че вписването на „*** ЕАД през август 2022г. като
собствеността на МПС с рег. № *** автоматично не означава, че в Електронния фиш,
касаещ нарушение от януари 2022г. не е посочен коректният собственик/ползвател на МПС-
то. От съвкупната преценка на писмените доказателства, приложени на лист 11, лист 20,
лист 46, лист 50-51, лист 71 и лист 77-79 от делото се налага изводът, че като собственик на
автомобила фигурира и дружеството „****“ ЕООД, а в свидетелството за регистрация на
МПС – част I това юридическо лице е записано като лице, имащо право, различно от правото
на собственост, върху МПС, т.е. има право да ползва МПС-то. Поради това и в Електронния
фиш е записано, че „****“ ЕООД е собственик/ползвател на МПС-то. Сложните договорни
отношения, в които един гражданско-правен субект участва касателно правото на
собственост и правото на ползване на даден автомобил не могат да бъдат отразени с много
думи в Електронния фиш, кой се издава по бланка. Според този съдебен състав наличната в
Електронния фиш информация за собственика/ползвателя на МПС-то и за неговия законен
9
представител е достатъчна за преценката на лицето, което следва да се санкционира за така
установеното нарушение.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя относно вписаните в Електронния фиш
адреси. Ясно е за всеки, че ЕИК се отнася до юридическото лице, а ЕГН – до физическото
лице, посочени в Електронния фиш. Адресът е обстоятелство, което може да се промени във
времето. Поради това едно лице се индивидуализира по ЕГН, респ. ЕИК, а не според адреса
си. Освен това, в случая е видно от справките за собственост на МПС с рег. № *** и
удостоверението за актуално състояние на „****“ ЕООД, че посоченият в случая адрес в
Електронния фиш е седалището и адресът на управление на вписаното в Електронния фиш
юридическо лице.
В чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата е записано, че при съставяне на АУАН за превишена скорост,
издаване на Наказателно постановление или издаване на Електронен фиш за установено
нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Според чл.755, ал.1, т.2 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, както и
според Протокол № 1-39-21 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от
30.09.2021г. при скорост до 100 км/час максимално допустимата грешка на техническото
средство е 3 км/час. В случая е била измерена скорост от 68 км/час (видно от снимка – клип
№ 35664 на лист 17 от делото) и именно заради приспаднатия толеранс от 3 км/час в
Електронния фиш е била вписана „установена“ скорост от 65 км/час. Това означава, че
превишението на скоростта е правилно определено, не е допуснато нарушение на чл.16, ал.5
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата и релевираните в тази връзка аргументи в жалбата са неоснователни.
Съдебният състав не споделя и тезата на жалбоподателя, че в Eлектронния фиш
посоченото място на извършване на нарушението е неправилно, непълно и неточно.
Доколкото в Електронния фиш е посочен градът, улицата, близък ориентир и посоката на
движение на автомобила, съдът приема, че изчерпателно е описано мястото на извършване
на нарушението.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било
10
монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с АТСС, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на
Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19/13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ следва да са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуерът за обработка на доказателствения материал и да са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При
въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган
/Български институт по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програма,
генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ : измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
11
информационна система. Доколкото този процес по обработка на информацията и
издаването на Електронен фиш става не при установяване на нарушението, а по-късно,
както и защото с издаването на самия Електронен фиш явно административно –
наказващият орган мълчаливо е приел, че случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от
ЗАНН в случая се явява неприложима.
Към датата на нарушението /05.01.2022г./ вече е било отменено изискването на
чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерство на
вътрешните работи участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазване на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като
това изискване е отпаднало и то изрично е отменено в действащата редакция на закона, то
не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен и чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Видно от лист 24 от делото
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-
1084 от 06.01.2022г. съдържа всички реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко
: Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на
техническото средство е 05.01.2022г., а датата 06.01.2022г. е датата на регистриране на
документа под № 4332р-1084. Посочени са имената и подписите на лицата, които са
позиционирали техническото средство, респ. са приели и проверили въпросния Протокол. В
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система са посочени
номерата на първото и последното изображение, както и общият брой на констатираните
нарушения. Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист
18 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
12
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
С оглед на всичко изложено по-горе СРС – 10 състав прие, че Електронният фиш не
следва да се отменя на формално основание, а спорът трябва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал (клип № 35664) настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е
измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. В конкретния
случай е била установена (заснета) скорост на движение 68 км/час. Вземайки предвид
възможността за грешка в рамките на 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. съдът приема, че
конкретно заснетият автомобил се е движил с поне 65 км/час. В тази връзка съдът се позова
на представения по делото Протокол № 1-39-21 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M от 30.09.2021г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. Тази допустима
грешка е отчетена и в конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков
материал (клип № 35664) измерената скорост е 68 км/ч., докато в обжалвания Електронен
фиш е посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км/час) скорост от 65 км/ч., която се явява
по-благоприятна по размер от действително измерената скорост от 68 км/час и в тази връзка
съдът мотивира по-горе становището си, че не са нарушени правата на жалбоподателя.
От Ежедневната форма на отчет, снимката – клип № 35664, Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-1084 от 06.01.2022г. и
схемата, изпратена от Столична община се установява, че на процесното място е било
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 и то е било 50 км/час.
От изложеното до тук следва, че щом водачът на лек автомобил „***“ с рег. № *** се
13
е движил на 05.01.2022г. в 11:50 часа на процесното място с поне 65 км/ч. (след приспадане
на толеранса от 3 км/час в полза на водача поради възможността от грешка при измерване
на скоростта с техническото средство) при ограничение на скоростта 50 км/ч. в населено
място, въведено с пътен знак, то следва да се приеме, че от обективна страна доказано е
извършено нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на
задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава
скоростта, въведена с пътен знак.
Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия толеранс в
полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) в случая е 15 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП се реализира при
пряк умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство знае задължението си по ЗДвП, че в
населено място, при наличие на знак за ограничение на скоростта, не следва да управлява
МПС със скорост над тази, посочена на пътния знак (в случая 50 км/час) и че щом е
измерена скорост от поне 65 км/ч. значи е съзнавал обществено – опасния характер на
поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***.
Въпреки това, обаче, доколкото чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП казва, че собственикът се наказва
с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство, а чл.188, ал.2 от ЗДвП посочва, че когато нарушението е
извършено при управление на МПС - собственост на юридическо лице, предвиденото по
закон наказание се налага на неговия законен представител, то в конкретния случай
правилно е била ангажирана административната отговорност именно на В. Б. Х. като
представител на „****“ ЕООД. Това е така, защото жалбоподателят е физическо лице –
законен представител юридическото лице – собственик/ползвател на лекия автомобил, с
който е реализирано нарушението според справките, приложени на лист 20, лист 46, лист 51,
лист 71, лист 78 и лист 79 от делото. В случай, че не собственикът е управлявал автомобила,
а друго лице, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, след получаване на
Електронния фиш, жалбоподателят е следвало в 14-дневен срок да подаде писмена
декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В
настоящия случай в изпълнение на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП наказващият орган
е изпратил Електронния фиш на В. Б. Х. като лице по чл.188, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В
Електронния фиш изрично е указана възможността за подаване на цитираната по-горе
декларация. Вместо декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, Х. е подала жалбата, предмет на
настоящото производство, т.е. В. Б. Х. не се е възползвала от предоставената законова
възможност да обори презумпцията на чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП. Поради това следва да
бъде ангажирана административната отговорност на В. Б. Х. за извършеното нарушение по
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП при превишаване на разрешената скорост от 11 до
14
20 км/час в населено място нарушителят се наказва с глоба в размер на 50 лева. С оглед
конкретно установеното превишение на скоростта (с 15 км/ч. над ограничението от 50 км/ч.
– след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.) и начина, по който законодателят е определил да се
санкционира административно – наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на В. Б. Х. (като законен представител на
дружеството – собственик/ползвател на МПС-то, недоказала, че автомобилът е бил
управляван от друго лице) следва да се определи глоба в размер на 50 лева. Точно
фиксираният в закона размер на административното наказание за това нарушение не
позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер, който съвпада
с наложения на жалбоподателя размер на глобата. Поради това Електронният фиш се явява
законосъобразен и в частта относно наложеното с него административно наказание.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Нарушителят има извършени и
други /макар и не много/ нарушения по ЗДвП. Процесното нарушение е типичен пример на
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Поради това СРС счита, че деянието не
представлява маловажен случай.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен, законосъобразен и при
справедлив и законоустановен размер на наказанието.
С оглед изхода на делото не следва да се уважава искането на процесуалния
представител на СДВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Доколкото
жалбоподателят не е поискал нито с жалбата, нито пред съда да му бъдат заплатени разноски
по делото, а и не е ангажирал доказателства да е сторил такива, съдът не следва да присъжда
разноски и в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 5575620, издаден от СДВР, с който
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1
от ЗДвП на В. Б. Х. /като представител на фирма „****“ ЕООД/ е наложена „глоба” в размер
на 50,00 (петдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15