№ 27
гр. Благоевград, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Търговско дело №
20211200900062 по описа за 2021 година
Производството по настоящото т.д.№62/2021г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград е образувано по искова молба вх.№3814/28.04.2021г., предявена
от Ж. БЛ. К., ЕГН **********, гр.К., кв.“З.“ 60, вх.Б, ет.5, ап.37, против
„Т.Ш.“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.Благоевград,
ул.“С.Р.“ №3, ет.1, представлявано от Т.Т. - управител.
В исковата молба се твърди, че ищецът Ж. БЛ. К. е превел от своя банкова
сметка в Германия по банковата сметка на ответното дружество „Т.Ш.“
ЕООД в „Р.“ АД сумата от 16 000 евро, с левова равностойност по курса на
БНБ за деня 31 200 лв., която била дадена в заем. Ищецът сочи, че
многократно е заемал пари на ответното дружество, които му били връщани в
уговорения срок. В настоящия случай управителката на „Т.Ш.“ ЕООД го
помолила за заем, тъй като не им достигали пари за закупуване на камион за
дружеството. Уговорили се пред свидетел, че парите ще бъдат върнати в
едногодишен срок, т.е. до 07.02.2020г. Твърди, че в уговорения срок парите
не му били върнати. Ищецът многократно се обаждал по телефона, като
управителката на „Т.Ш.“ ЕООД Т.Т. му обещавала, че парите ще бъдат
върнати. Впоследствие престанала да отговаря на обажданията.
С оглед на изложеното в исковата молба, до съда е отправено искане да
осъди ответното дружество „Т.Ш.“ ЕООД да заплати на ищеца Ж. БЛ. К.
сумата от 16 000 евро /с левова равностойност 31 200 лв./, представляваща
даден заем на 07.02.2019г. чрез паричен превод, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата, както и законна лихва за забава върху тази сума,
считано от 07.02.2020г. /датата на падежа/ до датата на подаване на исковата
1
молба в съда в размер на 3 865.33 лв. Претендират се и сторените разноски в
производството.
В срока по чл.367 от ГПК ответната страна „Т.Ш.“ ЕООД е подала отговор
на исковата молба, в който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Оспорва твърдението, че преведената сума от 16 000 евро е
дадена като заем на ответното дружество. Твърди, че сумата е преведена от
ищеца на дружеството поради това, че ищецът искал да си купи камион чрез
дружеството-ответник, с който да работи. С посочената сума заедно с 10 000
евро, добавени от ответното дружество, на 13.02.2019г. бил закупен камион
MAH TGX, с рег.№..., шаси .... В отговора се сочи, че ответното дружество
плащало на шофьорите на ищеца, които управлявали камиона за дружеството.
Тъй като работата на този камион била на загуба, ищецът наредил на
ответника да спре работа с камиона, като се задължил да праща по 300 евро на
месец на ответника за възстановяване на направените от дружеството разходи
за този камион. На 14.12.2020г. по искане на ищеца дружеството продало
камиона на „П.“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление
гр.Благоевград, ул.“Т.“ №29, представлявано от управителя Д. Н.. Твърди се,
че получената сума от продажбата на камиона била предадена на ищеца.
Оспорва се основанието на получената сума от 16 000 евро да представлява
пари дадени на заем. Касаело се за сума за закупуване на камион, а
написаното основание в преводното нареждане представлявало симулативна
сделка.
От страна на ищеца е постъпила допълнителна искова молба, в която се
оспорват изложените твърдения в писмения отговор. Ищецът сочи, че за него
не е закупуван камион, не е давал указания за продажбата му и не е получавал
пари от такава сделка.
В срок по делото е постъпил и допълнителен писмен отговор от страна на
ответника, в който са преповторени съображенията от първоначалния писмен
отговор.
Пред настоящата инстанция ищецът Ж. БЛ. К., редовно призован, не се
явява лично. Представлява се от упълномощен адвокат, който пледира за
уважаване в цялост на предявените искове и присъждане на разноските в
производството съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответното дружество „Т.Ш.“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от
упълномощени адвокати, които оспорват предявените искове и молят за
тяхното отхвърляне по подробно изложени доводи в хода на устните
състезания. Претендират сторените разноски пред настоящата съдебна
инстанция.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Страните по делото не спорят, че на 07.02.2019г. ищецът Ж. БЛ. К. превел
по банков път по сметка на ответника „Т.Ш.“ ЕООД сумата от 16 000 евро.
Това обстоятелство се установява от приложеното по делото банково Бордеро
2
за кредитен банков трансфер, съгласно което ищецът Ж. БЛ. К. е наредил
прехвърлянето на посочената сума от 16 000 евро от своя банкова сметка в
Окръжна спестовна каса Б. /Kreissparkasse Biberach/ по банкова сметка на
получателя „Т.Ш.“ ЕООД, с посочено основание за операцията „пари дадени
назаем“. Ответното дружество признава, че е получило сумата.
От ответната страна е представен документ, обективиращ поръчка с номер
**********/07.02.2019г., видно от който на 07.02.2019г. „Т.Ш.“ ЕООД е
поръчал от „М.“ ООД употребяван товарен автомобил MAH, серия TGX, с
шаси ..., без регистрационен номер, срещу цена от 25 500 евро без ДДС, или
30 345 евро с ДДС, с желана дата за доставка 14.02.2019г. От информация за
клиентски превод от „Банка ДСК“ се установява, че на 13.02.2019г.
/погрешно посочена дата в превода на документа/ „Т.Ш.“ ЕООД е наредило
прехвърлянето на сумата от 26 000 евро от своя банкова сметка по банковата
сметка на „М.“ ООД, Германия, като в графата информация за превода е
посочен номера на поръчката - **********.
Ответното дружество „Т.Ш.“ ЕООД като доставчик е издало на
дружеството „П.“ ЕООД, представлявано от Д. Н., като получател Фактура
№**********/14.12.2020г. за продажбата на влекач MAH TGX, рег.№..., шаси
... за сумата от 18 775.97 лв. с ДДС.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
изпълнима от вещото лице И.Л.Г.. Съгласно експертното заключение, при
извършената проверка в счетоводството на ответното дружество експертизата
е установила счетоводни записвания по активна счетоводна сметка „504
Разплащателна сметка във валута“ на базата на първичен счетоводен
документ – Банков паричен превод от Окръжна спестовна каса – Б., отчитащ
пари дадени на заем от ищеца на ответника, съгласно кредитен превод в
размер на 16 000 евро на 07.02.2019г. При извършената проверка в
счетоводството на ответното дружество експертизата е установила
осчетоводяване на Фактура №**********/14.12.2020г. по дебита на сметка
411 Клиенти – 18 775.97 лв. срещу кредитиране на сметка 709 Приходи от
други продажби 15 656.64 лв., и сметка 4532 Начислен ДДС за продажби –
3129.33 лв.
Вещото лице е дало заключение, че левовата равностойност на сумата от
16 000 евро, при конвертиране на валута от евро в лева към 07.02.2019г. е в
размер на 31 293.28 лв., изчислено по курса на БНБ за деня – 1 евро =1.95583
лв. Размерът на законната лихва върху сумата от 31 293.28 лв. за периода от
07.02.2020г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2021г.
/446 дни/, при прилагане на законната лихва, равна на основния лихвен
процент, определен от БНБ, плюс 10 процентни пункта, определени с
Постановление на МС №426/18.12.2014г., в сила от 01.01.2015г., е в размер на
3 876.89 лв.
Пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства.
По искане на ищеца са разпитани свидетелите Т.С. и С.Я., а по искане на
ответната страна – св.М.С.
3
Свидетелят Т.С. твърди, че познава ищеца Ж.К., с който са приятели и са
работили заедно в Германия. Сочи, че в началото на месец февруари 2020г.,
около второ или трето число на месеца, бил на гости на ищеца в Германия,
когато по телефона му се обадила Т. или баща й и поискали от К. заем от
16 000 евро. Парите им били необходими, за да закупят камион. Ищецът се
съгласил да им услужи, но им казал да му върнат парите за една година
време, докъм 7-8 февруари. Свидетелят знаел, че парите не са върнати на К..
Свидетелят С.Я. заявява, че познава Ж.К., с който са при ятели от деца.
Знае, че фирма „Т.Ш.“ ЕООД е транспортна фирма. Знае от Ж.К., че през
февруари 2019г. е дал пари назаем на „Т.Ш.“ ЕООД да купи камион.
Свидетелят е чул Ж.К. да говори по телефона и да иска парите да му бъдат
върнати за една година и че са дадени назаем. Свидетелят твърди, че Ж.К. се е
занимавал с транспорт, както и че е работил в тази фирма. Мисли, че ищецът
няма камиони. Знае от Живко, че парите още не са му върнати.
Свидетелят М.С.познава Т.Т. и Ж.К., тъй като и той има транспортна фирма
- „Д.Л.“. Твърди, че неговата фирма „Д.Л.“ закупила камион влекач МАН с
рег.№.... Камионът бил закупен за Ж.К., който давал пари на св.С., а камионът
работил чрез неговата фирма. След това Ж.К. поискал „камионът да бъде
изваден“ от фирмата на свидетеля и „да го остави в „Т.Ш.“ ЕООД“. Затова
дружеството на свидетеля „Д.Л.“ продало на „Т.Ш.“ ЕООД въпросния
камион за сумата от 5000 евро. Свидетелят не знае какво е станало с камиона
след като е станал собственост на „Т.Ш.“ ЕООД. Свидетелят е чувал, че Ж.К.
е дал на Т. пари назаем, за да купи втори камион. Знае, че Ж.К. има в „Т.Ш.“
ЕООД два камиона, които работят за него – първият камион е този, който
„Д.Л.“ е продал на „Т.Ш.“ ЕООД, а вторият камион е купен с пари дадени
назаем от Ж.К., като камионът бил купен от „Т.Ш.“ ЕООД за него.
Свидетелят сочи, че и двата камиона били продадени на „П.“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. За валидността на договора за заем не се изисква спазване на
някаква форма. Елементите от фактическия състав на договора за заем са:
реалното предаване в собственост на парична сума или други заместими вещи
от заемодателя на заемателя и поемане на задължение от заемателя да ги
върне. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така
установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи
ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на
сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение с
ответника. Последният провежда насрещно доказване на своите
правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици. При оспорване на иска, ответникът
4
установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е
налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно
наведените възражения. Договорът за заем се счита сключен от момента, в
който заемодателят даде, а заемателят получи заетата сума или друга
заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на
съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Ако
заемателят не върне заетите заместими вещи, той е неизправен длъжник и по
силата на чл.79, ал.1 от ЗЗД за заемодателя възниква алтернативната
възможност да иска връщането на заетите вещи с обезщетение за забава.
Съобразявайки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
ищецът доказа първият елемент от фактическия състав на договора за заем, а
именно – реалното предаване на парична сума на ответника. Това
обстоятелство не се оспорва от ответното дружество, което в отговора на
исковата молба признава, че е получило по банков път от ищеца сумата от
16 000 евро. Доказателство досежно този факт е и приложеното по делото
банково Бордеро за кредитен банков трансфер, както и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза.
Спорен в настоящото производство е въпросът на какво основание е
извършено предаването на процесната сума от ищеца на ответника. Страните
не спорят, че са били в договорни отношения помежду си, по повод на които е
извършено предаването на сумата от ищеца на ответника. Ищецът твърди, че
предаването е станало на основание заемно правоотношение. Ответникът от
своя страна твърди, че предаването е станало на основание мандатно
правоотношение, по силата на което в качеството си на довереник по
поръчение на ищеца-доверител се е задължил да закупи за последния камион
със средства на доверителя. Впоследствие отново по поръчение на доверителя
ответникът се е задължил да продаде камиона на трето лице и посредством
отчетна сделка да прехвърли на доверителя получената от продажбата цена.
Твърди, че е изпълнил задължението си да се отчете пред ищеца за
изпълнението на поръчката и да му предаде получената цена от продажбата.
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че когато предаването
на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е
сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен
договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и
ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с
допустимите от закона доказателствени средства.
За установяване на основанието, на което сумата е предадена от ищеца на
ответника, по делото са приобщени писмени доказателства, гласни
доказателствени средства и заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
както следва:
Относно писмените доказателства:
Отбелязването в банковото бордеро за кредитен банков трансфер като
основание за плащане „пари дадени назаем“ не обвързва ответника относно
неговото съответствие с действителните уговорки между страните, тъй като
5
това отбелязване е извършено въз основа на едностранно волеизявление на
ищеца. Поради това представеният документ с посоченото в него основание
не е достатъчен сам по себе си да установи основанието за прехвърлителната
операция, а следва да бъде ценен ведно с всички събрани доказателства.
Относно съдбено-счетоводната експертиза:
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява
счетоводно записване по активна счетоводна сметка „504 Разплащателна
сметка във валута“ на базата на първичния счетоводен документ – банково
бордеро за паричен превод, отчитащ пари дадени назаем от ищеца на
ответника. В случая получената сума е отразена по дебита на Сметка 504, но
липсва отразяване по кредита на сметка, отчитащ задължения по заеми. Тоест
отразеното счетоводно записване не може само по себе си да установи факта
на поемането на задължение от ответника по заемно правоотношение. В
същото време обаче липсва отразяване на получената сума по сметка,
отчитаща задължения по отношения с доверители, съобразно твърденията на
ответника. Според установената съдебна практика по приложението на чл.182
от ГПК във вр. с чл.55 от ТЗ първичните счетоводни документи и
вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда съобразно
останалите събрани по делото относими и допустими доказателства.
Относно гласните доказателствени средства:
Съдебната практика приема, че когато спорът между страните не е за
наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на
постигнатите договорености, свидетелски показания са допустими за
установяване на обстоятелствата, при които е сключен договора, както и
каква е била действителната обща вола на страните /Решение
№224/22.12.2016г. по гр.д.№2169/2016г. на ВКС, III г.о.; Решение
№190/23.01.2014г. по т.д.№483/2012г. на ВКС, I т.о.; Решение
№524/28.12.2011г. по гр.д.№167/2011г. на ВКС, IV г.о.; Решение
№546/23.07.2010г. по гр.д.№856/2009г. на ВКС, IV г.о./. Именно такава е
настоящата хипотеза – страните по делото не спорят, че са в договорно
правоотношение помежду си, но спорят за смисъла и съдържанието на
постигнатите договорености. Ответникът не оспорва нито получаването на
сумата, нито че по силата на договорна връзка с ищеца е поел насрещно
задължение спрямо него. Признава, че по това договорно правоотношение с
ищеца за него е възникнало и парично задължение към ищеца. Оспорва това
негово парично задължение да произтича от получен заем, а твърди, че има
задължение към ищеца да му предаде получена продажна цена от изпълнение
на възложена поръчка. Твърди, че е изпълнил това свое парично задължение.
Предвид характера на спорните въпроси между страните и съобразно
цитираната по-горе съдебна практика, според настоящия състав липсва
забрана със свидетелски показания да бъде установявана действителната воля
на страните по договора и обстоятелствата, при които същият е сключен.
Допълнителен аргумент за допустимостта на свидетелски показания е и
обстоятелството, че за предаването на процесната сума е налице писмен
6
документ /банково бордеро/. Съдебната практика е в насока, че при
наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на
договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. В
този смисъл са Решение №253/17.10.2014г. по гр.д.№2902/2014г. на ВКС, III
г.о., Решение №82/12.05.2015г. по гр.д.№5122/2014г. на ВКС, III г.о., Решение
№190/23.01.2014г. по т.д.№483/2012г. на ВКС, I т.о., Решение
№524/28.12.2011г. по гр.д.№167/2011г. на ВКС, IV г.о.; Решение
№546/23.07.2010г. по гр.д.№856/2009г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда
на чл.290 от ГПК по въпроса относно допустимостта на гласни
доказателствени средства за доказване на смисъла на постигнатите между
страните договорености при наличието на документ за предаване на сумата
на ответника; както и Решение №67/15.04.2013г. по гр.д.№933/2012г. на ВКС,
III г.о.; Решение №244/21.01.2020г. по гр.д.№983/2019г. на ВКС, III г.о.;
Решение №180/26.11.2019г. по гр.д.№4345/2018г. на ВКС, IV г.о. В
посочените решения е прието, че при наличие на платежен документ за
предаването на паричната сума – прехвърлянето й от една сметка в друга,
няма забрана за допускане на свидетелски показания за установяване на
елементите на договора за заем, в т.ч. уговорките относно правата и
задълженията на страните, начина и срока на връщане на сумата и други
елементи на заемното правоотношение.
По делото са разпитани свидетели-очевидци на телефонния разговор между
ищеца и управителката на ответното дружество, при който са постигнати
договорките между страните. Свидетелят Т.С. сочи, че бил с ищеца, когато по
телефона му се обадила Т. или баща й и му поискали заем от 16 000 евро,
които били необходими за закупуване на камион. В отговор на искането,
ищецът се съгласил, но с уговорка парите да му бъдат върнати за една година.
Свидетелят С.Я. също е бил свидетел при провеждан телефонен разговор, при
който Ж.К. е искал за една година да му се върнат пари, които е дал назаем на
„Т.Ш.“ ЕООД за закупуване на камион. Макар св.С. да не посочва коректно
времето на постигнатите договорености между страните по делото, от
показанията на св.С.Я. безспорно се установява кога точно са се развили тези
събития /през февруари 2019г./, което като време съвпада и кореспондира с
писмените доказателства, доказващи кога сумата е преведена от ищеца на
ответното дружество и кога е закупен камиона.
Твърденията на св.С. и Я., че парите са предадени като заем, не се
опровергават от показанията на ангажирания от ответната страна свидетел -
св.М.С. Показанията на този свидетел, в частта относно развилите се
отношения между него, ищеца и ответника относно закупуването на камион
МАН с рег.№..., са неотносими, тъй като не касаят процесния казус. По
отношение на втория камион, който бил закупен от ответното дружество,
свидетелят два пъти в своите показания заявява, че камионът е купен с пари,
които Ж.К. е дал на Т. назаем.
Видно е, че и тримата свидетели твърдят, че „Т.Ш.“ ЕООД е закупила
камион с пари, дадени назаем от Ж.К.. В този смисъл свидетелските
7
показания са еднопосочни и безпротиворечиви и съдът ги кредитира с
доверие.
В отговора на исковата молба ответното дружество също признава, че с
получената от Ж.К. сума от 16 000 евро, плюс добавени от самото дружество
още 10 000 евро е закупило камион MAH, серия TGX, с шаси ..., за което по
делото са представени съответни писмени доказателства /поръчка с номер
**********/07.02.2019г. и информация за клиентски превод от „Банка ДСК“
АД/. Впоследствие този камион бил продаден от „Т.Ш.“ ЕООД на „П.“ ЕООД,
което се установява от представената Фактура №**********/14.12.2020г., от
съдебно-счетоводната експертиза и от показанията на св.С.. Според съда
твърдението на св.С., че камионът е закупен, „за да работи за Ж.К.“, не влиза
в колизия с твърдението му, че камионът е купен от „Т.Ш.“ ЕООД с пари
дадени на заем от К.. Обстоятелството за каква работа е бил използван
камиона и в чия полза е извършвана работата с този камион, не могат да
обосноват извод за наличие на твърдяните от ответника уговорки с ищеца. В
този смисъл показанията на св.С. нито противоречат на показанията на
другите двама свидетели, нито могат да установят възражението на
ответника, че парите са предадени на друго основание различно от заемно
правоотношение.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – на банковото
бордеро, на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, на
показанията на св.С., Я. и С., на признанието на ответника, че се намира в
договорно правоотношение с ищеца, по силата на което е получил сумата от
16 000 евро, както и признанието, че има парично задължение към ищеца
/макар да се оспорва основанието на същото/, водят до извод, че ищецът в
настоящото производство успя да докаже претендираното от него право по
основание и размер. В тежест на ответника беше да докаже възражението си,
че е получил сумата на различно основание от договор за заем, което не стори
в процеса. Ответникът не ангажира и никакви доказателства, за да докаже
твърдението си, че се е отчел на ищеца, предавайки му получената цена от
продажбата на камиона, закупен с дадените от ищеца пари. При това
положение, при липсата на доказателства по делото получената от ответника
сума да е върната на ищеца, както и при липса на данни тази сума да е платена
от ищеца на друго основание, предявеният иск подлежи на уважаване.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 16 000 евро,
доколкото плащането е уговорено между страните по договора в
чуждестранна валута /Тълкувателно решение №4/29.04.2015г. по тълк.д.
№4/2014г. на ОСГТК на ВКС/, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 28.04.2021г. до окончателното
изплащане.
По отношение на претенцията за законна лихва:
Като основателна следва да бъде уважена и претенцията с правно основание
чл.86 от ЗЗД. Установи се, че срокът за връщане на заетата сума е бил една
година от предаването й, т.е. до 07.02.2020г. На основание чл.84, ал.1 от ЗЗД
8
след изтичането на уговорения ден за плащане, ответникът изпада в забава и
дължи законна лихва, която за периода от 07.02.2020г. до датата на подаване
на исковата молба в съда – 27.04.2021г. е в размер на 3 876.89 лв., съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В настоящия случай
ищецът претендира лихва в по-нисък размер – 3 865.33 лв., които следва да се
присъдят в цялост.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по делото разноски. По представен списък по чл.80 от ГПК
ищецьт претендира сумата от 1402 лв. – държавна такса, 380 лв. за
възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, 15 лв. за преводи и 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, или
общо 3 797 лв. Размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен
съобразно фактическата и правна сложност на делото и е около минималния
размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Размерът на минималното възнаграждение за всеки от
предявените искове поотделно, съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата, е както
следва: по иска за главница – минималният размер на основание чл.7, ал.2, т.4
се равнява на 1 468.79 лв. /830 лв. + 638.79 лв., представляваща 3% над 10 000
лв. от общият размер на главницата по левова равностойност 31 293.28 лв./;
по иска за мораторна лихва – минималният размер съгласно чл.7, ал.2, т.2 се
равнява на 500.57 лв. /300 лв. + 200.57 лв., представляваща 7% над 1000 лв. от
общия размер на вземането от 3865.33 лв./. В този смисъл е Определение
№60262 от 20.10.2021г. на ВКС по гр.д.№943/2021г., IV г.о. Или
минималният размер на адвокатското възнаграждение по наредба е в размер
на 1969.36 лв., поради което процесното възнаграждение от 2000 лв. не може
да бъде определено като прекомерно.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.Ш.“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление
гр.Благоевград, ул.“С.Р.“ №3, ет.1, представлявано от Т.Т. да заплати на Ж.
БЛ. К., ЕГН **********, гр.К., кв.“З.“ 60, вх.Б, ет.5, ап.37, сумата от 16 000
/шестнадесет хиляди/ евро, представляваща даден заем на 07.02.2019г. чрез
паричен превод, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 28.04.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 3 865.33 лв. /три хиляди осемстотин
шестдесет и пет лева и 33 ст./, представляваща законна лихва за забава върху
главницата, считано от 07.02.2020г. /датата на падежа/ до датата на подаване
на исковата молба в съда – 27.04.2021г.
ОСЪЖДА „Т.Ш.“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление
гр.Благоевград, ул.“С.Р.“ №3, ет.1, представлявано от Т.Т. да заплати на Ж.
БЛ. К., ЕГН **********, гр.К., кв.“З.“ 60, вх.Б, ет.5, ап.37, сумата от 3 797 лв.
9
/три хиляди седемстотин деветдесет и седем лева/, представляваща сторени
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
10