Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 23.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 457 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.186,
ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Ем Ем Си Груп“ ЕООД,
със седалище в гр.Русе, чрез процесуалния му представител, против заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 108-ФК/10.03.2020 г.,
издадена от Б.С.Г. - началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“ – павилион за цветя, находящ се в гр.Русе,
пл.“Хан Крум“ № 2, стопанисван от жалбоподателя, и е забранен достъпът до
обекта за срок от 14 дни. В жалбата и в хода на устните състезания се развиват подробни
оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради липсата на
фактическите основания за издаването му, тъй като контролната покупка не била
извършена от търговския обект на жалбоподателя, а от съседен такъв – от
павилион, стопанисван от „Ронис“ ООД, което се установявало и от издадения от
последното търговско дружество фискален касов бон. Поддържа, че в оспорената
заповед отсъстват конкретни мотиви относно продължителността на мярката като
административният акт не съответства и на целта на закона. Възразява, че по
арг. от чл.187, ал.4 от ЗДДС е недопустимо ПАМ като оспорената да се налага
преди да бъде издадено наказателно постановление за същото нарушение, тъй като
преди този момент то не е установено и санкционирано по съответния ред. Заявява,
че при издаване на оспорената заповед административният орган е действал в
нарушение на принципа за съразмерност, прогласен в чл.6 от АПК. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира
присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност. Твърди,
че жалбоподателят не е оборил доказателствената сила на протокола от
извършената проверка, доколкото показанията на доведените от него свидетели се
явяват заинтересовани в негова полза. Сочи, че задължение на търговеца е не
само да издаде фискална касова бележка, но и да я предаде на клиента като по
този начин удостовери пред него, че той е лицето, което му е продало стоката.
Поддържа, че в мотивите на оспорената заповед по отношение на продължителността
на срока са подробни като самата продължителност на мярката се явява
пропорционална предвид и другото установено нарушение, изразяващо се в голямата
разлика в повече между фактическата касова наличност и тази, регистрирана чрез
фискалното устройство. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде
отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази
доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт, приема следното:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с т.1 от която
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане
на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Оспореният акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма като при издаването му не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила.
Предвид
редакцията на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, компетентният орган
по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна
административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което
не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната
норма налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на
реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган
действа при обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение той
е длъжен да наложи принудителна мярка (в този смисъл вж. решение № 1929 от
13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о., решение № 14927 от
4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2018 г., I о., решение № 3418 от
19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2018 г., I о. и мн.др.). Следователно
свободата на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се
отнася само до определянето на продължителността на срока, за който тя се
налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна
самостоятелност като в акта следва да са изложени мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се
забранява достъпът до него.
В т.2 от
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието,
че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по
свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от
няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и съответно е основание за отмяна на
административния акт. В случая такова нарушение не е допуснато. Макар и по –
общи като съдържание, в заповедта са изложени мотиви относно избраната
продължителност на мярката като по този начин е удовлетворено изискването на
чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Към органите по приходите не
следва да бъдат поставяни неизпълними условия за мотивиране всеки път по
различен начин на постановените заповеди за налагане на ПАМ, тъй като те често
касаят практически идентични случаи, които съгласно закона следва да бъдат
третирани еднакво – чл.8, ал.2 от АПК. Противното би означавало, по съображения
за контрол за законосъобразност върху определената продължителност на срока на
мярката, на органа по приходите да бъде отнета възможността да осъществява
вменените му контролни правомощия. Така е и в разглеждания случай, който по
нищо не се отличава от типичното нарушение по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., представляващо неиздаване на фискална касова бележка, за което,
съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, се налага оспорената мярка, нито
като начин на извършване, нито като правно и фактическо положение на
санкционирания търговец.
На следващо
място в мотивите на оспорената заповед избраната от органите по приходите
продължителност на мярката е обоснована и с установеното друго нарушение по Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г., изразяващо се в установената разлика между фактическата
касова наличност от 49 лева и регистрираната чрез фискалното устройство такава
от 9 лева, или сумата от 40 лева, за деня на извършване на проверката –
07.03.2020 г.
Протоколът от тази
проверка, съставен по установените ред и форма, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК,
разполага с материална доказателствена сила по отношение на извършените от и
пред органа по приходите действия и изявления и установените факти и
обстоятелства. Такъв протокол се съставя и за документирането на извършената
контролна покупка според легалната дефиниция на това понятие по т.6, § 1 от ДР
на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Съдът намира, че при съставянето на протокол
сер. АА № 0388671/07.03.2020 г. не са допуснати нарушения, които да го лишават
от присъщата му обвързваща доказателствена сила като официален удостоверителен
документ. Поради това и съгласно чл.193,
ал.3 от ГПК вр.чл.144 от АПК тежестта за доказване на неговата неистинност
досежно удостоверените в него факти и обстоятелства, пада върху жалбоподателя.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че не може да се
направи извод, че доказването е успешно.
Тезата на дружеството
жалбоподател се свежда до това, че продажбата, кореспондираща на контролната
покупка от 07.03.2020 г. на 1 бр.лале на стойност 3 лева, удостоверена в протокол
сер. АА № 0388671/07.03.2020 г., въобще не е била извършена от него, а от друг
търговец, който стопанисва съседния павилион за цветя – „Ронис“ ООД, с ЕИК
*********, който издал фискален касов бон за извършената продажба (отразен на контролната
лента на електронен носител (КЛЕН), на хартиен носител на л.24 от делото). Твърди
се, че управителят на дружеството жалбоподател Г.П.Г. само подал на своята
съпруга и управител на „Ронис“ ООД закупеното от органа по приходите цвете,
което било собственост и чиято продажба била извършена именно от „Ронис“ ООД,
поради което за „Ем Ем Си Груп“ ЕООД липсвало задължение за издаване на
фискална касова бележка за продажба, която не е извършвало.
След справка по
ЕИК в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ по партидата на „Ронис“ ООД съдът
констатира, че неговият адрес на управление съвпада с адреса на управление на
дружеството-жалбоподател – гр.Русе, ул."Изгрев" № 2, бл.302, вх.4,
ет.3. Управител и съдружник в „Ронис“ ООД е В. А.Г., за която процесуалният
представител на жалбоподателя сочи, че е съпруга на управителя и едноличен
собственик на капитала на „Ем Ем Си Груп“ ЕООД – Г.Г.. Последният пък също е
бил съдружник в „Ронис“ ООД до 05.03.2013 г., когато е бил заличен като такъв в
търговския регистър като на негово място, като съдружник, е вписан Р. Г.П.
(вероятно негов син).
От представения
КЛЕН за 07.03.2020 г. от фискалното устройство (ФУ), регистрирано на името на
„Ронис“ ЕООД, е видно, че бил издаден фискален бон в 11:30 часа за продаден 1 артикул (цветя) за сумата от 3 лева.
Според отразеното в протокола за извършената проверка обаче контролната покупка
е извършена по – рано, в 11:03 часа, като самата проверка е започнала в 11:25 часа
на 07.03.2020 г. Часът на издаване на фискалната касова бележка, който съгласно
чл.25, ал.6 вр.ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., съвпада с момента на
извършване на плащането, съставлява задължителен неин реквизит – чл.29, ал.1,
т.9 от същата наредба.
По делото
липсват твърдения и доказателства за това, че часовникът на фискалното
устройство, регистрирано на името на „Ронис“ ООД, към датата на регистриране на
твърдяната продажба не е съответствал на астрономическото време. Следва да се
посочи, че съгласно чл.25, ал.12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицата по
чл.3 са длъжни да поддържат показанията на часовника-календар на фискалното
устройство в съответствие с астрономическото време. Следователно липсва
основание продажбата на 1 бр.цвете на стойност 3 лева, извършена от „Ронис“ ООД
в 11:30 часа на 07.03.2020 г., да
бъде отнесена към контролната покупка, извършена от органа по приходите същия
ден, но 27 минути по-рано – в 11:03 часа.
Макар фискалната
касова бележка да съставлява частен документ съгласно чл.53 от ДОПК, то,
предвид обстоятелството, че същата е издадена при условия и по ред, определени
в нормативен акт - Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., тя, като удостоверителен
документ за извършената продажба – чл.118, ал.1 от ЗДДС, разполага с обвързваща
доказателствена сила по отношение на обстоятелствата, удостоверени с нея,
включително и по отношение на това, че удостоверената с нея продажба е
извършена на посочената дата и час – в 11:30
часа на 07.03.2020 г. Следователно, по арг. от чл.164, ал.1, т.3, пр.първо
от ГПК вр.чл.171, ал.2, изр. първо от АПК, за опровергаване на обстоятелства
(извършването на продажба от лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и
конкретно момента на нейното извършване), за доказването на които закон изисква
писмен акт, какъвто е и фискалната касова бележка, свидетелски показания
принципно биха били недопустими. В случая именно чрез свидетелски показания
жалбоподателят се домогва да установи, че продажбата, отразена в КЛЕН на ФУ,
регистрирано на „Ронис“ АД, за която е издадена фискална касова бележка в 11:30
часа на 07.03.2020 г., всъщност съвпада по време с извършването на контролната
покупка същия ден, в 11:03 часа, което съдът намира недопустимо.
Дори и да се
приеме, че показанията на св.Д. Г. (съпруга на брата на управителя и едноличен
собственик на капитала на дружеството жалбоподател) и св.И.М. (лице, работещо
по трудово правоотношение в същото дружество) са допустими, то, предвид
близката връзка между тях, съдът намира същите заинтересовани съгласно чл.172
от ГПК, поради което от гледна точка на тяхната достоверност те следва да се
ценят с оглед на всички други данни по делото. Тези показания обективно
противоречат както на писмените доказателства – на протокола от извършената
проверка и на представения от самия жалбоподател КЛЕН от ФУ на „Ронис“ ООД,
така и на показанията на органа по приходите, извършил проверката – св.А.С..
При анализ на
доказателствата по делото съдът приема, че фискалната касова бележка от 11:30
часа на 07.03.2020 г., отразена на КЛЕН от ФУ на „Ронис“ ООД, е издадена от
съпругата на управителя на дружеството жалбоподател и то след започване на
проверката на последното дружество в 11:25 часа същия ден, вероятно с цел
именно да бъде представена по делото в подкрепа на развитата защитна теза. В показанията
си св.М. сочи, че преди св.С. (извършил контролната покупка) В. Г. (съпругата
на жалбоподателя и управител на „Ронис“ ООД) е нямала друг клиент. Самата М. по
време на контролната покупка била ангажирана в павилиона, стопанисван от „Ем Ем
Си Груп“ ЕООД. Обстоятелството, че именно Г. е извършила опаковането и
декорирането на лалето, закупено от св.С., което й било подадено от нейния
съпруг – Г.Г., както и че Г. приела плащането на цената за него, не променя
обстоятелството, че продажбата е извършена от дружеството жалбоподател, щом
избраното от органа по приходите цвете е било разположено непосредствено пред
стопанисвания от последното дружество павилион, по който белег клиентите биха
могли да се ориентират на кой търговец принадлежи стоката.
На следващо
място, както сочи и процесуалният представител на ответника, ако лалето
действително беше продадено от „Ронис“ ООД, както се твърди, то издадената за
това фискална касова бележка от регистрираното на името на това дружество ФУ
следваше да бъде предадена на закупилия цветето клиент (органа по приходите),
както изисква и чл.25, ал.6, изр.второ от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за
изпълнението на което задължение по делото липсват данни.
Не е нарушен
принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. Както беше посочено, при извършената
проверка безспорно е установено нарушение на данъчното законодателство, а
обстоятелството, каква е стойността на покупката, за която не е издадена фискална
бележка, е неотносимо към факта на нарушението. Срокът на мярката от 14 дни
кореспондира на установените по делото обстоятелства, при които то е извършено,
като при неговото определяне е взето предвид и другото установено при
проверката нарушение по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Само по себе си
обстоятелството, че павилион за цветя, разположен в централната част на
гр.Русе, на 07.03.2020 г., т.е. в деня, предшестващ международния ден на
жената, на който традиционно се закупуват и подаряват цветя, според дневния
финансов отчет от ФУ до 11:30 часа е реализирал оборот само от 9 лева, а
фактическата касова наличност е в размер на 49 лева, съставлява индиция и за
други извършвани същия ден нарушения по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г.
Освен в
съответствие с приложимия материален закон, оспореният акт съответства и на
целта на закона. Неоснователно е поддържаното възражение, обосновано с
разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, според което не е допустимо издаването на
заповед за налагане на ПАМ преди издаването на наказателно постановление за
установеното нарушение. Както беше посочено по – горе, при издаване на заповедта
за налагане на ПАМ органите по приходите действат в условията на обвързана
компетентност като, според чл.186, ал.1 от ЗДДС, мярката се налага „…независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции“. Следователно нейното налагане не е обвързано с
издаването на наказателно постановление за същото нарушение. Двете производства
– административното по чл.186 от ЗДДС и административнонаказателното по ЗАНН за
определяне на наказание за извършеното административно нарушение са независими
едно от друго във фазата на налагането на ПАМ и определяне на наказанието. Обратният
извод не следва и от разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Предвидената в нея възможност
за прекратяване на наложената ПАМ се отнася не към фазата на издаване на
заповедта за налагането й, а към фазата на изпълнението на мярката. Само по
себе си налагането на мярка, предвидена в закона, при установено нарушение, е
съобразено с целите по чл.22 от ЗАНН (в този смисъл и константната съдебна
практика - решение № 1324 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2019 г.,
VIII о., решение № 2580 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2019 г., VIII
о. решение № 6227 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2403/2019 г., I о. и
мн.др.). Мярката има превантивен характер, като целта й е да осуети
възможността нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния, а от тук
да се предотвратят и вредните последици от тях, като по този начин се осигури
защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на
извършваните от лицата продажби, с цел гарантиране на обективно данъчно
облагане и бюджетни приходи. По изложените съображения съдът намира жалбата
неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.4 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, ответникът по жалбата има право на
юрисконсултско възнаграждение, което, предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът определя в размер на 100 лева. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС,
възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура се
намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в
полза на Националната агенция за приходите съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ем Ем Си
Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе,
ул.“Изгрев“ № 2, вх.4, ет.3, представлявано от управителя Г.П.Г., против заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 108-ФК/10.03.2020 г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“ – павилион за цветя, находящ се в гр.Русе,
пл.“Хан Крум“ № 2 и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „Ем Ем Си Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Националната агенция
за приходите сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: