РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 29.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1260 по описа на съда за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД
чрез пълномощника адвокат С. твърди, че ответникът Г.А.К. е ползвател на ВиК
услуги като титуляр на партида с абонаментен № ********* за водоснабден имот в
гр. Пазарджик, ул. „Б.П.“ № .., ет. ... За предоставените на ответника ВиК
услуги през периода от 06.01.2017 г. до 03.10.2019 г. от ищцовото дружество са
издадени месечни фактури за главница в общ размер на 705,08 лв. и мораторна
лихва в размер на 43,09 лв. за периода от 28.02.2017 г. до 31.12.2019 г., но
ответникът не ги е заплатил. За дължимите суми ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 592/2020 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик. Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, предявява на иск за установяване на вземанията за
главница и мораторна лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземанията и за присъждане на разноските по делото, включително тези в
заповедното производство. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът Г.А.К. чрез пълномощника си адвокат А.К. намира исковете за
неоснователни. Оспорва истинността на представения с исковата молба договор от
11.09.2007 г. с твърдението, че положеният върху него подпис не е негов.
Оспорва истинността и годността на представените общи условия, тъй като шрифтът
и форматът, в който са представени по делото били нечетливи. Заявява, че не са
му връчвани никакви фактури, а останалите представени по делото писмени
доказателства били едностранни и нямали правна стойност. Заявява, че негов
подпис нямало под никой от тях, поради което оспорва истинността им. Сочи
доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено
следното:
Между страните не е спорно, а и се
установява от Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и
издръжка № …, том.., рег. № .. нот.д. № 61/2000 г. от 18.02.2000 г., че ответникът
Г.А.К. е собственик на следния недвижим имот: ¼ ид.ч. от парцел ІХ-… по
плана на гр. П., състоящ се от… кв.м. и находящ се в кв. .. по плана на същия
град при съседи: парцел VІІІ-…, парцел .. – общински и от двете страни – улици,
заедно с третия жилищен етаж от построената в парцела жилищна сграда от … кв.м.
и прилежащите към този етаж обслужващи помещения, както следва: гараж № .. и
таванско помещение №.., находящо се в средата на жилищната сграда откъм
страната на жилищен блок „И“.
Имотът е с настоящ административен адрес в гр. П., ул.
„Б.П.“ №.., ет. .., ап. .., което се установява от писмо от Община Пазарджик с
изх. № 18-00-1289_001/23.09.2020 г.
Няма спор между страните, че имотът е водоснабден
и че се намира в сграда – етажна собственост.
Установява се от уведомление с изх. №
0093/13.01.20017 г., че на 13.01.2017 г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД –
в ликвидация е уведомил етажната собственост на сграда, находяща се в гр. П.ул.
„Б. П.“ №.., че при разпределението на разликата от общия водомер през месец
януари 2017 г. има разлика повече от 20 % от показанията на индивидуалните
водомери и показанието на общия водомер. Етажната собственост е уведомена, също
така, че има право в 10-дневен срок да излъчи оправомощен съгласно ЗУЕС
представител, който да подаде молба да се назначи комисия по чл. 32, ал. 6 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., която да установи причините и да даде предложение
за отстраняване.
По делото са представени карнети за
отчитане на потреблението, от които се установява, че в периода от 06.01.2017
г. до 03.10.2019 г. ежемесечно са отчитани показанията на водомера, монтиран в
имота на ответника.
Установява се от показанията на свидетелката О. М. Л., бивш служител на
ищеца, че от 2013 г. отчита показанията
на водомера в жилището на ответника. Обикновено на отчитането присъствала майката
на ответника, която не е имала възражения по показанията. Водомерът в
апартамента на четвъртия етаж бил развален, поради което свидетелката не го
отчитала, а записвала служебно по 5 куб.м. вода на човек, който се увеличавал
всяко тримесечие с по 1 куб.м. на човек съгласно наредбата.
Установява се от показанията на свидетелката С. А. К.,
майка на ответника, че водомерът на четвъртия етаж бил развален и водата
шуртяла непрекъснато. Когато идвала инкасаторката, чувала водата, която шуртяла
отгоре, и се възмущавала, че тече непрекъснато. Тъй като водомерът бил
развален, отчитала по 2 куб.м. вода за апартамента на горния етаж. Според
свидетелката водата от общия водомер се разпределяла между всички апартаменти и
така заплащали и отчетеното от общия водомер. Свидетелката признава, че на
карнетите за отчитане на водомера в техния апартамент се е подписвала тя, тъй
като отчетите били верни.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от
правна страна:
Производството е по реда на чл.
422 от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване
на вземания за главница и лихва за забава, дължими за предоставени на ответника
ВиК услуги, по отношение на които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК.
Налице са процесуалните
предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен
по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, а исковата молба е предявена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Исковата претенция е допустима, тъй като в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и в исковата молба ищецът е
заявил една и съща претенция по основание, период и размер, като се е позовал
на качеството на ответника на потребител на ВиК услуги.
Основателността
на главния иск предполага ответникът да е потребител на ВиК услуги, в т.ч. да е
собственик на водоснабдения имот и през процесния период ищецът да му е
предоставил ВиК услуги, а на иска за мораторна лихва – настъпване на срока за
плащане.
Правоотношението
във връзка с предоставяне на ВиК услуги и заплащане на тяхната стойност се
урежда от ЗРВКУ и Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. За да възникне правоотношение по доставка на ВиК услуги,
не е необходимо да бъде сключван индивидуален договор с потребителя. Достатъчно
е общите условия на ВиК оператора да са публично известни. Страни по
правоотношението са ВиК операторът и потребителят на ВиК услуга, който по
смисъла на чл. § 1, т. 2 ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004
г. е собственикът или ползвателят на водоснабден имот.
Следователно
като собственик на водоснабден имот ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги. По делото
не е спорно, а и се установява от писмените и гласните доказателства, че през
исковия период до имота на ответника е доставяна питейна вода. Изразходеното
количество вода от водомера в имота на ответника е било надлежно отчитано от длъжностно лице на ВиК оператора – свидетелката Л.,
а показанията на водомера са отразени в карнети за отчитане на потреблението срещу
подпис на представител на потребителя – свидетелката К., която потвърди, че
именно тя се е подписвала в карнетите. По този начин са изпълнени изискванията
на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. отчитането на количеството
вода от индивидуалните водомери да се отбелязва в карнета, заедно с датата на
отчитане и подписа на потребителя или негов представител.
Съгласно чл. 32, ал.
1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от същата наредба за сгради – етажна собственост, или за
водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество
вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер
на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това
се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в
присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение,
поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни
преди деня на отчитането. Съгласно чл. 32, ал. 3 от наредбата отчетеното по ал.
2 количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на
отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия
водомер при условията и по реда на тази наредба. Съгласно чл. 32, ал. 5 от
наредбата при разлика в отчетеното количество вода по ал. 2 и в сбора на
отчетите по индивидуалните водомери по ал. 3, по-голяма от 20 на сто, в
7-дневен срок операторът уведомява упълномощения представител на етажната
собственост. При подаване на молба от упълномощения представител на етажната
собственост в 10-дневен срок от уведомяването за установяване на причините
операторът определя комисия, в която се включват молителят и представители на
оператора. Съгласно чл. 32, ал. 6 от наредбата в 14-дневен срок комисията
съставя протокол, в който отразява установените причини и предложенията за
тяхното отстраняване. Когато установените причини се дължат на неизправност в
сградната инсталация, те се отстраняват от потребителите в етажната
собственост, които заплащат разходите за извършената проверка. Съгласно чл. 39,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. разликата между данните, отчетени
по общия водомер, и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери
се разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери
количества и начислените служебно данни.
От представените по делото карнети се установява, че
отчитането на водомерите в сградата, находяща се в гр. П., ул. „Б. П.“ № ..,
през месец януари 2017 г. е извършено на 06.01.2017 г. В едноседмичен срок от
тази дата ВиК операторът е изпълнил задължението си по чл. 32, ал. 5 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. да уведоми етажната собственост за отчетената разлика между
показанията на общия водомер и показанията на индивидуалните водомери, надвишаваща
20 %. По делото липсват доказателства, нито ответникът твърди етажните
собственици да са упражнили правото си по чл. 32, ал. 5 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. да упълномощят представител, който да сезира водоснабдителното
дружество за съставяне на комисия, която да установи причината за формиране на
разликата в показанията на общия водомер и индивидуалните водомери. Поради това
приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 32, ал. 3 и чл. 39, ал. 2, т.
3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., предвиждащи, че отчетеното количество вода на
общия водомер се разпределя между отделните потребители в сградата – етажна
собственост пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери количества.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 32, ал. 7 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., която предвижда изрично, че установяването на разлики по-големи
от 20 на сто, не е основание за неплащане на изразходваното количество вода.
С оглед
установените по делото правнорелевантни факти съдът приема, че в тежест на ответника
е възникнало задължението по чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
да заплати на ищеца потребените ВиК услуги. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите
условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК
услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране. След изтичане на този срок
потребителят изпада в забава и дължи заплащане на законна лихва. Ответникът не
твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил дължимите суми. Поради това
съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде признато съществуването на
вземания за незаплатената стойност на доставените и потребени от ответника ВиК
услуги за периода от 06.01.2017 г. до 03.10.2019 г. и на лихва за забава за
периода от 28.02.2017 г. до 31.12.2019 г. в претендираните размери, които се
установяват от ангажираните от ищеца писмени доказателства – фактури,
неоспорени от ответника.
При решаване на делото не може да бъде
взето предвид възражението на ответника, че вземанията са погасени по давност, тъй
като същото е направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба и
не се твърди да са били налице особени непредвидени обстоятелства, попречили на
ответника да релевира това възражение в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
разноските в исковото и заповедното производство.
По
изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Г.А.К., ЕГН ********** ***
дължи на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК .., седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „В. .“ №…, представлявано от управителя А. И.
У., сумата от 705,08 лв., представляваща стойността на неплатени месечни
фактури за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода от 06.01.2017
г. до 03.10.2019 г., и мораторна лихва в размер на 43,09 лв. за периода от
28.02.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва от деня на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.02.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 592/2020 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Г.А.К., ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализационни
услуги“ ЕООД, ЕИК … седалище и адрес на управление: гр. П.ул. „В. .“ № .., представлявано
от управителя А. И.У., разноски в исковото производство за държавна такса в
размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. и разноски в
заповедното производство за държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: