Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 27.10.2020 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3913/2019 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от "В.и к." ООД ***, ЕИК **** представлявано от Валентин Вълканов-Управител чрез пълномощник юрисконсулт Пламенка Василева, против С.С.С. ЕГН ********** ***, с правно основание на чл. 422, вр.чл.415 ГПК, за признаване за установено, че С.С.С. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер **** дължи на „В.и к." ООД сума в общ размер на 364.24лв. (триста шестдесет и четири лева и 24ст.), представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 28.03.2018г. до 30.10.2018г. на адрес гр.Варна, ул.****; сума в общ размер на 7.60лв. (седем лева и 60ст.), представляваща лихва за забава върху тази главница за периода 27.05.2018 г. - 04.12.2018 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-04.12.2018г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед № 9025 от 05.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 18335/2018г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 340 от 04.12.2018г., а именно: заплатена държавна такса в размер на 83.96лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50.00лв.
Предвид отправено от ищцовата страна искане, с Определение № 11868/12.09.2019 г., по гр. д. № 3913/2019 г., на ВРС, ХLIX с., поправено с Определение № 16888/18.12.2019 г., съдът е прекратил частично производството по иска с правно основание на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 2963.13 лв., представляваща общ размер на главница за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с аб. № ****, за периода 28.03.2013 г. - 26.11.2015 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „****“, № 9, както и частично заплатени главници за следващ период 18.12.2015 г. – 28.03.2018 г. и за сумата 863.15 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода 30.05.2013 г. - 27.11.2018 г., за които суми е издадена заповед № 9025 от 05.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 18335/2018г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения: Твърди се, че „В.и к." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на С.С.С. за имот на адрес ***, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен номер ****. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил, а съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава. Твърди се, че на 04.12.2018г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу С., въз основа на което било образувано ЧГД № 18335/2018г. по описа на ВРС, ГК-30 състав. Твърди се, че на 05.12.2018г. съдът издал заповед № 9025 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Панайотова да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 3327.37лв., представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 28.03.2013г. до 30.10.2018г., за която има издадени фактури за периода от 30.04.2013г. до 30.10.2018г. ; сумата от 870.75лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 30.05.2013г. до 27.11.2018г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-04.12.2018г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 50.84лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв. Твърди се, че на 13.02.2019г. заявителят е уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си. Твърди се, че претендиралите от ищеца суми за главници и лихви по фактури са подробно описани в Справка за недобора на частен абонат № **** до 27.11.2018г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Оспорва предявените искови претенции. Оспорва размера на претендираните ползвани количества ВиК услуги. Възразява за погасяване на задълженията поради изтекла давност, както и за надлежно изплащане на останалите задължения.
В проведено открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа иска.
Ответникът се представлява от процесуален представител, който в писмено становище оспорва главните искови претенции и признава акцесорното задължение в размер на 7.60лв. (седем лева и 60ст.), представляваща лихва за забава върху тази главница за периода 27.05.2018 г. - 04.12.2018 г. Прави възражение за прихващане на евентуално установени от съда нейни задължения по настоящото дело ответницата прихваща със същата част от вземането си от ищеца в общ размер на 273,43 лв. представляващи ликвидно и изискуемо вземане на ответницата от ищцовото дружество за присъдени в полза на ответницата разноски по прекратената част от исковете по настоящото дело. Оспорва претендираните от ищеца съдебно-деловодни разноски.
От събраните по делото доказателства се
установява от фактическа страна следното:
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
От предоставената по делото справка за недобора се установява, че титуляр на по партида с абонатен номер **** на водомер и обект на потребление гр.Варна, ул.****, е С.С.С. ЕГН **********.
Представени са като доказателство по делото карнети за отчитане на потреблението на ВИК услуги по партидата на частен абонат **** за периода м.01.2015г. до 22.09.2018г. с титуляр С.С.С., за имот на адрес ***. От преддставена справка от имотен регистър се установява, че собственик на процесния водоснабден имот е ответника С.С.С.. Установява се, че при нето едно от извършените отчитания не е осигурен достъп на служители на ищцовото дружество до СТИ. Установява се, че потреблението на ВИК услуги за претендираните периоди е формирано като „служебно количество“. По делото са приложени Констатнивни протоколи от 10.05.2017г., от 30.07.2018г. удостоверяващи, че абоната не оситгурява достъп да СТИ за неговото отчитане, както и уведомително писмо от 19.07.2019г., че поради изтекла валидност на метрологична проверка, следдва да бъде предоставен достъп до имота и СТИ да бъде подменен.
От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че за нито един от процесните задължения, които са надлежно заведени в ищцовото дружество не е налице плащане, като общия размер на непогасените задължения за потребени ВиК услуги за процесния период 27.04.2018г. до 30.10.2018г. е на стойност 364,32 лв., а размера на дължимото обезщетение за забава върху този размер е 7,85 лева.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе
следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По конкретно предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца бе да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - „****” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09 от 11.08.2014г. – точка 8.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че през процесния период собственик на водоснабдения обект е ответникът по делото, от което следва да се приеме, че същият има качеството на ползвател на ВиК услуги за процесния обект находящ се в гр.Варна, ул.****. Между страните не се спори и че имотът е присъединен към водопреносната мрежа. В същото време липсват доказателства на първо място ответницата да е заявила пред ответното дружество, че имотът не се ползва. Не бяха представени и доказателства ответницата да е заявила пред ищцовото дружество друг ползвател на Вик услугите, освен собственика на имота. Съдът намира, че страните са били обвързани с валиден договор за доставка на ВиК услуги в жилището на ответника– потребител по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4/2004г. и чл. 2 от ОУ, доколкото тя е посочена като негов собственик във водения от СВ-АВ регистър.
Процесният договор е от категорията на неформалните, т.е. за действителността на същия не е необходимо той да се сключва при спазване на определена форма. С присъединяване на процесния имот към водопреносната и канализационна мрежи, между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните ”ex lege” в едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на ВиК са надлежно публикувани, което обстоятелство е ноторно и служебно известно на съда. Следователно същите са влезли в сила по отношение на всички потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо ответника. С влизане в сила на ОУ на 11.08.2014г. и с оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл.71, ал.2 от ОУ, същите са станали част от договорните им отношения.
Ищецът
твърди, че ответника не е предоставил достъп на негови служители за отчитане на
потребената вода. Реда и начина на измерване,
отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата
отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на глава ІІІ на
общите условия. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните
водомери, поставени при сгради – етажна собственост. На основание чл.21 ал.4 от
Общите условия отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът
се подписва от свидетел. В
чл. 35, ал. 2 от Наредба №4/2004г. е предвидено когато периодът на отчитане на
водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно да начислява
служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен
разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. Указано
е, че след отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява
в съответствие с реалното потребление. В случая абонатът е питейно-битов,
поради което периодът на отчитане е три месеца.
В същото време ответникът не оспорва, че служители на ответното дружество не са отчитали ежемесечно консумираната вода, поради липса на достъп до обекта на потребление. От представените по делото доказателства – карнетни листи за обект с аб. № **** и констативни протоколи, относими към процесния период (28.03.2018г. до 30.10.2018г.) е видно, че ответникът системно не е осигурявал достъп до водоснабдения имот, обстоятелство, което е отразено в карнетните листи и удостоверено в констативните протоколи, поради което е начислявано служебно количество вода.
На основание чл. 5 и чл. 24, ал. 1 ОУ на ВиК и чл. 43 от Наредба № 4/14.09.2004 г. ответникът е бил длъжен да осигури достъп или, ако е в невъзможност за отчет поради негово отсъствие да уточни удобно време с представител на оператора за извършване на отчитането на основание чл. 35, ал. 4 от цитираната наредба. Въпреки тази възможност и въпреки задължението да осигури достъп, ответникът системно е бездействал, поради което правилно разходът на вода за процесния период е начислен в съответствие с чл. 35 от Наредба № 4/14.09.2004 год. на МРРБ и чл. 49 от ОУ на ВиК, а именно по 20 куб. м. на месец.
От заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно е безпристрастно, неоспорено от страните, за процесния период се дължи стойност на услуги в размер на сумата от 364,32 лева. В същото време доколкото исковата претенция е в размер от 364,24лв., съдът приема, че именно в този размер следва да бъде уважен иска.
С оглед горното съдът приема за доказан факта, че дружеството/ищец е предоставило на ответника ВиК услуги за периода 28.03.2018г. до 30.10.2018г. по осем фактури, описани по – горе и ответникът дължи заплащането им.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно, установен е срок за изпълнение на задължението на потребителя, след изтичането на който същият изпада в забава (чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД). Предвид изложеното и при липсата както на твърдения, така и на посочени и представени от ответника доказателства за погасяване на задълженията съдът намира, че забавата в изпълнението на задълженията му е безспорно установена по делото и същият дължи нейното обезщетяване.
За периода от датата на падежа на всяко едно задължение до 27.11.2018 год., общият размер на дължимите обезщетения е установен безспорно от заключението на ССчЕ, а именно – 7,85 лева. В същото време доколкото исковата претенция е в размер от 7,60лв., съдът приема, че именно в този размер следва да бъде уважен иска.
Съдът не приема направеното от ответника възражение за съдебно прихващане, доколкото същото е просрочено, предвид заявяването му след срока за подаване на отговор на исковата молба.
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 04.12.2018г., до окончателното му изплащане.
По изложените съображения възникването на спорното вземане на ищеца срещу ответника следва да се приеме за доказано, поради което предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени както следва: по главния иск, за сумата от 364.24лв. (триста шестдесет и четири лева и 24ст.) без ДДС, като по отношение на обезщетението за забава искът следва да бъде уважен в предявения размер от 7,60 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в хода на производството, съразмерно с уважената/отхвърлена част от иска. Ищцовото дружество е представило списък с разноски както следва: в общ размер от 449,13лв., от които 99,13лв. за заплатената държавна такса, в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и 250лв. за ССЕ.
При произнасянето по разноските обаче следва да се вземат като база началните размери на исковете, а последващото оттегляне на част от тях по размер има за последица и частичното присъждане на разходи и на ответника, на осн. чл.78, ал.4 ГПК. Ето защо на база начален размер на иска от 4198,12лв. и уважен размер от 371,84лв., ищецът следва да получи 39.78 лв. от сторените разноски в исковото производство и сумата от 8,93 лв. по заповедното, а ответникът – 273,43 лв. от претендирания размер на адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че С.С.С. ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „****” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Управителя ****, сумата
от 364.24лв. (триста
шестдесет и четири лева и 24ст.), представляваща главница за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 28.03.2018г. до 30.10.2018г. на адрес
гр.Варна, ул.****, с абонатен номер ****, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.12.2018., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№9125/05.12.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№18335/2018г. на ВРС, на
основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че С.С.С. ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „****” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Управителя ****, сумата
от 7.60лева /седем лева и 60 стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено плащане считано от съответния падеж на главните задължения в общ
размер на 364,24 лева за периода
от 27.05.2018 г. - 04.12.2018 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№9125/05.12.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№18335/2018г. на ВРС, на
основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.С.С. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 39.78 лв. от сторените разноски в исковото производство и сумата от 8,93 лв. по заповедното ч.гр.д.№18335/2018г. на ВРС, съобразно уважената част от претенциите, съобразно уважения размер на вземанията, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С. ЕГН ********** ***, сумата от 273,43 лв., представляваща сторени от ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: