ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12396
гр. София, 17.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20211110163371 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. К.Б., пълномощник на длъжника в
производството – М.В., с която се моли за присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 3 ЗАдв. за осъществена безплатна защита в производството в размер от 360лв.
Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за
неоснователност на молбата.
Съдът, като съобрази доводите на молителя и материалите по делото,
намира следното:
На 15.11.2021г. в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу длъжника за парични вземания. В законоустановения срок длъжникът чрез
упълномощения му представител адв. Б. е подал възражение по чл. 414 ГПК, като с
него е поискал и присъждане на разноски по чл. 38, т. 3 ЗАдв. С разпореждане от
21.01.2022г. съдът е указал на заявителя да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, като
същият не го е сторил и с Определение от 14.03.2022г. съдът е обезсилил заповедта за
изпълнение.
При горните обстоятелства, съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за допустима
и основателна.
Длъжникът в настоящото производство има право на разноски, тъй като
обезсилването на заповедта за изпълнение поради непредявяване на иск по чл. 422, ал.
1 ГПК представлява по същността си прекратяване на производството. Ето защо,
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика, според
която за подаване на възражение по чл. 414 ГПК дължимото адвокатско
възнаграждение не се определя по правилата на чл. 7 от Наредба № 1/2004г., доколкото
не е налице същинско процесуално представителство, а попада в хипотезата на §1 от
ДР „непредвидени по тази наредба случаи“, при които възнаграждението се определя
по аналогия. Най-близко до възражението по чл. 414 ГПК, което е по образец и не
изисква излагането на каквито и да било аргументи, е хипотезата на чл. 6, т. 5 от
Наредбата – подаване на друга молба, за което е предвидено възнаграждение от 50лв.
Съдът счита, че този размер за попълване и подаване на възражение по чл. 414 ГПК,
което е бланково и не налага навеждане на доводи за недължимост, е адекватен на
1
оказаната услуга. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на адв. Б. на основание
чл. 38 ЗАдв. за осъществената безплатна правна защита.
С оглед изложеното, определението от 14.03.2022г. следва да бъде допълнено,
като заявителят бъде осъден да заплати на адв. Б. сумата от 50лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Определение № 6514/14.03.2022г.,
постановено по настоящото дело, като ОСЪЖДА /фирма/ чрез /фирма/, ЕИК:
**************, с адрес: /населено място/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. на адв. К. И Б., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, сумата от 50
/петдесет/ лв. – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2