Р Е Ш Е Н И Е
№3171/16.7.2020г.
Гр.Варна,16.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ – ри състав, в публично заседание проведено на деветнадесети
юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 129 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД, като с
Разпореждане № 2255/20.1.2020 г.е било оставено „без движение“. В рамките на
предоставения от РС Варна срок, на дата 28.01.2020 год.по делото е депозирана
писмена уточнителна молба от ищцовата страна с която
са изпълнени указанията на ВРС.Видно и от исковата молба и от уточнителната, отправеното до съда искане по см.на чл.127,
ал. 1, т. 5 ГПК е:
ВРС да постанови
Решение, по силата на което със СПН да бъдат установени паричните вземания на ищцовото дружество „В.и К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***,представлявано от управителя В.В.,
чрез юрисконсулт Е. Р. против ответника А.З.С., ЕГН **********, с адрес ***,
за които заповедният съд е издал Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК – заповед № 8967/28.11.2019г. по ч.гр.д.№ 19329/2019 г. В самата заповед
заповедният съд е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора следните парични
вземания: сумата от 1445.96 лв., представляваща дължима
сума за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 08.09.2009 г. до
07.11.2019 г. по партида с абонатен номер *за обект-имот, находящ
се в *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.11.2019
г., до окончателното изплащане на задължението, лихва за забава
върху главницата в размер на 547.40 лв., дължима за периода от 06.12.2009
г. до 20.11.2019 г.,както и направените по делото разноски в размер на 89.87
лева, от които 39.87 лв., внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение от 50.00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК. / парични вземания произтичащи от следните
обстоятелства: дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от
08.09.2009 г. до 07.11.2019 г. по партида с абонатен номер *за обект-имот, находящ се в *. След уточняване на петитума на иска,
ищцовата страна ясно е посочила, че не
поддържа искането си в частта касаеща сумата
от 738,69 лева представляваща главница за периода от 08.09.2009
г. до 6.10.2016 г., както и за сумата от 458,88 лева
представляваща законна лихва
за забава върху тази главница, за периода от 06.12.2009 г. до 20.11.2019
г., като искът в тази части е оттеглен /с уточнението, че длъжникът – сега
ответник в заповедното производство и в срока по чл.414 ГПК е навел възражение
за погасяване на вземането по давност- л.40 ти от делото/.
В останалите части за
сумата от 707,27 лв. остатък от главница за ползвана и незаплатена вода за периода от 6.10.2016 г.до 7.11.2019
г., както и за сумата от 88,52 лева – остатък от законна лихва за
забава върху тази главница за периода от 01.12.2016 г. до 20.11.2019 г.
както и за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.11.2019 г. до окончателното плащане на вземането ищцовото дружество поддържа иска и представя доказателства
за доплатена държавна такса по исковото производство по сметка на РС Варна.
При наличието на валидно извършено частично оттегляне на
иска съдът съгласно нормата на чл. 232 ГПК касателно
претенцията с цена от 738,69 лева и за
458,88 лева,е постановил определение №
1747 /29,1,2020 г. с което е прекратил
частично исковото производството по гр.д. № 129/2020 год.по
описа на ВРС,ХLII– ри състав, с правно основание на предявените
специални положителни установителни искове чл.422,ал.1
вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. с
чл. 86, ал.1 ЗЗД от ищцовото дружество „В.и К.“
ООД, ЕИК * против ответника А.З.С., ЕГН ********** с адрес *** за следните парични вземания:СУМАТА от 738,69 лева представляваща главница за периода
от 08.09.2009 г.до 6.10.2016 г.;СУМАТА от 458,88 лева
представляваща законна лихва за забава върху тази главница, за периода от
6.12.2009 г. до 20.11.2019 г.,ВЕДНО със законната лихва върху сумата от
738,69 лв. считано от датата на подаване на заявлението в съда- 27.11.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д. №
19 329/2019 г. по описа на РС Варна, ХLVI – ти състав e издал Заповед №
8967 /28.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК поради
оттегляне на иска и на основание чл. 232 ГПК.Със същото определение
съдът е обезсилил частично издадената по ч.гр.д. №
19 329/2019 г. по описа на РС Варна, ХLVI– ти състав Заповед №
8967/28.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ,
само в ЧАСТТА, в която исковото производство е прекратено а именно: сумата
от 738,69 лева представляваща главница за периода от 08.09.2009
г.до 6.10.2016 г.;сумата от 458,88 лева, представляваща
законна лихва за забава върху тази главница, за периода от 6.12.2009 г. до
20.11.2019 г.,ведно със законната лихва върху сумата от 738,69 лв.
считано от датата на подаване на заявлението в съда- 27.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните правно
релевантни факти и обстоятелства: На първо място „*”
ООД, представлявано от юрисконсулт Р.излага фактически твърдения в сезиращата
съда искова молба затова, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /обн.ДВ,
бр.18/2015г. с последни изменения/ предоставяло на ответника А.З.С., ЕГН **********, с адрес: ***, като
С. в качеството си на потребител ги получавал и ползвал на същия
адрес.Ползваните В и К услуги на този адрес, релевира
ищцовата страна се отчитали по партида с клиентски номер *.
Съгласно чл.
5, т. 6 от Общите условия, сочи ищцовото дружество
потребителите били длъжни да плащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът по заповедното производство и ответник по настоящото исково – не
сторил. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите ОУ потребителят на В и К услуги бил
длъжен да заплаща фактурираните суми за ползваните В и К услуги в 30 дневен
срок след датата на фактурирането като след изтичане на този срок изпадал в
забава. По повод задълженията на потребителя С. за ползвани, но неплатени ВиК услуги ищцовото дружество е
навело в исковата си молба твърденията, че на 27.11.2019 г.депозирало до РС
Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК като по това заявление било образувано частно гражданско дело №
19329 /2019 г. по описа на ХLVI –ти състав. На 28.11.2019 г. заповедният съд
издал по цитираното частно гражданско дело Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, като са посочени главните, акцесорния вземания, разноските, периода за
който се търси плащането на задълженията и основанията /редуцирани по визирания
по –горе начин след частично оттегляне на иска и частично прекратяване на
производството/. Тези суми напълно съвпадат с
петитума на иска,поради което не е наложително да бъдат преповтаряни.
Твърди се на
следващо място от „*“ ООД, че по повод издадената в
полза на дружеството В и К оператор Заповед, на 4.12.2019 г.ответникът
депозирал възражение срещу заповедта на осн. чл. 414 ГПК. Дружеството ищец на 9.12.2019 г. било уведомено от заповедния съд
затова,че може в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви специалния
положителен установителен иск.Именно за установяване
със СПН на съществуването на паричните вземания за които е била издадена
Заповедта по чл. 410 ГПК ищцовата страна в срок е предявила иска си по чл. 422 ГПК като е образувано настоящото исково производство.
По същество
ищцовата страна твърди,че паричните вземания са дължими като цена на ползвани ВиК услуги и желае ВРС да уважи предявения иск ведно с
присъждане на разноските сторени както в заповедното така и в исковото
производство. Основателността на иска и размера според ищцовата страна се
основава и на подробно описаните в справката за недобора фактури съдържащи
размерите на главниците и лихвите.
В подкрепа на
твърденията и исканията си ищцовата страна е направила искания за събиране на доказателства – да бъдат приобщени
представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на
документи, описани в исковата молба; да бъде приобщено като писмено
доказателство заповедното частно гражданско дело, инициирало исковия процес,
както и да бъде допусната съдебно счетоводна експертиза вещото лице по която да
даде отговори на поставените общо 3 въпроса вписани на стр.3-та от исковата
молба / лист 4 –ти от делото /.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба.
В проведеното по делото
открито заседание ищцовото дружество не изпраща
представител, но в писмена молба с вх.№ 38 933/20 от 19.06.2020 г.
изразява становище за основателност и доказаност на
иска, като желае исковете да бъдат уважени ведно с присъждане на разноските по
делото /л.63,64 от делото /.
В същото съдебно заседание ответникът С. явил се лично,
счита че не дължи на *ООД 1 445,96
лева,т.к. тоя нямал партида там, нямал за какво да дължи тази сума.Твърдението
на отв.С. *** много отдавна,преди десет години и от
тогава живеел на друго място и не бил ходил в този имот, нито знаел кой ползвал
водата в имота.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от материалите по приобщеното към настоящото
исково производство частно гражданско
дело № 19 329/ 2019 г., по описа на Варненски районен съд, ХLVI –ти
състав, на дата 25.11.2019 год. ищцовото дружество „* „ - ООД е било
депозирало пред РС Варна заявление по чл.410 ГПК против длъжника в заповедното
производство (ответник в исковото ) А.З.С. .От цитираното вече заявление а
именно листи 3,4 е видно, че в т. 9 заявителят е сезирал ВРС с искане за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата
от 1445,96 лева главница и 547,40 лева лихва за забава върху главницата за
ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер *по фактури за
периода 06.11.2009 – 20.11.2019 г. за обект – имот находящ
се в гр.Варна ,ул.27-ми юли № 33 ВЕДНО със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Обективирано
е било и искане от заявителя и за присъждане на сторените по делото съдебно
деловодни разноски.
Видно от лист 8 –ми от частното дело на
28.11.2019 г. председателят на ХLVI–ти състав при РС Варна е издал
Заповед № 8967
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по частно гр.дело №
19 329/2019 г. по описа на ВРС като е разпоредил: длъжникът С. да заплати на кредитора *ООД следните парични
вземания: сумата от 1445.96 лв., представляваща дължима
сума за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 08.09.2009 г. до 07.11.2019 г. по партида с абонатен номер *за
обект-имот, находящ се в *, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК – 27.11.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, лихва за забава върху
главницата в размер на 547.40 лв., дължима за периода от 06.12.2009 г.
до 20.11.2019 г.,както и направените по делото разноски в размер на 89.87
лева, от които 39.87 лв., внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение от 50.00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК. / парични вземания произтичащи от следните
обстоятелства: дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от
08.09.2009 г. до 07.11.2019 г. по партида с абонатен номер *за обект-имот, находящ се в *.
От писмените
доказателства находящи се на листи 10,11 и 12 по
частното дело се установява,че Заповедта по чл. 410 ГПК е била редовно връчена
на длъжника , като длъжникът в срок и по реда на чл.41 ГПК писмено е възразил
навеждайки твърдението ,че ще депозира отказ от наследство и че лихвите и
главниците за три години са изтекли.Констатирайки редовността и срочността на възражението,
заповедният съд на 05.12.2019г. ,по надлежния ред, с Разпореждане № 54 110
е дал указания на заявителя по реда на чл. 415 ГПК , получени от последния на9.12.2019
г. и в изпълнение на които на 07.01.2020 г. ищцовото
дружество е предявило специалния установителен иск
,представяйки писмени доказателства и пред заповедния съд ( л. 15-ти и сл.от
частното дело ).
С оглед
гореизложеното се обосновава извода,че предявеният специален положителен установителен иск е заявен при наличие на ясен правен
интерес от избраната форма на искова защита и в рамките на преклузивния
срок, поради което е и процесуално допустим .
В рамките на исковото производство за установяване и
доказване на исковата си претенция ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства,
приобщени по надлежния ред към доказателствения материал по делото а именно: представените с
исковата молба заверени копия на: Решение № Ц-34/15.12.2017 г. на КЕВР, ведно с
публикация във вестник; Решение № Ц-23/30.06.2016 г. на КЕВР, ведно публикация
във вестник; Решение № БП-Ц-3/28.04.2017 г. на КЕВР, ведно с публикация във
вестник; Решение № Ц-20/28.12.2018 г. на КЕВР, ведно с публикация във вестник;
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „*”
ООД; Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, ведно с 2 бр. публикации във
вестник; пълномощно; справка за недобора
на частен абонат за периода от 01.11.2016 г. до 20.111.2019 г., за абонатен
№ *.
Допълнително
ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства (извън цитираните и
представени с исковата молба ) а именно приобщените на листи от 65 до 70 ти заверени за вярност с оригинала
копия на така наречените „карнети „ както и справка
по лице от АВСВ приложена на л. 71 – 79 .
От
своя страна ответникът е представил пред съда оригинал и по делото след
сравнение с оригинала е приобщено копие на удостоверение издадено от РС
Варна по частно гр.дело №
19 833/2019 г. Приложеното на л. 84
–ти по делото копие на удостоверение от 06.12.2019
г. доказва твърденията на отв.С. че е направил отказ
от наследството на Д. К. К.ЕГН ********** –б.ж. на гр.Варна, починала на *г.,като
отказът е вписан в особената книга водена при РС
Варна под номер * г.
С оглед пълното изясняване на
фактическата страна по спора по делото е допусната,проведена и изслушана
съдебно счетоводна експертиза.
От заключението по приобщената на л. 81
– 83 съдебно счетоводна експертиза се установява и изяснява, че задълженията на
абоната към В и К ООД за периода от 06.10.2016 – 07.11.2019 г. са в размер на 707,27
лв. главница и 88,52 лева лихви за забава
установени в т.1 от Справката на л. 82-ри считано от датата на падежа на всяко
главно задължение до 20.11.2019 г.
При така установеното от фактическа страна
съдът възприе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният по делото специален положителен
установителен иск е заявен от ищцовотго
дружество „ * „ ООД против ответника Ал. С. и с него ищцовата страна цели да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването на
оспореното от С. в заповедното производство парично вземане, респективно
влизане в сила на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.Предявеният иск е процесуално допустим,т.к. е предявен от заявителя в
заповедното производство против длъжника и в рамките на преклузивния
срок, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.Видно и от
предварителния доклад по делото , обявен за окончателен, съдът след извършеното
частично прекратяване на производството по делото и частично обезсилване на
издадената в полза на „*“ ООД заповед поради оттеглянето на исковете е разпределил
тежестта на доказване между страните .
За да се произнесе по същество на спора,
настоящият съдебен състав съобрази следното:
Общите условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги на потребителите на „* -” ЕООД, са
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ – 018 от 09.06.2006г. и с
решение ОУ -09 от 11.08.2014 г. Последните са и приобщени
по делото, поради което и на основание чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ съдът приема, че
Общите условия са влезли в сила . Факт е че към исковата молба на л. 33 е
приложена справка за недобора за абонат № *А.С. като под абонат в лявата графа
са записани имената на Д. К. К.следва абонат Е. Г. Т. а едва на последния ред е
записан абонат А.З.С. с отбелязване на задължение : „ 18,58 лв.разпл“ срещу дата 11.11.19 г.
Всички карнети
приложени по делото са на името на абонат Д. К., като на копието на карнета на
л. 65 – ти е задраскано името на К.и изписано А.З.С. .
При така ангажираните от самото ищцово дружество писмени доказателства се налага
единствения извод, че именно покойната Д. К. е била в договорни отношения с „*„
ООД.Смъртта на К.както става ясно от удостоверението приложено на л. 84 –ти е
настъпила на 11-ти май 2019г. или това е дата на която е открито наследството
на Косева.От тази дата насам ищецът не е ангажирал доказателства кои лица са
призовани към наследяване за да може да се определи кръга на наследниците по
закон на К.а от там и квотите им в наследствената маса .Липсват и ангажирани от
ищцовата страна доказателства за това кога точно и на какво основание е записан
в справката за недобора срещу м.ноември 2019 г.като абонат ответника и в единия
от всички картнети както и затова С. да е ползвател и
или собственик на имота представляващ обект на потребелние
на ВИК услуги.
Исковият период за който *ООД твърди,че
ответникът като абонат на ищеца е ползвал но не заплатил главници и лихви за потербени ВИК услуги е от 06.10.2016 – 07.11.2019 г. Сравнението на периода за който се твърди
,че С. е ползвал ВИК услуги, вписването на С. *** без да е ясно кога и как е
станало това , отказът на С. от наследството на Д.К.от 06.12.2019 г.,мотивират ВРС да изведе извода, че единствено и само за
периода от 11 –ти май 2019 г.до 6-ти декември 2019 г. С. би могло да се приеме
че е ползвал ВиК услуги на адреса в * .
Всички записвания обаче в АВ СВ касаят или имоти на друг адрес във Варна –* и
една нива в с.Осеново.На това основание
съдът приема, че между страните по делото не е доказано че в периода от
6.10.2016 г. до 07.11.2019 г. Ал.С. ***,но намира за доказано че от 6.10.2016
г. до дата 11 –ти май 2019 г. абонат потребител на ВИК услуги е била госпожа К.–майка
на ответника .
Самите записвания във *в справка за
недобора и в карнетите обосновават този извод .
Отделно от горното дори и да се приеме, че
ответникът С. като правоприемник на починалата своя възходяща по права линия
дължи плащане към *на парични вземания за потребена вода и то на адрес на
обекта * , то с отказа от наследството на К.С. не може да отговоря за
задълженията на К..
Възраженията
на ответника досежно липсата на качеството потребител
на ВиК услуги, представените писмени доказателства за
надлежно вписан и извършен отказ от наследство, съдът намира за основателни и
доказани а от там и предявените искове като неоснователни и недоказани.
При
така изложеното по-горе, ВРС счита,че макар и със ССчЕ
да е доказан размера на дължимите главници и лихви при липса на доказателства
затова ответникът да е имал качество потребител на ВиК
услуги за процесния обект на потребление на ВИК услуги и за точно исковия
период ,исковата претенция е оставала изцяло недоказана по основание, поради
което следва да се отхвърли.Дори и в условията на евентуалност да се приеме, че
отв.С. е ползвал ВиК услуги
на адрес ***, от ангажираните от ищеца писмени доказателства – карнетни листи , справка за недобора и справка от АВСВ не
може да се изведе еднозначен извод затова, че количеството вода което се
претендира да бъде заплатено е било реално доставено и потребено от С., поради
което и извода на съда затова, че исковете са останали неоснователни и недоказани
не се променя .
С оглед изложеното по-горе съдът приема, че предявените искове са
останали неоснователни и недоказани поради което ги отхвърля изцяло.При липса
на изрично искане от ответника съдът не се произнася по реда на чл. 81 и чл. 78 ГПК като сторените от ищцовата страна разноски по делото с оглед изхода на
спора следва да останат в нейна тежест, така както са направени .
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените в
условията на обективно кумулативно съединяване специални положителни установителни искове от ищцовото дружество „В.и К.“
ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителя В.В., чрез юрисконсулт Е. Р. против ответника А.З.С., ЕГН **********,
с адрес ***, С ИСКАНЕ да бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът А.З.С., ЕГН **********
дължи на ищцовото дружество „В.и К.“ ООД, ЕИК * парични
вземания за които в полза на ищцовото дружество
против ответника е била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК – Заповед № 8967/28.11.2019г.
по ч.гр.д.№ 19329/2019 г. по описа на ВРС ХLVI –ти
състав а именно : СУМАТА от 707,27 лв. остатък от главница за ползвана и незаплатена вода за периода
от 6.10.2016 г.до 7.11.2019 г., както и за СУМАТА от 88,52 лева – остатък
от законна лихва за забава върху тази главница за периода от
01.12.2016 г. до 20.11.2019 г. както и за ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.11.2019 г. до
окончателното плащане на вземането - парични вземания,претендирани за ползвани и неплатени В и К услуги за
периода от 08.09.2009 г. до 07.11.2019 г. по партида с абонатен номер *за
обект-имот, находящ се в *, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ,на основание чл. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на стрните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: