№ 782
гр. *, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д. ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120201852 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на М. Р. М., ЕГН: **********, чрез адв.
* от АК-*, съдебен адрес: гр. *, ул. „*“ *, срещу Наказателно постановление № 23-0769-
000399/06.04.2023г., издадено от ВПД Началник група към ОДМВР-гр.*, Сектор „Пътна
полиция“, с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500
лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения в производството, които
водят до опорочаване на административнонаказателната процедура.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. *– БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Пледира за отмяна на
НП.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *,
която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на самото НП, то е връчено на жалбоподателя на
27.04.2023г., а жалбата е депозирана на 04.05.2023г). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона
в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 19.01.2023 г., около 22:40 часа, свидетелите Е. И. Д. и Д. В. В.- полицейски
служители в Сектор „Пътна полиция“ *, патрулирали в гр. *, по ул. „Цар Петър“, срещу
Областна управа, когато забелязали по улицата в посока площад „Царица Йоанна“ да се
движи лек автомобил “Опел Инсигниа” с peг. № *, собственост на жалбоподателя М..
1
Двамата решили да извършат проверка на водача, тъй като в движение установили, че
автомобилът не е минал техически преглед. Свидетелите спрели за проверка лекия
автомобил, като водач на същия бил жалбоподателят М.. Свидетелите се усъмнили, че
водачът е употребил алкохол и на същия била извършена проба за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с № ARBB-0029, който отчел положителна
проба, а именно - 0,72 на хиляда в издишания въздух. Актосъставителят Е. Д.- мл.
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“, пристъпил към съставянето на талон за
медицинско изследване с номер 103851, който бил връчен на водача. Към датата на
проверката техническото средство било годно и калибрирано, видно от приложената по
делото справка.
Полицейският служител квалифицирал деянието на водача като административно
нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, поради което и му съставил АУАН с бл. №
485871/19.01.2023г. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, като записал,
че не е съгласен.
На следващия ден- 20.01.2023 г. било подадено възражение, в което се изразявало
несъгласие с дерегистрацията на автомобила.
В последствие, въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на: чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, поради което
и на основание чл. 174, ал.1, т. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно
наказание „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за
нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели Е. Д. и Д. В., които са последователни и безпротиворечиви. Липсват основания да
се приеме, че същите по някакъв начин са заинтересовани от изхода на делото.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
И двамата свидетели посочиха, че са разяснили правата на жалбоподателя, и
специално това, че може да даде кръвна проба, което се потвърждава и от талона за
медицицинско изследване, който е подписан от самия жалбоподател.
Съдът не споделя основания довод на жалбоподателя, че му е връчен нечетлив
екземпляр от АУАН. Актът е връчен лично на М. М. на 19.01.2023 г., т.е. самият
жалбоподател е приел екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал
на място да му бъде връчен друг (четлив) екземпляр. Предявен му е бил напълно четлив
2
екземпляр на АУАН, с който той се е запознал, като даже е записал „не съм съгласен“. Ето
защо той не само е имал възможност да се запознае със съдържанието на акта, но и го е
направил след като е изразил несъгласие. Също така, в подадено на следващия ден
възражение е записал част от обстоятелствата, фигуриращи в акта, а именно каква е била
отчетената концентрация на алкохол, което отново сочи, че същият е бил запознат със
съдържанието на акта. Впоследствие му е било връчено и НП, с което е наказан именно за
нарушенията, посочени в АУАН. Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя
по никакъв начин не е било нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу всички
факти и обстоятелства и да организира в пълнота защитата си, включително и в съдебното
производство.
В този смисъл са и Решение № 246/16.02.2021 г. по КНАХД № 2/2021 г. на Адм.съд-
* и Решение № 388/21.12.2020 г. по КНАХД № 356/2020 г. на Адм.съд-Стара Загора ,
постановени по идентични случаи.
В обобщение, съдът намира, че липсват допуснати процесуални нарушения, които да
водят до отмяна на постановлението на формално основание.
По същество съдът намира, че обжалваното постановление е правилно и
законосъобразно.
На първо място, от обективна страна, изпълнителното деяние на нарушението се
изразява в „управление” на МПС. Безспорно действията на жалбоподателя по привеждане
на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр. *, представлява
„управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните
указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието "управление",
включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
Движението на автомобила е било забелязано от свидетелите, поради което и този признак
от обективна страна е безспорно доказан.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка “Опел
Инсигниа” с peг. № *, който жалбоподателят е управлявал е „моторно превозно средство” по
смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, а именно пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване.
Също така, управлението е осъществено с концентрация на алкохол в кръвта 0,72
промила, която е установена по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, а именно с техническо средство - дрегер „Алкотест
7510“ с фабр.№ ARBB-0029, което е било годно към датата на устнаовяване на
нарушението. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване, като същият не се е
явил в указания срок да даде проба за изследване.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е
квалифицирано като административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на
основание чл. 174, ал.1, т. 1 от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и
глоба 500 лв. За извършеното нарушение на водача правилно и законосъобразно са
наложени - "глоба" в размер на 500 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
6 месеца. Размерите на двете наказания са точно определени в закона и не може да се
обсъжда въпроса за намаляването им, както и въпросът дали случаят може да се приеме за
маловажен, тъй като съгласно чл. 189з от ЗДвП, приет с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г., за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания.
3
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, *кият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-000399/06.04.2023г.,
издадено от ВПД Началник група към ОДМВР-гр.*, Сектор „Пътна полиция“, с което за
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП на М. Р. М., ЕГН:
**********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева и
„Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН: **********, да заплати на ОДМВР-* юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр. * в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4