О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
260 059
Гр. Пловдив, 27.10.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя
Пенчева
Елена Арнаучкова
изслуша докладваното от съдията В. Иванова ч.в.гр.д. N 450 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 83,ал.2 от ГПК и производство по чл. 95 от ГПК.
На
19.10.2020 г. с вх. № 261434 е получена изпратената от ВКС, подадена там с вх.
№ 7760/12.10.2020 г. (изпратена по пощата на 6.10.2020 г.), жалба до ВКС от П.Ж.П.
против определение № 260023/28.09.2020 г. по ч.в.гр.д. 450/2020 г. на
АС-Пловдив.
С
разпореждане от 19.10.2020 г. апелативният съд изиска от ОС-С.З. върнатото там
негово гр.д. 60/2020 г. ведно с ч.в.гр.д. 450/2020 г. на ПАС. Делото бе получено на 26.10.2020 г.
В жалбата
до ВКС с вх. № 7760/12.10.2020 г., подадена от П.Ж.П., са заявени искания за
предоставяне на правна помощ и за освобождаването му от внасяне на ДТ.
Пловдивският апелативен съд
прецени обстоятелствата по делото и намери за
установено следното:
Производството по ч.в.гр.д.
450/2020 г. на АС-Пловдив е образувано за разглеждане на частната жалба,
подадена от П.Ж.П. с вх. № 6460/1.09.2020 г. против разпореждане №
260034/19.08.2020 г., постановено по гр.д. 60/2020 г. на ОС-С.З., с което е
оставена без движение частната жалба на П.Ж.П. против разпореждането на съда от
5.08.2020 г.
С определение № 260023/28.09.2020
г. апелативният съд остави без разглеждане частната жалба с вх. №
6460/1.09.2020 г., подадена от П.Ж.П. против разпореждане № 260034/19.08.2020
г., постановено по гр.д. 60/2020 г. на ОС-С.З., с което е оставена без движение
частната жалба на П.Ж.П. против разпореждането на съда от 5.08.2020 г., и прекрати
като недопустимо производството по в.ч.гр.д. 450/2020 г. по описа на ПАС, както
и осъди П.Ж.П., ЕГН **********, понастоящем с адрес ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд-Пловдив сумата 15 лв. -
дължима държавна такса за въззивното производство по ч.в.гр.д. 450/2020 г. на
Апелативен съд-Пловдив.
За определението на апелативния
съд жалбоподателят П. е уведомен на 1.10.2020 г. и на 6.10.2020 г. той е подал
жалба против него до ВКС, изпратена там и получена с вх. № 7760/12.10.2020 г.,
съответно, изпратена от ВКС на АС-Пловдив и получена с вх. № 261434/19.10.2020
г. В тази жалба оплаквания и съображения относно определението на апелативния
съд от 28.09.2020 г. не са изложени.
В жалбата от П. са заявени
искания за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от внасяне на ДТ.
Приложена е декларация за материално и гражданско състояние.
Както вече е посочено в
определението на апелативния съд от 28.09.2020 г., производството по гр.д.
60/2020 г. на ОС-С.З. е образувано по искова молба, подадена на 28.07.2020 г.
от П.Ж.П. без да е посочен ответник. Заявеното искане е да бъде осъдена П. на Р.Б.да
заплати на ищеца сумата 200 000 лв. за понесени в С.а.-Х.тежки
здравословни вреди от незаконни действия на П., защото не е било позволено на
ищеца да бъде оказано лечение. Заявено е, че има образувано предходно дело с
номер 99/2018 г. и че има влязла в сила присъда по НОХД 77/2017 г. на ВКС. С определение от 5.08.2020 г. окръжният съд
оставя без движение исковата молба за отстраняване на посочени нередовности,
включително за внасяне на ДТ в размер на 10 лв. по сметка на окръжния съд
съгласно разпоредбата на чл. 9а от ЗОДОВ. На 17.08.2020 г. от ищеца е подадена
жалба чрез окръжния съд до апелативния съд с вх. № 260265, написана върху копие
от разпореждането на окръжния съд от 5.08.2020 г. В нея се заявява, че на
основание чл. 83 от ГПК такса не се дължи и че на основание чл. 83 от ГПК такса
не се дължи по искове с влезнала в сила присъда. Заявено е, че ищецът не желае
правна помощ. Заявен е отвод на съдията-докладчик от окръжния съд. С
определение от 18.08.2020 г. съдията-докладчик се е отвел от разглеждането на
делото. На 19.08.2020 г. окръжният съд постановява разпореждане № 260034, с
което оставя без движение частната жалба на П. против разпореждането на съда от
5.08.2020 г. за отстраняване на посочена нередовност – внасяне на 15 лв. ДТ по
сметка на апелативния съд. За разпореждането на съда от 27.08.2020 г.
жалбоподателят П. е уведомен на 27.08.2020 г. и на 1.09.2020 г. е постъпила в
апелативния съд с вх. № 6460 подадена от
него жалба против разпореждане № 260034. Жалбата е изписана върху копие от
разпореждането, в която е казано, че определението е незаконосъобразно, нарушен
е законът. Тази жалба е изпратена от апелативния съд на окръжния съд на
2.09.2020 г., получена е там на 3.09.2020 г. и на 15.09.2020 г.
съдията-докладчик е постановил разпореждането и делото да се изпратят на
АС-Пловдив.
Установява се при тези
обстоятелства, че производство по подадената от П. искова молба, по която е
образувано гр.д. 60/2020 г. на ОС-С.З., тепърва подлежи да бъде провеждано. Не
се касае следователно за искания за освобождаване от внасяне на ДТ и за
предоставяне на правна помощ само във връзка с обжалване на определението на
апелативния съд от 28.09.2020 г. Исканията се разглеждат от апелативния съд във
връзка с администрирането на жалбата с вх. № 261434/19.10.2020 г., но следва с
оглед посочените по-горе обстоятелства във връзка с извършените по гр.д.
60/2020 г. до момента процесуални действия да се вземе предвид, че такива
процесуални действия тепърва ще бъдат извършвани занапред. С оглед на това
обстоятелство следва да бъде извършена преценката относно основателността на
двете заявени искания.
Съгласно разпоредбата на чл.
23,ал.3 от ЗПП по граждански дела правна помощ се предоставя на физическо лице
в случаите, когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че
страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като съдът
формира преценката си, взимайки предвид доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното
състояние, трудовата заетост, възрастта и други
обстоятелства. В
случая от П.П. се иска предоставяне на правна помощ по чл. 21,т.3 от ЗПП – за
процесуално представителство във връзка с вече провежданото съдебно
производство.
Съгласно разпоредбата на чл.
83,ал.2 от ГПК такси за производството не се внасят от физически лица, за които
е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги запратят, при което
съдът взима предвид обстоятелствата, посочени в т.т.1-7 от посочената законова
разпоредба – доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото
състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното
състояние, трудовата заетост, възрастта, други констатирани обстоятелства.
Както е посочено в определението на апелативния съд от 28.09.2020 г., ищецът и
жалбоподател П. дължи държавни такси. Съдът вече констатира, че в случая
посоченото от жалбоподателя наказателно производство е водено срещу него и той
е осъденото лице, а не ответника по исковата молба от 28.07.2020 г., поради
което няма основание да се приеме ищецът П. да не дължи внасяне на ДТ съгласно
чл. 83,ал.1,т.4 от ГПК за производство по подадената от него на 28.07.2020 г.
искова молба. Съгласно нормата на чл. 9а, ал.1 от ЗОДОВ, за делата по този
закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от
Министерския съвет. Ищец, който е предявил иск на основание Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди, не е освободен от внасяне на държавна такса.
Когато е допустимо да се води производство по ЗЗД за вреди, също се приема, че
следва да бъде внесена държавна такса в посочения в чл. 9а,ал.1 от ЗОДОВ
размер. Съгласно чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по искове за обезщетение по ЗОДОВ се събира такса от
граждани в размер на 10 лв. Съгласно чл. 19 от същата Тарифа, за частна жалба
по гражданско дело се събира такса 15 лв.
Ищецът и жалбоподател П. е роден
на *** г. и понастоящем е на 62 г. Представил е с жалбата до ВКС декларация за
материално и гражданско състояние, съгласно която се намира в Затвора в гр. С.З.,
няма месечен доход, няма сключен граждански брак, не притежава недвижими имоти
и имущество, страда от заболявания.
При тези обстоятелства следва да
се приеме, че с оглед своето материалното състояние ищецът и жалбоподател П.
няма средства, с които да плаща ДТ за производството по делото и адвокатско
възнаграждение, за да му бъде оказвана правна помощ по делото. Затова исканията
му за освобождаване от внасянето на държавна такса по реда на чл. 83,ал.2 от ГПК и за предоставяне на правна помощ за процесуално представителството по
делото по реда на чл. 23, ал.3 от ЗПП се явяват основателни и следва да бъдат
уважени.
С оглед на
гореизложеното съдът
О П
Р Е Д Е
Л И
:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83,ал.2 от ГПК П.Ж.П., ЕГН **********,
понастоящем с адрес ***, ищец в производството по гр.д. 60/2020 г. на ОС-С.З. и
жалбоподател в производството по ч.в.гр.д. 450/2020 г. на ПАС, от внасяне на държавни
такси за производството по гр.д. 60/2020 г. на ОС-С.З., включително за производството
по подадената от него до ВКС частна жалба с вх. № 261434/19.10.2020 г., поради
липса на достатъчно средства да заплаща
държавни такси.
ПРЕДОСТАВЯ при условията на чл.
чл. 21, т.3 във вр. с чл. 23, ал.3 от ЗПП правна помощ на П.Ж.П., ЕГН **********,
понастоящем с адрес ***, за осъществяване на негово процесуално
представителство по гр.д. 60/2020 г. на ОС-С.З., образувано по подадената от
него с вх. № 8458 на 28.07.2020 г. искова молба, включително за производството
по подадената от него до ВКС частна жалба с вх. № 261434/19.10.2020 г. против
определение № 260023/28.09.2020 г. по ч.в.гр.д. 450/2020 г. на АС-Пловдив.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от
определението да се изпрати незабавно на Адвокатски съвет– гр. С.З. с искане за
определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ съгласно чл. 25,
ал.5 от ЗПП.
Препис от определението да се
изпрати на П.Ж.П. за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)