№ 12944
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря Г. З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110121654 по описа за 2025 година
Ищецът ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че по силата на облигационно отношение, възникнало от
договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за л. а. „Рено“ с рег № *, заплатил на
застрахованото лице сумата от 1098,26 лв., за имуществени вреди на МПС от попадане на
лекия автомобил от настъпило на 31.05.2024г. на Републкански път II – 82 в посока град
Самоков, на около 1 километър след разклона за село Долни окол, ПТП вследствие на
попадане на необезопасено препятствие - дупка на пътното платно. Сочи, че ответникът –
Агенция Пътна инфраструктура отговаря за поддържане на републиканските пътища,
поради което предявява осъдителен иск за сумата от 1098,26 лева, ведно със законната лихва
от предявяване на иска, до плащането.
Ответникът Агенция пътна инфраструктура , в писмения си отговор, счита
иска за недоказан – не са представени ОУ, действащи към датата на ПТП, което е недоказан
застрахователен риск. Оспорва се представеният протокол за ПТП, с довод, че липсва пълно
описание на механизма, ПТП не е посетен на място, не се ползва с доказателствена сила, в
него не е посочено препятствието, не е направен снимков материал, а представените от
ищеца снимки са неотносими към ПТП. Не може да се установи скорост, препятствие, като
се твърди, че ОПУ – София, не е сигнализирана за препятствие на пътя към онзи момент.
Неясно е дали има движещи се МПС. Оспорва се приложената полица, като се сочи, че
липсват реквизити – покритите рискове, с посочване на „пълно каско“ и непредставени ОУ,
липса на подпис и дата, се счита за недоказан застрахователен риск.
Ако приложими са ОУ, достъпни в интернет, то се сочи , че водачът не е тестван за
1
алкохол и упойващи вещества, което би довело до изключен риск, неясно е дали има
движещи се МПС, не са събрани доказателства за причиняване на вредите, предохранителни
мерки, нито за наличието на обстоятелства по част Х, т.1,9 и т.1,16.
Навежда се твърдение, че не следва гумите да се покриват при пълно каско, като в
подобни полици, които се сочи, че се представят, това обстоятелство е отбелязано изрично,
със заплащане на допълнително покритие от застрахования. Твърди се, че
местопроизшествието е следвало да бъде посетено от мобилна група на ищеца, което не е
сторено. Прави се възражение, че посочените щети са вследствие на индивидуалните
качества на водача, управлявал МПС, като е възможно да се получат и от бордюр или друга
твърда повърхност, преминаване през шахта и други.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ, приложима към процесното спорно
правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Обемът на суброгационното право включва и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия, поради което
неоснователен е наведеният в тази насока довод от ответника. Следователно отговорността
на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните юридически факти:
1/ Наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка “Автокаско” между увреденото лице и ищеца за процесното МПС;
2/ Ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите
условия на договора; 3/ Наличие на всички посочени в чл. 49 ЗЗД елементи на фактическия
състав на гаранционно – обезпечителната отговорност / вреди, причинени от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работата при или по повод изпълнението на работата
/.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, без възражения от
страните в тази част, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че
на 9.10.2023г. Г. Н. С. е сключил с ищеца договор за застраховка „автокаско“ със срок
14.10.2023г. до 13.10.2024г., че на 3.6.2024г. С. е заявил пред ищеца претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение, по която претенция, ищецът е заплатил по експертна
оценка сумата от 1098,26 лева на застрахованото лице.
От представения заверен препис на полица за сключена застраховка „автокаско“ със
срок на покритие 14.10.2023г.-13.10.2024г., ведно с представените в о.с.з.преписи на ОУ с
подпис на застраховано лице, е видно, че съм датата на ПТП – 1.3.2024г., ищцовото
дружество е сключил застраховка автокаско за л.а. Рено, модел Меган, с посочен ДКН № *,
2
при застраховащ Г. Н. С.. Следователно, първите два елемента – наличие на валидно
застрахователно правоотношение и плащане на обезщетение по него, е безспорно по делото.
Основанието за заплащане е оспорено от ответника, с довод, че мястото не е
установено, поради което и не може да се установи, дали ПТП не е предизвикано от водача,
дали той е съобразил скоростта си с пътните условия, както и дали изобщо имуществените
вреди са причинени по посочения от ищеца начин.
Пред СРС като свидетел е разпитан водачът на МПС, Г. Н. С..
Свидетелят сочи на съда, че в слънчевата част на денонощието, на 31.5.2024г. на
„малък“, остър завой по пътя София – Самоков, в района на язовир Искър, при движение зад
ТИР с около 30-40 км/ч, лекият автомобил попаднал в дупка, която била последната от
поредица от дупки на пътното платно, намирала се на самия завой, при излизане от него, в
дясно, по – близо до банкета. Свидетелят сочи, че преминал с цялата дясна страна на
автомобила през дупката, след което успял да отбие на банкета и да спре. Задната гума на
автомобила не се движела, джантата била много деформирана, закачала в моста. След това
преместил автомобила, за да не пречи на движението. Закарал автомобила от другата страна
на пътя и изчакали идването на полицията. Свидетелят сочи, че полицията описала
случилото се в протокола за ПТП, изрисувала скицата, свидетелят подписал протокола след
прочитането му.
Изложеното се потвърждава от вписаното от водача и свидетеля в декларацията до
застрахователя – свидетелят сочи, че дупката била на завой. Ето защо, при събраните
непосредствени доказателства чрез разпита на водача за местонахождението на дупката,
както и обстоятелството, че същата не е обозначена по никакъв начин, водят на извод, че
ПТП се е случило именно по този начин. Ответникът навежда в хода на устните състезания
възражение за недоказаност на механизма, твърдян в исковата молба, с довод, че описаното
от свидетеля се различава от посоченото на скицата. Следва да се посочи, че в тази част
протоколът за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него
обстоятелства – длъжностното лице – съставител не е очевидец на ПТП, поради което и
разпоредбата на чл.179, ал.1 ГПК е неприложима. Същото се отнася и до изложеното от
ответника, че не са обозначени други автомобили, като по отношение на него, следва да се
съобрази, че служителите на реда са пристигнали на местопроизшествието, респективно – са
съставили протокола за ПТП известно време след самото събитие.
Твърдението, че ПТП се е случило по посочения в исковата молба начин подлежи на
доказване от ищеца, на основание чл.154,ал.1 ГПК. При съобразяване на събраните гласни
доказателства – показанията на свидетеля, които не противоречат, а, напротив, се подкрепят
от посоченото от него в декларацията за настъпило застрахователно събитие, в която същото
е описано по същия начин, като изложеното пред СРС, налагат заедно извода на съда, че
ищецът е доказал твърдението си, че ПТП се е случило от попадане на л.а. Рено в
необезопасена дупка на пътното платно. От техническа гледна точка, изложеното се
потвърждава от вещото лице, изготвило съдебно – автотехническата експертиза, и което
вещо лице изслуша показанията на свидетеля.
3
Поради изложеното, СРС намира, че е доказано твърдението на ищеца, че л.а. е
попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Доводите на ответната
страна останаха недоказани по делото. Пред СРС се доказа, че при управлението на л.а. ,
водачът се е стараел да избегне дупки, преди да стигне до увредилата автомобила. В този
смисъл, доводите на защитата на ответника, че водачът е управлявал МПС с несъобразена с
пътните условия скорост, и с недостатъчна дистанция, са неоснователни. Свидетелят посочи
пред СРС, че причината да не види поредицата от дупки е защото МПС – тир, което се е
движело пред него, е правило сянка на платното. Дистанцията, посочена от водача, е 20
метра, която съдът намира за достатъчна, за да изпълни водачът задължението си по
чл.20,ал.2 ЗДвП. Следва да се обърне внимание на разположението на дупката –
непосредствено след острия и къс завой. Не са събрани доказателства, че водачът на л.а.
Рено, при липсата на обозначение за дупка, е можел да види същата и да съобрази с нея
поведението си на пътя, затова съдът не може да приеме, че за него не съществува
задължението, при липса на обозначаване на дупка от такъв размер, да съобрази
поведението си на пътя с това обстоятелство.
Не се доказаха и твърденията на ответника за шофиране с несъобразена скорост,
доколкото не са събрани никакви доказателства затова, а посочената от водача скорост от 30-
40 км/ч не може изначално да се приеме за несъобразена. Относно твърденията, изложени в
рамките на устните състезания, те всъщност целят дискредитиране показанията на
свидетеля, които съдът цени, на основание чл.172 ГПК, ведно с всички останали събрани по
делото доказателства, като при преценка, на основание чл.175 ГПК, на изложеното от
свидетеля пред застрахователя, в писмен вид, се налага извод, че показанията са
последователни, и годни да установят твърденията на ищеца.
При условие, че се установи, че на мястото на завоя и веднага след него, е имало
поредица от дупки, то и водачът, при липса на други доказателства / например, че се е
движел с превишена скорост, че ПТП е предизвикано от неспазване на дистация/ за
причината за ПТП, щом се е движел с разрешената скорост, в дясното пътно платно, то и
попадането в дупка е единствената доказана причина за спукването на гума и увреждането
на джантата.
По делото е безспорно, че пътят, на който е реализирано произшествието, е
републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на
основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30 ЗП задължена да осъществява дейностите по
поддържането му е именно ответната Агенция. Агенцията като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 30 ЗП по поддържането на републиканските пътища.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 14 ДР към ЗП, "Поддържане на пътищата" е дейност
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Предвид изложеното искът е основателен. Относно неговия размер. Съгласно
4
разпоредбата на чл.411 от КЗ, подлежат на възстановяване действително причинените
вреди. Съдът приема показателя средна пазарна цена на стойността на ремонта, доколкото
разпоредбата на чл. 400,ал.2 КЗ предвижда със сумата застрахованият да може към датата
на събитието да се снабди с имущество от същото или по-добро качество, като обективният
критерий е свободният пазар. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което означава
че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, което той би
бил преди деликта. Конкретните вреди по лекия автомобил се установяват от разпита на
свидетеля. В конкретния случай действителните вреди, в пряка причинна връзка с описания
в декларация за щета и установен от свидетеля механизъм на настъпване на пътно -
транспортното произшествие възлизат, според приетото заключение на АТЕ на 2535,76лева
, поради което и искът е основателен за пълния му предявен размер. По доводите на
ответника, че платеното обезщетение не съставлява покрит риск, тук е моментът да се
добави, че всички доводи, за липса на събрани доказателства, за основанията, изключващи
застрахователното покритие, от изброените в отговора въз основа ОУ – например, груба
небрежност, то всички твърдения в този смисъл са в тежест на ответника, който не ангажира
доказателства. Относно доводите за изключен риск, поради получаване на увредата от
нормално изхабяване, следва да се добави, че не са събрани никакви доказателства в тази
насока.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца се следват разноски.
Ищецът доказва разноски от 991,80 лева, от които: 50 лева държавна такса , 400 лева
депозит за АТЕ, и сумата 491,80 лева адвокатско възнаграждение и 50 лева депозит за
свидетел.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” , код по регистър БУЛСТАТ ********* с
адрес – гр. София, бул. “Македония” № 3, да заплати ЗЕАД „ Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАС ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, пл.Позитано №
5, на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, вр. чл.49 и чл.45 от Закона за
задълженията и договорите сумата 1098,26 лв заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка, за причинени имуществени вреди на
лек автомобил „ Рено“, модел Меган, с рег.№ *, вследствие на ПТП, настъпило на
31.5.2024г. при движение по републикански път II-82 София –Самоков, на около 1
километър след разклона за село Долни Окол, който път е част от републиканската пътна
мрежа, вследствие на попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
5
платно , заедно със законната лихва от 14.4.2025 г. до окончателното погасяване, както и
сторените по делото разноски от 991,80 лева.
Сумата е платима по банкова сметка BG60STSA9300004747160.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6