Р Е Ш Е Н И Е № 2231
21.12.2018 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито
съдебно заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Йорданка
Туджарова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4982/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: ***,
като представител на „Р.Автоекспрес“ ЕООД, ЕИК:
********* против Електронен фиш
Серия К, № 1968425 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с
който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 600 (шестстотин) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навежда довод за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че присъствието на
контролен орган в патрулния автомобил при заснемането на нарушението
посредством мобилно техническо средство създава неяснота относно достоверността
на извършеното измерване, поради което да не е доказано дали са спазени
правилата за установяване на нарушението. Моли обжалваният електронен фиш да
бъде отменен. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, и
не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Р.Г.А., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 18.07.2018 г.,
установено от разписка за връчване на ЕФ, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия
орган (АНО) на 26.07.2018 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е
спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваният електронен фиш следа да бъде потвърден по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
На 08.03.2018 г., в 21:29 ч. в гр. Пловдив, на бул.
„Санкт Петербург“ срещу № ** жалбоподателят Р.Г.А., ЕГН: ********** управлявал
лек автомобил „Хонда ЦР В“ с рег. № **** със скорост
на движение от 94 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на
жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M № 648. Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 97 км/ч, като след приспаднат толеранс от минус 3
км/ч била установена стойност на
скоростта на движение от 94 км/ч, при което било изчислено, че е налице
превишаване на разрешената скорост с 44 км/ч.
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП против жалбоподателя бил издаден Електронен фиш Серия К № 1968425,
с който му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви
писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство, с което е била
измерена скоростта на движение на процесния лек автомобил с рег. № ****, е от
одобрен тип и със срок на валидност до 24.02.2020 г.
От Протокол № 4-33-17 от проверка на мобилна система
за видеоконтрол TFR1-M се установява, че процесното техническо средство с идент. № 648 е преминало последваща
проверка на 26.10.2017 г. със заключение, че същото съответства на одобрения
тип. Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при
движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (рег. №
1030р-5919/09.03.2018 г.) се установява, че на дата 08.03.2018 г. мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M № 648 е заснела статични
изображения с номер от 13210 до 13227, с начален час на работа 21:00 ч. и краен
час на работа 22:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“
срещу № **, където е действало ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.
От приложения към преписката снимков материал (клип №
13216 от радар № 648) се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния
лек автомобил с рег. № **** е била 97 км/ч, като заснемането е било извършено
на 08.03.2018 г. в 21:29 часа.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно
задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Санкт Петербург“ срещу № **; датата – 08.03.2018 г.; точният час на извършване
на нарушението – 21:29 ч.; регистрационният номер на МПС – ****; собственикът,
на когото е регистрирано превозното средство – „Автоекспрес“
ЕООД със законен представител Р.Г.А.; описание на нарушението – управление на
лек автомобил с превишена скорост – 94 км/ч, при ограничение от 50 км/ч;
нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 600 лева;
срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен
срок, в БНБ по указаната банкова сметка.
Основателно възражението, че присъствието на контролен
орган в патрулния автомобил при заснемането на нарушението посредством мобилно
техническо средство създавало неяснота относно достоверността на извършеното
измерване и установяването на нарушението. В процесния случай е налице
фиксирана скорост на движение на лекия автомобил посредством мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M“, видно от
приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Настоящият съдебен състав намира, че издаването на електронен фиш при заснето
нарушение с мобилна система за контрол на нарушенията не се явява в нарушение
на нормативната база. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП министърът на
вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (Обн. ДВ, бр. 36
от 19.05.2015 г.). С посочената Наредба се уреждат условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически
средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на
правилата за движение, като в чл. 3 от Наредбата е регламентирано, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз
основа на посочената нормативна регламентация следва извод, че към настоящия
момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се
санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при
използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за
въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на
зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното
АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, залегнали в
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк.
дело № 1/ 2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно
решение - че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и
заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно
техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства като
е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с
оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП с ДВ бр. 19
от 13.03.2015 г. и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за
допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато
нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо
средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил,
по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на
установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа
на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо
средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно
автоматично от системата радар-камера-компютър. Регламентираното в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ следва да се
тълкува граматически, като поясняващо действието по издаване на електронен фиш,
а не установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо
средство. Този извод следва и от обстоятелството, че обективно невъзможно е
нарушението да се извършва и заснема в отсъствието на нарушителя, защото
нарушение без присъствието на нарушителя е правен нон
сенс. Предвид горното, настоящият съдебен състав
счита, че електронните фишове могат да бъдат издавани и при употреба на мобилни
системи за видеоконтрол в присъствието на контролен орган и при спазване на
изискванията на Наредбата.
В тази връзка следва да се посочи, че с ДВ бр. 6 от 16.01.2018
г. чл. 7 от Наредбата беше отменен, поради което от 16.01.2018 г. мястото за
контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната
му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в
интернет страницата на МВР, поради което липсата на тези обстоятелства не
съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
Същевременно съдът намира, че установяването на
нарушението е извършено в съответствие с нормативно разписаните правила и при
използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е и ясна връзка между
процесния електронен фиш и приложения към него клип № 13216 от радар № 648. От
Протокол за използване на АТСС се установява, че техническото средство – радар
№ 648 е било позиционирано в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ срещу № **.
Работата с техническото средство е започнала на 08.03.2018 г. в 21:00 ч. и е
приключила в 22:30 ч. на същата дата. За този времеви интервал първото статично
изображение е с пореден № 13210, а последното с № 13227. Процесният
клип е с пореден № 13216, следователно е издаден при работата с техническо
средство – радар № 648, на дата 08.03.2018 г.
По правилността на електронния фиш настоящият съдебен
състав приема, че от събрания по делото и безпротиворечив
доказателствен материал се доказа жалбоподателят да е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание с обжалвания
електронен фиш. От обективна страна на 08.03.2018 г., в 21:29 ч. в гр. Пловдив,
на бул. „Санкт Петербург“ срещу № 73 е управлявал лек автомобил „Хонда ЦР В“ с рег. № ****, като се е движил със скорост от
94 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. От субективна страна деянието е
извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Деецът е формирал съзнание
за това, че е управлявал моторно превозно средство, с каква скорост се е
движил, както и какво е действащото ограничение при движение в населено място,
следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване
на ограничението на скоростта на движение. Правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП отговорността е била ангажирана спрямо
жалбоподателя А. в качеството му на законен представител на дружеството „Р.Автоекспрес“ ЕООД, ЕИК: *********, което обстоятелство не е
спорно по делото между страните и се признава от жалбоподателя още с жалбата.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева. Съдът счита,
че в случая правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В
конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 44 км/ч,
поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване над 40 км/ч на разрешената максимална
скорост в населено място. Съдът намира и че правилно е била установена
превишената стойност на скоростта от 44 км/ч. В електронния фиш изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност
на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от
„минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се получава
като от измерената скорост, която в случая по делото се установи да е 97 км/ч,
се извадят 3 км/ч толеранс в полза на водача. След извършване на изчислението
се получава и установената стойност на скоростта, а именно 94 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената скорост пък
е била 50 км/ч, поради което правилно е установено превишаване с 44 км/ч. По
тези съображения съдът намира и че не е налице несъответствие или неяснота при
определянето на наказуемата скорост. Съобразявайки, че видът и размерът на приложимото
в случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, то съдът
приема, че наложеното наказание е правилно определено и не се налице основания
за неговото изменение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и правилен и като такъв следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 1968425 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Р.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: ***,
като законен представител на „Р.Автоекспрес“ ЕООД,
ЕИК: ********* на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ