№ 2241
гр. Пловдив, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330206501 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4617170, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на П. Д. А. е наложена глоба в размер на 1200 лева.
Жалбоподателят излага конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ и моли за неговата отмяна. Сочи, че:
-от доказателствата по делото не се установявало нарушението да е
извършено в условията на повторност;
-в текста на ЕФ никъде нямало словесно описание на повторността,
нито на акта и нарушението, които обуславяли повторността;
-в санкционната част на ЕФ била посочена само нормата въвеждаща
квалифицирания състав на повторност- чл. 182, ал.4 ЗДвП, но не и
конкретната разпоредба от ЗДвП, уреждаща основния състав на нарушението
съобразно засеченото превишение на скоростта;
-съдът можел да изпълни правомощието си да преквалифицира
деянието като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, само ако в санкционния акт е приложена погрешна санкционна
норма, но не и при пълна липса на такава;
-ТР 8/2021г. било неприложимо спрямо електронните фишове.
1
С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага
съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.
Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че със
съпроводителното писмо е посочено, че разписка за връчване на ЕФ не е
налична. При преценка за срочност на жалбата:
-в тежест на административно наказващия орган е да установи при
условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия
на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване от наказания
субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба;
-при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест
на жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона
преклузивен срок- 14 дневен за обжалване на ЕФ.
В конкретния случай, при липса на представени доказателства от
въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът за обжалване на
същия изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена
и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Електронният фиш е издаден за това, че на 09.03.2021г., в 12:21 часа,
в област Пловдив, община Калояново, село Песнопой, ул.1-ва, номер 2,
посока на движение към с. Долна махала, при максимална разрешена
скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в
полза на водача от минус 3 км/час , МПС с рег. № ******* се движело с
установена наказуема скорост от 91 км/ч и наказуемо превишение на
2
скоростта от 41 км/час.
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от приложеното по
административната преписка статично изображение към клип № 17110 ,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол. Автомобилът се намира в центъра на снимката, на нея
не се забелязва друго МПС, което да се намира в близост, налице е пълно
съответствие между номера, който се вижда на снимката: *******, поради
което по делото не възниква абсолютна никакво съмнение, че нарушението
на скоростта е извършено именно с процесния автомобил.
Във връзка с пасивната легитимация на наказания субект следва да се
съобрази, че в чл. 189, ал.4 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за
собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за
извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на
скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично
изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.
По силата на изричната норма на чл. 188, ал.2 ЗДвП презумптивната
отговорност на собственика, когато МПС е собственост на ЮЛ, се прилага
и за управителя на ЮЛ.
Така Решение № 2173 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2036 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 57 от 12.01.2022
г. по к. адм. н. д. № 2871 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 290/21.02.2022 год. на Административен съд-Пловдив,
ХХVI състав по к.н.а.х дело № 3317/2021 год., Решение № 2072 от 04.11.2021
г. по к. адм. н. д. № 2113 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 198 от 31.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 3373 / 2017 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив,
Собственикът, когато е ФЛ или управителят на ЮЛ може да снеме
отговорността от себе си по два алтернативни механизма. Първият е по
реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП, като за всяко отделно управление на МПС, с
декларация посочи кое е действителното лице, което го е извършило, с
прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика
електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице.
3
Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на
МПС по реда на чл. 4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра
на вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на
основание чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи
именно ползвателя и ЕФ не се издава на регистрирания собственик, а
направо на регистрирания ползвател, като той от своя страна също
разполага с правомощието да посочи с декларация действителното лице,
което е управлявало МПС, ако е било различно от него.
В случая по делото е приложена справка за регистрация на процесното
МПС, от която е видно, че същото е собственост на ЮЛ- ВИПА ПАРТС
ЕООД.
Същевременно от извършена служебна справка в ТР се установява, че
вписан управител и представител на ЮЛ е именно жалбоподателя.
Съгласно чл. 23, ал.6 от ЗТРРЮЛНС ако е посочен идентификационен
код (ЕИК), съдът и другите държавни органи нямат право да изискват
доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и
представянето на актове, обявени в търговския регистър. Поради изложеното
за доказване на обстоятелството, че именно жалбоподателят е управител на
ЮЛ, собственик на МПС е достатъчно само извършване на служебна справка
в ТР, но не и прилагане на хартиени документи.
Така Решение № 2172/15.11.2021 год. на Административен съд –
Пловдив, ХХIV касационен състав, КАНД № 1748 /2021 г., Решение № 1643
от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1487 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
В случаят жалбоподателят не се е възползвал от нито един от
алтернативно предвидените способи за снемане на презумптивната си
отговорност, поради което именно той се явява пасивно легитимиран да
понесе отговорност за допуснатото нарушение.
Така Решение № 2319 от 25.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 1973 / 2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от
27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен
състав, к.а.н.д. № 1727 по описа на съда за 2021 г., Решение №
1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав
по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година,Решение №
1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
4
к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година , Решение № 1469/13 юли
2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по
описа за 2021 год., Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 /
2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357
от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от -3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно Протокола за последваща проверка допустимата грешка при
отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно
+/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е
отчело скорост на движение на процесния автомобил 94 км/ч. След
приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за
която е наказан дееца с ЕФ- 91 км/ч. и която скорост законосъобразно е
посочена в ЕФ като наказуема.
ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АТСС.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението
/ след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020г. В случая
обаче следва да намери приложение чл.30 ал.5 от Закона за измерванията/ЗИ/,
според който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол за
5
последваща проверка № 1-33-21, видно от който дори след изтичане на
одобрения тип, процесното АТСС продължава да му съответства, поради
което законовото изискване следва да се счита за спазено.
Така изрично Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1371 /
2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 994
от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н.
д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение
№ 395 от 19.2.2021г. по Наказателно дело 3104/2020 Административен съд –
Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 252 от 08.02.2021
г. по к. адм. н. д. № 3019 / 2020 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3287 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 532 от 12.03.2021
г. по к. адм. н. д. № 3362 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив.
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 1-33-21.
-надлежно е съставен Протокол по чл. 10 от Наредбата, в който за
разлика от други случаи (в които са били констатирани съществени или
несъществени пропуски) надлежно са попълнени абсолютно всички полета и
реквизити.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че към датата
на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за
масова информация, поради което наличието на такъв знак не представлява
изискване за законосъобразно използване на АТСС според действащото
право.
Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на
6
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от
01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
Основателно е възражението, че в ЕФ е дадена неправилна правна
квалификация на нарушението. Това е така, доколкото посочената в ЕФ
квалификация чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП е относима към нарушаване на
специално ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26,
различно от общите ограничения на скоростта, уредени в чл. 21, ал.1
ЗДвП.
Същевременно фактите, така както са описани в ЕФ, а именно
допуснато от процесния лек автомобил превишение на общото
ограничение на скоростта- 50 км/час в населено място /село Песнопой/
сочат, че приложимата правна норма в случая е именно чл. 21, ал.1 ЗДвП.
На същия извод водят и данните от приложения по делото Протокол по
чл. 10 от Наредбата, от който е видно, че контролът е осъществен в рамките
на населено място- с.Песнопой, а въведеното ограничение е било общото за
населено място-50 км/час, като както в ЕФ, така и в Протокола по чл. 10 от
Наредбата липсват каквито и да било твърдения за поставен знак В26.
Дадената погрешна правна квалификация на деянието в ЕФ обаче не е
основание за отмяната му. Това е така, доколкото съгласно задължителните
указания на ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020
районният съд разполага с правомощия да преквалифицира извършеното
щом в санкционния акт са надлежно изложени фактите, по които деецът е
осъществил защитата си.
Точно такъв е процесният случай, доколкото в ЕФ безпротиворечиво и
по небудещ никакво съмнение начин са описани всички съставомерни
7
факти относими към нормата на чл. 21, ал.1 ЗДвП, а именно нарушаване
на общото ограничение на скоростта- 50 км/час за леки автомобили в
населено място.
Поради това настоящият състав следва да упражни правомощията си по
ТР8/2021 на ВАС като преквалифицира извършеното деяние от
нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП в такова по чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА САНКЦИОННАТА НОРМА И
НАЛОЖЕНАТА САНКЦИЯ.
Основателно е и възражението, че в случая неправилно е приложена
санкционната норма.
Санкцията на жалбоподателя е наложена на основания чл. 182, ал.4
ЗДвП, предвиждаща двоен размер на налаганата глоба, ако нарушението
е извършено „повторно“.
Легална дефиниция на повторността по смисъла на ЗДвП е дадена в
т.33 от ДР на ЗДвП, а именно "Повторно" е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач.
Същевременно с ТР 8/2021 г. на ВАС се препотвърди трайно
установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за
гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт
да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага
санкцията. Респективно, при наказване по квалифициран, по-тежко наказуем
състав, в санкционния акт следва да са посочени фактите, които
обуславят приложението на по-високата санкция. Именно срещу тези
факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното
приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.
Гореизложените принципни положение водят до извод, че за бъде
деецът законосъобразно санкциониран за нарушение извършено „повторно“,
в ЕФ следва да са посочени предходно издадените спрямо него НП или
ЕФ, които обуславят наличието на този квалифициращ белег. Само по този
начин наказаният субект може ефективно да упражни правото си на защита,
8
като оспори наличието на елементите от фактическия състав, очертан в т.33
от ДР на ЗДвП, а именно:
- влизане в сила на наказателното постановление или ЕФ, обуславящи
повторността;
- идентичност на нарушенията, за които е наказан дееца с обжалвания
акт и предходния, обуславящ повторността;
- спазване на предвидения в т.33 от ДР за ЗДвП едногодишен
(респективно двугодишен срок).
Липсата на изложение в ЕФ на фактите, които обуславят повторността
накърнява съществено правото на защита на жалбоподателя, доколкото както
наказаното лице, така и съдът биват поставени в положения да „гадаят“ и
„предполагат“ каква е действителната воля на наказващия орган, а както е
ноторно известно, по аргумент от чл. 303 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН
административно наказателната отговорност не може да почива на
предположения.
Точно такъв е и процесния случай, доколкото в атакувания ЕФ
липсва каквото и да било посочване на конкретните предходни ЕФ или
НП, които според наказващия орган обуславят приложението на
квалифициращия състав по чл. 182, ал.4 ЗДвП.
Нещо повече, при фактическото описание на нарушението в ЕФ
изобщо липсва каквото и да било твърдение, същото да е извършено
при условията на повторност. Всъщност предполагаемата воля на
наказващия орган да накаже дееца с по-висока санкция по квалифицирания
състав за деяние извършено „повторно“ се извлича единствено от
цифровото посочване на нормата на чл. 182, ал.4 ЗДвП.
При липса на надлежно изложение на фактите, които обуславят
прилагането на този квалифициран състав, обаче наказването по нея се явява
незаконосъобразно.
Още повече, че наличието на квалифицирания признак
„повторност“ остана недоказано и с оглед събраните по делото
доказателства.
Това е така, доколкото от справката за нарушител/водач на дееца е
видно, че в едногодишен срок преди извършване на процесното
9
нарушение той не е наказван с НП или с ЕФ за нарушение със същата
правна квалификация.
По изложените съображения наказването на дееца по чл. 182, ал.4
ЗДвП се явява незаконосъобразно.
Посоченото, обаче също не може да доведе до цялостна отмяна на ЕФ,
предвид разкритите в ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да
приложи закон за еднакво, същото или по-леко наказуемо нарушение, но
при същите фактически положения.
Точно такъв е процесния случай, тъй като описаните в ЕФ факти, които
се прие, че отговарят на доказателствата по делото, сочат на извършено от
жалбоподателя по-леко наказуемо нарушение, а именно такова по
основния състав на чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП , доколкото превишение от 41
км/час в населено място попада именно в приложното поле на тази норма,
като предвижданата санкция е във фиксиран размер 600 лева.
По изложените съображения съдът следва да упражни правомощията си
по ТР8/2021г. на ВАС като:
-изменени основанието за налагане на глобата от чл. 182, ал.4 ЗДвП в
чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП;
-намали размера на наложената глоба от 1200 на 600 лева.
ПО ОСТАНАЛИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ.
1/ Изцяло неоснователно е възражението, че съдът в процесния случай
не разполагал с процесуална възможност да преквалифицира извършеното
нарушение.
Вече се спомена, че както в имащото базисно значение ТР 8/2021 на
ВАС, така и в по-старото ТР 3/2011 на ВАС е прието, че нарушителят
организира защитата си в рамките на приетите за установени в НП
факти, като към тях съдът може да приложи правилно материалния
закон.
В процесния ЕФ пълно, точно и коректно са описани обективните
признаци на нарушението от фактическа страна- разрешена скорост ( с
изрично уточнение, че се касае за общо ограничение на скоростта в
населено място-50 км/час), наказуема скорост (получена като от
10
установената скорост на снимковия материал е приспаднат
законоустановения толеранс), наказуемо превишение (което определя
величината на дължимата санкция и в приложното поле на коя точка от чл.
182, ал1. ЗДвП попада конкретното нарушение), рег.№ на МПС, с което е
допуснато нарушението, регистриран собственик на МПС, извършаване на
нарушението в границите на населено място.
В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП,
ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните
работи, който в случая се явява спазен.
В този изричен смисъл Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм.
н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Действително мястото на извършване на нарушението, така както е
означено в текста на ЕФ, а именно „Пловдив, Калояново, село Песнопой, ул.
Първа № 2“ би могло да е и по прецизно изписано. Тази непрецизност, обаче
не представлява съществен порок на ЕФ, доколкото волята на наказващия
орган всъщност е ясна, че става въпрос за област Пловдив, община
Калояново, село Песнопой, улица Първа № 2. Като този извод следва по
един недвусмислен начин:
-както от служебно известния образец за издаване на ЕФ;
-така и от приложения по делото Протокол по чл. 10 от Наредбата, в
който мястото на контрол е надлежно индивидуализирано именно като
област Пловдив, община Калояново, село Песнопой, улица Първа № 2.
Че това е било ясно и на самия жалбоподател е видно всъщност и от
допълнението към жалбата му, поради което за съда не възниква
абсолютно никакво съмнение, че в случая се касае за техническа
непрецизност в съставянето на ЕФ, която обаче по никакъв начин не
ограничава правото на защита на наказания субект, доколкото не е затруднила
възможността му да разбере фактическите параметри на повдигнатото
обвинение.
2/ Принципно е налице юридически резон в доводите на жалбоподателя,
че съдът не може да упражни правомощието си да преквалифицира деянието,
11
ако в НП изобщо липсва правна квалификация. Това е така, доколкото
няма как да се преквалифицира нещо, което изобщо не е налично.
От пълната липса на правна квалификация (обхващаща случаи,
когато изложените в НП факти не са обвързани от наказващия орган с
никаква правна норма), обаче следва да се различават хипотезите на:
погрешна правна квалификация- хипотеза, обхващаща случаите,
когато не е налице никаква правна връзка между изложените в
санкционния акт факти и приложената от наказващия орган правна
квалификация;
непълна правна квалификация-хипотеза, обхващаща случаите, когато
изложените в НП факти са обвързани от наказващия орган с иначе
коректна материално правна норма, но юридическата прецизност е
изисквала осъществяването на привръзка и с допълнителна материално
правна норма.
В последните два случая именно (на погрешна и на непълна правна
квалификация, но не и при изцяло липсваща) съдът разполага с
правомощието да преквалифицира деянието като:
- замени изцяло посочената от наказващия орган погрешна правна
норма при идентичност на фактите, стига сочената от съда да е за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение;
- или да допълни иначе правилно приложената от наказващия орган
материално правна норма, като я привържа към допълнителна такава.
Че това е така е особено видно от мотивите на ТР 8/2021г на ВАС, в
които четем: „Упражняването на правомощието за прилагане на закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемото нарушение от съда е не само
гаранция за законосъобразност на административнонаказателната
дейност, но и инструмент за постигане на бързина в правораздаването
предвид правораздавателния характер на наказателното постановление и
липсата на правомощие на районния съд, след като отмени наказателното
постановление, да връща преписката на административнонаказващия орган
със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Обратното би значило нарушителят да остане ненаказан при проведено
пълно доказване на извършено административно нарушение от
фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно поведение,
12
което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното
постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на
целите на административното наказание, регламентирани в чл.
12 ЗАНН. Същината на правораздавателната функция на държавата, в
случая упражнявана от районния съд, не е подчинена единствено на целта
да се осигури право на защита на лицето, подведено под
административнонаказателна отговорност, а и на целта да се защити
правовият ред, когато безспорно е установено неговото нарушение,
разбира се, при спазване на основното човешко право на справедлив съдебен
процес.“
В процесния случай е налице първата от двете хипотези, когато съдът
разполага с възможност да преквалифицира нарушението, а именно –
погрешна правна квалификация.
Противно на твърденията на жалбоподателя, в обжалвания ЕФ е
налице правна квалификация, а именно чл. 182, ал.4 ЗДвП, уреждаща
санкциониране на дееца по квалифициран състав на нарушение на режима
на скоростта, извършено в условията на „повторност“.
Вече се изложиха съображения, че фактите, така както са описани в
ЕФ, а и се установяват от доказателствата по делото, всъщност сочат не на
нарушение по квалифицирания състав, а на нарушение по основния състав
на чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП, който е по-леко наказуем, поради което за съда не
съществува каквато и да било процесуална пречка да упражни правомощието
си да преквалифицира деянието.
В случая не може да се говори за ограничаване правата на
жалбоподателя, доколкото както вече се посочи, съставомерните факти са
надлежно изложени в ЕФ и именно спрямо тях деецът е упражнил
защитата си.
В този изричен смисъл са и задължителните указания в мотивите на ТР
8/2021г.: „Тълкуването на правомощието на районния съд в горния смисъл е
съобразено с изискванията за справедлив съдебен процес по член
6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи (Конвенцията). Постановените досега осъдителни решения на
Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България са по
13
наказателни дела, по които правната квалификация на деянието е
променена с окончателен съдебен акт и лицето е било лишено от
възможност да се защити срещу нея пред съд. Възможността за
касационно обжалване на решението на районния съд изрично е предвидена
от законодателя още с измененията на ЗАНН през 1998 г., т.е. лицето има
възможност за защита срещу променената правна квалификация пред още
една съдебна инстанция, включително да се защити и в случаите, когато
счита, че преквалификацията се основава на съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. След като преквалификацията се
извършва от районния съд върху установените от
административнонаказващия орган факти без съществено изменение, не
е възпрепятствана възможността на жалбоподателя да се защити
срещу тях (фактите) още в производството пред районния съд.“
В случая до нарушаване на правото на справедлив процес не се достига,
доколкото нарушителят запазва възможността да се защити срещу
променената от районния съд (при неизменни факти) правна
квалификация пред Административен съд в касационното производство.
Мотивиран от всичко гореизложено съдът приема, че доводите за
невъзможност в случая съдът да приложи правомощието си да
преквалифицира деянието са опити да се възкреси остарялата практика ,
според която всяка неточност в правната квалификация в НП бе
санкционирана с отмяната му, която практика бе отречена не само с ТР
3/2011 и с ТР 8/2021 на ВАС, но и с нарочните законодателни изменения в
чл. 63 ЗАНН с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.
3/ Неоснователно е възражението, че ако съдът преквалифицирал
нарушението в друга, различна от посочената от наказващия орган правна
квалификация, той би напуснал контролно-отменителните си правомощия.
Всъщност такива правомощия той няма, доколкото в ТР 8/2021г. изрично е
посочено, че районният съд, за разлика от Административния, е
инстанция по същество.
4/ Неоснователно е възражението, че ТР 8/2021г. на ВАС намирало
приложение само спрямо НП, но не и спрямо ЕФ. В мотивите на посоченото
14
тълкувателно решение изрично е посочено, че то хармонизира изцяло с
новата законодателна уредба след измененията в ЗАНН с ДВ, бр. 109 от 2020
г., в сила от 23.12.2021 г.
Същевременно в чл. 63д, ал.7 ЗАНН изрично е посочено, че съдът
изменя актът по чл. 58д ЗАНН, като прилага закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, като в чл. 58д ЗАНН са визирани както
наказателни постановления, така и електронни фишове.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 143
АПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78 ГПК право на разноски имат и двете
страни съразмерно с уважената част от претенцията им.
Предвид намаляване на наложената глоба от 1200 на 600 лева
жалбоподателят има право на разноски съразмерно с уважената част от
претенцията си, тоест на ½ от полагащите му се разноски.
В случая жалбоподателят е доказал заплащането на 420 лева адвокатски
хонорар, който се явява справедлив и обоснован съобразно фактическата и
правна сложност на делото, обема и качеството на извършваната защита.
По съразмерност с уважената част от жалбата следва да се присъдят 210
лева.
Ако ЕФ бе изцяло потвърден, предвид:
- фактическата и правна сложност на делото, която не е висока и не се
отличава от типичния случай и
-начина на участие на въззиваемата страна само с писмено становище
съгласно чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 63, ал.3 ЗАНН, чл. 37 ЗПП, вр. чл.
27е НЗПП в редакцията към датата на извършване на нарушението на
въззиваемата страна би се дължало юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер-80 лева.
Предвид изхода на спора, по съразмерност следва да се присъдят 40
лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
РЕШИ:
15
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4617170, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на П. Д. А. е наложена глоба в размер на 1200 лева, като:
-ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл. 21,
ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП;
-ИЗМЕНЯ основанието за наложената санкция от чл. 182, ал.4 ЗДвП в
чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП;
-НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 1200 на 600 лева.
-ПОТВЪРЖДАВА електронния фиш в останалата част.
ОСЪЖДА П. Д. А., ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-
Пловдив сумата от 40 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен
съд- Пловдив.
ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати в полза на П. Д. А., ЕГН
********** сумата от 210 лева, представляваща съдебни разноски пред
Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
16