№ 22231
гр. ......., 31.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211....151332 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 122864/15.06.2022 г., подадена от ответника АЛ. СТ. М.,
чрез пълномощника си адв. Р.Р., с искане за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на
постановеното по делото решение в частта за разноските, като присъдените такива за
държавна такса в исковото производство бъдат намалени до действително дължимия размер
съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. В молбата се посочва, че съдът неправилно е определил размера на
държавната такса по предявените срещу молителя и ответник по делото искове в
противоречие с правилото на чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 12, т. 1 от Тарифата. Намира, че при
предявяване на установителни искови претенции за вземания, удостоверени в издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, държавната такса се начислява по всеки един
от исковете, след което от получения общ сбор от дължимите държавни такси се изважда
вече платената в хода на заповедното производство. Посочва, че при внасяне от страна на
ищеца на държавна такса в размер, надхвърлящ дължимата, надвнесената сума подлежи на
възстановяване на страната и не следва да се определя при присъждане на разноските в
зависимост от изхода на делото.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна –
ищцовото дружество „Топлофикация .......“ ЕАД, чрез процесуалния си представител юрк.
Ф.И., заявява, че присъдените по делото съдебни разноски са в съответствие с действащата
нормативна уредба, поради което решението не следва да бъде изменено. В условията на
евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответната страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като заявено в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с
оглед депозирането му на 15.06.2022 г, при получен препис от акта, чието изменение се иска
от молителя на 02.06.2022 г. – л. 128 от делото/, от легитимирана страна с правен интерес –
ответника по делото. Разгледано по същество искането се явява основателно, предвид
следните съображения:
1
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „Топлофикация
.......“ ЕАД против А.М., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество следните суми: 5548,81 лева - стойност на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 584,50 лева - обезщетение за забава върху стойността на
топлинната енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2021 г., 58,49 лева - възнаграждение
за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. и
10,55 лева - обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 12.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главните вземания
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 25426/2021 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.05.2021 г.
По делото от страна на ищеца „Топлофикация .......“ ЕАД е внесена държавна такса за
разглеждане на исковите претенции в размер на сумата от общо 247,90 лв. /с платежно
нареждане/вносна бележка от 24.09.2021 г. – л. 44 от делото/.
С постановеното по делото Решение № 5413/27.05.2022 г. е признато за установено, че
ответникът АЛ. СТ. М. дължи на ищеца „Топлофикация .......“ ЕАД, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 5506,65
лева- стойност на топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., доставена в
апартамент № 20, находящ се в гр. ......., ж.к. ......., бл. ...., вх. Б, ет. 2, абонатен № 121474 ,
ведно със законната лихва от 05.05.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, и
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 581,05 лева – обезщетение за
забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 25426/ 2021
г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, като искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ е отхвърлен за разликата над
5506,65 лева до претендираните 5548,81 лева, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над 581,05 лева до претендираните 584,50 лева, както и исковете по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумите 58,49 лева - възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. и 10,55 лева - обезщетение за забава върху
възнаграждението за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 12.04.2021 г.
С Решението ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 635,92 лева – съдебни
разноски в исковото производство, както и сумата 170,83 лева - съдебни разноски, сторени в
производството по ч. гр. дело № 25426/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51
състав.
В мотивите на съдебния акт, в частта за разноските, съдът е посочил, че с оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, сторените от него съдебни разноски в
исковото производство за държавна такса, депозит за вещо лице по съдебно - техническата
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, възлизащи на 635,92 лв.
При така очертаната фактическа обстановка, съдът намира, че е налице основание за
изменение на решението в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски за
държавна такса, респ. за уважаване на процесното искане на ответника и за намаляване на
общо присъдените в полза на ищеца разноски.
Изясни се, че предмет на делото са обективно съединени установителни искови
претенции за заплащане на суми, представляващи главница и лихва във връзка с доставка на
топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. ......., ж.к. ......., бл. ...., вх. Б, ет. 2, ап. 20,
2
с абонатен № 121474, както и главница и лихва във връзка с предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за същия топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 71 ГПК по водене на делото се събират държавни такси
върху цената на иска, а съгласно правилата, установени в чл. 72, ал. 1 и ал. 2 ГПК за
предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса, а
за предявените с една молба искове в защита на различни интереси, минималната такса се
събира от всички интереси.
Съгласно т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, към чието прилагане препраща разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ГПК, по искова молба се
събира такса от 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.
При съблюдаване на посочените законови разпоредби и характера на вземанията,
предмет на предявените искови претенции, съдът намира, че в случая по делото са дължими
държавна такса по исковете за главница и държавна такса по исковете за лихва за забава.
Независимо, че в случая са предявени и разгледани четири обективно съединени
установителни искове, имащи за предмет четири самостоятелни вземания, то съдът намира,
че исковете за главница – за доставена топлинна енергия и за предоставена услуга дялово
разпределение, съотв. исковете за обезщетение за забава върху главниците, представляват
предявени с една молба искове в защита на един интерес, поради което за същите са
дължими две държавни такси – една държавна такса, определена върху общия размер /в
случая 5 607,30 лв./ на търсената главница и една държавна такса върху общия размер /в
случая 595,05 лв./ на лихвата за забава. Следователно, размерът на дължимата държавна
такса по двата иска възлиза на сумата от 274,29 лв., от която сума следва да бъде
приспадната внесената държавна такса в хода на заповедното производство или сумата от
124,05 лв., при което съдът достига до извод, че общата държавна такса по делото възлиза
на сумата от 150,24 лв.
В случая, макар от ищеца по делото да е внесена сума в по-висок размер, то
надвнесена такава не следва да се включва при формиране размера на разноските на
страните и като основа за определянето им с крайния съдебен акт, а подлежи на
възстановяване на страната при нарочно искане за това.
С оглед горните изводи, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част
от исковете, в полза на ищеца се следват разноски за държавна такса в размер от 147,46 лв.
вместо определените със съдебното решение 243,32 лв. /при съобразяване с внесената
държавна такса от 247,90 лв./.
Следователно, разликата между присъдените от 243,32 лв. /като част от общо
присъдените разноски/ и дължимите от 147,46 лв. или сумата от 95,86 лв. се явява присъдена
вповече, поради което постановеното решение следва да бъде изменено в частта относно
присъдените в полза на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на сумата от
635,92 лв., като същата бъде намалена със сумата от 95,86 лв. или до сумата от 540,06 лв.
Съдът намира, че следва да бъде оставено без разглеждане заявеното при условията на
евентуалност възражение от насрещната страна – ищецът „Топлофикация .......“ ЕАД,
обективирано в депозирания по делото писмен отговор от 11.08.2022 г., на молбата по чл.
248 ГПК, за намаляване на присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение
поради прекомерност, доколкото същото е следвало да бъде заявено по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК пред исковия съд в производството по същество. Освен това, в случай, че ищецът
твърди, че такова искане е своевременно релевирано пред исковия съд преди постановяване
на крайния съдебен акт и съдът го е приел за неоснователно, то пътят за защита е по реда на
чл. 248 ГПК – чрез искане за изменение на решението в частта за разноските, каквото в
случая не е направено от „Топлофикация .......“ ЕАД. Наред с това, отговорът на молбата чл.
248, ал. 1 ГПК, е депозиран на 11.08.2022 г., а препис от решението е връчен на ищцовото
дружество на 30.05.2022 г. /л. 125 от делото/, при което дори да се приеме, че така
3
формулираното при условието на евентуалност възражение има характера на искане за
изменение на решението в частта за разноските, то същото се явява недопустимо с оглед
подаването му сред изтичане на двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК по искането на ответника АЛ. СТ. М.,
обективирано в молба с вх. № 122864/15.06.2022 г., Решение № 5413 от 27.05.2022 г.,
постановено по гр. дело № 51332/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I-во
Гражданско отделение, 51-ви състав, в частта, в която АЛ. СТ. М., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. ......., ж.к. ....... бл. ...., вх. Б, ап. 20 е осъден да заплати на „Топлофикация .......“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ......., ул. „Ястребец“ № 23Б
сумата от 635,92 лв. – съдебни разноски в исковото производство, като НАМАЛЯВА
размера на същите от 635,92 лв. на 540,06 лв. или със сумата от 95,86 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявеното от „Топлофикация .......“ ЕАД с писмения
отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК от 11.08.2022 г., при условията на евентуалност възражение за
прекомерност на присъденото в полза на ответната страна адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4