Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.09.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІVГ въззивен състав в публично съдебно заседаиие на двадесет
и седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ:
Таня Орешарова:
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Антоанета Петрова разгледа докладваното от мл.съдия Костадинова-Младенова в. гр. д. № 2023/2021 и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20258243 от 23.11.2020год.,СРС, 40-ти състав, постановено по
гр.дело №12275/2019год. е признал за установено по отношение на А.Х.С., ЕГН **********, че
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* по предявените искове с правна квалификация
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
сумата 865.96 лв., представляваща главница за топлинна енергия за
периода м. 11.2014г. до м. 04. 2017г., сумата от 38.12 лв., представляваща
главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата от 19.12.2017г. до
окончателното плащане на сумата, както по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от
109.32 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015г. до
07.12.2017г. за които е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 88288/2017г на СРС, 35 състав, като е отхвърлил иска за главницата над уважената
част от 865.96 лв. до пълния предявен размер от 989.33 лв. за периода м.
05.2014г. до м. 10.2014г. иска за мораторна лихва над уважената част от 10932
лв. до пълния предявен размер от 155.84 лв. както и иска за лихва върху
главницата за дялово разпределение за сумата от 6.81 лв. С посоченото решение
ответникът А. Х.С. е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 941.35 лв., представляваща направените по делото разноски, както и
сумата от 64.95 лв. представляваща направените по ч. гр. д. № 88288/2017г. на
СРС 35 състав разноски, съразмерни с уважената част от исковете.
Решението е постановено
при участието на трето лице-помагач на страна на ищеца – „Т.“ ООД.
Поспъпила е въззивна жалба от ответника в първоинстенционното
производство А.Х.С., действаща чрез назначения си особен представител адв. Х.Р.
Б. от САК, с която обжалва първоинстанционното решение в частите, в
които са уважени предявените от ищеца искове. Твърди, че в обжалваната част
решението е неправилно и иска отмяната му като вместо него да се постанови
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Твърди, че ищецът не е доказал, че през процесния период претендираната сума,
начислена за топлинна енергия съответства на обема на действително потребена в
жилището топлинна енергия, не е доказано, че
процесното количесттво топлинна
енергия е реално доставена на ответника и че сумата е начислена съобразно
действащите през този период цени. Оспорва количеството доставена топлинна
енергия и начина на определеяне на нейната стойност. Твърди, че не е доказана и
стойността на претендираната от ищеца цена на услугата дялово разпределение. По
изложените съображения моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковата претенция
да бъде отхвърлена ксато неоснователна.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД не е подала
писмен отговор на въззивната жалба и не е взела становище по основателността й. В молба
от 26.04.2021г. изразява становище за нейната неоснователност. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Третото лице
помагач не е заявило становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
„Т.С.” ЕАД е депозирала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3097165/19.12.2017г. срещу А.Х.С., ЕГН ********** за
посочените суми и по което е образувано гр.д. №88288/2017г. по описа на СРС, 35-ти
състав. Посочено е, че претендираното вземане е за стойността на доставена
топлинна енергия за периода от месец 05.2014г. до м. 04.2017г. в
размер на 989.33 лв. главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, Община Илинден,
ж.к. „********“ , ул. ********, с аб. № 326776; сумата от 135.84лв. - лихва за
забава за периода от 16.09.2015год. до 07.12.2017год., сумата от 38.12 лв.-главница
за дялово разпределение за периода м.
05.2014г. до м. 04. 2017г. и сумата от
6.81 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.09.2015г. до 07.12.2017г.
както и законната лихва върху главниците от 19.12.2017год.-датата на подаване
на заявлението до окончателното им изплащане. След като издадената заповед за
изпълнение на парично задължение в законоустановения срок е връчена на длъжника
в условията на чл. 47, ал. 5 ГПК„Т.С.” ЕАД е предявила положителен
установителен иск спрямо тях по издадената заповед за изпълнение и е образувано
гр.д. №12275/2019г., СРС, 35-ти състав.
В отговора на исковата
молба ответникът, действащ чрез особения си представител адв. Х.Р.Б. е оспорил
исковете като неоснователни. Твърди, че исковите претенции не са
установени по основание и размер. Оспорва и начина на формиране на цената на
доставената топлинна енергия.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове и е приел
за установено, че страните са в облигационни отношения, след като ответникът е собственик
на процесния топлоснабден имот на посочения адрес и с аб.номер с
оглед на приложения нотариален акт. Приел е, че сградата, в
която с намира процесния имот е топлофицирана, като този извод се налага и от
представения протокол за проведено общо събрание на етажните собственици, на
което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ с „Т.“ ООД. По
изложените съображения е безспорно установено, че въззивникът се намира в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество по договор за продажба на
топлинна енергия и дължи заплащане на нейната стойност.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което
същия дължи произнасяне на съществото на правния спор, но само в рамките на заявените с бланкетната
въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За
да се уважи предявеният главен иск, че ответникът дължи процесните суми,
търсени от ищеца като стойност на топлинна енергия, ищецът следва да установи
главно и пълно, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата,
където е имотът на ответниците има монтиран топломер в АС, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество
доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва
установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на
доставената топлинна енергия. Настоящият
съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд относно наличие на
облигационно правоотношение между страните по делото и за наличие на
доказателства за основателност на исковата претенция в уважения размер и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
От представените по делото доказателства за
собственост относно процесния недвижим имот, а именно: Решение № 202 от
27.10.1997г. на СРС, вписано в Агенция вписвания, се установява, че ответникът А.Х.С.
е собственик на апартамент № 12, находящ
се в гр. София, община Илинден, ж.к. ********,
ул. ********с абонатен № 236776; същата е подала молба-декларация до оищеца за
откриване на партида за топлоснабден имот. Поради което правилно
първоинстанционният съд е приел, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот, за който се претендира да е доставяна ТЕ и се иска заплащане на нейната стойност, поради
което като собственик на същия е потребител на ТЕ и между страните е налице
облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Съгласно чл.153, ал.1 от
ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или
титулярът на вещно право на ползване,
който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление
за домакинството си. В смисъла на горното легално определение, ответникът като
собственик на имота, има качеството на потребител на топлинна енергия, поради
което е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове. Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2
от закона/. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Основните оплаквания във въззивната
жалба са за липса на доказатеелства относно количеството и стойността на топлинната
енергия, която първоинстанционният съд е приел по СТЕ и е приел, че се дължи от
ответника. Въззивникът оспорва начина, по който е определена, само въз основа
на данни, получени от ищеца и от фирмата за дялово разпределение. Настоящият
съдебен състав намира оплакванията на въззивника по отношение на размера на
сумите, за топлина енергия за неоснователни. От приетата от първата инстанция СТЕ
се установява количеството и стойността на доставената топлинна
енергия в имота, за което има и представен главен отчет. Според
вещото лице през процесния период в имота няма отоплителни тела. Сумите за
отопление на имота се формират от топлинната енергия, отделена от щранг-лира
без ИРРО. На това основание ответникът следва да заплаща отдадената от
сградната инсталация, разпределена от фирмата за дялово разпределение между
всички абонати пропорционално на пълните отоплителни обеми на имотите им по
проект. При изчисляване количеството и стойността на БТВ са начислени от
показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота. В експертното заключение,
което настоящата инстанция кредитира напълно е посочено, че за процесния период
абонатът е осигурил достъп за отчет на водомера и е подписал изготвените главни
отчети, копие от които са прилоежени към делото и не са оспорени от страната. Според заключението топлината, отдадена от сградната
инсталация, е изчислявана по формулата на т. 6.1.1. от приложението към
наредбата на база инсталираната отоплителна мощност на инсталацията и
денградусите за периода, като същата е разпределяне съобразно пълния отопляем
обем на имота от 144м3. Вещото лице е достигнало до извода, че дължимата
стойност на начислената топлоенергия за сградна инсталация, отопление в имота и
БГВ за периода м.04.2015г.-м.04.2017г. възлиза на 973.16лв. След приспадане на
частта, погасена по давност размерът на дължимата сума за доставена и
незаплатена топлинна енергия, претендирана от ищеца възлиза на 865.96лв. за
периода м. юни 2014г. –м. 04.2017г. В този размер е и уважена исковата
претенция на ищеца.Поради основателността на главния иск основателен се явява и
акцесорния за лихва върху уважената част от главницата в размер на 109.32лв. за
периода 16.09.2015г. - 07.12.2017г.
Неоснователно
е твърдението на жалбоподателя, че по делото липсват доказателства за дължимост
на претендираната от ищеца цена на услугата дялово разпределение, както и за
начина за определяне на претндирания размер. По делото не се спори, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е
била присъединена към топлопреносната мрежа..
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата през процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
В случая етажните
собственици на процесната сграда, след взето решение на проведено Общо
събрание, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода на третото лице-помагач „Т.” ООД. В чл. 4, ал. 1 от Правилника за
управлението, реда и надзора в етажната собственост – ПУРНЕС /в приложима
редакция – Изм. - ДВ, бр.76/1978 год., понастоящем отм./, изрично е предвидено
правомощие на общото събрание да решава въпроси, свързани с ползването на
общите части от сградата. Обстоятелството дали ответницата е дала съгласие за
сключването на такъв договор не води до извода, че не е налице редовно
проведено общо събрание. А и законността на взетото решение не може да бъде
изследвано в рамките на настоящото производство. Ако ответницата оспорва
редовността на проведеното общо събрание за нея е съществувал друг ред за
защита, а именно чрез атакуване на решението с конститутивен иск пред
съответния съд по реда на ПУРНЕС. Предвид липсата на изрична отмяна на
решението на Общото събрание, следва да се приеме, че сключения с „Т.” ООД
договор № 116 от 21.10.2001г. обвързва и ответницата, доколкото се установява,
че същата е потребител на топлинна енергия, като титуляр на пръвото на
собственост на индивидуален обект в процесния блок. Относно размеря на
дължимата цена на услугата дялово разпредеелине, същата е определена съгласно
приетото и неоспорено заключение на ССЕ
след приспадане на погасената по давност сума в размер на 38.12 лв. за периода м. 05.2015г.
–м. 042017г. В този размер е и уважена исковата претенция на ищеца.
По
изожените съображения законосъбразно първоинстанционният съд е приел, че
релевираната главна претенция се явява основателна до размер на 865.96 лв. ведно с лихва за забава върху тази сума, в
размер на 109.32 лв. както и сумата от 38.12лв. , представляваща цената на
услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.12.2017г до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.
При тези съображения, поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи решението следва да бъде
потвърдено в обжалваната уважена част.
При
този изход на спора жалбоподателката няма право на разноски. Същата, доколкото
в настоящото производство е представлявана от особен представител следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 25 лв. и на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД внесения депозит за особен
представитл в размер на 300лв.
Настоящият състав намира, че независимо от направеното искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на въззиваемата страна „Т.С.“
ЕАД, такова не се дължи за настоящото производство, доколкото не е подаден
отговор на въззивната жалба и не се е явил процесуален представител, поради
което съдът намира, че действително не е осъществено процесуално
представителство
С
оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от
гореизложеното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 20258243 от 23.11.2020год., постановено
по гр.дело №12275/2019год. СРС, 40-ти състав в обжалваната уважена
част.
ОСЪЖДА А.Х.С., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Софийски градски съд сумата от 25 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА А.Х.С., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 300 лв.
сторени разноски във въззивна инставция.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.“ ООД
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.