№ 86
гр. Русе, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520105966 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК.
Постъпила е искова молба от М. ПЛ. Д. против В. ИВ. Г., в която се
твърди, че страните по делото са родители на детето В.М. Д.а, род. на
10.01.2014г. Твърди се, че понастоящем двамата родители живеят разделени и
не поддържат отношения помежду си. При раздялата им детето останало
заедно със своята майка, но с течение на времето същата не полагала
адекватни грижи за него, което налагало намесата на ищеца, включително и
по-често детето да бъде при него и бабата по бащина линия. След рождения
ден на детето през 2020г., ищецът не могъл да го върне при ответницата, тъй
като същата била заварена в неподдържано и с лоша хигиена жилище, в
неадекватно състояние, което наложило да се извика линейка, а последствие
и престоя й в Психодиспансера за около месец. От тогава до настоящия
момент грижите за детето се полагали от бащата и неговата майка, а от
началото на 2021г. ответницата изцяло се дезинтересирала от детето, дори не
се обаждала по телефон, единствено се появила на първия му учебен ден, но
припаднала и се наложило отново да се извика Бърза помощ. С оглед
изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
предоставено упражняването на родителските права над детето В. на бащата
1
М. ПЛ. Д., да бъде постановено местоживеенето на детето да е при него в гр.
Русе, да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето всяка
неделя от 09:00 ч. до 17:00 ч. в гр. Русе, както и да бъде осъдена да му
заплаща месечна издръжка в размер на 170 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответницата не изразява становище по
допустимостта и основателността на исковата претенция, не се явява и в
проведеното открито съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото нямат сключен граждански брак и са родители на
детето В.М. Д.а, род. на 10.01.2014г. Понастоящем двамата родители живеят
разделени, а детето живее със своя баща, който полага необходимите грижи за
него, подпомаган от своите роднини и най –вече от майка си – свидетелката
Ц. Д.а.
Въпреки лично получената от ответницата призовка с указание да се
яви по делото за изслушване, тя не се явява, не изпраща представител, не
изразява дори и писмено становище. Не е установена и от социалните
работници при извършеното от тях проучване по случая.
Според изготвения по делото социален доклад, детето В. живее със своя
баща, който полага всички необходими за нея грижи и за което е подпомаган
от бабата по бащина линия и чичото, с които живеят в собствено жилище в гр.
Русе. Пред социалните работници детето е изразило желание да продължи да
живее със своя баща. Последният според заключението на изготвения
социален доклад е в състояние да гарантира живота, здравето и правилното
физическо и психическо развитие на дъщеря си. Поради неоткриването на
ответницата социалните работници не са проучили родителския й капацитет и
социалната среда в която живее.
Свидетелката Ц. Й. Д.а (майка на ищеца) установява, че страните са
живели заедно около 4 години, след което се разделили. От раждането на В.
тя участвала в грижите за него. След като двамата родители се разделили
гледала детето, преди всичко в своя дом. Грижите на ответницата за детето
били „под всякаква критика“, не обръщала внимание нито на детето, нито на
домът. През 2020г. ответницата влязла в психиатрията и там изкарала „по
време на пандемията“. От 2020г. тя не полагала грижи за дъщеря си, която
била при своя баща и неговите роднини. Майката не се интересувала от
2
детето, дори не си вдигала телефона, когато я търсели. От общи познати
разбрали, че тя напуснала работа, а поради неплатени сметки останала без
телефон и без ток. За последно свидетелката видяла ответницата на първия
учебен ден на детето в ОУ „***“ в гр. Русе, когато тя припаднала и отново се
наложило да повикат Бърза помощ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК – за
определяне местоживеенето на общото дете на страните – В., род. на
10.01.2014г., упражняването на родителските права, личните отношения с
него и издръжката му. В конкретния случай ответницата не само, че не е
оспорила исковата претенция, а и не е оказала необходимото съдействие на
съда и социалните работници, за установяване на родителския й капацитет,
жилищните условия и социалната среда в които живее. Поради тази причина
по делото не е установено дали същата разполага с възможност не само да
упражнява родителските права, а да осигури нормална и отговаряща на
нуждите на детето обстановка, в която то да пребивава по време на престоя си
при нея. С оглед на това и доколкото по делото е установен необходимия
родителски капацитет на бащата, възможност и желание да полага грижи за
детето, за което е подпомаган и от свои роднини, на него следва да се
възложи упражняването на родителските права и при него следва да бъде
определено местоживеенето на детето В., още повече, че това ще доведе и до
запазване на фактическото положение за детето и съдебното решение няма да
доведе до промени по тези въпроси. На практика по делото не се установява
алтернатива за детето, която да бъде противопоставена на искането на бащата
да упражнява родителските права.
В интерес на детето е да му бъде осигурена възможност да
осъществява лични отношения и със своя майка, което ще позволи
евентуалното му сближаване с нея, ако тя прояви необходимото желание да
осъществяват контакти. Предложеният с исковата молба режим на лични
отношения на майката с детето, въпреки, че не включва преспиване и е
сравнително по-ограничен от обичайно определяния, настоящият съдебен
състав намира за подходящ в случая, доколкото по дело не са установени
нужните родителски качества, желание и възможност у майката да полага
грижи за детето в по-продължителен период. В случай, че същата има
3
желание и докаже възможност за това, би могъл да бъде разширен
определения с настоящото решение режим на лични контакти с детето, дори и
чрез намесата на съда, ако страните не постигнат съгласие за това. Режимът
на лични отношения би могъл да бъде осъществяван на всяко подходящо
място, поради което съдът не следва да задължи ответницата това да става в
дома й, каквото е искането на насрещната страна.
По делото не е установен какъв е реализирания от ответницата месечен
доход, дали същата разполага с имущество или други източници на средства
за издръжка. Независимо от това, съобразявайки от една страна възрастта й и
липсата на доказателства за неработоспособността й или други причини
възпрепятстващи я да работи, както и че няма други деца, които да издържа,
настоящият съдебен състав намира, че за целите на настоящото производство
следва да се приеме, че тя е в състояние да заплаща претендираната с
исковата молба издръжка в размер на 170лв. месечно, която е в размер малко
над минималната издръжка дължима от родител по закон, независимо от
възможностите му да я плаща.
Независимо от изхода на настоящото производство, с оглед неговото
естество, съдът не се произнася с отхвърлителни диспозитиви и не присъжда
разноски на страните. Направените разноски за настоящото производство от
молителя (бащата) следва да останат за негова сметка. Правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в настоящото производство пред първата инстанция. Това
разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права и пътуване
на дете в чужбина в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в
настоящото не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването
или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите
на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл
4
е и Определение № 385 от 25.08.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015г., I г.
о., ГК.
На основание чл. 69, ал.1 т.7 вр. 78, ал.6 ГПК, ответницата следва да
заплати по сметка на РС - Русе държавна такса върху определения размер на
издръжката на детето – 244,80лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето В.М. Д.а ЕГН**********, род. на 10.01.2014г. на бащата М. ПЛ. Д.
с ЕГН**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето В.М. Д.а ЕГН********** при
бащата М. ПЛ. Д. с ЕГН********** в гр. Русе.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката В. ИВ. Г.
ЕГН********** с детето В.М. Д.а ЕГН********** всяка неделя от 09.00 часа
до 17.00 часа.
ОСЪЖДА В. ИВ. Г. ЕГН********** да заплаща на детето В.М. Д.а
ЕГН********** чрез неговия баща и законен представител М. ПЛ. Д. с
ЕГН**********, по банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД IBAN:****
месечна издръжка в размер на 170лв., считано от 01.11.2021г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА В. ИВ. Г. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******, да
заплати по сметка на Районен съд - Русе сумата от 244,80лв. държавна такса
за определената издръжка на детето в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5