Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Провадия,
09.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Провадийският
районен съд, първи състав на двадесет и шести ноември, две хиляди
и деветнадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
секретар : М.М.
като
разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер
дело № 349 по описа за 2019г. , за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано е по повод жалбата
на М.Й.Т., ЕГН ********** с адрес ***, против наказателно постановление
№6426/20.09.2019г., издадено от Началник отдел „КРПМ“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София, с което
за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.а“ от Закона за пътищата /ЗП/, вр. чл.37,
ал.1, т.3 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС на основание чл.53, ал.1, вр. с чл.26, ал.2 от ЗП на жалбоподателя
е наложена глоба в размер на 1000,00 лева.
В жалбата си въззивникът заявява, че не е
съгласен с наложеното му наказание, като го оспорва и моли за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Изтъква обширни доводи в тази насока.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок за
обжалване и е допустима.
Ответното ведомство редовно призовано за съдебно
заседание, не се явява и изпраща процесуален представител, който оспорва
жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като съобрази изложените в жалбата доводи, обсъди събраните
доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното :
На 28.08.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че на 28.08.2019г., в 10:12 часа, на път
А2 (АМ Хемус), на 100 метра, след
разклон за път ІІІ-208 в посока гр.София-гр.Варна, въззивника М.Й.Т. е управлявал и
осъществявал движение на състав от ППС с пет оси - МПС с две оси марка
„Мерцедес“ модел „Актрос“ с per. *** и полуремарке с три оси с per. ***.
В процеса на проверката е било направено измерване, при което е било
констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:
Измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е било
12.490 т., при максимално допустимо натоварване 11,5 т., съгласно чл.7, ал.1,
т.4, б.“А“ от Наредбата;
При измерено разстояние между осите 1,36 метра, сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето била 27.005 т., при максимално допустимо
натоварване 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“Б“ от Наредбата
Измерването е било извършено с техническо средство-ролетка 1301/18 (5м)
и ел. везна DFW-KR
№118829.
Съгласно чл. 2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.5, ППС е
извънгабаритно.
Измерените параметри на гореспоменатото ППС показвали, че ППС е
извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква „а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се
осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията
управляваща пътя (АПИ).
За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е
представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно
средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата.
Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с
товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или
разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел
IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП.
Актът е съставен от оправомощено длъжностно лице, видно от представената по
делото заповед № РД-11-859/ 15.07.2019г.
От формална страна акта за
установяване на административно нарушение съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН.
Същият е предявен на жалбоподателя, който е заявил, че има възражения.
В законоустановения тридневен срок въззивника не е направил възражения.
Въз основа на акта и след преценка на неговата
законосъобразност и обоснованост е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за
пътищата /ЗП/, вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл.53, ал.1, вр. чл.26,
ал.2 от ЗП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000,00 лева.
Постановлението е издадено от компетентен орган, видно от представените по
делото доказателства.
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя
от събраните по делото доказателства, в т.ч. показания на актосъставителя Т.Н.М.,
както и доказателствата за одобрен тип средства за измерване на везната и
инструкция за работа на везната, както и рулетката и проведено обучение на
актосъставителя за работа с везна..
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителя заявява, че на
посочената в АУАН и обжалваното НП дата на автомагистрала Хемус, посока
София- Варна на 100 метра след разклона
за път 208 извършили проверка на въпросното МПС, след което установили, че има
претоварване на втората задвижваща ос 12.490 тона при максимално позволени 11.5
и на първата задна ос на ремаркето - 27 тона при позволени 24 тона, след което
му бил съставен АУАН. Водачът предоставил квитанция за платена такса, която не
отговаряла на нормите, които имало въпросното превозно средство. Възражения по
самото измерване не били направени. Актосъставителя заявява, че при наличие на
наклон, самата везна притежава вграден нивел, който не позволявал да бъде
извършено измерване.
Съдът изцяло кредитира показанията на
актосъставителя, тъй като същите са логични, последователни и изцяло
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Съдът не споделя становището на въззивника в
жалбата, че няма яснота относно мястото на извършване на нарушението. Съдът
счита, е същото е изключително точно конкретизирано и става напълно ясно, къде
е било мястото на извършеното нарушение.
Според чл.26, ал.2, т.1, б.”а” ЗП забранено е движението
в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия на „извънгабаритни и тежки
превозни средства” без разрешение. Става ясно, че за да бъде налице
съставомерно деяние, следва да бъде надлежно установено, че движението е
осъществено от извънгабаритно или тежко превозно средство или от такова, което
отговаря едновременно и на двата признака и на следващо място, че самото
движение е в обхвата на пътя, респ. строителната му линия „без разрешение”.
Тези обстоятелства са надлежно установени от контролните органи, възражение
относно което няма.
Извършеното измерване с ролетка 1301/18 (5) и
електронна везна DFW-KR
№118829 е констатирало надвишение на нормите по чл.7, ал.1, т.4, б.“А“ и т.3,
б.“Б“ от Наредба № 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни пътни превозни
средства от 03.07.2001г. на МРРБ.
Съгласно чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, действала към момента на
извършване на нарушението наказват
се с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление,
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, 26 и 41 или които извършат
или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. Конкретния случай жалбоподателят е извършвал движение на
дълго пътно превозно средство без разрешение от администрацията, управляваща
пътя, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на
визираното нарушение.
Съдът в настоящото производство, след преценка
на установеното намира, че при правилно установена фактическа обстановка
административно-наказващият орган е направил правилни и обосновани правни
изводи, като в крайна сметка законосъобразно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя. Според съда размерът на определеното наказание е правилно
определен към минимума.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, Провадийският районен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №6426/20.09.2019г., издадено от Началник отдел
„КРПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“-гр.София, с което на М.Й.Т., ЕГН ********** с адрес *** за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.а“ от Закона за пътищата /ЗП/, вр. чл.37,
ал.1, т.3 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС на основание чл.53, ал.1, вр. с чл.26, ал.2 от ЗП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000,00 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: