Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
01.02.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: СнежинаЧолакова
Бистра Бойн
при секретаря В.Русева
и с участие на прокурор Р.Рачев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен,
като разгледа докладваното от административен
съдия Сн.Чолакова КАНД №288 по описа
за 2021г. на Административен съд -
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от "Б.Е."ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с управител Ц.Б.В., депозирана
чрез процесуален представител А.Р. – адвокат от ВАК, срещу Решение № 197 от 18.10.2021г.,
постановено по АНД № 1346/2021г. по описа на Районен съд - гр. Шумен. С
обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 69/17.06.2021г.
на Директора на РИОСВ-гр.Шумен, с което на касационния жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.135, ал.1, т.1,
предл.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). В жалбата се навеждат
аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради издаването
му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е отчел наличието на допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, доколкото в АУАН и НП не е посочена датата на извършване на
нарушението, а цитираната в тях разпоредба на чл.135, ал.1, т.1, предл.1 от ЗУО
има само санкционен характер, но не съдържа правило за поведение, чието
неспазване съставлява административно нарушение, нито препраща към Наредба № 9
(ДВ бр.95/2004г.) или чл.44, ал.1 от ЗУО, в резултат на което дружеството е
санкционирано при липса на словесно описание на вмененото му неизпълнение на
административно задължение, препятстващо възможността му да установи в какво нарушение
е обвинено. Навеждат се и доводи за маловажност на санкционираната деятелност.
Въз основа на изложеното се отправя искане за отмяна на атакуваното решение,
както и за постановяване на ново решение по съществото на спора, отменящо
незаконосъобразното наказателно постановление. В проведеното съдебно заседание
касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв.А.Р. от ВАК,
който в хода на съдебните прения обосновава тезата за основателност на
оспорването по изложените в касационната жалба аргументи. Претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът - РИОСВ-гр.Шумен, редовно
и своевременно призован, в проведеното открито съдебно заседание се
представлява от процесуалния си представител Н.Г.– служител с юридическо
образование и правоспособност, която оспорва основателността на жалбата и
отправя искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт по аргументи,
изложени в хода на устните състезания. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна, предлагайки атакуваният съдебен акт да
бъде оставен в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна, като съображенията
в тази насока са следните:
Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №
69/17.06.2021г. на Директора на РИОСВ-гр.Шумен, с което на "Б.Е."ЕООД
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.135,
ал.1, т.1, предл.1 от ЗУО, а именно за това, че при извършена на 21.01.2021г.
извънредна проверка за изпълнение на задълженията по ЗУО и подзаконовата
нормативна уредба, в обект, находящ се в с.Ястребино, общ.Антоново, стопанисван
от дружеството, от служители на РИОСВ-гр.Шумен било установено, че същото има
отчетна книга Приложение № 1 от Наредба № 1/2004г., заверена в РИОСВ-гр.Шумен,
в която не били отразени записи на образувани и предадени отпадъци, като в
същото време при проверката на територията на обекта било констатирано наличие
на отпадъци с код 03 01 05 в биг-бегове.
Констатациите на проверяващите били документирани в Констативен протокол №
ЗК-03 от 21.01.2021г., в който били дадени указания "Б.Е."ЕООД *** попълнена отчетна книга по Приложение № 1 от
Наредба № 1/2004г. На 28.01.2021г. в РИОСВ-гр.Шумен бил съставен КП №
СС-013/2021г., с който било документирано изпълнението на даденото на
дружеството предписание, като в отчетната книга били отразени количествата
образувани отпадъци към датата на проверката от 21.01.2021г. и количествата
предаден отпадък от 27.01.2021г. С писмо изх. № ОА-969 от 09.03.2021г. нарушителят
бил поканен да се яви на 29.03.2021г. в РИОСВ-гр.Шумен за съставяне на АУАН за
констатираното нарушение. Писмото било получено от адресата му на 04.03.2021г.,
видно от приложеното известие за доставяне с обратна разписка. На 29.03.2021г.
бил съставен АУАН № СС-04, в който контролните органи приели, че на
21.01.2021г., в с.Ястребино, общ. Антоново дружеството не е водило отчетност на
отпадъците, отразявайки в наличната отчетна книга, заверена от РИОСВ-гр.Шумен,
количествата образувани и предадени отпадъци. Поради неявяване на представител,
АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя и впоследствие връчен на
29.03.2021г. на управителя на дружеството, който го подписал с възражение, че
ще обжалва в законоустановения срок. Впоследствие "Б.Е."ЕООД се
възползвало и от правото си да депозира писмени възражения в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН, излагайки аргументи за допуснати от актосъставителя съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Наказващият орган приел
възражението за неоснователно, поради което въз основа на така съставения АУАН
и на събраните в хода на проверката доказателства, издал процесното наказателно
постановление, с което на дружеството – жалбоподател в касационното
производство, на основание чл.135,
ал.1, т.1, предл.1 от ЗУО била наложена санкция в размер на 2000 лева.
При така установената фактическа обстановка
районният съд е приел, че административнонаказателното
производство е проведено законосъобразно, като в хода на същото не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Посочил е, че както АУАН, така и НП, са издадени от
компетентните органи по смисъла на ЗАНН и от ЗУО и в рамките на техните
правомощия. Счел е, че касаторът е
осъществил състава на нарушението, визирано в акта и в наказателното
постановление. Приел е също, че не са налице предпоставките за квалифициране на
нарушението като маловажен
случай по чл.28 от ЗАНН, извеждайки извод за съставомерност на санкционираното
неизпълнение по приложения административнонаказателен състав. Въз основа на
изложените доводи е потвърдил наказателното постановление, като
законосъобразно.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства,
представени с наказателното постановление и ангажирани в хода на съдебното
производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа
страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са
проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно
основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа
обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за
законосъобразност на наказателното постановление.
Обосновано районният съд е приел
за безспорно установено, че към датата на проверката - 21.01.2021г.,
дружеството е разполагало с отчетна книга по Приложение № 1 от Наредба №
1/2004г., заверена в РИОСВ-гр.Шумен, в която не били отразени записи на образувани
и предадени отпадъци, като в същото време на територията на обекта имало
налични такива с код 03 01 05,
съхранявани в биг-бегове. Предвид това, описаното деяние безусловно съставлява
неизпълнение на административно задължение по чл.135, ал.1, т.1, предл.1 от
ЗУО, предвиждащ имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. за едноличен
търговец или юридическо лице, с изключение на лицата по чл. 14 ал.2, което не
води отчетност на отпадъците или не предостави документи относно отчета или
информация за управление на дейностите по отпадъците, съгласно изискванията на
този закон или наредбата по чл. 48, ал.1.
Районният съд обосновано е
отхвърлил твърденията на касатора, че в АУАН и НП липсва дата на извършване на
нарушението, доколкото в тях ясно е посочено, че липсата на записи в отчетната
книга, съчетана с наличие на отпадъци на територията на стопанисвания от
дружеството обект, е установена при реализираната на 21.01.2021г. проверка,
която дата съставлява и дата на нарушението. Съответен на доказателствата по
делото е и направеният от предходната инстанция извод, че не е налице липса на
фактическо описание на извършеното нарушение, доколкото н АУАН и НП е посочено,
че същото се изразява в неводене на „отчетност на отпадъците чрез отразяване в
наличната отчетна книга, заверена в РИОСВ-гр.Шумен, за количествата образувани
и предадени отпадъци“, което съответства на приетата за нарушена правна норма –
чл.135, ал.1, т.1, предл.1 от ЗУО („не води отчетност на отпадъците“). Правилно
съдът е заключил и, че в случая не е налице липса на описание на нарушените
правни норми, тъй като приложената нормативна разпоредба, освен санкционна,
съдържа и правилото за поведение, чието неизпълнение съставлява неизпълнение на
административно задължение и подлежи на наказване с предвидената в нея санкция.
Касационната инстанция напълно
споделя и съображенията на решаващия съд за липса на предпоставките за преценка
на конкретния случай като маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във връзка с чл. 93, т.9 от НК, приложим съгласно чл.11 от ЗАНН, предвид липсата на легална
дефиниция в ЗАНН на посочения правен институт към датата на извършване на
нарушението и провеждане на административнонаказателното производство.
Прилагайки точно правната норма, съдът е преценил, че процесната деятелност не
притежава по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид,
поради което и въпреки последвалото попълване на отчетната книга от нарушителя,
и липсата на настъпили неблагоприятни последици, конкретното нарушение не
съставлява “маловажен случай”, тъй като закъснялото изпълнение не е осъществено
по собствени подбуди, а е резултат от направените от контролните органи
констатации за неизпълнение на задължението за водене на отчетност. По тези
съображения районният съд правилно е приел, че наложената имуществена санкция в
минималния предвиден в санкционната разпоредба размер от 2000 лева е съответна
на обществената опасност на нарушението и неговия автор.
Горното мотивира настоящия състав да приеме, че касационната жалба се явява
неоснователна. В
тази връзка предходната инстанция е изложила подробни мотиви, към които
настоящото решение препраща, на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, съдебният
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218,
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд
намира решението за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
При този изход на спора и
с оглед отправената претенция на РИОСВ – гр.Шумен, на основание чл. 63д, ал. 5, във вр.с ал.4
от ЗАНН, във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в нейна полза се дължи юрисконсултско възнаграждение
за участие по делото в минимален размер от 80 лева, което следва
да се възложи в тежест на „Б.Е.“ЕООД.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
197 от 18.10.2021г., постановено по АНД № 1346/2021г. по описа на Районен съд -
гр. Шумен.
ОСЪЖДА
"Б.Е."ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с
управител Ц.Б.В., да заплати на РИОСВ-гр.Шумен деловодни разноски в размер на 80
(осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.02.2022г.