О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2019 г.
гр. ***
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1** по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 2897/29.01.2019 г. от П.Д.П., чрез адв. М.С., в която е обективирано искане за допълване в
частта за разноските на Решение № 40/11.01.2019 г. по настоящото дело. В
молбата се сочи, че съдът не се е произнесъл по искането на страната за
присъждане в нейна полза на разноски в производството.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещните страни М.И.С. и В.И.С. не
изразяват становище по молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за допълване на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
В настоящият случай, производството е образувано по предявен
от П.Д.П. срещу М.И.С. и В.И.С. иск с правно основание чл.108 от ЗС, за
признаване за установено в отношенията на страните, че ищецът е изключителен
собственик на недвижим имот – самостоятелен обект, находящ се в гр. ***, в
сграда с идентификатор 10135.1501.144.1.2 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. ***, район „***“, ***,
намиращ се в сграда, разположена в ПИ с идентификатор 10135.1501.144, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта
– 1, с площ 55,18 кв.м., с прилежащи части изба № 6 с площ от 6,05 кв.м. и 2,7771% общи части,
ниво – 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
10135.1501.144.1.3 и 10135.1501.144.1; под обекта 10135.1501.144.1.28,
10135.1501.144.1.27, 10135.1501.144.1.25 и 10135.1501.144.1.24 и над обекта
10135.1501.144.1.6, и за осъждане на ответниците да му предадат владението
върху същия имот.
Варненският окръжен съд е постановил Решение № 40/11.01.2019
г., с което е приел за установено по отношение на М.И.С., ЕГН **********
и В.И.С., ЕГН **********,***, по предявения срещу тях от П.Д.П., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.108 от ЗС, че П.Д.П. е собственик въз основа на
правна сделка – покупко-продажба, обективирана в нот.акт № 146, т.ХIII, дело №
3626/18.03.1997г. на нотариус при ВРС, на следния недвижим имот: самостоятелен
обект, находящ се в гр. ***, в сграда с идентификатор 10135.1501.144.1.2 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота: гр. ***, район „***“, ***, намиращ се в сграда, разположена в ПИ с
идентификатор 10135.1501.144, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ 55,18 кв.м., с прилежащи части изба
№ 6 с площ от 6,05 кв.м. и 2,7771% общи
части, ниво – 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
10135.1501.144.1.3 и 10135.1501.144.1; под обекта 10135.1501.144.1.28,
10135.1501.144.1.27, 10135.1501.144.1.25 и 10135.1501.144.1.24 и над обекта
10135.1501.144.1.6 и са осъдени М.И.С. и В.И.С. да предадат на П.Д.П.
владението върху описания имот. С
решението е отхвърлено възражението на М.И.С. за заплащане от П.Д.П. на сумата
в размер общо на 37 225лв., от които: 22 000лв. - разходи за
материали и строително-монтажни работи и 15 225лв. – разходи за довършителни работи при въвеждане на сградата в експлоатация, както и
възражението за право на задържане, на основание чл.72 ал.3 от ЗС до изплащане
на сумата за подобренията.
При постановяване на решението си ВОС не се е произнесъл относно
сторените в производството разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска
присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в
производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Искането за присъждане
на разноски е направено своевременно от П.Д.П., чрез адв. М.С. с подаването на исковата молба. Съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК (лист 194) П.П. претендира разноски в размер на 4087,24 лв., включващи: държавна такса
по сметка на ВОС 556,24 лв., депозит за експертиза 250,00 лв., държавна такса
за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5,00 лв., такса за издаването
на заварени преписи в размер на 6,00 лв и адвокатски възнаграждения в размер на
3270,00 лв.
Извършването на разноски в претендираните
размери се установява с представените платежни документи: преводно нареждане от
05.02.2018 г. за внесена държавна такса в размер на 556,24 лв.; преводно
нареждане от 21.02.2018 г. за изготвяне на заверени преписи в размер на 6,00
лв.; преводно нареждане от 19.07.2018 г. за внесен депозит в размер на 150 лв.;
преводно нареждане от 12.09.2018 г. за внесен депозит в размер на 100 лв. и
договор за правна защита и съдействие от 20.11.2017 г., съдържащ разписка за
заплатени в брой адвокатски възнаграждения в размер на 2200,00 лв.
По отношение на претендираните разноски в размер
на 6,00 лв. за съдебно удостоверение, както и за горницата над 2200,00 лв до
3270,00 лв за адвокатско възнаграждение не са ангажирани доказателства за
реално извършване на такива в посочения размер.
Молбата по чл. 248 от ГПК е частично основателна и решението следва да се допълни
в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на ищеца в размер
на 3012.24 лв.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 40/11.01.2019 г., постановено по гр. дело № 1**/2018 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН ********** и В.И.С., ЕГН **********,***, да заплатят на П.Д.П., ЕГН **********,***, сума в размер на 3012,24 лв. (три хиляди и
дванадесет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща направените
разноски в производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 2897/29.01.2019 г. от П.Д.П., чрез адв. М.С., за допълване в частта за разноските на
Решение № 40/11.01.2019 г., постановено по гр. дело № 1**/2018 г. по описа на ВОС, за горницата над 3012,24
лв. до претендираните 4087,24 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: