Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 25.08.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, VI - ти граждански
състав в публично заседание на шести
август, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Елена Балджиева
при
секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6770 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл.
79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че бил сключен договор за паричен заем
№ 5451656 от 04.07.2018 г. между „Вива кредит” ООД, като кредитор и ответника М.Б.А.. Кредитополучателят удостоверил, че е получил
и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите
условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен
европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание
съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Основанието, на което предявявали настоящата искова
молба е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.04. 2019 г. между „Вива кредит” ООД, ЕИК ********* и „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, по
силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
С подписването на процесния договор, „Вива кредит”
ООД, се задължавал да предостави на М.Б.А.
револвиращ кредит в максимален размер
на 400.00 (четиристотин) лева - главница, като договорът имал силата на
разписка за предадена, съответно получена сума, а
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Заемополучателят се
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 621.11лв., ведно с договорната
лихва на 7 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 88.73 лв. (включваща
първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане).
Следвало да се има предвид, че ако Заемателят не изпълнел задължението си за
заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят имал право да
предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане,
което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на
дължимите суми от Заемателя.
По договора за паричен заем, М.Б.А. не е извършил никакво плащане. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 400.00 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор за паричен заем №
5451656 от 04.07.2018 г. между страните, ответникът дължал договорна
лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна
лихва била в размер на 55,49лв. за периода от 03.08.2018 г. - датата на първата
вноска до 30.01.2019 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Разпоредбите на договора предвиждали, че Заемателят заявява доброволно да се
ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане, на документи за
одобрение на паричен заем, предоставена от Заемодателя. Ответникът дължал такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 165.62 лв.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се задължил
в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо
лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на
Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 165.62лева, която била дължима на падежната дата на
погасителната вноска. Така, погасителната вноска, която следвало да заплати
Заемателя била в размер на 112.39лева.
Претентидараната неустойка представлявала такава за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не
мораторна неустойка за забава и се начислявала еднократно, след 3 дни от датата
на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка била инкорпорирана в
договора още при самото му подписване, но в случай, че заемателят изпълни
посочените условия, неустойка не се начислява. Поясняват, че неустойката за
неизпълнение се начислявала еднократно в момента на допускане на неизпълнението
и за същата не бил налице период за начисляването й. Дължимата към настоящия
момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение била в размер на 165.62 лв.
Разпоредбите на договора предвиждали, че
кредитополучателят се е запознал с Тарифа на Вива кредит ООД, която била
актуална към датата на сключване на договора и се намирала, както във всеки
търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и
на интернет страницата. Тарифата представлявала неразделна част от договора. В
последната било посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска,
ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи
за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни
съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия
случай М.Б.А. дължал разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 195.00 л в.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем на
30.01.2019 - последната падежна дата, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и
на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски
са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал да не изпълнява
задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 15,22лв., считано от 04.08.2018
г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване
на заявлението - 30.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Иска да бъде признато за установено, че ответника
дължи сумата от 400,00 лева – главница, 55,49лв. договорна лихва за периода
03.08.2018 г. до 30.01.2019 г; 165.62лв.- неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 165.62 лв. -такса
за експресно разглеждане на документите; 195.00 лв. -разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 15,22лв. за периода от
04.08.2018г. - датата, следваща деня на първата погасителна вноска на паричния
заем до 30.08.2019 г. -датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира и направените по
настоящото дело разноски.
Ответникът М.Б.А.,
чрез проц. си представител, в срока за отговор, оспорва изцяло предявения иск.
Твърди, че ищеца няма качеството на кредитор спрямо ответника, тъй като той не
е бил надлежно уведомен за извършената цесия и тя не е породила действие спрямо
него. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като
неоснователни и му присъди разноски по делото.
По делото са представени писмени доказателства,
приложено е ч. гр. дело №5476/2019г. на Русенски районен съд и е назначена
счетоводна експертиза.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
На 04.07.2018г. е бил сключен между „Вива Кредит“ ООД
– като заемодател и ответника – като заемател, договор за паричен заем № 5451656,
по силата, на който първия предоставил на втория сумата от 400.00 лева при
подписване на съглашението, а ответника се задължил да върне заема на 7 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 88.73 лева или общо сумата от 621.11
лева, включваща главница, такса за експресно разглеждане на документи и
отпускане на заем /165.62 лева/ и договорна лихва, с краен срок за погасяване
на 30.01.2019г. В договора за заем, страните уговорили, че при забава на
плащането, на погасителна вноска, заемателят дължи на заемодателя направените
разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и
електронни съобщения за събирането на просрочените вземания, които се
начислявали съобразно Тарифа, която е неразделна част от договора. На това
основание на ответника били начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране
на просрочено задължение в размер на 195.00 лева. Съгласно чл.4 от договора,
заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на заемателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно –
поръчител физическо лице, което да представи на заемателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на определени изисквания или валидна банкова гаранция, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Ответникът не
е представил на заемодателя договорените обезпечения, поради което на същия
била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 165.62 лева. Страните по
договора уговорили и че при забава на плащане на някоя от погасителните вноски,
заемателят дължи законна лихва за всеки ден забава.
М.Б.А. не е извършил никакви плащания във връзка с изпълнение
на договорните си задължения.
На 01.04.2019г. било подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за цесия от 01.12.2016г., сключен между „Вива кредит“ ООД и
ищцовото дружество, по силата на което първия прехвърлил на втория вземанията
си по Договор за паричен заем № 5451656/04.07.2018г., заедно с всички
привилегии и обезпечения. С пълномощно „Вива кредит“ ООД упълномощили „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведомява от тяхно име всички
длъжници по прехвърлените вземания по Рамков договор за цесия от 01.12.2016г.
Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължими суми по процесния договор,
въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 5476/2019г. по описа на РРС.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение №2648/11.09.2019г. срещу
М.Б.А., за заплащане на
кредитора “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД гр. София сумите 400.00
лв. главница по Договор за кредит №5451656/04.07.2018г., сключен с “Вива кредит
” ООД, заедно със законната лихва, считано от 10.09.2019г. до окончателното
изплащане, 55,49 лева – договорна лихва за периода от 13.08.2018 г. до 30.01.2019
г., 165.62 лева- такса за експресно разглеждане на документите; 165.62 лева - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, 195,00 лева- разходи и такса за
извънредно събиране на просроченото задължение, лихва за забава върху
непогасената главница в размер на 15,22 лева за периода от 04.08.2018 г. до
30.08.2019г., както и за 25 лв. разноски по производството за заплатена
държавна такса плюс 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Своевременно е
направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Предмет на настоящия иск са сумите 400.00 лв. главница
по Договор за кредит №5451656/04.07.2018г., сключен с “Вива кредит ” ООД,
заедно със законната лихва, считано от 10.09.2019г. до окончателното изплащане,
55,49 лева – договорна лихва за периода от 13.08.2018 г. до 30.01.2019 г.,
165.62 лева- такса за експресно разглеждане на документите; 165.62 лева -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 195,00 лева- разходи и такса
за извънредно събиране на просроченото задължение, лихва за забава върху
непогасената главница в размер на 15,22 лева за периода от 04.08.2018 г. до
30.08.2019г.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено
устно от вещото лице Н.Х. в съдебно заседание на 06.08.2020г., се установява,
че М.Б.А. е усвоил отпусната му
в заем сума, като сумата от 400 лева му е изплатена с РКО на 04.07.2018г.
Експертизата установява, че след отпускане/усвояване на сумата по кредита няма
извършени плащания от кредитополучателя-ответника по договора от 04.07.2018г.
Размерът на непогасеното задължение на ответника по посочения договор възлиза
на 996.95 лв., от които главница 400.00 лв., договорна лихва 55.49 лв. за
периода от 03.08.2018г. до 30.01.2019г., 165.62 лева- такса за експресно
разглеждане на документите; 165.62 лева - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, 195,00 лева- разходи и такса за извънредно събиране на
просроченото задължение, лихва за забава върху непогасената главница в размер
на 15,22 лева за периода от 04.08.2018 г. до 30.08.2019г.
С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016г. “Вива кредит” ООД е прехвърлило на “Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД възмездно станалите ликвидни и изискуеми вземания
по договори за потребителски кредити и по договори за паричен заем, сключени от
продавача с физически лица, които не са изпълнили задълженията си по тях. От
Приложение №1 от 01.04.2019г. към цесионния договор от 01.12.2016г. (л.16-17),
се вижда, че по силата на договора за цесия вземането на “ Вива кредит” ООД
срещу ответника в размер 400.00 лв. главница, 55.49 лв. лихва за забава към 01.04.2019г.,
и 526.14 лв такси и неустойки е прехвърлено на “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД. По делото е представено и потвърждение за сключена
цесия на основание чл.99 ЗЗД – л.18.
Първоначалният кредитор “Вива кредит“ ООД е
упълномощил новия кредитор – ищеца да уведоми от негово име всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г. между “Аксес Файнанс” ООД
като цедент и “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД като цесионер,
видно от приложеното на л.19 нотариално заверено пълномощно №11712/28.12.2016г.
на нотариус с рег. №260 на Нотариалната камара в район РС гр. София.
Представено е писмено уведомление до ответника по реда
на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената продажба на вземането, което не му е било
изпратено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В хипотезата на настъпило частно правоприемство на
страната на кредитора няма пречка да се издаде заповед за изпълнение в полза на
правоприемника на предишния кредитор, тъй като по силата на правоприемството
същият е титуляр на вземането. Настъпилото преди подаване на заявлението частно
правоприемство обаче трябва да бъде установено с документ, тъй като идеята на
законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички
индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението. Когато
частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание
трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в
противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него
(чл.99, ал.4 ЗЗД). В т. см. е даденото тълкуване на закона в Тълк. реш.
№4/18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г., ВКС, ОСГТК, т.4г.
За да бъде уважен установителният иск, е необходимо да
бъде изпълнена процедурата по надлежното съобщаване за прехвърляне на вземането
на длъжника. В настоящия случай не е налице уведомяване преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. След като
цесионният договор не е съобщен на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, същият няма действие по отношение на него.
За него старият кредитор - “Вива кредит“ ООД е единственият кредитор и
цесионният договор с нищо не го обвързва. Макар да е загубил качеството си на
кредитор по отношение на цесионера- “Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, цедентът се счита за кредитор до съобщаването на цесията не
само спрямо длъжника, но и по отношение на третите лица.
Поради това уведомяването на длъжника по кредита за
извършената цесия едва с получаване на препис от исковата молба с приложеното
към нея уведомление е ирелевантно, тъй като съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно ищецът в случая
не е материалноправно легитимиран да предяви установителен иск за съществуване
на вземането му срещу ответника по Договор за паричен заем №5451656/04.07.2018г.
и предявеният на основание чл.422 ГПК иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
Предвид изхода на делото съдът не обсъжда останалите
възражения на процесуалния представител на ответника.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, във вр. с чл.38, ал.2 ЗА, ищецът
следва да заплати на ответника 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по
делото. Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г.
на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно
основание чл.422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, ищеца следва
да заплати на ответника сумата от 100,00 лева – разноски по ч.гр.д №5476/2019г.
по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
“Панайот Волов” №29, етаж 3, представлявано от И. Ц.К., ЕИК *********, срещу М.Б.А., ЕГН **********, иск да се
признае за установено съществуването на вземането му за сумите 400.00 лв.
главница по Договор за паричен заем №5451656/04.07.2018г., 55.49 лв. - договорна
лихва за периода от 03.08.2018г. до 30.01.2019г., 165.62 лева- такса за
експресно разглеждане на документите; 165.62 лева - неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, 195,00 лева- разходи и такса за извънредно събиране на
просроченото задължение, лихва за забава върху непогасената главница в размер
на 15,22 лева за периода от 04.08.2018 г. до 30.08.2019г.
ОСЪЖДА “Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД да заплати на М.Б.А., ЕГН **********,***
сумата в размер на 100.00 лева-
разноски по ч.гр.д №5476/2019г. по описа на РРС, както и сумата 300.00 лева -разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: