№ 38
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано на основание чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по
искане на осъдения П.Г., чрез защитника му – адв. К. от АК – * за
възобновяване на наказателното производство, по което е постановено
Решение № 108/02.12.2021 г. по ВНОХД № 530/2021 г. на Пазарджишкия
окръжен съд за изменение на Присъда № 36/23.06.2021 г., по НОХД №
657/2021 г. на Районен съд – Пазарджик.
С първоинстанционната присъда, осъденият П. С. Г. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.216, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК,
като на основание чл.58а, ал.1 от НК е осъден на 8 месеца „Лишаване от
свобода“ , което съобразно чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок
от 3 години.
На основание чл.25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК на осъдения Г. е
наложено едно общо, най-тежко наказание по НОХД № 657/2021г. на РС –
Пазарджик и по НЧХД №440/2019г. на РС – Пазарджик от 8 месеца
1
„Лишаване от свобода“, което съобразно чл.66, ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от 3 години.
С Решение № 108/02.12.2021 г. по ВНОХД № 530/2021 г. на
Пазарджишкия окръжен съд е изменена първоинстанционната присъда, като е
намален размера на наложеното на подсъдимия Г. наказание „Лишаване от
свобода“ от 8 на 4 месеца, както и на определеното общо и най-тежко
наказание по НЧХД № 440/2019г. на РС-Пазарджик и по същото дело от 8 на
5 месеца „Лишаване от свобода“ и присъдени допълнителни разноски, като
същото е окончателно.
В молбата за възобновяване от осъдения Г. се твърди, че в хода на
съдебното производството са били допуснати съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с
постановените съдебни актове в нарушение на материалния и процесуалния
закон, както и за наложено явно несправедливо наказание по смисъла на
чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.
В тази връзка се иска възобновяване на наказателното производство с
отмяната на решението и присъдата, като при условията на алтернативност,
на основание чл. 425, ал.1, т.1 от НПК да се върне делото за ново разглеждане
на друг въззивен състав на съда или на основание чл. 425, ал.1, т.4 от НПК да
се приложи чл. 216, ал.4, вр. чл.93, т.7 от НК и да му определи друго
съответстващо по-леко и справедливо наказание. На първо място се посочва,
че районният съд при определянето на наказанието на осъденото лице, не е
мотивирал в пълнота наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства. Този пропуск е бил съзрян от въззивния съд, който обаче
вместо да ги изправи, сам е допуснал съществено процесуално нарушение
при извършената индивидуализация на наказанието. За първи път е вменил на
подзащитния му като отегчаващи отговорността обстоятелства – това, че
същият не е бил провокиран по никакъв начин от пострадалия и е бил
инициатор на конфликта, което не е така, видно от събраните по делото
доказателства за създадените препятствия от пострадалите в обработваната
нива, довели до повреждането на комбайна на подсъдимия; за това, че като * е
публична личност, което няма общо с възникналия инцидент; свързването на
причинителството на инцидента с подбудите да се стигне до него, а те
съставляват едно цяло. Счита също така за недопустимо да се преценява като
2
отегчаващо обстоятелство условното осъждане на лицето за предходното
дело от частен характер, тъй като се касае за деяния, които са били
извършени заедно с това по настоящото дело и към този момент деецът се
счита за неосъждан. Въпреки всичко това, въззивният съд е преценил, че е
налице значителен превес на смекчаващите спрямо отегчаващите
отговорността обстоятелства. Намира, че при отчетените многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства е следвало да приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като му определи друг вид
наказание – пробация, а това не сторено. В мотивите е допуснато и
противоречие при посочването на размерите на наказанието лишаване от
свобода, тъй като на едно място се твърди, че е една година и следва да се
намали на шест месеца, а на друго място, че е намалено от осем на четири
месеца. Всичко това изисква да се отмени решението на окръжния съд и да се
върне делото за ново разглеждане от друг състав или да се преквалифицира
деянието като маловажен случай и да се наложи съответстващото по-леко
наказание.
Осъденият П.Г. се явява лично и с адв. К., като заявяват, че поддържат
искането си по изложените в него съображения, като наблягат на
определеното явно несправедливо наказание.
Прокурорът от АП – Пловдив намира искането за неоснователно и
предлага да се остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в искането за възобновяване, намира и
приема за установено, следното:
ИСКАНЕТО Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО.
В искането за възобновяване на осъдения П.Г. са посочени
касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.
Липсват допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на
чл.348, ал.3, т.1 - 2 от НПК при проведените първоинстанционно и въззивно
производства, както и в постановените по тях съдебни актове. Това е
относимо и по отношение на твърдението за нарушение на материалния закон
спрямо дадената неправилна правна квалификация на инкриминиранато
спрямо осъдения деяние по смисъла на чл.348, ал.2 от НПК.
3
В мотивите към постановената присъда е обсъдена инкриминираната
проява на подс. Г., въз основа на което е възприета правната квалификация на
извършеното престъпление и е наложено съответното наказание.
Не отговаря на действителността и твърдението, че решението на
въззивния съд не е съобразено с изискванията на чл. 339 от НПК, защото в
него също е обсъдено отново престъпното деяние, даден е отговор на
основните доводи във въззивната жалба, както и защо не се възприемат.
Окръжният съд във връзка с идентичните оплаквания на защитата за
инкриминиране на вменената на подс. Г. дейност по чл. 216, ал.1 от НК,
правилно е преценил, че не са налице условията за нейното
преквалифициране по ал.4. В разпоредбата на чл. 93, т.9 от НК е дадена
легална дефиниция за „маловажен случай“. Изведената обществена опасност
на конкретното деяние не е по-ниска от обикновените случаи на престъпления
от този вид. А общата парична равностойност на предмета на престъплението
от 830.10 лева е само един от критериите, които се изискват при оценка на
конкретното престъпление като „маловажен случай“, при това и
неопределящ. Трайна и непротиворечива е съдебната практика за това, че
преценката за маловажността е многостранна, комплексна и винаги
конкретна, съобразена със значителността на вредните последици. В тази
насока, не може да се счита, че степента на обществена опасност на
престъплението, с оглед начина на извършването му и стойността на
предмета му, е по-ниска в сравнение с обикновените случаи от този вид[1].
На следващо място, не може да се сподели виждането на защитата, че
спрямо осъденото лице от въззивния съд са били вменени допълнителни
отегчаващи отговорността обстоятелства, въпреки че делото е инициирано
само по жалба на подсъдимия в нарушение на принципната забрана за
„реформацио ин пеус“[2]. И това е така, защото няма процесуална пречка въз
основа на едни и същи фактически обстоятелства, въззивната инстанция да
коригира извода на първостепенния съд относно степента на обществена
опасност на деянието и/или дееца, в случаите, когато установи неправилност
в неговата преценка, като изложи собствени мотиви за това. Възможно е дори
да направи и нова оценка, като изключи от кръга на смекчаващите или
отегчаващите отговорността обстоятелства някои, които според него са
незаконосъобразно отчетени[3].
4
В конкретния случай, обаче е налице нарушение на разпоредбата на
чл.348, ал.1, т.3, вр. ал.5, т.1 от НПК, с оглед на наложеното наказание
лишаване от свобода.
При правната оценка на определящите отговорността обстоятелства,
съдът не е подложил на внимателна оценки всички данни, определящи
отговорността на осъдения, поради което оплакванията в искането за
възобновяване в тази им част се явяват основателни.
Действително, съдебното минало на дееца се преценява към момента на
деянието, а не към момента на постановяване на присъдата[4]. Но не може да
се отрече и фактът, че извършеното деяние е било съпроводено с нанасянето
на лека телесна повреда и отправяне на закани, в резултат на което Г. е бил
осъден с присъда по НЧХД № 440/2019г. на РС – Пазарджик и това сочи на
значителна по интензитет агресия, т.е. се касае за комплексна проява с
повишена степен на обществена опасност.
В този случай, обаче окръжният съд е извел тези данни само като белег
за цялостното поведение на осъденото лице към момента на
инкриминираните събития, което не е възпрепятствало впоследствие да
съобрази, че Г. до момента не е осъждан, а това е в негов интерес.
Същевременно с това описаната фактическа обстановка в
обстоятелствената част на обвинителния акт[5], не определя така както е
приел окръжният съд, че осъденото лице е основният инициатор за
възникване на процесния инцидент, без да е бил провокиран изобщо от
пострадалия и близките му, нито че подбудите му са били насочени да се
саморазправи с пострадалите, заради подаваните от тях срещу него жалби,
както и да е действало като публична личност в разрез с длъжностното му
качество на *, който би следвало да има нужния респект към закона и правата
на гражданите. И това е така, защото е видно, че се касае за обтегнати лични
взаимоотношения между подсъдимия и семейството на пострадалия, заради
споровете им за правото на ползване на земеделски имоти, довели до
поредица от водени по тяхна инициатива дела срещу него, което няма нищо
общо с длъжностното му качество на * на селото, в землището на което се е
намирала процесната нива. Отделно, малко преди да настъпят
инкриминираните събития е описано провеждането на предходна среща в
същата местност в землището на с. *, на която св. Г. К. е имал конфликт с
5
подсъдимия по повод на отправените реципрочни словесни обвинения, за
това, че единият му оре нивата без разрешение и обратно, за това, че другият
е поставил железа в посевите, за да му повреди комбайните. Вместо да
потърси съдействието на органите на реда за разрешаване на възникналия
пореден конфликт, св. Г. К. веднага заедно с родителите си с автомобил „*“ се
е върнал отново на същото място на полето, според фактологията на
обвинението - за да проверят отново, дали им се оре нивата и от кого, въпреки
че това е било очевидно. Тогава възниква втората среща, на която осъденият,
придружен от брат му и семейството на пострадалите отново са влезли в
словесен спор, в резултат на което от страна на Г. са отправени обидните
закани и е нанесен удар с юмрук по лицето на пострадалия, а намесата на
майката св. К. е ескалирала напрежението и са последвали инкриминираните
по делото удари по предния капак и стъкло на л.а. „*“, причинили
съставомерните вредни последици. В този смисъл не могат да бъдат
споделени по-голямата част от обсъдените и отчетени от окръжния съд
отегчаващи отговорността обстоятелства.
На този фон, правилно са съобразени като смекчаващи обстоятелства,
ниската обществена опасност на подсъдимия, който до този момент е бил
неосъждан, има много добри характеристични данни, направил е
самопризнания още на досъдебното производство, възстановил е причинените
от деянието имуществени вреди, не без значение е и това, че семейно и
трудово ангажиран.
В този ред на мисли, коректно е било посочено, че е налице значителен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Същевременно с това,
според настоящата извънредна съдебна инстанция, с отпадането на част от
отчетените от въззивния съд отегчаващи отговорността обстоятелства се
налага изводът, че горепосочените многобройни смекчаващи отговорността
на осъденото лице обстоятелства, сочат че и най-лекото предвидено от закона
наказание спрямо него се оказва несъразмерно тежко. А с оглед на
проведеното съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.2 от НПК, според
разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, в случаите, когато едновременно са
налице условията на предходните ал.1-3 и на чл.55, съдът следва да приложи
само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца, каквато е настоящата хипотеза.
Поради това и предвиденото за престъплението по чл.216, ал.1 от НК
наказание „Лишаване от свобода“ до 5 години, за което не е предвиден най-
6
ниския предел, на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК следва да се замени с
„Пробация“, включваща двете пробационни мерки „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с периодичност от два пъти седмично и
„Задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от по 6 месеца.
В тази връзка на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК ще трябва
да се обсъди отново и наложеното на осъдения П.Г. общо и най-тежко
наказание, съобразно замяната на определеното наказание по настоящото
дело с по-лекото по вид „Пробация“ и наказанието, наложено по НЧХД №
440/2019г. на РС – Пазарджик в размер на 5 месеца „Лишаване от свобода“,
чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от 3 години. Затова и
тъй като последното се явява отново най-тежко /по вид, а не по размер/, ще
следва да остане като общо, най-тежко наказание за осъденото лице, чието
изтърпяване да се отложи за изпитателен срок от 3 години.
Това налага възобновяването на наказателното производство по
ВНОХД №530/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик само в частта за
наложеното с Решение № 108/02.12.2021г. за извършеното престъпление по
чл.216, ал.1, вр. чл.58а, ал.1 от НК явно несправедливо наказание „Лишаване
от свобода“ на осъдения П.Г., като се измени при условията на чл.58а, ал.4,
вр. чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК и се намали същото, чрез замяната му с по-
лекото по вид „Пробация“.
Възобновяването на производството изисква да се измени въззивното
решение, тъй като в конкретния случай основанията са в полза на осъденото
лице, поради което и Пловдивският апелативен съд, на основание чл.425, ал.1,
т.4 от НПК,
[1] Р № 354 от 26.06.2013 г. по н. д. № 1090/2013 г., I н. о., Р № 249 от 18.12.2018 г. по н. д. № 849/2018 г., II н. о.
на ВКС.
[2] Р № 72/9.05.2019 г. по н. д. № 208/2019 г., II н. о. на ВКС.
[3] Р № 133/10.10.2018 г. по н. д. № 588/2018 г., III н. о. на ВКС.
[4] Р № 657/25.10.2004г. по н.д. № 247/2004г. и Р № 334/11.07.2013г. по н.д. № 680/2013г. на II н.о. на ВКС.
[5] Предвид на проведеното съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, което определя рамката на
фактологията на инкриминираните събития.
РЕШИ:
7
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД №530/2021г. на
Пазарджишкия окръжен съд и ИЗМЕНЯ постановеното Решение №
108/02.12.2021 г. САМО В ЧАСТТА за наложеното НАКАЗАНИЕ на
осъдения П. С. Г. за престъплението по чл.216, ал.1 от НК, като на основание
чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, вр. чл. 42а, ал.3, вр. ал.2, т.1 и т.2 от НК
ЗАМЕНЯВА наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца с
наказание „Пробация“, включващо пробационните мерки „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни срещи с пробационен
служител“ за срок от по 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8