РЕШЕНИЕ
№ 742
гр. Пловдив, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330103580 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. Р. П. срещу В. М. М., с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, с
които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата следните суми:
сума в размер от 5000 лв., представляваща неимуществени вреди- болки и страдания от
предизвикано от отвеника ПТП на дата *******г. в гр. П., ул. „М.” до № **, както и
сума в размер от 30 лв.- претърпени имуществени вреди от деянието ( за издаване на
съдебномедицинско удостоверение ), ведно със законната лихва върху посочените
суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /*******г./ до
окончателното им изплащане.
Ищцата сочи, че на *****г. около ***** ч. е пресичала ул. „М.” в гр. П.. Почти
успяла да се качи на тротоара, когато била ударена от лек автомобил рег. № *******,
управляван от ответника. Ищцата посочва, че след удара е паднала и почти няма
спомен за случилото се. Успяла единствено да съобщи номера на своя съпруг. На
място пристигнала линейка и ищцата била отведена в УМБАЛ „Св. Георги”- Пловдив.
Изпитвала болки в областта на главата и десния крак. След осъществено лечение била
изписана и се прибрала в своя дом. През м.*****0г. ищцата получила силни болки в
кръста и била приета за лечение в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Пловдив, ЕООД.
Престоят й в болничното заведение бил от 13.05.2020г. до 18.05.2020г., след което й
била назначена физиотерапия. През м.06.2020г. болките на ищцата в десния крак се
засилили и тя не била в състояние да се придвижва. Била приета по спешност в
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, където била осъществена операция на десния
крак на ищцата. Поддържа, че всички гореописани болки, страдания и неудобства са в
пряк резултат от настъпилото ПТП, при което била ударена от лекия автомобил,
управляван от ответника. Предвид изложеното, моли така предявените искове да бъдат
уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответната страна.
Оспорва се иска по основание и размер. Ответникът не оспорва факта, на дата *****г. в
1
гр. П., бул. „М.“ е настъпило ПТП, при което е ударил ищцата с управлявания от него
лек автомобил. Изтъква, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно
внезапно, без да е налице пешеходна пътека или светофар. Времето било дъждовно, а
ищцата носела тъмни дрехи. Ответникът твърди, че е реагирал незабавно, но въпреки
това не успял да предотврати сблъсъка. След инцидента е позвънил на спешен тел.
„112“ и е останал при пострадалата. Сочи ,че през цялото време ищцата е била
адекватна и в съзнание, като дори е съобщила на медиците своя адрес, име и ЕГН.
Ответникът сочи ,че веднага след инцидента е разбрал къде ищцата е настанена за
лечение. През периода на болничния й престой я е посещавал често, носел й е храна.
При разговорите между него й ищцата, последната е казвала, че се чувства добре и че
няма сериозни оплаквания. Не е предявявала каквито и да било искания към ответника.
През м.06.2020г., ищцата се обадила на ответника и поискала да й бъдат дадени
2000лв., които й били необходими за извършване на операция. Ответникът се
поинтересувал къде ще й бъде извършена манипулацията и в какво ще се изразява
същата, но ищцата не могла да отговори. Това усъмнило ответника и той преценил, че
не следва да й предостави поисканата сума. Възразява, че инцидентът е от дата ****г.,
а травматичните увреди, за които ищцата претендира обезщетение са констатирани
през м.06.2020г. Акцентира се върху факта, че в епикризата от *****г. е посочено, че
не се установяват видими травматични увреди по тялото на ищцата. Предвид това
възразява, че травматичните увреди, за които ищцата претендира обезщетение в
настоящото производство, не са вследствие на инцидента, настъпил на *****г. Моли
се, така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, счита за установено от
фактическа и правна страна следното:
Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД ( за репариране на претърпени
имуществени и неимуществени вреди ).
Страните не спорят, че на дата ********г. е осъществено ПТП, при което е
настъпило съприкосновение между ищцата и управлявания от ответника лек
автомобил рег. № *********.
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД- т.нар. „генерален деликт”,
установявайки общата забрана да не се вреди другиму.
Непозволеното увреждане е юридически факт, от който възниква
облигационно отношение. Това отношение е законово, тъй като нормативната уредба
предопределя неговото съдържание. Касае се за просто едностранно правоотношение,
при което за пострадалия съществува правото да претендира възстановяване или
обезщетяване на вредите, а за делинквента насрещното задължение да възстанови или
обезщети вредите. За да е налице извършен деликт следва да са налични и елементите,
включени в неговия сложен фактически състав, а именно обективните елементи –
деяние / действие или бездействие/, обективирано в
действителността; противоправност – несъответствие на поведението с императивна
правна норма, противоречие с общата забрана на чл.45 ЗЗД да не се вреди никому,
противоречие с добрите нрави; вреда – имуществена /претърпени загуби или
пропуснати ползи / или неимуществена /морална без стойностно изражение/, причинна
връзка между поведението и вредата и субективният елемент – вина / психическото
отношение на деликвента към извършеното поведение и последиците от него/.
В конкретния правен казус са налице всички гореспоменати елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Установи се безспорно, че ответникът при управление на лек
2
автомобил на процесната дата е осъществил удар с ищацата. По този повод е съставен
акт за усатнояване на административни нарушение, въз основа на който е издадено и
наказателно постановелние срещу ответника. В този акт е отразена констатацията, че
управлявайки своя лек автомобил ответникът блъска пресичащата ищца. Актът е
подписан от нарушителя лично без направени възражения от негова страна.
Констатацията на длъжностното лице, съставило официалния документ /акт/, досежно
механизма на настъпилото ПТП няма материална обвързваща съда доказателствена
сила. По изключение обаче, когато участник в ПТП е подписал документ, отразяващ
механизма на настъпването му, този документ би могъл да се ползва с материална
доказателствена сила за неизгодните факти, чиито настъпване е удостоверено с
подписа на страната / в случай на ответника М./. При това положение акта за
административно нарушение представлява частен свидетелстващ документ, който
важи срещу своя издател / подписалия го/ като неизгоден за него и ще се ползва с
материална доказателствена сила на това основание, а не като официален
свидетелстващ документ.
По делото са разпитани свидетелите П./ **** на ищцата/ и К./***** на ответника/,
които не са преки свидетели на инцидента. Показанията им са натоварени със
субективизъм предвид близките отношение съответно с ищцата и ответника. Все пак
кредитира показнията им дотолкова, доколкото се установява, че ищцата е търпяла
известни болки и страдания след процесното събитие, а ответникът не е бил
безразличен към стореното от него ПТП.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че при инцидента на ********г. на ищцата са причинени травматични
увреждания/контузия на главата и тялото, бедрата,тазобедренара става и горната част
на подбедрицата/. Описаните травматични увреждания са причинили на пострадалата
болка и страдание. Срокът за пълното възстановяване от травматичните увреждания е
бил в рамките на около 14-16 дни. ВЛ дава обосновано заключение, че полученият
флегмон 4 месеца след настъпилото ПТП не е причинен и не е във връзка с това
събитие. Съдът кредитира заключението на ВЛ като пълно, обосновано и обективно
изготвено.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД:
противоправно деяние, вина, неимуществени вреди и причинна връзка между деянието
и вредите. От приетите писмените доказтелства, свидетелските показания и
експертното заключение по делото се установява, че в резултат на виновното и
противоправно деяние на ответника, ищцата е претърпяла увреждане на здравето,
причинило й болки и страдания и психо-емоционален дискомфорт.
Съобразно правилото на чл.45 от ЗЗД посочените неимуществени вреди следва
да бъдат репарирани от деликвента. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Според Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
определянето на размера на обезщетението и прилагането на критерия за
справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът намира, че следва да се
отчетат следните обстоятелства: на ищеца умишлено е причинено леко телесно
увреждане, същият е изпитвал болка и страдание и оздравителният процес е имал
3
малка продължителност. Освен това в резултат на деянието на ответника у ищцата са
се породили известни нераположения свързани със страхови изживявания заради
случая. С оглед на тези обстоятелства съдът счита, че за справедливо репариране на
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение
в размер на 1500 лв, както и следва да се присъдят и 30 лева- претърпени имуществени
вреди от деянието за издаване на съдебномедицинско удостоверение, тъй като от
приетата като писмено доказтелство фактура се установява категорично напраения
разход от ищцата, пряко свързан с процесното събитие, причинено от ответника.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен до
размера на 1500 лв., а в останалата част до претендирания размер 5000 лв. искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищецът се
следват разноски, съразмерно на уважената част от иска. Предвид това, то следва да
бъде заплатено адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит ВЛ, като
посочената сума съобразно уважената част на иска възлиза на 285 лева следва да се
заплати от ответника в полза на ищцата. От друга страна ищцовата страна следва да
заплати на ответника направените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска,
които възлизат на сумата от 333 лв.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН ********** да заплати на М. Р. П., ЕГН **********
сумата 1500 лева, представляваща неимуществени вреди- болки и страдания от
предизвикано от отвеника ПТП на дата *****г. в гр. П., ул. „М.” до № ****, както и
сума в размер от 30 лв.- претърпени имуществени вреди от деянието (за издаване на
съдебномедицинско удостоверение ), ведно със законната лихва върху посочените
суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /*******г./ до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до
претендирания размер 5000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН ********** да заплати на М. Р. П., ЕГН **********
сумата 285 лева, представляваща направени разноски съобразно уважената част на
иска.
ОСЪЖДА М. Р. П., ЕГН ********** да заплати на В. М. М., ЕГН **********
сумата 333 лева, представляваща направени разноски съобразно отхвърлената част на
иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/_______________________
4