Номер 19813.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви граждански и търговски състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Съдия:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000237 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 6 от 17.01.2020г. по т.д. № 10/ 2019г. по описа на
Плевенски окръжен съд, е осъден ЗК "Лев Инс" АД-гр. София да заплати на
Д. Т. Г. с постоянен адрес в гр.Плевен сумата 55000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени й при ПТП, осъществено
виновно от Валтер Славомиров Николов на 06.06.2017г. в гр.Плевен на
кръстовището на бул.“ Хр.Ботев“ и ул.“Климент Охридски“, при сключена от
собственика на автомобила С. Н. М. застраховка „гражданска отговорност“ с
полица BG/02/ 117000631396, издадена от ЗК „Лев инс“ АД-София със срок
на валидност от 23.02.2017г. до 23.02.2018г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 17.01.2019г. до окончателното й изплащане. Отхвърлен е
като неоснователен предявеният от Д. Т. Г. срещу ЗК "Лев Инс" АД иск с
правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинени й
неимуществени вреди за сумата 45000лв., представляваща разликата над
уважения размер от 55000 лв. до пълния претендиран размер 100000 лв.,
както и иска за заплащане на лихва за забава върху сумата 55000лв. за
периода от 10.10.2018г. до 16.01.2019г. Присъдени са разноски.
1
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЗК „Лев
Инс“ АД-гр.София чрез юрисконсулт А.Г., срещу решението на ПОС в
частта, с която е осъдено дружеството да заплати на Д. Г. обезщетение за
неимуществени вреди само за сумата над 25000 лв. до 55000лв. Счита, че
решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно по
изложени за това доводи. Счита, че първоинстационният съд неправилно е
отчел единствено наличието на факти и обстоятелства от обективната
действителност, които са били налице преди датата на настъпване на
произшествието, а именно-установеното по делото от комплексната
психологична и психиатрична експертиза психическо състояние на ищцата,
от която е видно, че ищцата страда от психично разстройство на здравето,
датиращо от 2000г. Счита, че предвид на това, обезщетението следва да
обхване претърпените вреди единствено във връзка със счупване на лъчевата
кост на лявата ръка на типично място, контузия на лявата колянна става,
кръвонасядане и охлузване на кожата и настъпилата остра стресова реакция
следствие на инцидента. Счита и че обжалваното решение противоречи на
принципа на справедливостта, тъй като определеният размер на
обезщетението е значително завишен и несъобразен с обичайно
присъжданите от съдилищата обезщетения за аналогични травми, като не е
проведено доказване за наличието на обстоятелства, обосноваващи по-висок
от обичайния размер на обезщетение. Моли въззивният съд да отмени
решението на ПОС в обжалваната част и да отхвърли предявения иск за
разликата над 25000лв. Претендира разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответницата по жалба Д. Г. чрез адв.Н.Д.. Счита същата за неоснователна
по изложени за това доводи и моли да бъде оставена без уважение, а
решението на ПОС в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и
законосъборазно. Претендира разноски за адв.възнаграждение по чл.38 ал.2
от ЗА с вкл. ДДС.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището
на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
2
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявения иск до размера на сумата 55000лв.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че първоинстационният съд неправилно е отчел
единствено наличието на факти и обстоятелства от обективната
действителност, които са били налице преди датата на настъпване на
произшествието, а именно-установеното по делото от комплексната
психологична и психиатрична експертиза психическо състояние на ищцата,
от която е видно, че ищцата страда от психично разстройство на здравето,
датиращо от 2000г., е неоснователно. Първоинстанционният съд е обсъдил
всички събрани по делото доказателства, като правилно е приел, че същите
установяват твърдяните за настъпили от ищцата увреждания от физическо,
психическо и емоционално естество, вследствие на процесното ПТП, а
именно-счупване на лъчевата кост на предмишницата на лявата ръка на т.нар
„типично място“ /в долна трета/; контузия /натъртване/ на лявата колянна
става, изразяваща се в оток, кръвонасядане и охлузване на кожата; остра
стресова реакция, настъпила на фона на съществуващо рецидивиращо
депресивно разстройство; промяна на психическото състояние,
характеризиращо се с високи нива на тревожност, преживявания, свързани с
3
непреодолян страх, цялостно влошаване на качеството на живот.Съдът е
присъдил обезщетението за неимуществени вреди именно като обезвреда на
всички тези настъпили увреждания на Г., като е взел предвид и
обстоятелството, че същата е страдала от депресивно разстройство и преди
инцидента-заболяване с давност от 2000г. Правилно първоинстанционният
съд е приел, че именно това й състояние, характеризиращо Г. като личност,
която е по-ранима и чувствителна /заключението на съдебно-психиатричната
експертиза/, обуславя по-висока степен на неимуществените вреди, респ.-
обезщетението за тях да е в по-висок размер, тъй като поради тази специфика
на личността й в резултат на ПТП тя е получила остра стресова реакция,
която изключително е влошила психическото й здраве.
Оплакването, че с оглед психично разстройство на здравето на Г.,
датиращо от 2000г., обезщетението следва да обхване претърпените вреди
единствено във връзка със счупване на лъчевата кост на лявата ръка на
типично място, контузия на лявата колянна става, кръвонасядане и охлузване
на кожата и настъпилата остра стресова реакция следствие на инцидента, е
неоснователно. Съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.В случая-
не само физическите и емоционални, а и психически травми на ищцата, които
са по-тежки заради психичното й състояние, датиращо отпреди инцидента.
Това установено състояние на ищцата е спомогнало в по-голяма степен
същата да преодолее трудно стреса от инцидента, да се влоши тежко
психическото й здраве, респективно-качество на живот. Видно от
заключението на психологическата експертиза именно катастрофата и психо-
физическите последствия от нея са довели до трудно поносимо влошаване на
качеството на живот на пострадалата на всички нива-емоционално, социално,
професионално и личностно. Вещото лице е посочило, че актуалното
психично състояние на Г., което се характеризира със завишени нива на
тревожност, преживявания, свързани с непреодолян страх, отключен в
резултат на ПТП на 06.06.2017г., от пътуване с тролей, което силно
препятства избора на трудова ангажираност и ограничава социалните
контакти, безпокойство за своята и на близките си безопасност, силно
влошават качеството на живот на Д. Г.. Експертът е посочил и че при
констатирания дефицит на личен ресурс за справяне, възстановяването на
ищцата изисква продължителна психотерапия, доказала ефективността си
4
при овладяване на тревожни и депресивни състояния, която е свързана със
значим финансов и времеви ресурс. Излизането от това състояние, е посочило
вещото лице, е бавен и непредвидим процес, ако пострадалата не проведе
дълъг курс на психотерапия, която да й помогне да разпознае, понесе и
преформулира травмата по такъв начин, че да успее да я впише в житейската
си история. От заключението на експертизата се установява и че внезапният
характер на травмиращото събитие е причинило силна физическа болка,
съпроводена от реакция на остър стрес, като вещото лице е констатирало
отключили се скоро след събитието депресивни епизоди, съпроводени с
неконтролируем страх и ужас, особено значимо изразени при мисълта за
пътуване с тролей. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза
се установява, че от голямо значение за психична дезорганизация при
травматичен стрес е личността на индивида, отговора му спрямо
психотравмата и значението, което тя има за него. В съдебно заседание
вещото лице е посочило, че граничният тип личности /емоционално
нестабилни/, какъвто тип е Д.Г., са личности, които са лесно раними, те са по-
чувствителни и при тях възприемането и преживяването на чувствата е по-
интензивно. Експертът е констатирал, че е наличен амбулаторен лист на
ищцата Г., издаден на 11.12.2017г. от специалист-психиатър,с диагноза
„тежък депресивен епизод“, като в него се сочи тежък психотравмен
инцидент на 06.06.2017г., когато внезапно паднала в тролея и си счупила
ръката, като оттогава била тревожна, подтисната, плачела, нощем не спяла.
Предвид изложеното, правилно е прието от първоинстанционния съд, че
освен физически и емоционални, в резултат на ПТП за ищцата са настъпили
и психични травми-промяна на психическото й състояние, характеризиращо
се с високи нива на тревожност, преживявания, свързани с непреодолян
страх, цялостно влошаване на качеството на живот, при отчитане на
обстоятелството, че същата страдала от депресивно разстройство със
значителна давност, характеризиращо личността й като по-ранима и
емоционално чувствителна, което обстоятелство е довело до по-тежкото й
психично състояние след инцидента и по-бавното й възстановяване.
Оплакването, че обжалваният съдебен акт е в противоречие с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на
обезщетението е значително завишен и несъобразен с обичайно
присъжданите от съдилищата обезщетения за аналогични травми, като не е
5
проведено доказване за наличието на обстоятелства, обосноваващи по-висок
от обичайния размер на обезщетение, е неоснователно. При определяне
размера на обезщетението съдът е спазил принципа на справедливост,
визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е взел предвид и обсъдил всички
релевантни обстоятелства в тяхната конкретика-вид, характер и степен на
уврежданията, получени от Г., период на тяхното проявление, извършените
медицински интервенции, проведено лечение, продължителност и
интензивност на претърпените болки и страдания, препятстването на
нормалния живот на пострадалата, емоционалните преживявания на същата,
психологическото й състояние, установено от експертиза, възрастта й,
обективното й здравословно състояние към настоящия момент, датата на
настъпване на увреждането и икономическата конюнктура в страната към
този момент, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и
Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС, като се е съобразил и със
съдебната практика в сходни случаи. При определяне размера на
обезщетението, първоинстанционният съд е отчел и обстоятелството, че
нормалният оздравителният процес при счупване на лъчевата кост на
предмишницата е около 10-12 седмици, през които се носи гипс и след
свалянето му се препоръчва рехабилитация, а при пострадалата Г.
оздравителният процес е продължил 290 дни, т.е. почти 42 седмици, като
вследствие на счупването и продължителната имобилизация тя е развила
синдром на Зудек-втора степен, установено с експертно решение на ТЕЛК.
Експертът, изготвил СМЕ, подробно е описал и трите стадия на болестта,
като е посочил, че първият стадий се характеризира с остро възпаление на
поразения участък, болезненост и оток и чувствителност, особено при
движение на пръстите на ръката, поради което обичайно болните избягват
такива движения, а при втория се получава дистрофия. От това заключение се
установява и че лечението при тази болест е упорита и продължителна
рехабилитация.От гласните доказателства-показанията на св.М., дъщеря на
пострадалата, се установява, че към момента същата ползва дясната си ръка,
но лявата трудно я ползва, „психически не може“.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е
основателен и доказан в така определения от първоинстанционния съд размер
от 55000лв.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
6
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. При този изход на делото следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на адв.Н.Д. адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от
ЗА съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/ 2004г. /1430 лв./, което с включен
ДДС, съобразно пар.2а от ДР на Наредба № 1/ 2004г. възлиза на 1716 лв.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6 от 17.01.2020г. по т.д. № 10/ 2019г. по описа
на Плевенски окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА "ЗК Лев Инс" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Черни връх № 51Д, да заплати на адв. Н. Н. Д. от
АК-Шумен, с адрес: гр.София, ул.“Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4, офис 4,
на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА сумата 1716 лв. /хиляда седемстотин и
шестнадесет лева/ - адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
7