РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Благоевград , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20201200501323 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след постановяване на Решение №
86/20.10.2020г., по гр. дело № 3076/2019г. по описа на ВКС II Г.О., с което е отменено
предходно въззивно решение, постановено по в.гр.д. № 1001/2018г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Против Решение № 2773/ 16.10.2018 г., постановено по гражданско дело №
1669/ 2017 г. на Pайонен съд – С, е депозирана въззивна жалба от К. А. И., чрез
процесуален представител. С атакуваното решение е признато за установено по
отношение на К. А. И. с ЕГН ********** от гр. С, ул. св.св.К и Д № че Ф.Ф. Ф,
г.г.роден на и Ц.Е. П., г.г. родена на двамата от гр.К, Р Г, със съдебен адрес-гр.С, ул.
”М Б”, №-чрез адвокат С.П., са собственици на основание придобивна давност на
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор -
(шестдесет и пет хиляди триста тридесет и четири точка сто и две точка седемстотин и
шестдесет точка едно точка тринадесет) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ггр.С одобрени със заповед № РД-18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1/едно/,
разположена в поземлени имоти с идентификатори, и с предназначение на
самостоятелния обект-гараж в сграда, брой нива-едно, с декларирана площ от 15,29
кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сграда:на същия етаж-- и - под обекта-няма,
над обекта--
1
В жалбата се сочи, че правните изводи на първоинстанционния съд не
кореспондират с ангажираните по делото доказателства, като последните са обсъждани
с оглед изградено предварително становище на решаващия съд. Поддържа се, че в
нарушение на процесуалните правила, съдът е приел, че въззиваемите установили
самостоятелна фактическа власт върху процесния гараж през март 2010 година,
получавайки от своя продавач ключ за него, идентичен с този на въззивника, отново
без да извърши какъвто и да е анализ на свидетелските показания, като съставът на
съда е приел, че въззиваемите осъществявали върху процесния имот явно,
непрекъснато и несъмнително владение, като се е позовал и на законовата презумпция
на чл. 83 ЗС, че който докаже, че е владял в различни моменти, предполага се, че е
владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното, като я приел за необорена по
отношение на въззиваемите. Първостепенният съд изобщо не е взел под внимание
обстоятелството, че свидетелката Д многократно в показанията си сочи, че около
година след прехвърлителната сделка на въззиваемите (11.01.2010 г.) при нея ходил
продавачът по сделката К.А, с когото по-рано тя запознала въззиваемите и поискал
спешно да върне парите на последните и да си „вземе гаража“, на което свидетелката,
която сочи, че е близка приятелка на същите, отговорила, че той не желае да си получи
обратно парите и да върне гаража. Поддържа се, че в противоречие с материалния
закон и в нарушение на процесуалните правила, съдът е приел, че въззиваемите са
доказали, че са осъществявали явно, непрекъснато и безсъмнено владение върху
процесния имот, в необходимия за придобиването му давностен срок, което да
противопоставят на действителния собственик на имота – въззивника по делото.
Установяването на фактическа власт върху имота, нейната категоричност,
непрекъснатост и безсъмненост, са фактически обстоятелства, които следва да бъдат
доказани при условията на пълно и главно доказване от страна на ищците. На
следващо място, в противоречие с материалния закон, съдът е приел, че фактът на
предаване на ключовете от процесния гараж от страна на въззивника, на руски
граждани, на които е продала друг свой апартамент в същата сграда и фактът, че
същите са го ползвали в продължение на няколко месеца за складиране на материали и
инструменти, не е довел до прекъсване на владението, понеже не било демонстрирано
по недвусмислен начин спрямо въззиваемите. Изводът е незаконосъобразен, доколкото
законът изисква обратно на приетото от съда поведение, а именно: Обективният
признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта,
защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно
владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта,
ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се
касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава
и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически
действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има
възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. За разлика от
собственика, който не е длъжен да упражнява правомощията си, владелецът трябва да
осъществява владението непрекъснато.
Прави се искане за отмяна на атакувания акт и отхвърляне на предявения
собственически иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната жалба.
Производството пред районния съд е образувано по предявен иск от ищците
Ф.Ф. Филаретос и Ц.Е. П., за признаване на установено, че същите са собственици на
недвижим имот- гараж на основание добросъвестно давностно владение
осъществявано от тях в периода от 2010г. до 2016г. Твърдят, че имотът бил закупен от
2
тях пред месец март 2010г., като била изповядана и нотариална сделка, но
впоследствие през септември месец 2016г. установили, че бравата на гаража е сменена
и друго лице претендира да е собственик на имота, представяйки нотариален акт за
покупко-продажба от 2009г.
Ответницата оспорва предявения иск като се легитимира като собственик по
силата на покупко – продажба, обективрана в нотариален акт от 2009г.
Районният съд е уважил иска, като е приел, че ищците са собственици на
процесния имот на основание кратката придобивна давност.
Пред районния съд са ангажирани писмени и гласни доказателства, пред
настоящата съдебна инстанция, с оглед указанията на ВКС, са проведени очни ставки
между свидетелите. От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен
материал се установява следната фактическа обстановка:
Видно от нотариален акт № 1, т. І, рег. № 012, д. № 1 от 2010 г., Ф.Ф. Фи Ц.Е. П.,
са закупили на 11.01.2010 г. от ЕТ”Г-К-К Д”, представляван от К Д А, гараж № със
застроена площ от 15,29 кв. м., построен на кота 0,00 в жилищна сграда с гаражи, с
административен адрес - гр. С, м.”Ч К”, със застроена площ на сградата от 151,80 кв.
м., изградена в УПИ “Б” в м.”Ч К”, землище на гр. С, с площ на УПИ от 370,30 кв. м.,
при хоризонтални граници на гаража - гараж 1, гараж 3, мазе 2 и улица, ведно със
съответните на гаража ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, който имот по КККР на гр.Сот 2009 г. представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № -.
Видно от нотариален акт № 76, т. І, рег. № 786, д. № 68 от 2009г. по описа на
нотариус Д Г, вписана в регистъра на нотариалната камара под № 498, на 03.04.2009 г.
К. А. И. закупила от ЕТ ”Г-К-К Д”, представляван от К Д А, същия гараж № 2, ведно с
апартамент № А3, изграден на етап “груб строеж” в същата жилищна сграда, като
апартамент А3 К. А. И., е продала през 2012 г. на Н А Б и В Б Б - граждани на Р.Ф.,
което се установява от нотариален акт № 26, т. І, рег.№ 308, д. № 24 от 2012 г. по описа
на нотариус Д Г.
Установява се от писмените доказателства, че К. А. И. е притежавала в същата
жилищна сграда и апартамент А1, който е продала на 05.09.2017 г. на св. В К В, видно
от нотариален акт № 89, т. ІІ, рег.№ 2804, д.№ 279 от 2017г. по описа на нотариус Р Б
Установява се от писмените доказателства, че К.И. не е омъжена, има син - И Т
К, роден през 2001 г., чийто баща е Т И К. Последният е син на св. И.Т.К.
Пред районния съд и от двете спорещи страни са ангажирани гласни
доказателства. В качеството на свидетели, доведени от ищцовата страна, са разпитани
А. Д, К А.и П И., на ответната страна са разпитани като свидетели В.В., Т Ии И К.
Пред настоящата съдебна инстанция се проведоха очни ставки с участието на
свидетелите Д, А, В, И и К.
Оформят се две групи свидетел, които дават противоречиви показания за това
кое лице, в какъв период от време е ползвало гаража. Водените от ищците свидетели
сочат, че след като гърците закупили гаража през 2010г. в продължение на около шест
години го ползвали, когато са идвали на почивка в гр.С Сочат и това, че за периода от
2010г.-2016г. никой друг не е ползвал гаража. Конкретно св. А посочи, че е имал ключ
от гаража и апартамента на гърците и е ходил често /на две-три седмици/ да наглежда
3
имотите, вкл. е отсядал там. През цялото това време не е виждал други хора да ползват
гаража, вкл. в същия да се складират строителни материали.
Свидетелите, водени от ответниците сочат, че ключ от гаража е имала
собственичката К., която го е предоставила на св. К, И и В. Св. И посочи, че зимата на
2012г. е ползвал процесния гараж, за да складира строителни материали. Св. К сочи, че
ответницата К му е предоставила ключ за гаража и той водил там различни хора на
огледи, вкл. св. В. Последната твърди, че в края на 2014г. закупили апартамент и
процесния гараж, ремонтирали ги и ги ползвали.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
В исковата си молба ищците твърдят, че са собственици на процесния гараж,
позовавайки се на кратката пет годишна придобивна давност, тъй като са
добросъвестни владелци. Сочат, че са закупили имота през 2010г. от лице, което не е
негов собственик, без да знаят това, както и че са ползвали имота спокойно и
необезпокоявано за периода от закупуването му през 2010г. – до есента на 2016г.,
когато установили, че бравата е сменена и друго лице се легитимира като собственик.
От представен като доказателство нотариален акт се установява, че гаражът е
закупен от ищците на 11.01.2010г., от лице което към този момент не е било вече
собственик на имота, тъй като през 2009г. е продаден на ответницата К.И.. По делото
не беше установено ищците да са знаели, че купуват имота от несобственик.
Съгласно чл. 70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно
основание, годно на направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му
не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, като тази
добросъвестност се преценява към момента на възникване на правното основание и се
предполага до доказване на противното.
Добросъвестност се свежда само до незнание на определени обстоятелства. Без
значение е извинителността или неизвинителността на незнанието, а съответно и
небрежността на владелеца при това незнание, поради което възможността за узнаване
на определено обстоятелство, вкл. и относно извършено предходно разпореждане с
правата от страна на продавача не води до опровергаване презумпцията по чл. 70 ЗС, а
за целта знанието на купувача следва да се докаже по несъмнен начин.
Правното основание съставлява юридически акт с вещноправни последици –
прехвърлителни сделки, административни актове с вещноправни последици,
съдебните решения по конститутивни искове относно правото на собственост или
ограничено вещно право /т.9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 7 от 1974 г/.
Когато праводателят по сделка с право на собственост върху недвижим имот не е бил
собственик, то не настъпва вещнотранслативният ефект на сделката. Обстоятелството,
че прехвърлителят не е притежавал собственост и включеното в нея вещно
правомощие да владее имота, не е пречка установената от приобретателя фактическа
власт да бъде квалифицирана като владение. Владението е фактическо състояние /за
разлика от правото на владение, което е субективно право/ и правната уредба на
субективните права е неприложима към факти.
Както е прието и в отменителното решение на ВКС ищците, закупувайки гаража
от несобственик и противопоставящи възражение по чл.79, ал.2 ЗС на лице, закупило
същия имот от същия праводател и вписало акта си преди този на лицето,
претендиращо придобивна давност, е добросъвестен владелец, щом не е доказано в
4
процеса, че е знаело, че праводателят му не е собственик.
Ето защо следва да се приеме, че ищците са добросъвестни владелци, тъй като са
закупили имота от несобственик, без да знаят това.
Установи се и това, че последните са владяли спокойно и необезпокоявано имота
за периода от закупуването му през 2010г. до есента на 2016г., т.е за период от повече
от пет години. За установяване на този факт съдът възприе изцяло показанията на св. Д
и А И двамата посочиха, че за периода 2010г.-2016г. гърците са идвали често на
почивка в гр.Си са ползвали гаража, като и двамата свидетели имат преки и лични
впечатления. Св. Д е гостувала на ищците, вкл. е влизала и в процесния гараж. св.А
освен, че е посещавал имота при идването на гърците е имал ключ от гаража и
апартамента, като през 2-3 седмици е идвал да наглежда имотите. Свидетелят е
категоричен, че за този период не е виждал други лица да ползват гаража, респ. някой
да е предявявал някакви претенции. Показанията на посочените свидетелите следва да
бъдат кредитирани, доколкото са логични, последователни и липсват данни за
заинтересованост.
Не следва да се кредитират показанията на св.В и К.. На първо място
показанията им са в противоречие с тези на Д и А
На следващо място както св.В, така и св.И са заинтересовани косвено от изхода
на делото. Установи се, че св.В очаква да придобие собствеността върху гаража
/предвид сключения предварителен договор и даденото капаро/ и едновременно с това
е извършила ремонт на имота. Нормално е тя да дава показания в насока да отблъсне
претенциите на ищците, за да може самата тя да придобие собствеността и да избегне
последващи спорове, касаещи даденото капаро, респ. вложените средства за ремонт на
гаража.
Показанията на св.К не се кредитират от настоящата съдебна инстанция,
доколкото същият е дядо на детето на ответницата К.И.. Отделно от това К. е свързал
св.В с ответницата и е бил посредник при преговорите за покупка на гаража. След като
през 2016г. възникнал проблем със собствеността на имота К. бил потърсен именно от
св.В за изясняване на създалата се ситуация. При това положение е логично свидетелят
К. да защитава позицията на ответната страна по спора.
По делото липсват единствено данни за заинтересованост на св.И. Последният
сочи, че бил нает от руснаци за извършване на ремонт на апартамент в кооперацията, в
която се намирал и процесният гараж. Свидетелят ползвал гаража, за да складира
строителни материали. Показанията на св.И противоречат на тези на св.А. на когото
съдът дава вяра. Първият посочи, че е ползвал гаража през зимата на 2012г. за няколко
месеца, а вторият че за този период е посещавал имота, но не е установил някой друг
да го ползва.
Противоречие съществува в показанията на св.И относно това колко време е
продължил ремонта, а от там и ползването на гаража. Пред първата инстанция сочи, че
се е проточил около 3 месеца. Пред настоящата съдебна инстанция първоначално
посочи, че ремонтът е продължил 4-5 месеца, след което посочи 3-4 месеца. Отделно от
това св.И сочи, че по време на ремонта не е бил постоянно там. Дори и да бъдат
кредитирани показанията му и да се приеме, че същият е ползвал гаража за складиране
на строителни материали това не е продължило за период повече от шест месеца
/продължило е за най-много пет месеца/, за да се приеме, че владението на ищците е
било изгубено за период повече от шест месеца и в този смисъл да е прекъснато.
5
С оглед на изложеното по-горе, след анализ на събрания пред първата инстанция
доказателствен материал и след извършване на очните ставки пред настоящата съдебна
инстанция съдът намира за безспорно и категорично доказано, че ищците са станали
собственици на процесния гараж, на основание кратката придобивна давност, поради
което искът им е основателен и правилно е бил уважен от първата съдебна инстанция.
Ето защо атакуваният съдебен акт ще следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
С оглед изхода на спора ще следва жалбоподателката да бъде осъдена да заплати
на ищците сторените разноски пред касационната инстанция /където са сторени такива
и съответно са поискани/ в размер на 585 лв., включващи заплатена ДТ и адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 2773/16.10.2018
г., постановено по гражданско дело № 1669/ 2017 г. на Pайонен съд - Сандански.
ОСЪЖДА К. А. И. с ЕГН ********** от гр.С ул. св.св.К и Д № да заплати на
Ф.Ф. Ф. г.г.роден на и Ц.Е. П., г.г. родена на двамата от гр.К., Р Г., със съдебен адрес-
ггр.С ул. М. Б. № чрез адвокат С.П., сторените разноски пред касационната инстанция
в размер на 585 лв. (петстотин осемдесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6