№ 1540
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Темислав М. Димитров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100510808 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10808/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. В. А. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №8234 от 18.07.2022 г постановено по гр.д.
№29294/2021 г на СРС, 178 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно
основание чл.344 ал.1 т.1,3 КТ срещу „Р. и в.“ ЕООД ЕИК **** гр.Благоевград за
признаване за незаконно за отмяна на уволнението на А. със заповед №08 от 09.04.2021 г на
управителя на „Р. и в.“ ЕООД ; същото дружество да бъде осъдено да заплати на А. сумата
от 1818,07 лева обезщетение за оставане без работа и за работа на по-нископлатена работа за
периода 09.04.2021 г – 17.08.2021 г , ведно със законната лихва от 26.05.2021 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и въззивникът е осъден да заплати на „Р. и в.“
ЕООД сумата от 1200 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Законосъобразно
първоинстанционният съд е приел , че не са извършени част от визираните в процесната
заповедта основания за уволнение – неявяване на работа без уважителна причина и без
разрешение на работодателя за периода 01.04.2021 – 09.04.2021 г и умишлен отказ за
осъществяване на телефонен контакт с работодателя . От друга страна СРС неправилно е
счел , че е налице злоупотреба с доверието на работодателя /дисциплинарно нарушение по
чл.187 ал.1 т.8 КТ / , изразяващо се в унищожаване на 01.04.2021 г на работни файлове от
компютрите в офиса . Неправилно е позоваването на показанията на св.Д. . Според които тях
1
свидетелката е била на 01.04.2021 г в офиса през периода от 9 ч до около 11 ч , в който
ищцата не е била там . Д. дошла отново на работа на 05.04.2021 г и научила от управителя
на ответника , че на камерите се вижда , че колегите й са правили нещо по компютрите .
След проверка свидетелката установила , че липсват работните файлове на компютрите ,
включително на тоя на ищцата . Според въззивника достъп до компютъра й са имали и
други лица , включително управителят на ответника . Въззивникът е оспорил констативният
протокол на „С.“ЕООД на л.193 от делото , според който на 01.04.2021 г от PC №1 са
изтрити огромно количество файлове , което вероятно е умишлено . Не е ясно дали
изследваният компютър е този на ищцата и констативният протокол няма обвързваща
доказателствена сила . Не е доказано с показанията на св.Г. и св.И. и с приетия като
веществено доказателство видеозапис , че ищцата е говорила за изтриване на файловете ,
камо ли че действително ги е изтрила. Не е налице верига от косвени доказателства , с
които да се доказва , че ищцата е изтрила файловете от компютъра си .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . По
делото е доказана злоупотреба с доверието на работодателя състояща се в изтриване на
01.04.2021 г на работни файлове на компютъра на ищцата в офиса на „Р. и в.“ ЕООД , макар
и чрез косвени доказателства . Констативният протокол на „С.“ЕООД на л.193 от делото
пред СРС не е оспорен от ищцата и с него се установява , че работните файлове от
компютъра на ищцата са били изтрити на 01.04.2021 г . Достъпът до компютрите е бил чрез
личен профил и лична парола . Според показанията на св.И. И. всички присъстващи и
ищцата са обсъждали изтриване на файловете . Ищцата е направила опит да представи пред
СРС екземпляр на заповед за уволнение , в която има манипулация относно връчването . В
кореспонденция с М.А. ищцата заявява , че ще съдейства за липсващите файлове само в
случай , че ТПО се прекрати по взаимно съгласие . Това е поредна индиция , че ищцата е
изтрила файловете . Неправилно СРС е приел , че не е доказано от ответника , че ищцата не
се е явила без основателна причина за периода 01.04.2021 г – 09.04.2021 г / посочване на
01.03.2021 г за начало на периода е техническа грешка/ . По делото не е установено ищцата
да е проявила желание да се явява на работа на и след датата 01.04.2021 г , а ответникът не й
е пречел да се яви на работа . На 02.04.2021 г ищцата е подала молба за прекратяване на
ТПО по взаимно съгласие и сама не е искала да работи . Предаването на ключовете от
страна на Р. Г. на М.А. само по себе си не лишава ищцата от достъп до работното място .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 01.08.2022 г
и е обжалвано в срок на 11.08.2022 г . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка на обжалваното уволнение. Във връзка
с чл.269 ГПК и твърдяната неправилност на решението на СРС ; настоящият съд е е
ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи за неправилност , като
2
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . За нищожност и недопустимост на
решението на СРС се извършва служебна проверка , като факти и основания за тези най-
тежки пороци в случая не се установяват.
За да отхвърли исковете СРС е приел следното .
Безспорно между страните е било налице ТПО като ищцата е заемала длъжността
„Компютърен аниматор“ . С процесната заповед №08 от 09.04.2021 г на управителя на „Р. и
в.“ ЕООД ищцата е уволнена дисциплинарно поради три дисциплинарни нарушения :
Неявяване на работа за периода 01.04.2021 г – 09.04.2021 г / посочване на 01.03.2021 г
за начало на периода очевидно е техническа грешка/ ;
Отказ за осъществяване на телефонен контакт с работодателя ;
Злоупотреба с доверието на работодателя , изразяваща се в изтриване на работни
файлове от работния компютър .
Според СРС на 01.04.2021 г ищцата и нейни колеги дошли в офиса около 11,40 ч ядосани
от неплатени заплати и обсъждали да изтрият файлове от компютрите си .Работили на
компютрите . Около 12,30 ч в офиса дошла М.А. , платила заплатите на ищцата и нейни
колеги и взела от Г. ключа от офиса , след което ищцата вече нямала достъп до офиса . На
02.04.2021 г ищцата и нейни колеги отишли в офиса , но той бил заключен и те повече не
се върнали . На 05.04.2021 г св.И.Д. отишла в офиса и по молба на М.А. установила , че от
компютрите липсват работните файлове .Това се установява и от констативен протокол на
„С.“ЕООД на л.193 от делото пред СРС , според който на 01.04.2021 г от PC №1 са изтрити
огромно количество файлове , което вероятно е умишлено .
От правна страна СРС е приел , че по делото не е доказано , че ищцата не се е явявала без
оправдание на работа за периода 01.04.2021 г – 09.04.2021 г . За периода 02.04.2021 г –
09.04.2021 г действително ищцата не е работила , но това е поради недопускане до работа от
работодателя , който им е взел единствения ключ . На 02.04.2021 г ищцата и нейни колеги се
явили на работа , но работодателят не ги допуснал , поради което не може да ги санкционира
за това .
Отказът за телефонен контакт не представлява дисциплинарно нарушение , а и не е ясно
кога е бил извършен .
Според СРС ищцата е извършила злоупотреба с доверието на работодателя като на
01.04.2021 г е унищожила от компютъра си в офиса работните файлове . Самото
унищожаване се доказва от показанията на св.И.Д. , както и от видеозаписа , според който
на 01.04.2021 г ищцата и нейни колеги предприели неустановени действия на компютрите
си , след което се установило липсват работните им файлове .
Решението на СРС е неправилно .
Законосъобразни са мотивите на първоинстанционния съд , според които ответникът не е
доказал , че са налице две от визираните в процесната заповед дисциплинарни нарушения .
3
Отказът за телефонен контакт не представлява дисциплинарно нарушение , а и не е ясно
кога е бил извършен . За периода 01.04.2021 г – 09.04.2021 г / посочване на 01.03.2021 г за
начало на периода очевидно е техническа грешка/ ищцата не се е явявала на работа , но
причина за това е изгонването й на 01.04.2021 г от офиса на ответника . След тази дата
офисът е бил затворен и ищцата не е била допускана в него . В този смисъл е чат-
кореспонденция на л.26 от делото пред СРС , в която управляващият М.А. посочва на
ищцата , че трябва да се пусне молбата за напускане по имейла , а „офисът е затворен“ . Така
и според св.И. И. „след първи април никой нямаше достъп до офиса“. Няма спор между
страните и се потвърждава от св.И. И. , че на 01.04.2021 г М.А. е взела ключа за офиса от Р.
Г. , след което само Анчева е могла да отвори офиса на ищцата , но не го е сторила .
Разпитан като свидетел Г. потвърждава , ищцата и нейни колеги била изгонена от работа
на 01.04.2021 г , след което не била допусната на 02.04.2021 г на работа в офиса , който
бил затворен . Още на 01.04.2021 г свидетелят Г. , ищцата и други техни колеги отишли да
се оплачат в „Бюро по труда“ , след което настъпил окончателен разрив в отношенията им с
ответника и въпросът бил само за прекратяване на трудовите им правоотношения. При тези
данни не може да се приеме , че неявяването на работа на ищцата за периода 01.04.2021 г –
09.04.2021 г е по нейна вина . Вината е на работодателя , който не я е допуснал т.е. липсва
дисциплинарно нарушение.
По отношение на изтриване на работни файлове от компютъра на ищцата . Неправилно
първоинстанционният съд е приел , че наличните по делото доказателства водят до
„единствено възможен извод“ , че ищцата е „реализирала гласно изявеното общо намерение
да изтрие файловете от компютъра си“ и така е увредила работодателя . Действително няма
пречка доказването на едно деяние /в случая на дисциплинарно нарушение/ да стане и чрез
косвени доказателства . / решение №226 от 12.07.2011 г по гр.д.№921/10 г на ВКС , IV ГО
. Но в такъв случай косвените доказателства трябва да са несъмнено установени,
достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява без съмнение
главния факт .
В случая това не е така . В процесната заповед дисциплинарното нарушение е описано като
„изтриване на работните файлове от компютрите в офиса“ . Не са индивидуализирани
въпросните работни файлове , които се твърди да са изтрити от ищцата . Ответникът не е
ангажирал убедителни доказателства , които да установяват , че ако е имало изтриване на
работни файлове /от компютър , на който е работила ищцата / , то това е станало лично от
ищцата на 01.04.2021 г .
За установяване на това дисциплинарно нарушение ответникът е представил :
-констативен протокол на „С.“ЕООД на л.193 от делото пред СРС , според който на
01.04.2021 г от PC №1 са изтрити огромно количество файлове , което вероятно е умишлено
. Констативният протокол е частен свидетелстващ документ , но изрично е оспорен от
ищцата . Същият няма материална доказателствена сила , а ответникът не е поискал
компютърна експертиза , с която да докаже верността на констативния протокол по
отношение на самото деяние и на изчисленото време на изтриване на фаловете от „PC №1“ .
4
Отделно по делото няма данни т.нар. „PC №1“ да е именно работният компютър на
ищцата . Компютърът по никакъв начин не е индивидуализиран в протокола или в
процесната заповед за уволнение .
-съдебно-техническа експертиза на вещото лице Н.Х. . Вместо да ангажира техническа
експертиза за същността на деянието /изтриване на файлове/ , ответникът е ангажирал
въпросната експертиза за разчитане на запис от видеонаблюдение . Вещото лице
потвърждава безспорния факт , че ищцата и нейни колеги са имали с ответника спор за
изплащане на заплати и са говорили по телефона с представителката на ответника Анчева .
-изслушване запис на видеофайлове .Става ясно , че св.Г. се заканва да изтрие /предполага
се – файлове/ и говори от името на всички . Няма данни и не се вижда на записа ищцата
лично да трие файлове , макар да е в офиса и да е пуснала компютъра си. Ищцата не
взема отношение и по въпроса дали е съгласна да се изтрият файловете .
-показания на св.Ю.А. . Събрани са събрани от СРС в нарушение на чл.166 ГПК , защото
Анчев е управител на ответника. Същите не следва да се имат предвид и да се обсъждат .
Следователно представените доказателства създават вероятност , но не установяват по
несъмнен начин , че ищцата лично е изтрила на 01.04.2022 г работни файлове от работния
си компютър . Няма категорични данни , че преди 01.04.2021 г въпросните
неиндивидуализирани файлове въобще са се намирали на въпросния
неиндивидуализиран компютър , на който е следвало да работи ищцата . Не се спори , че
ищцата по-често е работела на личния си лаптоп , а сървърът на ответника е бил неизправен
. Дори да се приеме за вярно посоченото в констативен протокол на „С.“ ЕООД на л.193 от
делото пред СРС , от него става ясно единствено че от т.нар. „PC №1“ са изтрити огромно
количество файлове , но не и че това са т.нар.процесни работни файлове отговорност на
ищцата . Поради липса на приета по делото компютърна експертиза с относими задачи ,
не е установено по делото , че изтриването на файловете е станало на дата 01.04.2022 г ,
както и че не е възможно тази дата на изтриване да бъде манипулирана .
Още по-малко е доказано по делото , че дори да е имало изтриване на файлове , същото е
извършено лично от ищцата . На представения видеозапис не се вижда ищцата да
изтрива неустановените работни файлове , нито това е доказано по друг начин .
Съществуват разминавания между предполагаемото време на изтриване и предполагаемото
време на присъствие на ищцата в офиса , като автентичността на двете „времена“ не е
доказано с компютърна експертиза или по друг начин . Отделно , според приетата СТЕ в
изследвания запис липсват кадри и звукови данни .
Ответникът не е установил по безспорен начин , че само ищцата е имала достъп до
неиндивидуализирания й работен компютър , съответно , че само тя е могла да извърши
изтриването на работните файлове , ако такива са били налични към 01.04.2021 г . Поради
липса на относима компютърна експертиза не е ясно каква е била защитата на компютрите и
как точно е осъществявана на практика . Ответникът признава , че е можел да получи
достъп до компютъра на ищцата чрез администраторски акаунт и парола . Нещо
5
повече , ответникът признава , че е сторил именно това на 05.04.2021 г - св.И.Д. отишла в
офиса и по молба на М.А. установила , че на компютрите не са налични работните файлове .
След като св.И.Д. е имала достъп до компютъра на ищцата и такъв са имали и от „С.“ ЕООД
, то е ясно , че работните файлове е било възможно да бъдат изтрити и от св.И.Д. и от всяко
упълномощено от ответника лице , което разполага с администраторския акаунт и паролата
или по друг начин успее да преодолее паролата за достъп . Очевидно е също така , че след
като компютърът на ищцата веднъж е стартиран , то на него /ако липсват допълнителни
защити , за което няма данни / могат да се извършат действия и от други лица , които се
намират в офиса по същото време . Това може да стане и без знанието на ищцата ако същата
излезе за кратка почивка , до тоалетна и пр.
Следователно , дори без да се коментира възможността трети лица да установят /“разбият“/
или узнаят паролата на ищцата , в случая има не една , а множество вероятности кой , кога и
как е изтрил работните файлове на компютъра на ищцата , включително това може да е и
самият ответник .
Посочването от ищцата в електронна кореспонденция , че може да съдейства „за
положително решаване на проблема с липсващите файлове“ не е признание за лично
изтриване на файловете . Възможно е ищцата да разполага частично или изцяло с копие на
файловете върху друг носител , или да проявява желание повторно да ги изготви и
представи на бившия работодател . Налице е не особено етично поведение от страна на
ищцата , но такова е било и поведението на ответника / изгонване от офиса на служителите ,
дисциплинарно уволнение при възможност за миролюбиво прекратяване на ТПО по взаимно
съгласие , твърдения в процесната заповед за самоотлъчка при налична молба за напускане и
уговорки в този смисъл / .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и да се отмени процесната
заповед за дисциплинарно уволнение .
Основателен и доказан според наличните доказателства / копие от трудова книжка и ССЕ / е
и искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ във вр.чл.225 КТ за обезщетение за оставане без работа и за
работа на по-нископлатена работа за периода 09.04.2021 г – 17.08.2021 г , ведно със
законната лихва от 26.05.2021 г до окончателното заплащане на сумата .
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение пред СРС и СГС , както и държавни такси и разноски по сметка на СРС и
СГС . Адвокатското възнаграждение на ищцата пред СРС е намалено на сумата от 1200
лева поради прекомерност.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №8234 от 18.07.2022 г постановено по гр.д.№29294/2021 г на СРС, 178
състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
6
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ
дисциплинарното уволнение на В. В. А. ЕГН ********** от гр.София със заповед №08 от
09.04.2021 г на управителя на „Р. и в.“ ЕООД ЕИК **** гр.Благоевград.
ОСЪЖДА „Р. и в.“ ЕООД ЕИК **** гр.Благоевград да заплати на основание чл.344 ал.1 т.3
КТ във вр.чл.225 КТ на В. В. А. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1818,07 лева
обезщетение за оставане без работа и за работа на по-нископлатена работа за периода
09.04.2021 г – 17.08.2021 г , ведно със законната лихва от 26.05.2021 г до окончателното
заплащане на сумата .
ОСЪЖДА „Р. и в.“ ЕООД ЕИК **** гр.Благоевград да заплати на В. В. А. ЕГН **********
от гр.София сумата от 1600 лева разноски пред СРС и 1200 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА „Р. и в.“ ЕООД ЕИК **** гр.Благоевград да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК
по сметка на СРС сумата от 702,72 лева държавна такса и разноски и по сметка на СГС
сумата от 76,36 лева държавна такса .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от считано от 03.04.2023 г .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7