Мотиви към присъда №
18/11.10.2017г. по н.о.х.д.№ 125/2017г. по описа на Районен съд –Г.Т. за 2017г.
На 09.05.2017г. Районна прокуратура – Г.Т.
е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т., обвинителен акт по досъдебно производство
№ 148/2016г. по описа на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д., по който е било
образувано производство пред първа инстанция срещу С. *** Т. с ЕГН - **********,
за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 129, ал.ІІ
във вр. с ал. І от НК.
В съдебно заседание представителят на
ГТРП поддържа повдигнатото обвинение и
предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на вмененото му престъпление, за което на подс. С. да бъде наложено наказание
„Пробация“ за срок от една година.
Преди даване ход на съдебното
дирене пострадалият С.С. чрез
процесуалния си представител адв. С. *** изложил претенция да бъде конституиран
в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса. Предявил против
подсъдимия граждански иск за обезщетяване на нанесените му с деянието
неимуществени вреди. Съдът е отхвърлил претенцията за конституиране в
качеството му на граждански ищец с оглед пресичане възможността за излишно
усложняване и забавяне приключване на процеса.
Пострадалият С.С. е конституиран в качеството на частен обвинител в
процеса.
Подсъдимият не признават вината си,
дава обяснения по повдигнатите му обвинения, които обслужват защитната му теза.
По същество защитникът на подс. С.
претендира за признаването му за невиновен, а гражданския иск отхвърлен,
претендира за постановяване на присъда, с която същия да бъде оправдан поради
недоказаност на обвинението.
След преценка на ангажираните в хода на
съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият С.С. и пострадалият С.С. са
се познавали отдавна. Живеели в съседство, на една и съща улица в с. В., общ. Г.Т..
Подсъдимият С. бил частен земеделски производител, като в тази връзка отглеждал
голям брой животни. Същият изкарвал овцете да пасат пред вратите на дворовете
на самата улица, което подразнило пострадалият С.С. и поради тази причина
отношенията им се влошили. На 30.06.2017г. около 22 часа подс. С. и баща му –
св. Ю. И., прибирали животните от паша, като отново минали по улицата, покрай
двора на къщата на С.Х.. Между двамата и
намиращият се в двора св.Е.Х.С., който е брат на частния обвинител възникнал
скандал във връзка с преминаващите животни. Започнали да се псуват и обиждат,
при което подс. С. влязъл в двора и между него, и св.Е.С. започнала физическа
саморазправа. С.С. бил в къщата когато чул виковете и шума от сбиването.
Излязъл веднага и се опитал да разтърве биещите се, като застанал между тях,
При което подс.С. му нанесъл удари с юмрук в лицето. Двамата се сборичкали и
паднали на земята, след което били разделени от св.М.Ю. и св.Е.С.. Подсъдимият
и неговия баща излезли от двора на съседите си, като двете страни продължили
взаимно да се обиждат. Лицето и устата на пострадалия С.С. били изцапани с кръв
и когато започнал да се мие, установил че му липсва един горен зъб, поради
което отишъл в ЦСМП, където му била оказана медицинска помощ.
Според заключението на назначената
съдебномедицинска експертиза пострадалия С.С., получил следните увреждания:
травматично избиване на първи горен резец в ляво, разкъсно контузна рана на
горната устна. Травматичното избиване на първи горен резец в ляво довело до
трайно затруднение на дъвченето и говоренето. Установените увреждания са
резултат на силен удар с или върху твърди, тъпи предмети и би могло да се
получи по време и начин, както сочат данните по делото.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства.
По искане на подсъдимият и неговият защитник съдебното следствие е
протекло по реда на чл. 371т.1 от НПК, като са дари съгласие да не се провежда
разпит на всички свидетели, а при постановяване на присъдата непосредствено да
се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство.
Показанията на свидетелите са еднопосочни, взаимнодопълващи се, логично
подредени, поради което съда ги кредитира изцяло. Същите са еднопосочни по
отношение на времето и мястото, както и по отношение на действията на подс.С. и
пострадалия С.. Обясненията на подс. С. са търпели изменения в различните фази
на наказателния процес, с оглед на което съда счита, че следва да бъдат ценени
пестеливо и ги намира за обслужващи защитната му теза. Същият първоначално при
разпита му в качеството на обвиняем заявява че се признава за виновен и
съжалява за стореното. В хода на съдебното следствие заявява, че не се признава
за виновен, заявява, че не е нанасял удари на С.С., потвърждава наличието на
вражда между него и пострадалото лице. Показанията дадени от св. Ю. Илиев
предвид обстоятелството, че същият е баща на подсъдимия, съда кредитира
единствено относно времето и мястото на извършеното деяние, присъствието на
свидетелите и възникналия скандал.
Ценените гласни доказателства кореспондират със заключението на вещото
лице по назначената експертиза, проверена в съдебно заседание по реда на чл.
282 от НПК и приета като обективно и компетентно изготвена, с приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, които,
преценени от съда както поотделно, така и в тяхната съвкупност, са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и обосновават решението на съда по
следните ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ:
Подсъдимият С. *** Т. е осъществил състава на престъплението чл. 129,
ал.ІІ във вр. с ал.І от НК, тъй като на 30.06.2016г. в с.В., общ. Г.Т., обл. Д.,
причинил на С.Х.С. с ЕГН – **********,***,
средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на първи горен
резец в ляво, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на
възведения престъпен състав. Гласните доказателства са безпротиворечиви относно
времето и мястото на извършване на процесното деяние. Показанията на
свидетелите, установяват по безсъмнен начин, че С. е удрял Ангел Илиев в
областта на главата, причинявайки му следното увреждане: травматично избиване на
първи горен резец в ляво, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето,
което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК.
В този смисъл е и константната съдебна практика,
според която при такива случаи се касае за средна телесна повреда, а не за лека
такава, поради което съдът не приема възраженията на защитника на подсъдимия в
тази насока за основателни.
Съдът не приема и възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение с оглед незапознаване на подсъдимия С. с
правата му при предявяване на обвинението на досъдебното производство. От
доказателствата съдържащи се в кориците по делото става ясно, че подсъдимият
подробно е запознат с правата си и именно в резултат на това запознаване е
поискал постигане на споразумение с прокуратурата.
Приложената от защитника статия от интернет съдът е
счел за неотносима към водения процес, поради което не е приобщена на основание
чл. 283 от НПК към доказателствения материал.
Деянието е извършено от подсъдимия виновно при форма на
вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. І от НК, тъй като дееца е
съзнавал противоправността и обществената опасност на конкретно извършеното от
него деяние и е целял настъпването на вредоносните последици.
Причините за извършване на деянието следва да се търсят
в създаденото у подсъдимия незачитане на установените в държавата правила и
норми.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за
личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на
С.С.:
Същият
е роден на ***г************, ЕГН - **********.
Налице са единствено смекчаващи
отговорността обстоятелства: липсата на предходна съдимост, водени досъдебни
производства, нелошите характеристични данни, постоянна трудова заетост.
При индивидуализацията на наказанието,
съдът съобрази горецитираната правна квалификация на деянието със смекчаващите
вината обстоятелства - липсата на предходна
съдимост, водени досъдебни производства, нелошите характеристични данни, постоянна
трудова заетост. Съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство и факта, че
е имало междуличностен конфликт с пострадалия. Съдът не може да не отчете освен
цитираните отегчаващи обстоятелства и изключително дръзкото поведение на подс. С.
при осъществяване на престъплението – в чужд имот, в присъствие на много хора.
Изложените обстоятелства,
преценени спрямо тежестта на процесното деяние, мотивираха съда да приеме, че
справедливо и относимо към извършеното от С.С. престъпление наказуемо по
чл.129, ал.ІІ във вр. с ал.І от НК ще бъде налагането му на наказание при
условията на чл. 55 от НК от вида “Пробация”, щото смекчаващите отговорността
му обстоятелства са многобройни, а от данните за подсъдимия навеждан съда до
заключение, че се касае за инцидентна проява, поради което с присъдата съдът
отмери наказание “Пробация” при следните пробационни мерки: задължителна регистрация
по настоящ адрес:*** с периодичност два пъти седмично, за срок от дванадесет месеца; Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от дванадесет месеца; Включване в програма
за обществено въздействие за срок от една година.
Определеният размер на това наказание,
съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и
ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
При този изход подсъдимият С. следва
да заплати сторените по делото разноски в размер на 126/сто двадесет и шест/лева
по сметка на ОД на МВР – Д., както и
100/сто/лева по сметка на Районен съд – Г.Т.. Същият следва да заплати и на частния
обвинител направените от него разноски в размер на 1050/хиляда и петдесет/лева на
основание чл.189, ал.ІІІ НПК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Съдия:
/
Р. Стоянов /