РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Пловдив, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20255000600077 по описа за 2025 година
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда № 72/17.10.2024г., постановена по НОХД № 2443/2024г. по описа
на Окръжен съд- Пловдив подсъдимия Е. Ю. А. е признат за виновен в това, че
на 01.12.2022 г. в гр.*, обл.*, на бул.“*“ срещу № *, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „*“, модел „*“ с регистрационен
№ *, е нарушил правилата за движение, а именно чл.20 ал.2 от Закона за
движение по пътищата – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ и чл.116
от Закона за движение по пътищата – „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се
движат с бял бастун, към слепоглухите, които се движат с червено-бял бастун
и към престарелите хора.“ и с това по непредпазливост е причинил смъртта на
Ц. Г. М., ЕГН ********** от гр.*, като след извършване на деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради
1
което и на основание чл.343а ал.1 б. „б“, вр. чл.343 ал.1 б. „в“, вр. чл.342 ал.1
предл. 3-то НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като е признат
за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.343
ал.1 б. „в“, вр. чл. 342 ал.1 от НК.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на
подсъдимия Е. Ю. А. наказание от шест месеца лишаване от свобода е
отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимия Е. Ю. А. е
лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една
година, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл какво
да стане с веществените доказателства по делото, а на основание чл. 189, ал. 3
от НПК в тежест на подсъдимия Е. Ю. А. са възложени направените по
делото от държавата и от частните обвинители разноски.
Присъдата е обжалвана от адв.Х. Р.- защитник на подс. Е. Ю. А., като в
жалбата и допълнението към нея са изложени подробни съображения за това,
че е неправилна и необоснована, постановена в разрез с установените по
делото факти, обстоятелства и експертни заключения, поради което моли да се
отмени и подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение като се
приеме, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Жалба против присъдата в оправдателната й част и относно размера на
наложеното на подс.Е. А. наказание е постъпила от адв.Г. С. като повереник на
частния обвинител В. Г. М., поради което моли да се отмени и подсъдимият
бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение, като
му се наложи наказание в размер на пет години лишаване от свобода.
Прокурорът от Апелативна прокуратура- Пловдив предлага обжалваната
присъда да се потвърди като правилна и законосъобразна.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за
установено следното:
Въззивните жалби са неоснователни.
Въз основа на приложените по делото доказателствени източници и
експертни заключения, окръжният съд правилно е приел за установена по
несъмнен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Е. Ю. А. е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС,
категория „В“ от м. юни 2002 г. и категория „ВЕ“ от 2018 г.
На 30.11.2022 г. подсъдимият А. бил при приятелката си в кв. „*“ в гр. *. На
другия ден – 01.12.2022г. рано сутринта, около 06.00ч., подс. А. тръгнал за
работа от дома на приятелката си в посока бул. „*“, където се намирал офисът
на фирмата, в която работил – „*“ ЕООД с управлявания от него лек
автомобил марка „*“, модел „*“ с ДКН *, собственост на баба му –С. К.. От
бул. „*“ завил към *, след което на кръстовището с бул. „*“, завил надясно в
посока ж.п. прелеза на линията гр. * – гр. *. Времето било дъждовно, валял
2
силен дъжд, сумрачно, все още в тъмната част на денонощието. В насрещното
платно по бул.„*“ също се движили автомобили, като пътната настилка била
мокра.
Подсъдимият управлявал автомобила си със скорост около 45 км/ч на къси
светлини на автомобилните фарове, като чистачката на предното обзорно
стъкло била включена на средна степен. Подсъдимият преминал светофара до
* и продължил към кръстовището с бул. „*“, движейки се в дясната лента на
южната половина на платното за движение по бул. „*“ в посока запад – изток-
към ж.п.прелеза.
На инкриминираната дата, преди да отиде на работа, около 07.00 ч. сутринта,
пострадалата Ц. М., която живеела наблизо – на бул. „*“ № * извела кучето си,
порода порода „*“ с бяла окраска на косъма, на ежедневната сутрешна
разходка по обичайния си маршрут. В един момент, без да се намира на
пешеходна пътека, пешеходката започнала да пресича бул.„*“ в посока от
север на юг, пред управлявания от подсъдимия А. автомобил, отляво надясно
на неговата посока за движение в средата на дясната лента.
Подсъдимият Е. А. не реагирал своевременно на опасността като намали
скоростта си на движение и спре преди да я достигне, въпреки че при
пресичането на платното за движение, пострадалата Ц. М. е била видима за
него и е имал обективна възможност да я възприеме в обхвата на осветената
зона от фаровете на къси светлини. Забелязвайки я в последния момент, за да
избегне удар с нея завил волана наляво и рязко натиснал спирачките, за да
може да спре. Въпреки това последвал удар между пешеходката М. и
автомобила на подсъдимия в дясната му част и в предното обзорно стъкло в
десния му ъгъл.
Подсъдимият А. излязъл веднага от автомобила и видял, че до предния десен
ъгъл до бронята лежи възрастна жена, облечена в черни дрехи. М. била
контактна и в съзнание, след което подс. А. разпънал и сложил над главата на
пострадалата намиращият се до нея чадър.
Пострадалата М. седнала на бордюра и дала на подсъдимия своя мобилен
телефон, за да се обади на сина й – свидетелят В. М.. Подсъдимият се свързал
със сина на пострадалата, обяснил му за случая, след което се обадил на тел.
112 и повикал „Бърза помощ“ и Полиция. А. поставил зад автомобила
светлоотразителен триъгълник и останал да чака линейка и полиция. Най-
напред дошла кола на БМП, която откарала пострадалата в болнично
заведение, но въпреки положените усилия от медицинския екип, тя починала.
В резултат на удара в автомобила пострадалата Ц. М. получила множествена,
съчетана травма –тежка гръдна травма, представена от счупвания на първо –
осмо ребра вдясно и на седмо ребро вляво, обширна контузия на всички
лобове на двата бели дроба, излив на кръв в дясната гръдна половина; травма
на опорно-двигателния апарат, представена от счупвания на дясната малка и
на дясната голяма пищялна кост на дяната лопатка, на дясната ключица и на
дясната раменна кост; мастна емболия в белите дробове; кръвонасядания на
черепа; разкъсно-контузна рана на главата, тилно вдясно; кръвонасядания по
3
поясната област, по двата долни и двата горни крайника; охлузване по десния
горен крайник.
От заключението на СМЕ на труп се установява, че непосредствена причина
за смъртта на М. е причинената множествена съчетана травма, представена от
тежка гръдна травма със счупвания на ребра двустранно и с контузия на двата
бели дроба и травма на опорно-двигателния апарат със счупвания на кост – в
дясната малка и на дясната голяма пищялни кости, на дясната лопатка, на
дясната ключица и на дясната раменна кост, с развитие на мастна емболия в
белите дробове. Тези травми по същество са довели до развитие на остра
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
Получените увреждания на пострадалата и в частност тежката гръдна травма
и травма на опорно-двигателния апарат с развитие на мастна емболия, както
поотделно, така и в съвкупността си, са състояния, водещи до възникване на
опасност за живота, като в конкретния случай именно те са довели до
настъпване на летален изход за пострадалата М.. Налице е причинно-
следствена връзка между причинените травматични увреждания и
настъпилата смърт.
Заключението на назначената по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза /л. 90 –137 от ДП/, изготвена от вещите лица С. М.
и д-р И. Ц., установява следното от техническа страна: Подсъдимият А. е
управлявал автомобила със скорост около 45 км/ч в момента на удара, която е
била технически съобразена при движение на късите светлини на фаровете /
автоекспертът е изчислил, че в конкретната пътно-климатична обстановка и
при движение на късите светлини технически съобразената скорост е 75км/ч /.
Също така е обяснил в експертизата, както и при разпита си пред съдебния
състав, че технически съобразената скорост с далечината на видимост е тази
скорост, която осигурява техническа възможност водачът да спре автомобила
преди да измине път, равен на далечината на видимост. Т.е. може да се
приеме, при липса на други данни, че при движение на светлината на
автомобилни фарове, далечината на видимост е равна на далечината на
осветената зона пред автомобила. Според европейската асиметрична система
на късите светлини, средната дължина на осветената зона пред автомобила е
около 70-80 метра, а на дълги светлини и над 150м. Според експертното
заключение при движение с избраната скорост от 45км/ч в конкретната пътно-
климатична обстановка, дължината на пълния спирачен път/ опасната зона / е
била 37,25 м. Определена е и средната стойност на дължината на видимост
към пешеходец с тъмни дрехи на къси светлини около 54 м, а към куче със
светла козина /приравнено на пешеходец със светли дрехи / е около 88 м. При
тези технически данни и изчислени параметри с оглед на проучените и
изследвани по делото доказателствени материали, вещите лица правят извод,
че когато мястото на удара е било извън опасната зона за спиране на
автомобила, т.е. на повече от 37,25 м, пешеходката Ц. М. е била около средата
на платното за движение, била е видима за водача на автомобила в обхвата на
осветената зона от фаровете на късите светлини, при което Е. А. при
своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа
4
възможност да избегне удара като спре преди да достигне до пешеходката.
Това е и една от причините от техническа гледна точка за настъпване на
процесното ПТП- водачът на л.а.“*.“ не е реагирал своевременно на
опасността от удар с пешеходката, която е била видима за него при
движението си на платното, на разстояние по-голямо от дължината на пълния
спирачен път / опасната зона /. ПТП е настъпило и заради това, че
пешеходката Ц. М. е предприела пресичане на платното за движение на място,
по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с
приближаващия се л.а.“*“.
В хода на съдебното следствие са назначени две допълнителни комплексни
СМАТЕ на същите вещи лица по искане и със задачи поставени от
защитниците на подс.А.. Според първото допълнително заключение, което на
практика преповтаря изводите на КСМАТЕ от досъдебното производство, като
акцентът е бил върху скоростта на движение на пешеходката М. при
пресичането й на платното за движение с оглед на възможността за избягване
на удара, във всички случаи на движение на пешеходката с бавен, спокоен,
бърз ход, бягане или бързо бягане и при всеки произволен ъгъл на движение
от момента, в който е навлязла на платното за движение, водачът на МПС –
подсъдимият А. при своевременна реакция и задействане на спирачната
система е имал техническата възможност да спре автомобила преди мястото
на удара и по такъв начин да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било извън опасната зона
на автомобила.
При изготвяне на втората допълнителна КСМАТЕ съобразно поставената им
задача, вещите лица са извършили измерване на осветеността от фаровете на
въпросния л.а.“*“/ на 08.10.2024г. /, което са онагледили с графична и
мащабна скица за разпределение на зоната на осветеност от 2 lux на височина
30 см над платното за движение пред късите светлини на фаровете на
автомобили, използващи светлинни източници с нажежаема жичка- халогени.
Според това разпределение на зоната от осветеност и графично представеното
сравнение между зоната на осветеност от 2 lux на процесния автомобил и на
обобщената зона на осветеност пред късите светлини на фаровете на
автомобили, използващи светлинни източници с нажежаема жичка- халогени,
вещите лица заключават, че подсъдимият е имал възможност да избегне удара
с пешеходката, ако в момента, в който е реагирал, автомобилът се е движел със
скорост по-малка от 30 км/ч, а избраната скорост от 45 км/ч е била технически
несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и условията на
видимост към пешеходец, движещ се отляво надясно спрямо автомобила.
Изложената фактическа обстановка се установява от приложените по делото
писмени доказателства, включително разпечатка от обаждането на тел.112 и
приложения оптичен носител, от протокола за оглед на местопроизшествие и
фотоалбума към него, от протокола за оглед на автомобила и фотоснимките,
частично от показанията на непосредствено разпитаните пред съда свидетели
А. Т.- полицейският служител, изпратен на местопроизшествието / и
прочетените му от досъдебното производство, които е потвърдил/ и Д. Л.,
5
която по това време е отивала на работа и е възприела пострадалата и
подсъдимия непосредствено след инцидента / очевидци-свидетели на самото
ПТП-то няма / , от протоколите за разпит на останалите свидетели по делото
В. М., М. М., Г. М., Т. М., Г. Г. и В. Г.- близки родственици на пострадалата,
които разпити от досъдебното производство съдът надлежно е приобщил чрез
прочитането им по реда на чл.283 на основание чл.373 ал.1 НПК. Фактите по
делото се изясняват по категоричен начин и от заключенията на вещите лица
по изготвените на досъдебното производство СМЕ на труп № 243/2022г. и
основната комплексна СМАТЕ, както и от допълнителните заключения на
автоексперта и съдебният медик по време на съдебното следствие, които
експертизи установяват мястото на удара, скоростта на движение на
автомобила и на пешеходката, траекторията им на движение, опасната зона за
спиране на моторното превозно средство, далечината на видимост и
осветеността пред автомобила в конкретната пътно-климатична обстановка,
възможността за възприемане на пострадалата от водача и разстоянието от
което е могла да бъде забелязана от шофьора, както и техническите причини
за настъпване на произшествието и обстоятелствата, при които ПТП не би
настъпило. По делото на досъдебното производство е назначена и извършена
и СМЕ на веществени доказателства № 703/2023г., която заключава, че
изследваните влакна представляват косми, един от които е човешки от глава,
но е недостатъчен за сравнително-морфологично изследване.
Значение, макар и не изцяло за установяване на истината по делото, имат и
обясненията на подс.Е. А., депозирани пред въззивната инстанция / съдът е
приобщил показанията му от досъдебното производство, но на основание
чл.283 НПК вр.чл.373 ал.1 НПК, като не е съобразил, че при провеждане на
съкратената процедура по чл.371 т.1 НПК се провежда разпит на подсъдимия
/. Настоящата инстанция намира за обективни и непротиворечиви дадените от
подс.А. обяснения относно пътните и метеорологични условия, при които е
управлявал автомобила в условията на намалена видимост във все още
тъмната част на денонощието, на къси светлини на фаровете и избраната
скорост на движение около“ 40-40 и нещо…“, за това че пешеходката е
пресичала неправилно платното за движение и че е била облечена с тъмни
дрехи, както и за обаждането му първо на сина й по нейна молба и
непосредствено след това на тел.112, за да поиска пристигане на медицинска
спешна помощ за блъснатата жена, като е видял и кучето й, което било
уплашено. Подс.А. обаче твърди, че жената с кучето се е появила внезапно,
изведнъж, „ в последния момент“ отдясно пред автомобила му, и въпреки, че
„набил“ спирачки, не могъл да избегне удара в нея. В тази им част, относно
предотвратимостта на сблъсъка, обясненията на подс. А. са със защитен
характер- че ударът е бил неизбежен- се опровергават по категоричен начин от
заключението на основната и допълнителната КСМАТЕ, според които, както
се обсъди и по-горе, в много по-ранен момент, извън опасната зона за спиране
на автомобила, пешеходката е била видима за водача, обективно е могъл да я
възприеме- и нея и кучето- като опасност за движението и своевременно да
реагира на опасността като предприеме аварийно спиране.
Установените по делото фактически положения дават основание на въззивната
6
инстанция да приеме от правна страна, че подсъдимият Е. Ю. А. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на състава на чл.343а, ал. 1,
буква „б“, вр. чл. 343, ал. 1, буква „в“, вр. чл. 342, ал.1, предл. 3-то НК, тъй
като на 01.12.2022 г. в гр. *, обл. *, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „*“ модел „*“ с регистрационен № *, е нарушил
правилата за движение, а именно чл. 20, ал. 2 предл.2 от Закона за движение
по пътищата – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и с това по
непредпазливост е причинил смъртта на Ц. Г. М., ЕГН ********** от гр. *,
като след извършване на деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата. Споделят се изводите на
първоинстанционния съд, че деянието на подс. А. следва да се субсумира по
привилегирования състав на чл.343а ал.1 б.б от НК, тъй като от фактите по
делото става ясно, че е оказал необходима, своевременна и ефективна помощ
на пострадалата пешеходка, която е била контактна и с жизнени функции-
обадил се веднага за спешна медицинска помощ на ЕЕН 112, както и на сина й
по нейна молба, вдигнал е пострадалата М. от пътното платно и я сложил да
седне на бордюра, като през цялото време държал разпънат чадър над главата
й поради дъждовното време.
Според въззивната инстанция нарушението на специалния закон, което се
намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на
пострадалата пешеходка е по чл.20 ал.2 предл.2 от ЗДП, а именно „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“ Както се посочи причината за настъпване
на произшествието е именно закъснялата реакция на подс.А. със
задействането на спирачната система на автомобила в момент, когато Ц. М. се
е намирала извън опасната зона за спиране на автомобила, в обхвата на
фаровете на къси светлини, видима за него, макар и облечена с тъмни дрехи и
ако бе спазил задължението за аварийно спиране при тази възникнала на пътя
опасност за движението, не би се стигнал до този вредоносен резултат, би
могъл да предотврати удара в тялото на пешеходката.
Окръжният съд е признал подсъдимия А. за виновен в нарушаване и на двете
хипотези на чл.20 ал.2 от ЗДП без да съобрази, че не е възможно
едновременното нарушаване на тези правила да е в причинна връзка с
настъпилото пътно произшествие. Съдебната практика е последователна в
разбирането, че приложението им е алтернативно- ако водачът е нарушил
чл.20 ал.2 пр.1-во ЗДП / движел се е с несъобразена скорост/, то за него е било
обективно невъзможно да предотврати произшествието като предприеме
аварийно спиране/ напр.Р-13-2025г. на ВКС, І н.о./. В конкретния случай подс.
А. се е движел със скорост от 45 км/ч, която му е позволявала да спре и
предотврати произшествието при своевременно възприемане на опасността.
От друга страна, в обвинителният акт не се съдържат фактически твърдения,
че подс. А. е управлявал автомобила с несъобразена скорост, предвид
заключението на КСМАТЕ от досъдебното производство, макар и такова
нарушение да е предявено на подсъдимия като правно обвинение. Ето защо и
предвид на изложеното, подс. Е. А. следва да бъде оправдан да е нарушил
7
разпоредбата на чл.20 ал.2 пр.1-во от ЗДП / „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.“/.
По същия начин стоят нещата и с разпоредбата на чл.116 от ЗДП- нормата е
обща по отношение на пешеходците. Следващите разпоредби от Раздел ХХІІ
на ЗДП- „Поведение на водачите към пешеходците“ установяват конкретни
задължения за водачите по отношение на пешеходците, а разпоредбата на
чл.116 ЗДП предвижда едно общо, абстрактно правило за поведение, без да
конкретизира задълженията на водача / Р-43-2024г. на ВКС, ІІІ н.о. и др. /. От
друга страна пешеходката Ц. М. с оглед на възрастта и жизнеспособността й,
не попада в категорията „престарелите хора“, за да заостри вниманието на
водача да не допусне пътен инцидент именно с изброените в чл.116 ЗДЗП
лица, включително децата, хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, слепоглухите, които се движат с
червено-бял бастун, по отношение на които нормата има специален характер.
Другата причина за настъпване на произшествието е, че пешеходката Ц. Г. М.
е предприела пресичане на платното за движение на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с приближаващия
се лек автомобил при положение, че в непосредствена близост от мястото на
инцидента е имало две пешеходни пътеки. По този начин, с нарушаване
разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДП, пострадалата е допринесла,
съпричинила е и то в значителна степен вредоносния резултат.
Основните възражения на подс.Е. А. и защитата са за оневиняването му, тъй
като е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК- не е можел да
предотврати произшествието по начините, указани в чл.20 от ЗДП, тъй като
пешеходката М. се е появила внезапно, ненадейно, изненадващо за него на
платното за движение в опасната зона на спиране на автомобила и ударът е
бил неизбежен. Константна е съдебната практика, включително и
задължителната такава/ ТР № 28 от 28.11.1984г. на ОСНК, т.5 / относно това,
че водачът може да претендира случайно деяние, когато не е допуснал
нарушение на правилата за движение, които да са в причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, поведението му е било правомерно и е
изпълнил задълженията си по правилата за движение досежно скоростта, а
опасността се е появила внезапно и неочаквано на платното за движение,
поради което не е имал възможност да я избегне с безопасно екстрено
спиране, т.е. не е бил длъжен или не е могъл да предвиди възникването на тази
опасност за движението. В конкретния случай изяснените по-горе
обстоятелства показват, че пострадалата М. действително се е появила на
място на пътното платно, където не се очаква преминаване на пешеходци, но
не в опасната зона за спиране на автомобила и е била видима за подсъдимия на
разстояние по-голямо от дължината на пълния му спирачен път, в осветената
зона пред автомобила от късите светлини / а воденото от нея куче и на доста
8
по-голямо отстояние пред автомобила/, имал е обективна възможност да я
възприеме като опасност за движението и да реагира своевременно и
адекватно на тази опасност като намали скоростта и спре преди да блъсне
пешеходката. Т.е. като не е изпълнил посоченото в чл.20 ал.2 пр.2 от ЗДП
задължение, подс. А. сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара,
съвсем отделен е въпросът за съпричиняване на резултата от пострадалата,
което категорично се приема и от въззивната инстанция.
Наказанието на подс. Е. А. за извършеното от него престъпление по чл.343а
ал.1 б.б вр.чл.343 ал.1 б.в вр.чл.342 ал.1 НК съдът е определил при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, макар и изрично да не е отразена
привръзката с чл.54 от НК, в размер на шест месеца лишаване от свобода, при
предвидени от закона до четири години. Наказанието е отмерено с оглед
конкретната обществена опасност на настъпилото произшествие и данните за
личността на дееца, който е с чисто съдебно минало, съдействал е за
разкриване на обективната истина в хода на досъдебното производство,
трудово ангажиран, с добри характеристични данни, баща на малолетно дете
от жената, с която живее на съпружески начала. Към тези облекчаващи факти,
следва да се добави и оцени относителната тежест при индивидуализация на
наказанието съпричиняването, при това съществено, на смъртта на
пешеходката от неправомерното й поведение като участник в движението,
което на самостоятелно основание обуславя налагане на значително по-ниско
наказание.
Подс.А. е наказван за нарушения на ЗДП с наказателни постановления и
фишове, видно от справката за нарушител/водач, но като отегчаващи данни
следва да се вземат предвид само актуалните такива, от 2021г. преди
произшествието, и то за неспазване режима на скоростта. Следователно, за
въззивната инстанция наказанието е справедливо, съответно на извършеното
деяние и като вид и размер напълно може да удовлетвори целите на личната и
общата превенция по чл.36 от НК. Наказанието е справедливо и защото
правилно и законосъобразно е приложен института на условното осъждане по
чл.66 ал.1 от НК- при този значителен превес на смекчаващите отговорността
на подсъдимия А. обстоятелства и с оглед на личностната му характеристика,
по никакъв начин не е оправдано да изтърпи ефективно наложеното му
наказание лишаване от свобода. Целите на наказанието, и преди всичко на
личната превенция, са успешно постижими с отлагане изпълнението на
наказанието по реда на чл.66 ал.1 от НК с определения от съда изпитателен
срок от три години.
Съдът е лишил подс.А. от право да управлява МПС за срок от една година на
основание чл.343г от НК, който също е законосъобразен и справедлив предвид
на изложените съображения за индивидуализация на наказанието.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия Е. Ю. А. са
възложени направените по делото разноски, включително на частните
обвинители, като въззивната инстанция не намира основания за намаляване
на техния размер с оглед фактическата и правна сложност на делото и
действителния обем на предоставената от повереника им на досъдебното
9
производство и пред двете съдебни инстанции правна помощ, както се иска с
въззивната жалба на подсъдимия.
С оглед на гореизложеното, постановената присъда следва да бъде изменена
като подс. Е. Ю. А. бъде оправдан в това да е нарушил и чл.20 ал.2 пр.1-во
ЗДП и чл.116 ЗДП, а в останалата част потвърдена на основание чл.338 НПК,
поради което ПАС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 72/17.10.2024г., постановена по НОХД № 2443/2024г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив като оправдава подс. Е. Ю. А. да е нарушил и
чл.20 ал.2 пр.1-во ЗДП и чл.116 ЗДП и ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10