Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26007 от 29.09.2020г.; гр.***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***кият
окръжен съд, наказателно отделение
На осми септември две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател Петър Монев
Членове: Атанас Каменски
Деница Петрова
Секретар
Анжела Никова
като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова в.ч.н.д.№199 по
описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
***кият
районен съд с протоколно определение от 08.06.2020г. по н.ч.х.д.№20/2020г. по
описа на ДРС е прекратил наказателното производство по делото на основание чл.289 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК,
поради това, че тъжбата не отговаря на условията на чл.81 от НПК , като на
основание чл.190 ал.1 от НПК е осъдил тъжителя И.П.Ж. да заплати сторените от
подсъдимата М.К.С. разноски в размер на 600лв.
Срещу определението е подадена частна
жалба от частният тъжител И.П.Ж. с доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт и искане за
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от повереника на тъжителя и лично от тъжителя. Настояват за отмяна на
определението и връщане на делото на ДРС за разглеждането му по същество.
Подсъдимата и защитникът й не се
явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата .
***кият Окръжен съд, като прецени
жалбата, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание, и след
цялостна проверка на определението съгласно чл.313 и чл.314 от НПК намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в срок.
По същество Окръжният съд
констатира, че районният съд е процедирал неправилно, предвид следното:
В обжалваното определение
районният съд изрично е посочил “ „Съдържащите се в
тъжбата фактически обстоятелства, включително и събраните в днешно съдебно
заседание гласни доказателства
сочат, че се касае за разгласяване на неверни обстоятелства в рамките на
депозирани свидетелски показания по висящо пред съд дело“. Това съждение противоречи на посоченото на друго място
от съда, че изначално от самата тъжба било явно, че се касае за престъпление от
общ характер. Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие и в обжалваното
определение изрично се е позовал и на събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства, поради което е очевидно, че няма как изначално от самата
тъжба да е извел извода за характера на престъплението като такова от общ
характер, още повече давайки ход на тъжбата за престъпление по частен характер.
От друга страна районният съд не се е задълбочил и не е аргументирал дали съответните
свидетелски показания /на подсъдимата/ имат значение за правилното
решаване на съответното
дело /н.о.х.д.№445/2019 на ДРС/,
защото само тогава би могло да се говори за евентуално извършено престъпление
по чл.290 ал.1 от НК. А извод в тази насока очевидно не би могъл да бъде
направен директно от тъжбата без провеждане на съдебно следствие с приобщаване
на необходимия доказателствен материал. И
макар да са налице индикации, че това е така от проведеното следствие пред
районния съд–/т.е. че свидетелските показания /на подсъдимата/ са от значение за правилното решаване на н.о.х.д.№445/2019 на ДРС/, то
липсва необходимата аргументация и доказателства за извод в тази насока,
доколкото делото не е било попълнено с необходимия доказателствен материал – в
случая е следвало да се изиска и приложи по настоящото н.ч.х.д.№20/2020г. на
ДРС, обвинителният акт въз основа на който е образувано н.о.х.д.№445/2019 на
ДРС и който определя предмета на доказване по това дело. Едва тогава,
съобразявайки предмета на доказване по делото, по което са депозирани
свидетелските показания на подсъдимата и
повдигнатото й с тъжбата обвинение по настоящото дело би могло да се достигне
до извод дали всъщност не се касае за престъпление от общ характер, а именно
такова по чл.290 ал.1 от НК.
Същевременно необходимостта от
събиране на доказателства, което районният съд всъщност е сторил / но не
изцяло/ и на което се е позовал /изслушаните в съдебно заседание пред районния
съд свидетели/ потвърждава извода, че за установяване на обстоятелството дали
се касае за престъпление от общ характер /евентуално лъжесвидетелстване/ е
необходимо провеждане на съдебно следствие, в хода на което и при съобразяване
на събраните доказателства да се аргументира съответното становище за характера
на повдигнатото с тъжбата обвинение.
При това очевидно, след
приобщаване и на посочения обвинителен акт/ по н.о.х.д.№445/2019 на ДРС/ при достигането
до извод за евентуално наличие та престъпление от общ характер, приложима ще е
разпоредбата на чл.287 ал.7 от НПК- прекратяване на съдебното производство и
изпращане на делото на съответния прокурор, защото извода за характера на
престъплението като такова от общ характер е достигнат при провеждане на
съдебното следствие, при събиране на необходимите доказателства за това. /вж. в тази връзка Решение № 172 от 28.10.2016
г. на ВКС по н. д. № 843/2016 г., II н. о/
За законосъобразно произнасяне е
необходимо да се възобнови съдебното следствие в първоинстанционния съд, да се
приобщи съответния обвинителен акт, при необходимост и други доказателства и
при достигане до извод за наличие на престъпление от общ характер /такова по
чл.290 ал.1 от НК/ - да се процедира по реда на чл.287 ал.7 от НПК.
С оглед изложеното обжалваното
определение следва да бъде отменено и делото върнато на районният съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Въззивният съд допълнително
констатира, че жалбоподателят И.П.Ж. е надвнесъл държавна такса за разглеждане
на частната жалба във въззивната инстанция /дължимата ДТ е 5лв./, като
жалбоподателят може да поиска надвнесената сума да му бъде върната по реда на чл. 4б от Закона
за държавните такси.
Водим от горното ***кият окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло протоколно определение
от 08.06.2020г. по н.ч.х.д.№20/2020г. по описа на ДРС, с което е прекратено
наказателното производство по делото на основание чл.289 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК, поради това, че тъжбата не отговаря на условията на чл.81 от НПК и на
основание чл.190 ал.1 от НПК е осъден тъжителя И.П.Ж. да заплати сторените от
подсъдимата М.К.С. разноски в размер на 600лв., като
ВРЪЩА делото на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия .
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.