Определение по дело №118/2021 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 260118

 

02.03.2021г., град Пловдив

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав

На втори март през две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                 ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                          МАРИЯ ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №118 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

         Постъпила е частна жалба вх.№263919/02.02.2021г. от Г.Г.Г. чрез пълномощника му адв.Р.П. против протоколно определение от 25.01.2021г., постановено по в.гр.дело №2571/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-262/20. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, според които: решенията на СЕС са задължителни за всички съдилища и учреждения в РБългария, но едва тогава, когато същите бъдат постановени; посоченото от окръжния съд основание за спиране на производството по чл.631,ал.1 от ГПК касае единствено и само производството по гр.дело №606/2019г. на Районен съд-Луковит, по което е отправено преюдициалното запитване; с решението на СЕС се дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а не се решава правен спор със сила на пресъдено нещо и не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение; наличието на висящо производство по преюдициално запитване не попада в нито една от хипотезите по чл.229,ал.1 от ГПК за спиране на производството; практиката на Окръжен съд-Пловдив по поставения въпрос е противоречива. По изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното определение. Прилага съдебна практика.

         Ответникът по частната жалба Г.д. „П.б.и з.н.н.“-М.В.Р е депозирала чрез пълномощника юрисконсулт С.С. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност, според които спирането на производството не е на някое от основанията по чл.229,ал.1 от ГПК, а на основание чл.633 във връзка с чл.631,ал.1 от ГПК, тъй като решението на СЕС ще е задължително за всички съдилища в страната и с цел избягване на противоречие с правото на Съюза и ангажиране отговорността на държавата за неговото нарушаване, като правният спор по делото е решаван по различен начин от съдилищата в цялата страна, което създава несигурност по отношение на присъденото, а поставените с преюдициалното запитване въпроси касаят пряко предмета на същия. Позовава се на съдебна практика. Претендира за потвърждаване на обжалваното определение.

         Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК. Изхожда от легитимирано лице – въззиваемия. Касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение за спиране на въззивното производство, което временно прегражда по-нататъшното му развитие. Определението не е постановено в хипотезата на чл.631,ал.1 от ГПК от отправилия преюдициалното запитване съд, в която основанието за спиране е самото отправяне на запитването, за да се приеме за неподлежащо на обжалване. При тези обстоятелства жалбата се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

         Пред Окръжен съд-Пловдив е висящо въззивно производство по в.гр.дело №2571/2020г., образувано по въззивна жалба н.Г.д. „П.б.и з.н.н.“-М.В.Р против Решение №260340 от 14.09.2020г., постановено по гр.дело №2185/2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което Дирекцията е осъдена да заплати на Г.Г.Г. сумата 1626,87лв., представляваща допълнително възнаграждение за 1838 часа извънреден труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1,143, положен през периода 01.01.2017г.-31.12.2019г., заедно с мораторна лихва, законна лихва и разноски. В първото насрочено по делото открито съдебно заседание на 25.01.2021г. окръжният съд е приел основният спорен по делото въпрос да се отнася до приложението на материалния закон във връзка с това каква е нормалната продължителност на работното време на държавните служители на М.В.Р през нощта, дали тя е същата като за работниците и служителите по КТ, и ако е така – подлежат ли на преобразуване нощните часове в дневни, при което би се стигнало до надвишаване на установената продължителност на работното време, пораждайки правото на служителя да иска заплащане за извънреден труд за разликата часове, получени след преобразуването, и, тъй като с Определение от 02.06.2020г. по гр.дело №606/2019г. на Районен съд-Луковит е отправено преюдициално запитване до СЕС, по което е било образувано дело С-262/20, по въпроси, които са в пряка връзка с приложимия материален закон по настоящото дело, а решението на СЕС, съгласно чл.633 от ГПК, е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, и с цел избягване постановяването на противоречащо на правото на Съюза решение, да е налице основанието на чл.631,ал.1 от ГПК не само за отправилия преюдициалното запитване съд, но и за всеки съд, за който отговорите на запитването биха били от значение за правилното разрешаване на спора, по които съображения е постановил спиране на производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-262/20.

На настоящата инстанция е служебно известно, че с Определение от 02.06.2020г., постановено по гр.дело №606/2019 г. по описа на Районен съд-Луковит, е отправено преюдициално запитване, по което е било образувано дело № С – 262/2020 г. на Съда на Европейския съюз. В преюдициалното запитване са формулирани следните въпроси: 1. Ефективната защита по чл. 12, б „а“ от Директива 2003/88/ЕО, изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?; 2. Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС, изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?; 3. Ефективното постигане на целта по § 8 от преамбюла на директива 2003/88/ЕО (да се ограничи продължителността на нощния труд), изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?

Безспорно тези въпроси касаят приложимото материално право и по висящия пред окръжния съд като въззивна инстанция съдебен спор.

Преюдициалното запитване има за цел да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки и на отделната такава. С оглед на тази цел и съгласно чл.633 от ГПК решението на СЕС по образуваното дело е задължително не само за отправилия преюдициалното запитване съд, но и за всички съдилища в Република България, които са ангажирани да приложат материалния закон, съобразно поставените за тълкуване разпоредби на общностното право. За да обезпечи изпълнението на това нормативно изискване, всеки от останалите съдилища, които не са отправили запитването, следва да спре висящото пред него производство до произнасянето на СЕС. В противен случай и ако бъде възприета тезата на частния жалбоподател, би се обезсмислила целта на преюдициалното запитване или за да се постигане тя би следвало всички национални съдилища, пред които са поставени за решаване идентични въпроси, за които е необходимо тълкуване на норми от правото на ЕС, да отправят поотделно преюдициални запитвания по реда на чл.628-630 от ГПК. Това, обаче, е безпредметно, тъй като СЕС още с първото отправено му запитване е сезиран с произнасяне по въпросите, които са от значение за правилното прилагане на материалния закон и по останалите дела. Именно с оглед на това и предвид задължителния характер на решението на СЕС за всички съдилища, производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на това решение не само от отправилия запитването съд, съгласно чл.631,ал.1 от ГПК, но и от останалите на основание чл.633 във връзка с чл.229,ал.1,т.7 от ГПК, както правилно е процедирал в случая окръжният съд.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея определение като правилно.  

Предвид изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 25.01.2021г., постановено по в.гр.дело №2571/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-262/20.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: