РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Карлово, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320101410 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от
ГПК, вр. с чл.92 ЗЗД, предявен от „Ю.“ ЕООД, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление в гр, С., ****, район „Т.“, булевард „Б.“ №
**, вх. *, ет. *, представлявано от Ю. Ц., чрез адв. В.Г. против М. А. С., ЕГН:
**********, адрес с. П., обл. П., ул. „*****“ № **.
В исковата молба се твърди, че претенцията срещу ответника
произтича от договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
„С.Г. Г.“ ООД, ЕИК: ************, което дружество от своя страна, било
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител на вземания „Б. т. к.” ЕАД. Мобилният оператор с търговска
марка „****” ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически
лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
„Ю.“ ЕООД встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно
правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в
настоящото производство било ищец по установителния иск. Ищецът -
кредитор придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности.
Твърди се, че въз основа на договора с мобилния оператор,
ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №
16810061001.
1
Твърди се, че съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния
оператор предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като „****“ ЕАД определяло началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Информация за размера на сметките и срока на заплащане можело да се
получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките
се предоставяли само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка.
Твърди се, че между „Б. т. к.” ЕАД, ЕИК: **************и М. А. С.
бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 16810061001 от дата 19.10.2017 г. за ползване на интернет
услуга за номер ************при условията на тарифен план V. M. *******с
месечна абонаментна такса 21.80 лева /с ДДС/. Срокът на договора бил за 24
месеца, съответно - до 19.10.2019 г.
Въз основа на сключения договор между ответника и „Б. т. к.” ЕАД
били издадени фактури **********/22.01.2018 г., **********/2202.2018 г.,
**********/23.03.2018 г., **********/22.04.2018 г. за потребените от него
електронни съобщителни услуги за период на потребление от 22.12.2017 г. до
21.04.2018 г. на стойност 87.20 лева.
Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги фактурирани за
четири последователни отчетни месеца — за месец 01/2018г., 02/2018г.,
03/2018г., 04/2018г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на ***/чл. 50 от
ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;/ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и
да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че било налице
неизпълнение на някое от другите/задължения на потребителя, „****“ имала
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор издал по клиентски номер №
16810061001 на 22.05.2018г. крайна фактура № **********. В издадената
крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за електронни съобщителни услуги в размер на 54.51лв. (петдесет и
четири лв. и 51 ст.) /сума представляваща сбор от трикратния размер за
месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор/ и била
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните четири
2
отчетни периода.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 25.08.2017 г.,
като същата била генерирана автоматично по вградената електронна система
на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, заведени под
клиентски номер 16810061001, като същият не спазил крайния срок за
ползване на абонаментите V. M. **L. - съответно до дата 19.10.2019г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от Договора.
Цената на иска представлявала сума, за която била издадена фактура
от доставчика на мобилната услуга /и цедент по първия договор, за цесия/,
начислена била мораторна лихва за забава и бил посочен периодът й /иск по
чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса бил кредиторът –
ищец в производството - цесионерът по втория договор /заявител по чл.410
ГПК/.
Посочва се, че представените фактури сами по себе си, не били
основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и ползвал
съответната Далекосъобщителна услуга, които не заплатил, в указания срок,
респ. същият бил в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на
ответника обусловило правото на „***” ЕАД да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.
Твърди се, че между ответника и „Б. т. к.” ЕАД, валидно действали
гореописаните договори, по които длъжникът не бил изпълнил задължението
си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги.
Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник обусловило правото на
мобилния оператор „Б. т. к.” ЕАД, ЕИК:***********, да прекрати предсрочно
гореописания договор на дата 25.08.2017г. и да претендира неустойка в
размер на 54.51 лв. (петдесет и четири лв. и 51 ст.) уговорена в т.2 от
договора, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси /без
ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор, както следва: 3 х
18.17 лв. за тарифен план V. M. **L.
Посочва се, че точното изпълнение от страна на длъжника е цел,
която стои в основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечавала изпълнението на задължението и
служела като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да било нужно
те да се доказват. С неустоечната клауза предварително се определял
размерът на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на
даден вид виновно неизпълнение, без да била налице пряка обвързаност
между размера на неустойката и действително причинените от
неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция
3
неустойката изпълнявала и наказателна функция. Това било така, защото
кредиторът можел да претендира неустойката и когато вреди изобщо не били
настъпили, или не били настъпили в предвидения размер. От тук следвало, че
длъжникът щял заплати неустойка, която щяла да бъде санкция за неговото
неизпълнение.
Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в
уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една
страна дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си,
съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да
начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.
Абонатът следвало да понесе отговорността си за неизпълнението на
договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за
предсрочното прекратяване на сключените договори.
Обезщетението за неизпълнение било начислено съобразно изрично
договореното. Т.нар. неустойка имала обезщетителен характер, а не
санкционен. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го бил извършил в
размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им,
ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на
публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата
на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни
услуги.
В конкретния случай ответникът подписал договори за
далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен план V. M. **L, не
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугите,
като с това си поведение бил изпаднал в забава. Издадени му бил фактури и в
срок не ги бил заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да
понесе отговорността си.
И двата договора за цесия били облигационни, консесуални,
двустранни и били породили правни последици за страните по тях. В
договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към
трети лица не били елемент от тях. Нямало законово ограничение по чл.99
ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали бил
възмезден или не. Това обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го
бранел, като поставял изискване единствено относно уведомяването му, като
го скрепвал като задължение на цедента, без да уточнява момента му.
Единственото изискване на законодателя било длъжникът да бъде уведомен,
за да можел, ако иска да изпълнил задължението си, да знае на кого да плати.
4
Според ищеца, връчването на исковата молба на длъжника, към която
са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от
цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника
зацесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
Поради липса на плащане, ищцовото дружество депозирало заявление
по чл.410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. №898/2021 г. по описа на РС К. била
издадена заповед за изпълнение, с която на ответника (тогава длъжник) било
разпоредено да заплати на кредитора (заявителя)сумата от 54.51 лева, ведно с
разноските по заповедното производство – 25 лева за платена държавна такса
и 180 лева за адвокатско възнаграждение.
Постъпилото от длъжника възражение обуславяло правния интерес на
ищцовото дружество от подаването на настоящата искова молба, с която моли
съда да признае за установено, че ответникът дължи на „***“ ЕООД сумата
от 54.51 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер 16810061001 от 19.10.2017 г., сключен между
ответника и мобилния оператор „Б. т. к.“ ЕАД, ЕИК: **********, за което по
ч. гр. д. №898/2021 г. по описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Претендират се и разноските по делото, включително и направените в
заповедното производство.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В първото открито съдебно заседание по делото М. А. С. се явява
лично. Заявява, че няма представа какво е това задължение, което се твърди,
че има към ищеца. Посочва, че живее в колиба в с. П., не работи, не разполага
с финансови средства и разчита единствено на социални помощи.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. дело №898/2021 г. по описа на РС К. е видно,
че по заявление на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК е била издадена Заповед № 460/22.06.2021 г. за следните суми:
54.51 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16810061001
от дата 19.10.2017 г.; 25.00 лева – разноски по делото за заплатена държавна
такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Срещу заповедта в срок е постъпило възражение от ответника (тогава
длъжник), поради което съдът, на осн. чл.415, т.2 от ГПК, е дал указания на
ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за
предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу него. Искът е
допустим, предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
По делото не е спорно, а и се установява от приложените писмени
доказателства че между ответника М.С. и „Б.“ ЕАД (с търговската марка V.) е
съществувало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от
5
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16810061001 от 19.10.2017 г. за ползване на интернет услуга за номер
************при условията на тарифен план V. M. **L. с месечна
абонаментна такса 21.80 лева /с ДДС/. Срокът на договора е за 24 месеца – до
19.10.2019 г.
Не е спорно също, че въз основа на посочения договор ответникът е
ползвал предоставяната от дружеството услуга, като потреблението е било
фактурирано под клиентския номер на абоната – 16810061001.
От представените договори за цесия от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г. и
извлечение от приложение №1/27.08.2021 г. към договора за цесия от
01.10.2019 г., е видно, че вземанията на „Б.” ЕАД, произтичащи от договори
за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер 16810061001 са
прехвърлени на „С.Г. Г.“ ООД, ЕИК: ************, което дружество, от своя
страна ги е прехвърлило в полза на ищцовото дружество „Ю.“ ЕООД.
Представено е и уведомително писмо за извършените прехвърляния
на вземания, изходящо от „С.Г. Г.“ ООД чрез „Б.“ ЕАД, по пълномощно,
адресирано до ответника М. А. С., с което последният се уведомява, че
единствен разпоредител на вземането е „Ю.“ ЕООД. По делото не са
ангажирани доказателства за надлежно връчване на уведомлението преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Законът вменява в задължение на
стария кредитор да уведоми длъжника, но съгласно трайната съдебна
практика, той може да упълномощи друго лице, вкл. новия кредитор, да
извърши уведомяването, като това упълномощаване не противоречи на целта
на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД (Решение № 137/02.06.2015г.,
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ВКС, Решение № 114/07.09.2016г., т. д. №
362/2015 г., II т. о., ВКС и др.). Практиката приема и че изпратеното
уведомление за цесията, приложено към исковата молба по предявен иск за
събиране на вземането и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 от ЗЗД /Решение № 3/16.04.2014г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС,
Решение № 78/09.07.2014г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,ВКС и др./. Като факт
от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда
по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК при разглеждане на иска на цесионера
срещу длъжника.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
длъжникът е бил уведомен за извършените цесии. Към исковата молба е
приложено уведомление за извършената цесия от цедента, чрез цесионера
като негов пълномощник, и същото е достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея.
По делото е представена като доказателство крайна фактура №
**********/22.05.2018 г. на стойност 133.54 лева, включваща сумата за
6
потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни периода – общо
87.20 лева и сумата от 54.51 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за електронни съобщителни услуги, представляваща сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, за тарифен план V. M. **L.
По делото не са представени доказателства за извършено плащане от
ответника, а и такива твърдения не се навеждат от негова страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Претенцията си ищецът основава на клауза в сключения между „Б.“
ЕАД и ответника договор, според която, в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, последният дължи
неустойка, представляваща сбор от месечните такси на всяка абонаментна
услуга от сключения договор, дължими до края на срока му, но не повече от
трикратния им размер.
Тълкувайки волята на страните по реда на чл.20 от ЗЗД съдът намира,
че посочената клауза регламентира дължимост на неустойка не само в случай
на неизпълнение, но и в случай на разваляне. В този смисъл по арг. от ТР
№7/13.11.2014г. по т.д. №7/2013г. на ОСГТК на ВКС претенцията за
неустойка е принципно съвместима с преобразуващия ефект на развалянето.
Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне обаче е
елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка,
тъй като е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното
правоотношение.
Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на
чл.87, ал.2 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с
изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от
изричната регламентация в чл.87, ал.2 от ГПК, така и по арг. от чл. 164, ал.1,
т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на
писмени съглашения с гласни доказателства. С оглед уговорения алгоритъм
за изчисляване на неустойката, установяването на факта на получаване на
писменото предизвестие от абоната е от значение не само доказването на
основанието, но и на размера на иска. В разглеждания случай по делото не се
твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което му предоставя подходящ срок за изпълнение. По
изложените съображения съдът намира, че операторът не се е възползвал от
правото си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е
възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора.
По делото не са ангажирани, респ. събрани, годни доказателствени средства –
писмени, гласни, съдебно - счетоводна експертиза и пр., установяващи
настъпването на факти и обстоятелства, от хипотезата на цитираната
7
договореност, а именно – едностранно прекратяване на договора; от кой
момент е настъпило прекратяването и по чия инициатива – автономно от
ответника или от оператора поради констатирано неизпълнение на
задължения на потребителя. Ето защо съдът не може да приеме, че са
настъпили условията за възникване на задължение в тежест на ответника да
заплати на ищеца, договорената неустойка, както и да прецени същата за
доказана в претендирания от ищеца размер на основание чл.92 ЗЗД. В тежест
на ищеца е да докаже с годни доказателствени средства, при условията на
пълно и пряко доказване, осъществяването на фактите и обстоятелствата,
съставляващи хипотеза на конкретното притезание. В случая не се установява
едностранно прекратяване на договора преди изтичане на срока на действие,
договорен за 24 месеца.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл.422 от
ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД за установяване на вземане в размер на 54.51 лева,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги с клиентски номер
16810061001 от 19.10.2017 г. е неоснователен и недоказан, поради което
следва да бъде отхвърлен изцяло.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се
възложат направените от ответника съдебни разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Ответникът обаче не претендира разноски и
такива не следва да му се присъждат.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че след извършена
служебна проверка относно предявените от ищеца спрямо ответника
заявления за издаване на заповед за изпълнение и съответно за предявени
искови производства във връзка с вече издадени заповеди по чл. 415 от ГПК,
констатира следното:
От „Ю.“ ЕООД срещу М. А. С. са били подадени две заявления по
чл.410 ГПК, по които са издадени Заповеди за изпълнение на парично
задължение – по ч. гр. д. №14/2021 г. по описа на РС К. и по ч. гр. д.
№898/2021 г. по описа на РС К..
Заповедта по ч. гр. д. №14/2021 г. по описа на РС К. е влязла в законна
сила и с нея е разпоредено длъжникът М. А. С. да заплати на кредитора „Ю.“
ЕАД сумата от 87,20 лева, представляваща незаплатени суми по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, с клиентски № 16810061001 от
19.10.2017г., за периода 22.12.2017г. до 24.04.2018г.; сумата от 22,74 лева,
представляваща мораторна лихва за забава периода от 08.05.2018 г. до
30.11.2020 г.; сумата от 25,00 лева, представляваща разноски по делото за
заплатена държавна такса и сумата от 180,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
По ч. гр. д. №898/2021 г. по описа на РС К. е постъпило възражение
от М. А. С., след което по искова молба на „Ю.“ ЕООД е образувано
настоящото производство по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК. Както вече се
8
посочи по-горе, ищецът претендира от ответника заплащането на сумата от
54.51 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
с клиентски номер 16810061001 от 19.10.2017 г., сключен между М. А. С. и
„Б.“ ЕАД, и разноските за държавна такса – 25.00 лева и адвокатски хонорар
– 180.00 лева, за което по ч. гр. д. №898/2021 г. по описа на РС К. е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
От изложеното дотук е видно, че всички претенции – както тези по
заповедните производства, така и тези по исковото производство, се
основават на едно и също облигационно основание – договор от 19.10.2017 г.,
сключен между „Б. т. к.“ ЕАД и М. А. С., с клиентски номер на абоната
16810061001. За всяко от тези производства – заповедни и исково, заявителят,
респ. ищецът „Ю.“ ЕООД претендира разноски в размер на платените
държавни такси и адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение
е в размер на по 180.00 лева, а платените по делата държавни такси са в
размер на по 25.00 лева. Така сумата на направените и претендирани от „Ю.“
ЕООД разноски за вземанията, произтичащи от един и същ договор е в
размер на общо 615.00 лева, при вземания в общ размер от 164.45 лева, за
които ако бяха предявени в едно производство биха се дължали само 25.00
лева за държавна такса и евентуалното адвокатско възнаграждение, както и
толкова по исковото производство.
Всичко това показва целенасочено поведение от страна на„Ю.“
ЕООД, целящо увреждане на интересите на длъжника за незначително по
размер вземане.
Съдът намира, че е налице очевидна злоупотреба с процесуалните
права, които дава гражданският процес за водене на гражданските дела, като
вместо предявяване на едно заявление за всички произтичащи от договора
вземания, както и евентуално един иск за всички тях, са заведени две
самостоятелни дела. Процедирайки по този начин, с претендиране повторно и
на разноски (държавна такса и адвокатски хонорар) за всяко отделно
производство, кредиторът не упражнява права, а злоупотребява с тях, тъй
като неоснователно натоварва задълженията на длъжника с допълнителни
разноски, които обогатяват кредитора. Налице е явно погазване на принципа
на чл. 3 от ГПК относно задължението на страните по гражданските
производства да упражняват предоставените им процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Действително, претендирането в отделни производства на вземания
произтичащи от един и същ договор между едни и същи страни е допустимо
и зависи изцяло от волята на кредитора, тъй като незаявяването в едно
производство може да се дължи на пропуск, но в конкретния случай, този
подход на кредитора, за претендиране на вземанията си в отделни
производства се прилага в множество случаи (напр. ч. гр. д. №8/2021 г. и ч.
гр. д. №903/2021 г. – двете по описа на РС К. и срещу А. А. Р., с образувани
впоследствие искови производства; ч. гр. д. №45/2021 г. и ч. гр. д. №889/2021
9
г. – двете по описа на РС К. и срещу И. Н. А., с образувани впоследствие
искови производства и др.), което превръща поведението му в редовна
практика и е очевидно, че не се дължи на пропуск от негова страна.
Ищецът, който нарушава общите принципи на гражданското право,
не може да извлича ползи за себе си от разпоредбите на чл. 78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ***, район „Т.“, булевард „Б.“ № **,
вх. *, ет. *, представлявано от Ю. Ц., чрез адв. В.Г. за признаване на
установено по отношение на М. А. С., ЕГН: **********, адрес с. П., обл. П.,
ул. „****“ № **, че същият дължи на „Ю.“ ЕООД сумата от 54.51 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер 16810061001 от 19.10.2017 г., сключен между ответника и
мобилния оператор „Б. т. к.“ ЕАД, ЕИК: **********, за което по ч. гр. д.
№898/2021 г. по описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 460/22.06.2021 г., с която е разпоредено М. А. С., ЕГН:
**********, адрес с. П., обл. П., ул. „*****“ № **да заплати на „Ю.“ ЕООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ****, район
„Т.“, булевард „Б.“ № **, вх. *, ет. *, представлявано от Ю. Ц. следните суми:
54.51 – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16810061001 от дата
19.10.2017 г.; 25.00 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса и
180.00 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10