Р Е Ш Е Н И Е №457/19.09.2019
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Тончева
Светослава Костова
като разгледа докладваното от съдия Манкова ч.гр.дело № 309 по описа за 2019г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частната жалба на „Ю“ А. , ЕИК **********, представлявана от адв. М. , против решение № 383 от 08.05.2019 г. по в.гр.дело № 558/2019 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на банката против разпределение от 26.02.2019 г. на суми по изп.дело № 1277/2011 г. на ЧСИ Т. М. , рег. №*** на КЧСИ.
Навежда оплаквания, че решението е постановено в съответствие с практиката на Бургаския апелативен съд, която е различна от тази на останалите съдилища. Оспорва приемането на таксата „битови отпадъци“ като привилегировано по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Излага доводи, че то не представлява данък, тъй като се дължи за извършена от общината услуга, докато данъкът е публично държавно вземане, срещу което не се дължи насрещна престация. Според страната, разпоредбата на чл.136, т.2 ЗЗД е изрична и изчерпателна, относно субектите и основанията за предпочтителното им удовлетворяване. Законодателят разграничава данъци и такси и обединяването им в „публични задължения“ не кореспондира с идеята на закона и с удовлетворяването в максимална степен на взискателя. Цитира практика на съдилищата в подкрепа на изложеното. Оспорва доводите на съда, че таксата „битови отпадъци“ възниква по повод собствеността. Твърди, че тя възниква по повод ползване на имота. Като аргумент сочи разпоредбата на чл.71, т.2 ЗМДТ, според която, ако имотът не се ползва целогодишно, не се заплащат всички услуги, формиращи такса „битови отпадъци“. Чл.13 от същия закон сочи, че данъкът за имота се заплаща независимо от неговото ползване. Счита, че решението грубо нарушава законодателството, а позоваването на „местна практика“ е недопустимо.
Останалите страни по изпълнителното дело, редовно уведомени, не изпращат становище по частната жалба.
Бургаският
апелативен съд, предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и
приложимия закон, намира следното:
Частната жалба е своевременно подадена от надлежна страна против акт, подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по пред окръжния съд е образувано по жалба на „Ю“ А. , като взискател, против разпределение на сума от 26.02.2019 г. по изп.дело № 1277/2011 г. на ЧСИ Т. М. , с оплаквания за неправилно отреждане по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД като привилегировано вземането на община П. за такса „битови отпадъци“ за имота, сумата от чиято продан е предмет на разпределението. С обжалваното в настоящото производство решение, Бургаският окръжен съд е намерил жалбата за неоснователна и е постановил оставянето ѝ без уважение. За да достигне до този извод, съдът е посочил наличието на противоречива практика относно оспорената привилегия, но е възприел практиката на БАС, според която вземането за такса „битови отпадъци“ възниква по повод собствеността върху недвижим имот, има публичен характер по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 и т.3 ГПК и представлява вземане, ползващо се с привилегията на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД.
Настоящата инстанция намира така постановеното решение за правилно. Вземането за такса „битови отпадъци“ се ползва с привилегията на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Тази такса представлява общинско вземане, изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т1 и т.3 ДОПК като публично. Местните такси са публични вземания и поради това, че приходите от тях постъпват в общинските бюджети на основание чл.9а, ал. З ЗМДТ. Таксата възниква по повод собствеността върху имот, находящ се на територията на конкретната община. За възникване на задължението е достатъчно съответната община да предоставя услугата на цялата си територия. Таксата се начислява за плащане от лицата, данъчно задължени да заплащат данък върху имота, съгласно чл.64 ЗМДТ, а не от лицата, които ползват услугата, т.е таксата е дължима за предоставяне на услугата, а не за ползването й.
Юридическите белези на таксите и данъците са еднакви – и таксата е финансово плащане, доколкото чрез нея се постига известно преразпределение на доходите, включва се в приходната част на бюджета, а методът на регулирането им е правно – властнически. Привилегиите на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД са регламентирани при приемането на ЗЗД през 1951 г. и не са променени, независимо от настъпилите промени на публичните субекти с приемането на ЗМДТ през 1998 г. Несъмнено, нормите, създаващи право на предпочтително удовлетворяване при принудителното изпълнение са императивни и не подлежат на разширително тълкуване, но това не изключва тяхното смислово тълкуване. Действителният смисъл може да бъде разкрит при съпоставка с други норми, установяващи привилегии на публичните субекти при събиране на вземанията им. В този смисъл е разпоредбата на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, в която държавата и общините са поставени в един ред по отношение на вземанията им за данъци и такси.
При горните съображения, обжалваното определение е правилно, като обосновано и законосъобразно. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас :
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Ю“ А. , гр. С., ЕИК **********, представлявана от адв. М. , против решение № 383 от 08.05.2019 г., постановено по в.гр.дело № 558/2019 г. на Бургаския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: