№ 1644
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502656 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, Франция, рег. №*********, чрез пълномощника
му по делото юрк. Н.М., против Решение №260436 от 08.08.2022г.,
постановено по гр.д. №16332/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 18-
ти гр.с., с което са били отхвърлени исковете на дружеството против М.
И. Б., ЕГН **********, за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 949,35 лв.- главница,
дължима по договор за револвиращ потребителски кредит CARD-
16750830 от 28.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК- 01.06.2020г., сумата от 42,45 лв.- възнаградителна лихва за периода
от 01.06.2019г. до 05.09.2019г., сумата от 57,72 лв.- мораторна лихва за
периода от 05.09.2019г. до 27.05.2020г., за които суми е издадена Заповед
№2577/02.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. №5929 по описа за 2020г. на ПРС. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението, като се иска отмяната му и уважаване на
предявените искове.
1
Ответната страна по въззивната жалба- М. И. Б., ЕГН **********, не
взема становище по нея.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.9 от Закона за потребителския
кредит, чл.240, ал.1 и ал.2, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите, предявени от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, Франция, против М. И. Б., ЕГН **********, с
които ищецът иска да се признае за установено, че ответникът му дължи
сумата от 949,35 лв.- главница, дължима по договор за револвиращ
потребителски кредит CARD- 16750830 от 28.03.2019г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 01.06.2020г., сумата от
42,45 лв.- възнаградителна лихва за периода от 01.06.2019г. до 05.09.2019г.,
сумата от 57,72 лв.- мораторна лихва за периода от 05.09.2019г. до
27.05.2020г., за които суми е издадена Заповед №2577/02.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №5929 по
описа за 2020г. на ПРС. С постановеното по делото решение съдът е
приел от фактическа страна, че по делото не се установява между
дружеството- ищец и ответника да е бил сключен договор за револвиращ
потребителски кредит, както и ищецът да е предал заемната сума на
ответника, поради което исковите претенции са неоснователни и следва
да се отхвърлят.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
2
правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи,
както и при служебна проверка за допуснати при постановяването му
нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният
съд се произнесе по правния спор между страните.
От фактическа страна по делото се установява от приложените
писмени доказателства, че на 18.01.2019г. между дружеството- ищец, в
качеството му на кредитор, и ответницата, като кредитополучател, е бил
сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
16722011, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя
кредит в общ размер от 852 лв. В чл.12 от договора е уговорено, че
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя
кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10000 лв., като
кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след
проучване на изпълнението на задълженията му по договора за кредит, а
всички задължения, свързани с ползването й, ще възникнат само след
активирането на кредитната карта от кредитополучателя по съобщения му
от кредитора начин. Съгласно чл.13 от договора кредитният лимит по
картата ще бъде едностранно определен от кредитора и съобщен на
кредитополучателя и няма да надвишава посочения максимален кредитен
лимит, като същият представлява револвиращ потребителски кредит,
предоставен от кредитора на кредитополучателя за ползване посредством
кредитната карта. Съгласно чл.15 от договора кредитополучателят ще
може да извършва трансакции /операции/ чрез кредитната карта до размера
на разрешения кредитен лимит, а съгласно чл.16 за ползването на
кредитния лимит кредотополучателят ще заплаща годишна лихва върху
усвоената част от него за срока на ползването му. Съгласно чл.21 от
договора кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на
кредитополучателя заедно с документ- приложение, неразделна част от
договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит
и процедурата за активиране на картата, като задължения за
кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след
активирането и използването й в съответствие с договора и приложенията
към него.
В исковата молба ищцовата страна е изложила твърдения, че
3
съгласно клаузите на договора на ответницата е била предоставена
кредитна карта с кредитен лимит от 1000 лв., която тя е активирала на
28.03.2019г., като е преустановила редовното обслужване на кредитната
карта на 01.06.2019г., поради което кредиторът е блокирал използването
й. За доказване сключването на договора по делото е представено
приложение към договора за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS- 16722011, подписано от служител на ищцовото дружество, в което
са описани начинът на активиране и условията за ползване на кредитната
карта. Съгласно клаузата на чл.5 от същото идентификацията се
извършва чрез персонален идентификационен код /ПИН/, уникален за
всеки клиент, който страните приемат, че е със статут и правно действие
на саморъчен подпис в съответствие с чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП по отношение
на действия, свързани с приемане на приложението.
От заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна
експертиза се установява, че ищцовото дружество е издало кредитна
карта на името на ответницата с максимален кредитен лимит от 1000 лв.,
като кредитната карта е била активирана на 28.03.2019г. По същата от
кредитния лимит са били усвоени 996,63 лв., като до датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК са заплатени 120 лв., с които са погасени
частично задълженията за главница, лихва, месечна такса и застраховка,
като остават дължими 937,91 лв.- главница, 11,44 лв.- застраховка, 30,45
лв.- лихва, 12 лв.- такса.
За доказване доставянето на картата и приложението, ищцовата
страна е представила обратна разписка за доставяне на пратка, видно от
която на 15.02.2019г. ответницата М. И. Б. е получила лично пратка с
описание „CARD- 16750830“. В така представената обратна разписка
действително не е посочено, че съдържа кредитна карта и приложение,
но доколкото в хода на делото ответницата не е оспорвала факта на
получаването им, нито е изложила твърдения, че с пратката е получила
нещо друго, то според настоящия състав на съда следва да се приеме, че
е получила именно кредитната карта и приложението. От заключението
на приетата по делото ССЕ се установява и че картата е била активирана
и ползвана съгласно условията на договора, като по отношение на тези
4
обстоятелства също липсват каквито и да са възражения от ответницата, че
това не е било извършено от нея. Предвид горното следва да се приеме,
че с активирането на картата посредством получения заедно с нея ПИН
код ответницата се е съгласила с условията, посочени в приложението, и
между страните са възникнали облигационни отношения по сключен
договор за револвиращ потребителски кредит, усвоен посредством
кредитна карта. Доколкото същият представлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, то съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК следва да се извърши проверка за
наличието на неравноправни клаузи, както и за неговото съответствие с
императивните разпоредби на ЗПК, като съгласно задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2020 от 27.04.2022г. на
ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, и без да е направено възражение от
заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или
от събраните по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на годишния процент на
разходите по кредита, договорът за потребителски кредит е
недействителен. При извършената проверка настоящият състав на съда
констатира, че в приложението е посочен годишен процент на разходите
/ГПР/- 25,79%, както и взетите предвид допускания при изчисляването
му /чл.17/, поради което договорът формално отговаря на изискването на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Размерът на посочения в договора ГПР обаче
не съответства на действителния такъв съобразно поетите от потребителя
задължения. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК
"общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
5
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит. Видно от представените по заповедното
производство писмени доказателства /л.30-38 от ч.гр.д.№5929/2020г. по
описа на ПРС, 17-ти гр.с./ едновременно с договора за кредит PLUS-
16722011 от 18.01.2019г. е бил сключен и договор за застраховка
„Защита на плащанията по кредитни карти“ между ответницата и
„Кардиф Животозастраховане“- клон България и „Кардиф Общо
застраховане“- клон България, по който е уговорено заплащане на
застрахователна премия в размер на 0,602% от използвания лимит по
кредитната карта към датата на издаване на месечното извлечение, която
се начислява като задължение по нея. От заключението на приетата ССЕ се
установява, че иццовото дружество е начислявало като задължение на
ответницата и събирало от заплатената от нея сума застрахователни
премии, размерът на които не е включен в посочения в договора
годишен процент на разходите по кредита, въпреки че разходите за
заплащането им са пряко свързани с договора за кредит и съобразно
императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е
следвало да бъдат включени при изчисляването му. Предвид горното
посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на
действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ
общите разходи по кредита, като потребителят е бил въведен в
заблуждение относно действителната му цена. Според настоящия състав на
съда посочването в договора за кредит на годишен процент на разходите,
различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за
кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите по
кредита и не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което
съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК води до неговата
недействителност. В този смисъл е налице и формирана съдебна практика-
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на
договора за потребителски кредит потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
6
кредита. Предвид горното ищецът има право да претендира от ответницата
връщане само на действително получената от нея сума, а претенциите му
за заплащане на възнаградителна и мораторна лихва са неоснователни и
следва да се отхвърлят. От заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че по кредитната карта ответницата
е усвоила 996,63 лв. от кредитния лимит, като е заплатила 120 лв. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и 110 лв.- след тази дата, с които следва да се приеме, че е погасила
частично задължението си за връщане на главницата по кредита, от която
незаплатена е останала сума в размер на 766,63 лв., до който размер
следва да се уважи претенцията за главница, като за разликата над тази
сума до пълния размер на претенцията от 949,35 лв. искът следва да се
отхвърли.
Предвид горното в частта му, с която е била отхвърлена
претенцията на ищцовото дружество да признаване за установено, че
ответницата му дължи сумата от 776,63 лв.- главница по договор за
револвиращ потребителски кредит CARD- 16750830 обжалваното решение
следва да се отмени, като вместо него се постанови уважаване на
посочената претенция. В останалата му част- за отхвърляне на
претенцията за главница за разликата над 766,63 лв. до пълния й предявен
размер от 949,35 лв., както и за отхвърляне на претенциите за сумата от
42,45 лв.- възнаградителна лихва и сумата от 57,72 лв.- мораторна лихва
решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна
направените по заповедното, първоинстанционното и въззивното
производство разноски, съразмерно на уважената част от претенциите. По
заповедното производство ищцовата страна е направила разноски за
държавна такса в размер на 25 лв. и следва да й се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., по
първоинстанционното производство е направила разноски за държавна
такса в размер на 125 лв. и за експертиза в размер на 120 лв. и следва
да й се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., и
по въззивното производство е направила разноски за държавна такса в
размер на 75 лв. и следва да й се определи юрисконсултско
7
възнаграждение в размер на 100 лв. От така направените разноски и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 595 лв. съразмерно на
уважената част от иска и при отчитане, че част от сумите /110 лв./ са
били платени от ответницата след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, т.е. че за същите ответницата е дала повод за
завеждане на делото, в полза на ищцовата страна следва да се присъдят
434,62 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260436 от 08.08.2022г., постановено по гр.д.
№16332/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 18-ти гр.с., в частта му,
с която са били отхвърлени исковете на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, Франция, рег. №*********, против М. И. Б., ЕГН
**********, за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 766,63 лв.- главница, дължима по
договор за револвиращ потребителски кредит CARD- 16750830 от
28.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК-
01.06.2020г. до окончателното й заплащане, за която сума е издадена
Заповед №2577/02.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. №5929 по описа за 2020г. на ПРС, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че М. И.
Б., ЕГН **********, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж, Франция, рег. №*********, сумата от 766,63 лв.- главница,
дължима по договор за револвиращ потребителски кредит CARD-
16750830 от 28.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК- 01.06.2020г. до окончателното й заплащане, за която сума е
издадена Заповед №2577/02.06.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №5929 по описа за 2020г. на ПРС.
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260436 от 08.08.2022г., постановено по
гр.д. №16332/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 18-ти гр.с., в
частта му, с която са били отхвърлени исковете на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, рег. №*********, против М.
И. Б., ЕГН **********, за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца разликата над 766,63 лв. до
949,35 лв.- главница, дължима по договор за револвиращ потребителски
кредит CARD- 16750830 от 28.03.2019г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК- 01.06.2020г., сумата от 42,45 лв.-
възнаградителна лихва за периода от 01.06.2019г. до 05.09.2019г., сумата от
57,72 лв.- мораторна лихва за периода от 05.09.2019г. до 27.05.2020г., за
които суми е издадена Заповед №2577/02.06.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №5929 по описа за 2020г. на ПРС.
ОСЪЖДА М. И. Б., ЕГН **********, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, рег. №*********, сумата от
434,62 лв.- разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9