М О Т И В И по НДОХ 20054410200489 по описа на РС – Левски
Срещу подсъдимия П.П.Й., роден на 14.02.1978 г. в гр.Левски, живущ ***, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН **********, е по чл. 343 в ал.2 от НК
затова, че на 29.06.2002г., около 17.00
ч. в с.Малчика по ул.”В.Левски” в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с НП №259/03.08.2001 г. на началник РПУ – Левски, влязло в
законна сила на 24.08.2001 г. за управление на МПС без съответно свидетелство
за управление, управлявал МПС – л.а. „Фиат Типо” с рег. № ЕН 10 77 Н, без
съответно свидетелство за управление.
Подсъдимият е получил препис
от обвинителния акт, разбира обвинението, не признава вината си и дава
обяснения.
Подсъдимият е редовно призован за
съдебно заседание, не се явява. Повдигнатото обвинение не е за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК и присъствието на подсъдимия в
съдебно заседание не е задължително. Й. се е явявал, дал е обяснения по
повдигнатото срещу него обвинение, като не се е признал за виновен. Предвид
изложеното съдът счита, че обективната истина по делото ще бъде изяснена и без
присъствието на подсъдимия, поради което са налице основанията за даване ход на
делото в отсъствие на подсъдимия.
Тъй като в тези случаи – при
разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия е задължително участието на
защитник, на основание чл. 94, ал.1, т.8 от НПК, съдът
е назначил за служебен защитник на подсъдимия П.Й. *** адвокат А.А. и е дал ход на делото в
отсъствие на подсъдимия Й..
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С наказателно постановление
№259/03.08.2001г., влязло в законна сила на 24.08.2001г. на Началник РПУ –
Левски, на П.П.Й. е наложено наказание глоба общо в размер на 320 лв., за
нарушение на чл. 185, чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП.
На 29.06.2002г., около 17,00
часа в с. Малчика, по ул. „В. Левски” подсъдимият Й. управлявал МПС – лек
автомобил марка „Фиат – Типо” с рег. № ЕН 10 77 Н, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС, без съответното
свидетелство за управление.
Свидетелят ст. С-т Станислав
Борисов Пенчев – служител при РПУ – Левски, извършил проверка на лекия
автомобил. Установено било, че подсъдимият управлявал лекия автомобил и че
същият не носел свидетелството за правоуправление.
За горните обстоятелства бил
съставен акт за установяване на административно нарушение от ст. с-т Станислав
Борисов Пенчев №278/02.07.2002г.
Актът бил подписан без
възражения от страна на подсъдимия.
Така изложената фактическа
обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, приложените към делото
писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал на основание
чл. 283 от НПК, както и от показанията на разпитаните свидетели.
Възраженията на подсъдимия
са, че на 29.06.2002г. колата не е била в движение, била е спряна на центъра.
Имал конфликти с бившия кмет на селото С.П. по повод на 100 лв., които
свидетелят П. искал от подсъдимия да му ги доплати. Подсъдимият с компания
отишъл с колата на приятеля си Красимир в друго заведение. Тогава бил извикан
от кмета и от полицая, качили го в колата, съставили му акт за управление на
МПС без необходимите документи и го накарали да подпише Според подсъдимия,
кметът бил очевидно пиян.
За свидетелката Ганка си
нямал представа защо е свидетел, не я познавал и няма представа защо е била там
тогава. Категорично отрича да е управлявал автомобил тогава. Според обясненията
му, автомобилът не бил негов, а на Красимир, „Фиат – Типо” и е била спряна на
центъра.
Свидетелят Станислав Пенчев твърди в показанията
си, че в РПУ–Левски бил получен сигнал от кмета на с. Малчика – С. П., че П.Й. демонстративно карал автомобила на
центъра и въртял гуми. Свидетелят снел обяснения от Васил Гамсъзов, и от С.П. и
съставил акт, като свидетелят уточнява, че не е очевидец и че в канцеларията на
кметство с. Малчика бил съставен актът.
Свидетелят
Васил Гамсъзов е видял лек автомобил марка „Фиат” да се движи бързо, но не може
да уточни, тъй като не е видял кой е управлявал същия.
Свидетелката Ганка Николаева се е намирала на
спирката на с. Малчика, когато видяла рязкото потегляне на лек автомобил, което
й направило силно впечатление. Лично тя не познавала човека, който е управлявал
колата, но се оказало, че неговият баща е неин съученик.
Свидетелят П. твърди в показанията си, че познава
подсъдимия предвид на длъжността кмет на с. Малчика, която е изпълнявал през
периода 1999г. – 2003г. Свидетелят има ясен спомен за случая с подсъдимия,
който управлявал с превишена скорост. Тъй като въртял гуми и потеглил рязко,
свидетелят тръгнал след подсъдимия, за да му направи забележка да не кара по
този начин. Това се е случило на главната улица на с.Малчика, като подсъдимият
е управлявал в посока от училището към центъра. След около час и половина – два
свидетелят отново чул същия шум от въртене на гуми, излязъл и видял пак
подсъдимия да управлява. На кмета са се оплакали хората, които са се намирали
по това време на спирката, на половин метър от сладкарницата. Свидетелят тогава
се опитал да поговори с Й., но се скарали.
Установява се от показанията на разпитания
свидетел, че подсъдимият е управлявал син автомобил – „Фиат Типо”. На
зададените въпроси свидетелят добросъвестно заявява, че е имало случай, когато
е ставало въпрос, че подсъдимият дължи на свидетеля парична сума в размер на 100
лв., които и към датата на разпита на свидетеля, не ги е бил получил все още.
Установява се от показанията на свидетеля П., че свидетелката Ганка се е
намирала до самата спирка и се е уплашила, тъй като подсъдимият е спрял до самото
стъкло на сладкарницата.
Свидетелите, които са разпитани по делото нямат
родствена връзка с подсъдимия, в този смисъл не са заинтересовани от изхода на
делото. Дават добросъвестно показанията си, които не са противоречиви, логични,
последователни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства,
предвид което съдът им дава вяра.
Обясненията на подсъдимия не се подкрепят от
събраните по делото доказателства, поради което съдът приема, че тя е защитна
теза, която има за цел да избегне неблагоприятните за подсъдимия последици от
постановяването на евентуална осъдителна присъда.
От така изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се установява безспорно, че подсъдимият е извършил престъплението,
за което му е повдигнато обвинение.
От така изложената
фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 343в, ал.2 от НК, тъй като на
29.06.2002г. е управлявал в с.Малчика по ул.”В.Левски” – л.а. „Фиат Типо” с рег.№ ЕН 10 77 Н, в едногодишен срок от наказването
му по административен ред с НП №259/03.08.2001 г. на началник РПУ – Левски,
влязло в законна сила на 24.08.2001 г. за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление, без съответно свидетелство за управление.
Причини
за извършване на престъплението са ниската правна култура и неспазване на
установения в страната правов ред.
При определяне вида и
размера на наказанието по отношение на подсъдимия съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието и дееца, причините и мотивите за извършване на
престъплението.
Съдът съобрази и
обстоятелството, че от извършване на престъплението е изминал един продължителен
период от време.
При това положение съдът счита, че наказанието по
отношение на Й. следва да бъде определено при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, тъй като и най – ниското
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, поради което
заменява наказанието лишаване от свобода, тъй като не е предвиден най – нисък
предел, с наказание глоба в полза на държавата в размер на триста лева. При определяне на вида и размер на наказанието съдът
съобрази и действащата към момента на извършване на деянието разпоредба на чл.
55 от НК.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: