Р
Е Ш Е Н И Е
№ 153 13.01.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На десети декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско дело № 754 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на П.А.Ц. с ЕГН ********** и Г.Л.К., родена
на *** г., двамата с адрес: ***, против А.С.Р. с ЕГН **********,
адрес: *** и Д.Д.Р. с ЕГН **********, адрес: ***, с която се
претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ответниците
не са собственици на 69.80/304 кв.м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор ...................... по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас,
одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК,
с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот, извършено със Заповед № КД-14-02-1116/28.08.2009 г. на
началника на СГКК-Бургас, адрес на поземления имот: ...................., с
площ от 304 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план: .........,
квартал ....., парцел ......, при съседи: ................., ..................,
................ и ................... Моли се и за присъждане на направените
по делото разноски.
Твърди се, че ищците притежават идеални
части от процесния имот и по-конкретно 249. 13 кв.м. идеални части, като с
нотариален акт от 2016 г. закупили от В.С., М.М. и А.С. 119. 60 кв.м.,
след това през 2017 г. закупили от П. и А.Я. 74. 75 кв.м. и 54.
83 кв.м. от държавата, като разликата в площта по скицата от кадастъра и
документа за собственост била в рамките на допустимите отклонения. Ответниците
също считали, че са собственици на 69. 80 кв.м. идеални части от него, като ги
придобили от Д.Б., а последната от З.Б., която обаче преди
това вече се била разпоредила с тях и нямало как да прехвърлила права, които вече не притежава.
Правното основание на иска е чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
В срок е постъпил отговор на исковата молба
на ответника А.С.Р.. По същество не се оспорва правото на собственост на ищците
досежно идеални части от процесния имот, но се заявява, че същите не са
собственици на целия такъв. Твърди се също така, че имотът е застроен още през
1959 г. и има изцяло обслужваща роля спрямо изградените в него постройки, като
излага подробни доводи в тази връзка и всъщност заявява, че дворното място е
застроено изцяло, при което и за ищците липсвало правен интерес да установяват
каквито и да било права, поради което и искът бил
недопустим. Заявява се, че З.Б. всъщност е
извършила няколко сделки за самостоятелни обекти и сгради, като с всяка от тях
се е разпореждала и съответни идеални части от земята, които е притежавала. На
последното място се сочи, че ако се приеме, че имотът не е придобит чрез правни
сделки, то ответницата А.Р. упражнявана непрекъсната и
необезпокоявана фактическа власт върху 89.80/299 кв.м.ид.ч. от него и ги е придобила по
давност на основание чл. 79 от ЗС. Също търси присъждане на
разноските по делото.
В срок е постъпил отговор и от
ответницата Д.Д.Р., с който се депозира признание на иска и излага, че не е
оспорвала собственическите права на ищците, нито
пък твърди, че е собственик на 69.80 кв.м. идеални части, придобити приживе от
нейния наследодател от Д.К., а последната от Б.. Заявява, че е
собственик на 1/4 идеална част от 20 кв.м., придобити чрез
делба и наследяване. С оглед на изложеното и предвид
признание на иска, излага, че не следва да плаща разноски на ищците.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответните страни по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от ............ г. група
лица продават на Д.И.К. собствените си 2/4 т.е. 1/2 идеална част от една къща,
находяща се в .......................... с 54 кв.м. от застроено и 174 кв.м. от
незастроеното място. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от .............
г. А.Д.С. продава на Д.И.К. собствената си 1/4 идеална част от една къща,
находяща се в ............................ с 54 кв.м. от застроено и 174 кв.м.
от незастроеното място. Съгласно съдебно-спогодител протокол от ................
г. по делбено дело № 92/1959 г. на Бургаския народен съд З.И.Б. получава в дял
от наследството, оставено й от Д.И.К., от сградата в кв. ......, парцел .......
по плана на гр. Б. – етажа над партера, заедно с помещението и зимника под
него, находящи се под стълбището, и 3/5 идеални части от пригоденото за жилище
помещение в зимника, както и 2/3 от 3/5 идеални части от общите части на
сградата и от двора, като по делото не се спори между страните, че всъщност е
процесното дворно място. Така придобитите от нея идеални части от дворното
място З.Б. продава на А.С.Г., П.К.Г. и С.А.Н. с нотариален акт от ..................
г., като предмет на същите са 2/3 от 3/5 идеални част от 299 кв.м. или общо
всичките притежавани от нея 119. 60 кв.м. от дворното място- тогава парцел .........,
в кв. ....... по плана на гр. Б.. Впоследствие с нотариален акт от ..................
г. З.Б. продава на Д.Г.К. ½ идеална част от паянтова къща заедно с
69.80/299 кв.м.идеални части от дворното място – тогава имот № ........., в кв.
........ по плана на гр. Б.. С нотариален акт от ........... г. М.Н.К., Д.М.П. и
И.М.К. продават на Д.Г.К. ½ идеална част от паянтова къща ведно 20/299
кв.м. идеални части от дворно място – тогава парцел ........., в кв. ........ по плана на гр. Б., целият с площ от 299
кв.м. Впоследствие с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
договор за издръжка и гледане от ........... г. Д.К. прехвърля 89.80/299 кв.м.
идеални части от дворното място – тогава
имот с планоснимачен номер ......., от кв. ........ по плана на гр. Б., на
дъщеря си А.С.Р.. Това се случва по време на брака й с Д.В.Р., а последният
след смъртта си през ........г. се наследява от съпругата си А.Р. и дъщеря си Д.Р.
– ответници по делото.
Въз
основа на така представените книжа ответницата С. счита, че се легитимира за
собственик на 89.80 кв.м. идеални части от процесния поземлен имот.
Съгласно
горния съдебно-спогодител протокол от .................. г. по делбено дело №
92/1959 г. на Бургаския народен съд М.И.К. получава в дял от наследството,
оставено му от Д.И.К., от сградата в кв. ......, парцел ...... по плана на гр.
Б. – таванския етаж, заедно с две жилищни помещения в зимника на сградата,
както и 1/3 от 3/5 идеални части от общите части на сградата и от двора, за
който по делото не се спори между страните, че всъщност е процесното дворно
място, както и правото на надстрояване на таванския етаж.
С
нотариален акт от ............. г. П.К.Г. прехвърля на сина си К.А.С. срещу
задължение за издръжка и гледане 4/18 идеални части от апартамент, находящ се в
..................., първия етаж над партера, заедно с помещението в зимника
под партерния етаж, което е под стълбището, ведно с 2/3 от 3/5 идеални части от
общите части и 2/3 от 3/5 идеални части от дворното място, които всъщност е
придобила от З.Б. с по-горе споменатия нотариален акт от ............. г. и по
наследяване от А.С.Г.. С нотариален акт от ............. г. С.А.Н. дарява на
брат си К.А.С. другите 4/18 идеални части от апартамент, находящ се в ................,
първия етаж над партера, заедно с помещението в зимника под партерния етаж,
което е под стълбището, ведно с 2/3 от 3/5 идеални части от общите части и 2/3
от 3/5 идеални части от дворното място, които всъщност е придобил от З.Б. с
по-горе споменатия нотариален акт от ............. г. и по наследяване от баща
си А.С.Г.. Т.е. К.А.С. се легитимира за собственик на 2/3 от 3/5 идеални части
от процесното дворно място, съгласно горните два нотариални акта и дела, който
получава по наследяване от баща си А.С.Г..
В последствие след смъртта му през ......... г.същият се наследява от съпругата
си В.М.С., сина си А.К.С. и дъщеря си М.К.М.. Последните с нотариален акт от ..............
г. продават на ищците апаратамент № ..., съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор ................., с прилежащите към него избено помещение и
съответните общите части от сградата, както и 119. 60/299 кв.м. идеални части
от дворното място. С нотариален акт от .............. г. П.Ц.Я. продава на
ищците ищците апаратамент, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор .......................,
с прилежащите към него избено помещение и общите части от сградата, както и
3/12 идеални части от процесния поземлен имот. С договор за прекратяване на
съсобственост и чрез продажба на дела на държавата от ............. г. ищците
придобиват от държавата нейния дял от 54. 83 кв.м. идеални части от процесния
поземлен имот. Въз основа на така представените книжа ищците считат, че се
легитимират за собственици на 249. 13 кв.м. идеални части от процесния поземлен
имот.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Между
страните действително е налице спор досежно това дали ответниците притежават
или не 69.80 кв.м. идеални части от процесния имот, при все че ищците считат,
че са придобили същите с покупко-продажбата от ................ г., като преди
това З.Б. се е разпоредила с тях чрез покупко-продажбата от ............... г. в
полза на техни праводатели, а ответниците чрез договора за издръжка и гледане
от ................ г., като преди това З.Б. също се е разпоредила с тях чрез
покупко-продажбата от .............. г.в полза на техни праводатели. Това, че
ответницата Р. признава иска не обуславя извод за неговата недопустимост спрямо
нея, при все че явно е налице спор между страните кой колко идеални части от
процесния имот притежава и същият следва да се разреши спрямо двете ответници, които
черпят собственическите си права от фактически състав, който включва общи
юридически факти. С оглед на изложеното съдът намира, че заявеният отрицателен
установителен иск е допустим, тъй като при наличието на правен спор, какъвто
очевидно съществува, за ищците, които твърдят, че са съсобственици на идеални
части в спорния имот, и действително се явяват такива съгласно представените по
делото придобивни актове, винаги е налице интерес да установят дали лицето
респективно лицата, който претендират правото на собственост върху част от
същите идеални части в имота, действително притежават такива. С оглед доводите
в тази връзка, следва да се отбележи, че дори и дворното място да е изцяло
застроено, това не обуславя извода за липсата на правен интерес от воденето на
иска, като това би могло да има отношение евентуално в едно делбено производство
между страните, но е ирелевантно за настоящия спор.
От
представените по делото доказателства се налага извода, че към настоящия момент
имотът е съсобствен между ищците, ответниците и трети лица. Действително обаче,
ответниците не са собственици на спорните 69.80 кв.м. идеални части от
процесния имот, придобити чрез договора за издръжка и гледане и по наследяване,
тъй като З.Б. вече се е била разпоредила с тях през ........... г. и
следователно не би могла в по-късен момент през ....... г. да прехвърли права,
които не притежава. Ответниците притежават 20 кв.м. идеални части от имота,
придобити чрез договора за издръжка и гледане и по наследяване, като
ответницата А.Р. притежава 15 кв.м. идеални части – 10 кв.м., придобити чрез
алеаторния договор и 5 кв.м. по наследяване от съпруга си Д.В.Р., а ответницата
Д.Р. притежава 5 кв.м. придобити по наследяване от баща й Д.Р.. Собствеността
върху постройките в имота не е спорна по делото и този въпрос не следва да се
обсъжда.
Не
могат да бъдат споделите доводи, че при всяка разпоредителна сделка З.Б. е
прехвърляла и прилежаща част от земята, която се явявала обща част, като този
извод дори не може да бъде изведен от съдържанието на разпоредителните книжа. В
случая дори в дворното място има сгради, едната от които в режим на етажна
собственост, като не всички собственици на самостоятелни обекти притежават
идеални части от земята /видно от скицата и вписванията за собствеността в нея/
и наред с това идеални части от дворното място притежава и лице, което няма
вещни права върху самостоятелен обект в сградата – в случая държавата, която едва през .............. г.
се е разпоредила със своята идеална част от земята. В този случай дворното
място няма и не може да има статут на обща част. Самите твърденията на
ответницата С., че дворното място има статут на обща част и е изцяло застроено,
при което и се ползвало от всички собственици на самостоятелни обекти,
изключват възможността тя да е придобила идеални части по давност и въобще да е
манифестирала някакво намерение за своене на идеални части от имота. Придобивната
давност като способ за придобиване на право на собственост не действа
автоматично с изтичане на необходимия давностен срок, а е необходимо позоваване
от владелеца, за да настъпи ефекта на давността, която не се прилага служебно.
Това позоваване може да се извърши чрез предявяване на собственически иск, с
възражение срещу такъв иск, както е в случая, или чрез снабдяване с нотариален
акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно
владение. За да се признае на едно физическо лице правото на собственост по
отношение на един
изцяло или отчасти чужд
недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик
следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по
отношение на конкретната вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия
собственик на вещта поведение на пълноправен собственик т. е. поведение, което
безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем
единствено за себе си. При все, че се касае за
съсобствен между няколко лица имот за да се придобие по давност идеална част от
него от един от съсобствениците следва да се докаже не само постоянно, непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнително
владение, но и промяна в намерението на съсобственика да държи вещта, като своя собствена, тъй като във вътрешните отношения между съсобствениците се счита, че те са държатели на чуждите
идеални части - владеят ги от тяхно име и за тяхна сметка. Промяната в намерението
трябва да бъде демонстрирана чрез предприемане на конкретни действия, които да
станат достояние на останалите съсобственици, респективно съсобственик и да
показват несъмнено, че съсобственикът, който упражнява фактическата власт,
отрича техните, респективно неговото право върху вещта и я държи за себе си.
Подобни доказателства по делото не са ангажирани. Това, че ответницата С. живее в сграда, попадаща в имота от 1968 г.
/показания на свидетелката С.Т./ не се явява придобивно основание за дворното място
или идеални части от него въз основа на давностно владение. Не би могла и чрез
ограждане на част от място /така показанията на свидетелката Д.Д./, лишавайки
други съсобственици от достъп до тази част, да я придобие по давност. Всъщност
това само подчертава наличието на правен спор между страните и правен интерес
от неговото разрешаване.
С
горните мотиви съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск
досежно спорните 69.80 кв.м. идеални части от процесния имот като основателен
следва да бъде уважен.
При този изход на спора и с оглед претенциите
на страните за заплащане на направените по делото разноски следва на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответницата А.С. да заплати на ищците сумата
от 655 лв. за направените по делото разноски, включаващи дължимата за
производството държавна такса от 50 лв.,
изплатено адвокатско възнаграждение от 600 лв. и 5 лв. държавна такса за
издадено съдебно удостоверение. По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ответницата Д.Р. не
дължи разноски на ищците. Съответно неоснователна е претенцията на ответницата С.
за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено спрямо П.А.Ц. с ЕГН **********
и
Г.Л.К., родена на *** г., двамата с адрес: ***, че А.С.Р. с ЕГН **********,
адрес: *** и Д.Д.Р. с ЕГН **********, адрес: ***, не са собственици на 69.80/304 кв.м. идеални части от поземлен
имот с идентификатор 07079.613.278 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот,
извършено със Заповед № КД-14-02-1116/28.08.2009 г. на началника на
СГКК-Бургас, адрес на поземления имот: ......................, с площ от 304
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план: ......, квартал ......,
парцел ....., при съседи: ............., .................,
................ и ......................
Осъжда А.С.Р. с ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на П.А.Ц. с ЕГН **********
и
Г.Л.К., родена на *** г., двамата с адрес: ***, сумата от 655. 00 лв. /шестстотин
петдесет и пет лева/ за направените по делото / разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.