№ 143
гр. Плевен, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги К. Грънчаров
Членове:Калоян В. Гергов
Мариан В. Иванов
при участието на секретаря Велислава В. Василева
в присъствието на прокурора Дойчо Илиев Тарев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Георги К. Грънчаров Частно наказателно дело
№ 20214400200440 по описа за 2021 година
За да се произнесе съобрази:
Производство по реда на чл.32 ал.1, във връзка с чл.16 ал. І - VІІІ от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на Rechtbank Amsterdam Кралство
Нидерландия за изпълнение на парична санкция по Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г., относно взаимно признаване
на финансови санкции.
Към искането е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагане на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции за признаване на
решение на несъдебен орган № 96/210673-19, постановено на 30.ІХ.2020 г.,
влязло в сила на 15.Х.2020 г., постановено от Rechtbank Amsterdam Кралство
Нидерландия за налагане на финансова санкция на българския гражданин Г.
1
Н. Г., роден на 2.V.1977 г., с постоянен адрес: Плевен 102, *** България,
лична карта ***.
Прокурорът изразява становище, че молбата е основателна и следва да
се признае финансовата санкция, наложена на засегнатото лице Г. Н. Г.
съобразно Решението органа на Кралство Нидерландия, в съответствие с
приложеното удостоверение.
Назначеният служебен защитник на засегнатото лице не признава
наложената финансова санкция и моли решението да не бъде признато, тъй
като засегнатото лице се намира в чужбина, няма известен адрес, поради
което финансовата санкция не може да бъде изпълнена.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета на Европейския съюз относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е представено за признаване на решение №
96/210673-19, постановено от Rechtbank Amsterdam Кралство Нидерландия на
30.IХ.2020 г., влязло в сила на 15.Х.2020 г. за налагане на финансова санкция
на българския гражданин Г. Н. Г., роден на ****** г., с постоянен адрес:
Плевен 102, *** България, лична карта *** в размер на 95 евро.
Видно от съдържанието на удостоверението, е че на Г. Н. Г. е наложена
финансова санкция от несъдебен орган за извършени правонарушения, за
това, че със своето поведение нарушава разпоредбите на чл.70, ал. I, във
връзка с чл. 101 от Закона за обществен превоз на пътници 2000.
Наложената финансова санкция за допуснатото нарушение е общо в
размер на 95 евро.
Съобразно чл. 3, ал. І, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, решението на
издаващата държава за налагане на финансова санкция, е влязъл в сила акт на
несъдебен орган за извършено административно нарушение.
Решение № 96/210673-19, на Rechtbank Amsterdam, Кралство
Нидерландия от 30.IХ.2020 г., влязло в сила на 15.Х.2020 г. е постановено
2
затова, че засегнатото лице е използвало обществен транспорт /метро/ без
притежание на валиден превозен документ, 12.ІV. 2019 г., 11,57, Isolatororwed,
Amsterdam.
Деянията съставляват административно нарушение по смисъла на
разпоредбите на чл.163, ал. II от нидерландския Закон за обществен превоз на
пътници 2000. Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено
за признаване и изпълнение представлява решение за налагане на финансова
санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за
признаване,изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като е влязъл в
сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за
плащане на парична санкция, наложена с акт на съдебен орган за извършване
на престъпление, както и за налагане на задължение за плащане на разходите
по съдебните и административните процедури, довели до постановяване на
акта, който е издаден в държава-членка на Европейския съюз, от съд,
компетентен по наказателни дела.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. І от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции заверено копие от решението е
придружено от удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на
Съвета от 24.ІІ.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции по образец, съгласно приложения № 1 и 2
от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото
съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава
Кралство Нидерландия е преведено на български език.
Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и
да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на член 6,
ал. І и чл. 31, ал. І от закона, тъй като е окръжен съд по местоживеенето и
обичайното местопребиваване на засегнатото лице.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова
санкция по отношение на Г. Н. Г. следва да бъде признато и изпълнено на
територията на Република България, тъй като не са налице условията по чл.
3
35 от закона за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решение
№ 96/210673-19, постановено от Rechtbank Amsterdam Кралство Нидерландия
на 30.IХ.2020 г., влязло в сила на 15.Х.2020 г.
1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решение
2. Липсват доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция.
3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд.
4. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.
5. Решението не се отнася за деяния, които :
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Република България или
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния.
6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума.
7. Решението се отнася за деяние, което представлява административно
нарушение по българското законодателство – Закона за движение по
пътищата, независимо от елементите на състава му по законодателството на
издаващата държава.
8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по
българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна
4
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което
обосновава решението.
9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е
било писмено и засегнатото лице е било уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалването.
Извършеното деяние в издаващата държава – Кралство Нидерландия,
касае разпоредбите на нидерландския Закон за обществен превоз на пътници
2000. Решението е относимо към административните нарушения визирани в
българското законодателство – Наредба за условията за пътуване на
обществен градски транспорт на Столична община, поради което и на
основание чл. 30, ал. ІІ, т. 1, предложение 1 от ЗПИИРКОРНФС, двойната му
наказуемост не се изисква. Прилага се наредбата на столична голяма община,
тъй като в РБ няма единно законодателство, което да установява характера на
извършеното от Г. нарушение. Според цитираната наредба е налице
административно нарушение. Използвана е по аналогия наредбата на
Столична голяма община, тъй като София е столица, а нарушението е
извършено в Амстердам столица на Кралство Нидерландия. Постановено е
срещу физическо лице, което по българското законодателство носи
административна отговорност и подлежи на административно преследване за
деянието, предмет на решението. Производството е било писмено и Г. Н. Г. е
бил уведомен съгласно законодателството на решаващата държава лично,
относно правото си да обжалва решението.
Г. Н. Г. роден на ****** г., с постоянен адрес: Плевен 102, ***
България, лична карта ***, поради което е налице и една от предпоставките
на чл. 30, ал. ІІІ от ЗПИИРКОРНФС.
С оглед горното следва представеното решение да бъде признато.
Наложената финансова санкция в размер на 95 евро за административното
нарушение е с левова равностойност 185,80 лв., съобразно, равностойността
по валутния курс на БНБ, която за 1 евро е 1,95583 лв. на основание чл.16, ал.
VІІІ от ЗПИИРКОРНФС.
5
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение № 96/255719-18,
на Rechtbank Amsterdam Кралство Нидерландия от 30.IХ.2020 г., влязло в
сила на 15.Х.2020 г., с което на българския гражданин Г. Н. Г., роден на
****** г., с постоянен адрес: Плевен 102, *** България, лична карта *** е
наложена финансова санкция за извършени административни нарушения на
разпоредбите на чл.70, ал. I, във връзка с чл. 101 от Закона за обществен
превоз на пътници 2000, в размер на 95 евро с левова равностойност 185,80
лв.
Препис от решението да се изпрати на ТП-НАП-гр.Плевен,за изпълнение.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава –
Кралство Нидерландия.
Копие от уведомлението по чл. 38, ал. І, т.1 от ЗПИКОНФС да се
изпрати на Министерство на правосъдието на Република България, съобразно
чл. 38, ал. ІІ от същия закон.
Решението подлежи на обжалване и/или протест, пред Апелативен съд-
гр. Велико Търново в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира
изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6