РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. С., 21.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 15723/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по
искова молба с вх. № 162823/16.12.2016 г., предявена от Р.Е.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против С. „Н.Б.НА Б.А.З.“, рег. по ф.д. № 11830/2011
г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: гр. С.,***.
Ищецът твърди, че на 03.06.2016 г., около
23.55 часа, в гр. С.,***, в посока от кв. „Требич“ към кв. „Световрачене“, на
кръстовището с разклона за гр. Нови Искър, Б.И.Г., при управление на лек
автомобил „Воксхол“ (Vauxhall), с рег. № *****, нарушил правилата за движение
по пътищата, като изгубил контрол над превозното средство, в резултат на което
станал причина и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, с рег. № *****, който
навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно
движещия се лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег. № *****.
По случая било образувано ДП № 11248/2016 г.
по описа на СДВР.
Ищецът твърди, че при настъпване на описаното
ПТП е бил пътник в лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег. № *****. В резултат
на ПТП на ищеца били причинени следните увреждания: сътресение на мозъка със
загуба на съзнание, контузия, охлузване и подкожен хематом в ляво челно на
главата. Ищецът имал силно главоболие и
гадене. Нямал спомен за случилото се. Бил приет за лечение по спешност в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където му било проведено медикаментозно лечение.
Ищецът твърди, че към предявяване на исковата молба, все още не е излекуван и
продължава да търпи болки и страдания. Неимуществени вреди, ищецът щял да търпи
и за в бъдеще.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането, гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Воксхол“
(Vauxhall), с рег. № *****, е била застрахована по силата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с RAC Day Insurance, със
застрахователна полица № 1631Н00006005682049С, валидна от 01.06.2016 г. до 08.06.2016
г. Ответникът, като представител на чуждестранните застрахователи на
територията на Република България, на основание чл. 506 и сл. КЗ, следвало да
поеме отговорността на виновния водач.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 03.06.2016 г. до окончателното им изплащане. Ищецът претендира
и направените по делото разноски.
В
срока за отговор, ответникът С. „Н.Б.НА
Б.А.З.“, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към
датата на процесното ПТП, гражданската отговорност на Б.И.Г., като водач на лек
автомобил „Воксхол“ (Vauxhall), с
рег. № *****, е била застрахована в RAC Day Insurance, както и
че
Ответникът
оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Ответникът заявява, че оспорва
механизма на настъпване на ПТП. Оспорва твърдението, че водачът на лек
автомобил „Воксхол“, с рег. № *****
носи отговорност за произшествието и за причинените от него вреди. Ответникът
оспорва, че Б.И.Г. е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата. Излага съображения, че тези твърдения са недоказани. Ответникът оспорва и
твърдението, че в резултат на процесното ПТП за ищеца са възникнали описаните в
исковата молба като вид и характер вреди.
Евентуално,
ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоностния резултат от страна
на ищеца, като твърди, че същият е бил без поставен предпазен колан, което е в
причинна връзка с претърпените от него увреждания.
Ответникът твърди и че претенцията за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишена и е в
противоречие с принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Оспорва и
претенцията за лихва. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по
делото разноски.
Ищецът
оспорва твърденията на ответника, че е пътувал без поставен обезопасителен
колан и твърди, че е пътувал на предната дясна седалка с поставен предпазен
колан.
Ответникът
поддържа възражението си за съпричиняване.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 511, ал. 1,
т. 2 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 511, ал. 2 КЗ, в случаите на
настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с
участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което
обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата,
претенцията се обработва от бюрото – в случаите, когато няма кореспондент за
територията на Република България на застрахователя на виновния водач или
когато има кореспондент за територията на Република България на застрахователя
на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е
приело решение да ликвидира щетата; Наред с
това, за да се ангажира отговорността на ответника, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя, респ. на Бюрото е функционално обусловена от
отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – ответникът
дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при
условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 03.06.2016
г., по силата на Договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във
формата на застрахователна полица № 1631Н00006005682049С, валидна от 01.06.2016 г. до
08.06.2016 г.,
RAC Day Insurance, е застраховало
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Воксхол“ (Vauxhall), с рег. № *****, включително и на водача Б.И.Г..
Не се спори по делото, че този автомобил обичайно се намира в държава, чието
национално бюро членува в Съвета на бюрата. Тези факти са приети
за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 30.06.2017 г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 03.06.2016 г., около 23.55 часа, в гр. С.,***, е
реализирано пътнотранспортно произшествие с участници: лек автомобил „Воксхол“
(Vauxhall), с рег. № *****, управляван от Б.И.Г., лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, с рег. № *****, и лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег. № *****, в
който ищецът е бил пътник.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована, се установява от представения по делото Констативен протокол №
463, съставен от дежурен ПТП - СДВР, който
на 03.06.2016 г. е посетил мястото на ПТП – гр. С.,***, непосредствено преди
разклона за гр. Нови Искър.
Като
причини и обстоятелства за настъпване на ПТП, в Констативния протокол е
посочено, че на
03.06.2016 г., около 23.55 часа, в гр. С., лек автомобил „Воксхол“, с рег. № *****,
с водач Б.И.Г., движещ се по ул. „Околовръстен път“, с посока на движение от
кв. „Требич“ към кв. „Световрачене“, и в района на разклона за гр. Нови Искър, участва в ПТП с
изчакващия за извършване на маневра „ляв завой“ лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, с рег. № *****, който от удара се удря в идващия насреща по ул.
„Околовръстен път“, с посока от кв. „Световрачене“, лек автомобил „Мерцедес Ц
220“, с рег. № *****.
Като
пострадали лица в Констативния протокол са посочени ищецът Р.Е.К. – пътник в лек автомобил „Мерцедес Ц
220“, с рег. № *****, и водачът на същия автомобил.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е била застрахована се установява от представения по делото Протокол за оглед на
местопроизшествие, съставен на 04.06.2016
г. от
инспектор при ОПП-СДВР, в съответствие с чл. 155, чл. 156, и чл. 128-130 НПК.
Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда
доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства
при огледа на произшествието.
По
случая е било образувано досъдебно производство № ЗМ 11248/2016 г. по описа на О „ПП“ при
СДВР, пр. пр. № 20102/2016 г. по описа на СРП, за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 НК. С постановление от 02.11.2016 г. на прокурор при Софийска
районна прокуратура, производството по ДП № ЗМ 11248/2016 г. по описа на О „ПП“
при СДВР, пр. пр. № 20102/2016 г. по описа на СРП, е било прекратено, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК (след като е прието, че се касае за извършено
нарушение на правилата за движение по пътищата, при което по непредпазливост са
причинени телесни повреди на Р.Е.К. и след като пострадалият К.,
е направил искане за прекратяване на наказателното производство).
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.Р.А.. При
настъпване на процесното ПТП, свидетелят А. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *****. Свидетелят сочи, че е идвал от ж.к. „Люлин“, в посока гр. Нови Искър,
по Околовръстно шосе. Бил с включени светлини, било тъмно. На разклона за гр. Нови Искър, свидетелят дал ляв мигач и
започнал да намалява, за да изчака колите, които са идвали отсреща, за да
направи ляв завой. Свидетелят почти бил спрял автомобила, когато отзад го
ударил автомобил с чуждестранна регистрация. От удара, автомобилът на свидетеля
„изхвръкнал“ и се ударил в насрещно идващ лек автомобил „Мерцедес“. Свидетелят слязъл от колата, спрели и други
коли. Свидетелят сочи, че момчето, което
е било в л.а. „Мерцедес“, на седалката до шофьора, не е мърдало, явно било
припаднало. Свидетелят не е видял и не може да каже, да това „момче“ е било с
колан.
По делото е прието основното заключението по авто-техническа
експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира. Вещото
лице по АТЕ, след като се е запознало със събраните по делото доказателства, е
приело следната обстановка, механизъм и причини за настъпване на процесното
ПТП: Пътният участък на ул. „Околовръстен път“, в гр. С., е бил
прав на над 500 метра, с нощна видимост от далечно разстояние, но само на
светлинни източници - фарове, габарити, стопове и мигачи, поради пълна тъмнина
по време на ПТП. Имало е само надлъжна пътна маркировка - единична непрекъсната
осева линия, която е прекъсната само в зоната на кръстовището за извършване на
ляв завой. Имало е само указателни стрелки.
Процесният л.а. „Воксхол“ се е движил по ул. „Околовръстен път“, в посока
от кв. „Требич“ към кв. „Световрачене“ и се е приближавал към кръстовището с пътя
за гр. Нови Искър, със скорост около 70 км/ч.
Процесният л.а. „Фолксваген Пасат“ също се е движил в посока от кв.
„Требич“ към кв. „Световрачене“ и се е приближавал към кръстовището с пътя за
гр. Нови Искър, като се е движил със скорост около 5 км/ч., с цел да завие
наляво и да навлезе в пътя за гр. Нови Искър.
Процесният л.а. „Мерцедес Ц220“ се е движил по ул. „Околовръстен път“, в
посока от кв. „Световрачене“ към кв. „Требич“ и се е приближавал към
кръстовището с пътя за Нови Искър. Вещото лице е посочило, че поради липса на
данни не е възможно да се изчисли скоростта му.
Лек автомобил „Фолксваген Пасат“ се е готвел да извърши ляв завой с цел
навлизане в пътя за гр. Нови Искър и по неизвестни причини, л.а. „Воксхол“ го е
ударил в задната му част. Тъй като от силния удара л.а. „Фолксваген Пасат“ е бил ускорен до
минимум 42 км/ч, водачът му след удара не е имал възможност да контролира
движението му, и се е ударил в насрещно движещия се л.а. „Мерцедес Ц220“.
Видно от АТЕ, водачът на л.а. „Воксхол“ е имал възможност да не допусне ПТП, ако е внимавал
постоянно и е наблюдавал пътя пред себе си, чрез
своевременно намаляване на скоростта си на движение.
Основната причина за настъпване на процесното ПТП е в субективните
действия на водача на л.а. „Воксхол“ допуснал по неустановени причини да
настъпи първия удар, като вторият удар е вследствие на първия удар.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза,
извършена от вещото лице д-р П.С.П.. Вещото лице, след като се е запознало
с представената по делото медицинска документация и след личен преглед на ищеца
(на 22.03.2018 г.), е приело, че вследствие на процесното ПТП, Р.Е.К.
е получил следните травматични увреждания: Мозъчно сътресение, протекло
с количествена промяна в съзнанието (зашеметяване, объркване), без медицински
данни за настъпило безсъзнателно състояние; Контузия, охлузване и подкожен
кръвоизлив в лява челна област на главата.
Вещото лице по СМЕ е констатирало, че след процесното ПТП, ищецът е бил транспортиран
с екип на ЦСМП - С. до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, където е бил приет в
неврохирургичен кабинет. От направени
рентгенови снимки на черепа, не са били установени травматични промени.
Неврологичният статус е бил без отклонения от нормата. Настанен е на постелен
режим в Клиниката по неврохирургия. След еднодневен престой, ищецът по
собствено желание е напуснал болницата. Вещото
лице е посочило, че мозъчното сътресение е функционално-динамично нарушение на
мозъчните функции. При правилно проведено лечение и режим то отзвучава за период от 3-5 седмици. При
него не се наблюдават промени в мозъчната тъкан. Обичайно лечението приключва
успешно.
След анализ на представената по делото медицинска документация, вещото
лице е приело, че при
ищеца няма медицински данни за епи симптоматика - гранд мал, тъй като в приложената
медицинска документация няма описан епилептиформен припадък, наблюдаван от
медицинско лице (данните за епи пристъпи са само анамнестични - т.е. от ищеца);
Не е проведено и невроизобразително изследване за черепно-мозъчната травма -
компютърни томография; Липсват данни за проведени електрофизиологични /ЕЕГ/
изследвания със специфични промени каквито има само при огнищна епилепсия. Диагнозата
епилепсия не е доказана по надлежния начин с прием и наблюдение в болница,
провеждане на ЕЕГ изследване и проследяване в динамика.
Вещото лице е констатирало, че от травматичния инцидент са изминали една година и девет месеца (заключението е
представено в СГС на 23.03.2018 г.). Видно от СМЕ, черепно- мозъчната травма
при Р.Е.К. е протекла без поява на отпадна неврологична симптоматика. По данни
от прегледа, ищецът е в добро общо
състояние, ясно съзнание, контактен и адекватен. Дългосрочната прогноза при
мозъчно сътресение е благоприятна. Обичайно лечението приключва успешно,
усложнения не се очакват. В бъдеще са възможни епизоди от главоболие при
промяна в атмосферното налягане и физическо и емоционално напрежение. Този тип главоболие наподобява „мигренозното”
или „тензионното” и се влияе много добре от аналгетици.
Заключениятя
по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на науката лица, които
са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална компетентност и
добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение.
Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили всички
обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната правилност
и ги кредитира.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г.С.П..
Свидетелят сочи, че познава Р.Е.К. от 5-6 години. Свидетелят заявява, че знае
за ПТП преди две години, знае, че ищецът е получил мозъчно сътресение, че е
загубил памет, че има проблеми с координацията и съсредоточеността. След ПТП,
свидетелят видял ищеца през есента, преди зимния сезон, и състоянието му било
по-различно от преди това. Ищецът споделял на свидетеля, че е губил моменти и
че е получавал нещо като припадъци. Свидетелят сочи, че пред него това не се е
случвало.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът Б.И.Г. е действал противоправно, тъй
като в нарушение на чл. 20 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, не е
контролирал непрекъснато лекия автомобил, който е управлявал. Съдът приема, че не се установява, водачът Г.да
е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което ще е налице при нарушение на
режима на скоростта в резултат на несъобразяване с пътните условия. Поради
това, нарушението е на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, при което водачът губи контрол
върху автомобила поради други причини, извън режима на скорост (решение
353/04.12.1991 г. по н. д. № 366/91 г. на ВКС, решение 35/26.02.2016 г. по н.д.
№ 96/16 г. на ВКС, ІІ НО, решение 5/2012
г. по н.д. 2900/2011 г. на ВКС, решение № 43/2015 г. по н.д. 1604/14 г. на ВКС, І НО). Следователно, на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ, С. „Н.Б.НА Б.А.З.“ дължи да заплати обезщетение
за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се
явява Р.Е.К..
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно
като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки,
в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи (определение
№ 57/08.02.2018 г. по т. д. № 2004/2017 г. на ВКС, I ТО, решение № 2204/30.10.2017 г. по гр. д. № 1718/2017 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, решение №
2147/10.08.2018 г. по гр.д. № 6191/2017 г. по описа на САС, ГО, 10 състав) и отчете вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, както и социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 5 000
лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалият ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като при
настъпване на процесното ПТП, бил без поставен предпазен колан.
Ищецът
твърди, че е пътувал на предната дясна седалка с поставен предпазен колан.
Видно
от Констативен протокол № 463/03.06.2016 г., след ПТП, лек автомобил „Мерцедес Ц
220“, с рег. № ***** (в който ищецът е пътувал като пътник) е намерен с 3 бр.
отворени въздушни възглавници.
Видно от допълнителното заключение по АТЕ,
при поставен обезопасителен колан, възможно е главата
на пострадалия да достигне до отворената въздушна възглавница и да получи
описаните в СМЕ травматични увреждания.
Видно от СМЕ, при челен удар (какъвто е бил
за лек автомобил „Мерцедес Ц 220“), ако ищецът е пътувал без поставен
обезопасителен колан, тялото му е щяло да полети напред и нагоре. В такъв
случай, щяха да се получат наранявания по горна срединна челно-теменна част на
главата и лицето от предно челно стъкло и тавана и травматични увреди на
гърдите и корема от арматурното табло. При отворена въздушна възглавница
(еърбег), която има за основна задача да намали до нула движението на тялото,
поемайки кинетичната му енергия и след това да се изпусне до известна степен,
абсорбирайки голяма част от силата на удара, може да се допусне, че контузията и ожулването на
челото в ляво е от нея.
Съдът не обсъжда соченото от И.Б.К., като
свидетел в досъдебното производство (л. 24 и сл.), че е видял като ищецът се е
ударил с главата си в челното стъкло и при удара стъклото се е напукало, тъй
като протоколът за свидетел в наказателното производство, удостоверява
единствено, че е съставен на посочената в него дата от посоченото длъжностно
лице, извършило разпит на свидетел,
които факти обаче са неотносими към предмета на спора.
Относно фактите, които лицето е възпроизвело в този документ, същият се явява недопустимо доказателствено
средство, тъй като съгласно ГПК гласни
доказателства се събират пряко и непосредствено пред съда.
Възражението
за съпричиняване следва да бъде доказано по нетърпящ съмнение начин, а по
делото не са ангажирани други доказателства в тази връзка. Поради това, съдът
приема, че не се установява, че ищецът е допуснал нарушение на чл. 137а, ал. 1
от Закона за движение по пътищата.
Следователно, възражението за съпричиняване е неоснователно, поради което
и определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от
един по- късен момент. Съгласно чл. 512, ал. 1 КЗ, когато към бюрото се предяви
претенция за обезщетение, се прилага чл. 496 КЗ. Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на
претенции. Когато документите по ал. 3
са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с
настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква
представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни
органи или лица ( чл. 496, ал. 4 КЗ). В случая, претенцията на ищеца е била
заведена при ответника на 01.09.2016 г. С писмо от 16.11.2016 г.,
ответникът е уведомил ищеца, че липсва информация за състоянието на пострадалия
„към днешна дата“. Липсват доказателства, ищецът да е представял пред ответника
други доказателства. С оглед на така установените факти и цитирани разпоредби, обезщетението за
неимуществени вреди е дължимо от 01.12.2016
г., а за периода от 03.06.2016 г. до 30.11.2016 г., претенцията следва да
се отхвърли, като неоснователна.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
– адв. К.И.Н.,
адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, в размер на 243.10 лева (1430 лв. х 0.17).
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане на разноски и е
представил доказателства за извършени такива в размер на 2130
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение (с
ДДС). В съдебно заседание на 19.11.2018 г., процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението и е поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5
ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на
възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съдът, след като взе предвид
фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените
открити съдебни
заседания, вида и обема на
събраните доказателства, и след като съобрази предвидения в чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/09.07.2004г. минимален размер, приема, че възнаграждението следва да
се намали на 1900
лева, с вкл. ДДС.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 1784.50 лева от
общо направените разноски в размер на 2150 лева (2150 лв. х 0.83), вкл.:
депозити за АТЕ и СМЕ (общо 250 лв.) и платено адвокатско възнаграждение (1900
лв.).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 302
лева –
държавна такса – 200 лв. (5000 лв.
х 4%), и депозит за АТЕ и СМЕ – 102 лв. (600 лв. х 0.17),
от внасянето на която ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С. „Н.Б.НА Б.А.З.“, рег. по
ф.д. № 11830/2011 г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: гр. С.,***,
да
заплати на Р.Е.К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ, сумата от 5000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от Р.Е.К. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 03.06.2016 г., в гр. С.,
ведно със законната лихва, считано от 01.12.2016
г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 511, ал. 1,
т. 2 КЗ, за разликата над 5 000
лева до пълния предявен размер от 30 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, както и претенцията за лихва за забава, за периода от 03.06.2016
г. до 30.11.2016 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. „Н.Б.НА Б.А.З.“, рег. по
ф.д. № 11830/2011 г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: гр. С.,***, да заплати на адвокат К.И.Н.,
с адрес: ***, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 243.10 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.Е.К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на С. „Н.Б.НА
Б.А.З.“, рег. по ф.д. № 11830/2011 г. по описа на СГС, със
седалище и адрес на управление: гр. С.,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1784.50 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА С. „Н.Б.НА Б.А.З.“, рег. по
ф.д. № 11830/2011 г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: гр. С.,***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 302 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: