№ 267
гр. Варна , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония А. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20203110110265 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от А. В. Г.
ЕГН ********** с адрес: гр. В. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Люлин „,бул. „Панчо
Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2 с искане с правно основание чл. 439
от ГПК да бъде признато за установено между страните, че ищецът не дължи на
ответника сума в общ размер от 10272,86лв, от които главница в размер на 3 679,79лв,
ведно със законна лихва в размер на 3 342,46 лв. за периода 13.04.2011г.- 25.02.2020г.,
сума в размер на 1 781,52 лв. - неолихвяеми вземания, сума в размер на 209,59 лв. -
присъдени разноски, сума в размер на 150,00 лв. - разноски по изпълнителното дело,
както и сума в размер на 1091,50лв. такса по Тарифата към ЗЧСИ, дължими се по
изпълнително дело №20208080400037 по описа на ЧСИ с peг. №808 и район на
действие Окръжен съд - Варна, което е образувано въз основа на изпълнителен лист от
13.07.2011 г. по ЧГД№5573/2011г. IX с-в на ВРС, поради погасяване по давност.
В молбата се излага, че с изпълнителен лист от 13.07.2011г. по
ЧГД№5573/2011г. IX с-в на ВРС, А.Г. бил осъден да заплати на „БНБ Париба
Пърсънъл Файнес“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 3 697,79 лв., представляваща
неплатена главница по договор за кредит CREX-01- 25839/24.10.2005г.; сумата от
1 781,52 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 15.02.2006-
12.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на заявлението - 13.04.2011 г. до окончателно изплащане на задължението,
както и сумата от 209,59лв. - разноски по делото.
1
Изпълнителен лист от 13.07.2011г. по ЧГД№5573/2011г. IX с-в на ВРС бил
издаден въз основа на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК. Заповедта за изпълнение не е връчвана лично на ищеца А. В. Г. ЕГН **********,
а е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Въз основа на издадения изпълнителен
лист от 13.07.2011г. по ЧГД№5573/2011г. IX с-в на ВРС по молба на „БНБ Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, на 21.11.2011г. било образувано изп. дело №20118080402232 по описа
на ЧСИ с peг. № 808 и район на действие Окръжен съд- Варна.
ПДИ по изп. дело №20118080402232 не е връчвана на длъжника А. В. Г. ЕГН
**********. След като същият разбира за образуваното изпълнително дело през 2019г.
и след запознаване с материалите по същото, от името на А. В. Г. ЕГН ********** на
23.08.2019г. е депозирана молба с вх. №12300, с която се иска от ЧСИ да констатира,
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, настъпилото прекратяване на изпълнителното
производство по изп. дело №20118080402232, поради настъпила перемпция. Искането
е уважено от ЧСИ, като на длъжника е издадено удостоверение с изх.
№3446/11.02.2020г. Видно от същото е, че 2 ЧСИ е констатирал настъпилата
перемпция по изп. дело №20118080402232 с Постановление от 30.09.2019г., което е
влязло в сила на 28.12.2019г.
Със съобщение изх. №3363/11.02.2020г. по изп. дело №20208080400037, ЧСИ с
peг. №808 и район на действие ВОС е изпратил на ищеца А. В. Г. ЕГН **********
съобщение за образуване на изпълнително дело. Със същото се уведомява ищеца, че
въз основа на изпълнителен лист от 13.07.2011 г. по ЧГД№5573/2011 г. IX с-в на ВРС,
А.Г. е осъден да заплати на „БНБ Париба Пърсънъл Файнес“ ЕАД, ЕИК *********
парично задължение. Посочено било в съобщението, че задължението по
изпълнителното дело възлиза на общо 10272,86 лв., от които главница в размер на
3679,79 лв., ведно със законна лихва в размер на 3342,46лв за периода 13.04.2011г.-
25.02.2020г., сума в размер на 1781,52лвнеолихвяеми вземания, сума в размер на
209,59лв. - присъдени разноски, сума в размер на 150 лв. - разноски по изпълнителното
дело, както и сума в размер на 1091,50 лв. - такса по Тарифата към ЗЧСИ. Наред с това,
с посоченото съобщение ищецът бил уведомен, че с договор за продажба и
прехвърляне на вземания, „БНБ Париба Пърсънъл Файнес“ ЕАД е прехвърлило
вземането си на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. ЕИК *********.
Към момента на образуване на изп. дело №20208080400037 по описа на ЧСИ с
peг. №808 и район на действие ВОС, вземанията по изпълнителен лист от 13.07.2011г.
по ЧГД№5573/2011 г. IX с-в на ВРС са били погасени по давност.
Вследствие на това, ищецът А. В. Г. ЕГН ********** не дължи на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* сумите, посочени в съобщение за
образуване на изпълнително дело №20208080400037, което е образувано въз основа на
2
изпълнителен лист от 13.07.2011г. по ЧГД№5573/2011г. IX с-в на ВРС, а именно: Сума
в общо 10272,86лв, от които главница в размер на 3679,79лв, ведно със законна лихва в
размер на 3342,46 лв. за периода 13.04.2011 г.- 25.02.2020г., сума в размер на 1781,52
лв. - неолихвяеми вземания, сума в размер на 209,59лв. - присъдени разноски, сума в
размер на 150 лв. - разноски по изпълнителното дело, както и сума в размер на
1091,50лв. - такса по Тарифата към ЗЧСИ.
Изпълнително дело №20118080402232 по описа на ЧСИ с peг. №808 било
образувано на 21.11.2011г. по молба на „БНБ Пърсънъл Файненс“ЕАД, въз основа на
изпълнителен лист издадено по ч.гр.д.№5573/2011г. по описа на ВРС.
На 20.02.2012г., след получена справка от НАП за наличие на трудови договори
на длъжника А.Г., с Разпореждане ЧСИ бил наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника в „НЮ Ойл Груп“ ЕООД. По изпълнителното дело се
съдържат данни, че запорното съобщение не е получено от „НЮ Ойл Груп“ ЕООД. 3
Няма данни за постъпили суми, вследствие на наложения запор.
На 20.02.2012г., след получено Удостоверение за наличие или липа на
задължения и обезпечителни мерки от ТД на НАП- Варна, ЧСИ е конституирал
Държавата, като взискател в изпълнителното производство.
На 25.08.2015г. по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД въз основа на
твърдян от дружеството договор за цесия, сключен между него и първоначалния
взискател по изпълнителното дело „БНБ Пърсънъл Файненс“ ЕАД, „Кредит инкасо
инвестмънт БГ“ ЕАД е конституиран като взискател, вместо първоначалния такъв, като
наред с това са дадени от ЧСИ указания на дружеството, да представи доказателства за
уведомяване на длъжника за сключената цесия.
Твърди, че видно от горепосочената фактическа обстановка, която се установява
от материалите по изп. дело №20118080402232, в периода от 20.02.2012г. до
25.08.2015г. или в продължение на повече от две години, не са предприемани никакви
изпълнителни действия, които да прекъснат визираната в ГПК двугодишна давност по
отношение на изпълнителното производство.
От материалите по изп. дело №20118080402232 било видно, че първоначалният
взискател поискал извършване на изпълнителни действия с молба за образуване на
изпълнителното дело, доколкото с молбата взискателят е възложил на ЧСИ права по
чл. 18 от ЗЧСИ. Впоследствие за годни изпълнителни действия за прекъсване на
давността, евентуално би могло да се приемат налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и конституирането на Държавата, като взискател в
изпълнителното производство, които са се осъществили на 20.02.2012г. От него момент
3
до искането от 25.08.2015г. за конституиране на нов взискател, на мястото на
първоначалния такъв, не са искани и извършвани изпълнителни действия, които биха
довели до прекъсване на двугодишната давност посочена в ГПК.
Счита, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона,
считано от 20.02.2014г.
Предвид гореизложеното, твърди, че считано от 20.02.2012г. - датата на
последното годно изпълнително действие по изп. дело №20118080402232 или
евентуално от 20.02.2014г.- датата на настъпване на перемпция по изп. дело
№20118080402232 е започнала да тече погасителна давност. Същата е пет годишна по
отношение на вземанията за главница и разноски по частното гражданско дело и три
годишна по отношение на вземанията за лихви. Независимо от коя дата, се счита, че е
започнала да тече давността - 20.02.2012г. или 20.02.2014г., твърди, че същата към
датата на образуване на изп. дело №20208080400037 по описа на ЧСИ с peг. №808 през
2020г. е била изтекла, както тригодишната давност, така и петгодишната такава.
Вследствие на това, ищецът А. В. Г. ЕГН ********** твърди, че не дължи на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* процесните суми.
Ответникът в депозирания отговор на исковата молба изразява становище за
неоснователност на предявения иск, като излага следното:
На 24.10.2005 г. между „БНП Париба .Пърсънъл Файненс“ ЕАД (предишно
наименование „ДжетФайненс Интернешънъл“ АД), с универсален правоприемник е
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в качеството му на Кредитор и
А. В. Г., в качеството му на Кредитополучател, бил подписан Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-01025839, по силата на който, параметрите на
договора за кредит включвали: сума за изплащане на клиента 2902.57 лв. /две хиляди
деветстотин и два лева и петдесет и седем стотинки /, брой погасителни вноски - 23,
размер на месечната погасителна вноска - 176.43 лв. /сто седемдесет и шест лева и
четиридесет и три стотинки/, обща цена на стоките : 3079.00 лв. /три хиляди и
седемдесет и девет лева/.
Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения,
същите уточнени в горепосочения Договор за кредит за покупка на стоки или услуги,
кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД финансирал кредитополучателя, а
за А. В. Г. възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно
условията по сключения договор.
Поради неизпълнение на възникналите договорни задължения от страна на А. В.
Г., кредиторът се снабдил със Заповед за изпълнение, с което била прекъсната теклата
4
до момента погасителна давност, като действие по принудително изпълнение, съгл.
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
мотивите на т. 14 от което се развивало виждането, че прекъсване на давността може да
бъде допуснато, в случай че длъжникът е уведомен за това прекъсване и може да
реагира. Твърди, че в хипотезата на чл. 410 ГПК длъжникът узнава за инициираното
производство и може да влияе върху събитията още преди да се е стигнало до издаване
на изпълнителен лист срещу него - за същият съществува възможността да депозира
възражение, с което да препятства влизането в сила на издадената Заповед за
изпълнение.
Ha 15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********,
в качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, в
качеството му на Цесионер, бил сключен договор за цесия, по силата на който „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД прехвърлило вземането си по Договор за кредит №
CREX01025839 на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
С нотариално заверено пълномощно от 09.06.2015 г., предишният кредитор
(цедентът) упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕМД, ЕИК *********, да
уведоми от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД всички длъжници по
вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, които „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г.
Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, БНП, чрез
пълномощника си „Кредит Инкасо „Инвестмънтс БГ“ ЕАД, изпратило Уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания до длъжника А. В. Г. на адрес: гр. Варна, кв.
„Владислав Варненчик“ № 408, вх. 2, ет. 5, ап. 14. Уведомлението се върнало със
статус „Непознат на адреса“.
Като неправилни и неоснователни счита твърденията на ищеца за погасяване на
вземанията, описани в исковата молба по давност, която в случая сочи, че е общата 5
годишна давност.
Твърди, че след образуване на горепосоченото изпълнително дело погасителна
давност не е текла до постановяването на Тълкувателно решение от 26.06.2015 по т.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК, който факт обосновава неоснователността на претенцията на
ищцовата страна съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, което произтичало от
задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 3/18.11.1980
г./ която е била в сила към датата на образуването на изпълнително дело № 2232/2011
г. по описа на ЧСИ Захари Димитров и следователно датата, на която вземането се
погасява по давност, би била 26.06.2020 г.
Манифестирайки интереса си за събиране на вземането и именно предвид
5
изтичането на давностния срок за събиране на същото, „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД депозирало молба за образуване на ново изпълнително дело въз основа на
същия изпълнителен лист, което е образувано на 29.01.2020 г. В молбата си за
образуване ответното дружество възлага на ЧСИ Захари Димитров чл. 18 ЗЧСИ.
Същото прекъсва 5-годишния давностен срок за събиране на вземането.
Твърди, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се
счита давността за прекъсната.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Към доказателствения материал по делото е приобщено заверено копие от ИД №
20118080402232 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 от КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд-Варна.
Същото е образувано по писмена молба с вх.№12626/21.11.2011 г. до ЧСИ
Захари Димитров, рег. № 808 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Варна,
подадена от кредитора „БНБ Париба Пърсънъл Файнес“ ЕАД, ЕИК ********* срещу
А. В. Г. ЕГН **********, за вземане предмет на Заповед за незабавно изпълнение
№3915/26.04.20111 г., и изпълнителен лист, издадени по ч. гр.д.№ 5573/2011 г. на ВРС,
9 с. за сумата от 3697,79 лв. – главница по Договор за кредит CREX-01-
25839/24.10.2005 г.,; сумата от 1781,52 лв. – възнаградителна лихва и 109,59 лв. –
внесена държавна такса и сумата от 100,00 – юрисконсултско възнаграждение. В
молбата е извършено възлагане на ЧСИ да извърши всички действия по чл. 18 от
ЗЧСИ.Към молбата са приложени изпълнителният лист и заповедта за незабавно
изпълнение.
След извършено проучване на имущественото състояние на длъжника на
24.01.2012 г. е наложен запор над трудовото възнаграждение на длъжника А. В. Г. ЕГН
**********, получавано от работодателя „НЮ ОЙЛ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********. С
Разпореждане на ЧСИ от същата дата е присъединена държавата като кредитор по
делото.
Насрочен е и опис на движими вещи, собственост на длъжника за 16.02.2014 г.
от 11:00 часа (л.68 гръб от изп.д.№ 20118080402232).
С писмена молба от 25.08.2015 г. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК ********* е поискано същият да бъде конституиран като взискател в
6
производството по делото, като са представени договор за цесия, Приложение на
вземанията към договора, потвърждение за извършена цесия и пълномощно от цедента
до цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. С молбата новият кредитор
е възложил на ЧСИ да извърши всички необходими действия за нормалния ход на
изпълнителното производство на осн. чл. 18 от ЗЧСИ.
С разпореждане от 25.08.2015 г. е конституиран новият взискател.
С молба от 19.07.2017 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********
е поискало да бъде извършено проучване за наличието на банкови сметки на името на
длъжника, като при наличието на такива е отправено искане за налагане на запор върху
тях.
С писмо от БНБ е отговорено, че има налични банкови сметки на длъжника в
„Първа инвестиционна банка“ АД и в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, поради което на
08.08.2017 г. е наложен запор от ЧСИ на банковите сметки на длъжника. Видно от
известието за доставяне на запорното съобщение, същото е получено от Райфайзенбанк
България ЕАД на 14.09.2017 г.
С молба от 02.11.2018 г. кредиторът е поискал да се извърши справка за
сключени трудови договори на длъжника и при наличието на такива да се наложи
запор над трудовото му възнаграждение.
След справка в НАП и установяване на действащ трудов договор на длъжника с
„Меркурий-Пашанов“ е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника с
разпореждане от 07.06.2019 г. Същото е получено от управителя на дружеството на
17.07.2019 г.
На 30.09.2019 г. делото е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Към доказателствения материал по делото е приобщено и изп.д.№
20208080400037 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 от КЧСИ, с район
на действие Окръжен съд-Варна. Същото е образувано по молба на кредитора „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу длъжника А. В. Г. ЕГН
********** въз основа на същия изпълнителен лист, издаден по ч. гр.д.№ 5573/2011 г.
на ВРС, 9 с. Към молба са приложени изпълнителен лист и заповед за изпълнение.
С молбата кредиторът е поискал да бъдат извършени следните изпълнителни
действия: опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника по делото; запор
върху банкови сметки на длъжника; запор върху трудово възнаграждение, както и е
извършено възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ.
7
На 05.01.2020 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК “ АД, получено от банката на 14.02.2020 г. и в Първа
инвестиционана банка АД, получено от банката на 14.02.2020 г.
Наложен е и запор на 11.02.2020 г. на трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от „Меркурий-Пашанов“ ООД., получено от дружеството на 18.02.2020 г.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишната давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наеми, лихви и за
други периодични плащания. В процесния случай вземането е установено с влязла в
сила заповед за незабавно изпълнение, в който случай погасителната давност започва
да тече от изискуемостта на вземането при условията на цитираните по-горе норми.
Съгласно чл.116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а съгласно чл.330, ал.1, б. „д” от ГПК /отм./
(сега чл.433, ал.1, т.8 от ГПК) изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.
330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Изрично в мотивите към т.10 от същото тълкувателно решение е посочено,
че в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.)
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Посочено е още, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
Предвид гореизложеното в настоящото производство следва да се направи
преценка дали поисканите и извършени изпълнителни действия по изпълнително дело
8
№ 20127110401158 по описа за 2012 г. на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, вписан с рег.
№ 711 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с район на
действие Варненски окръжен съд са прекъснали давността.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в хода на
настоящото производство в тежест на ответника е да установи по пътя на пълно и
главно доказване своите възражения, че давността за процесното вземане е спирана
или прекъсвана с предприетите от него действия за принудително изпълнение.
Съгласно т. 14 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2013 от 26 юни 2015 год. на
ОСГТК на ВКС е прието, че новият ГПК урежда заповедното производство като част
от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на
вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно
действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако
е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита
прекъсната със заявлението.
В т. 10 на същото ТР се приема, че „съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането…
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно
чл.426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е
прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността,
но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането,
признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД.
9
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
Въпреки, че в цитираното тълкувателно решение не е изрично посочено, че
предприемането на действия от ЧСИ по изпълнение на вземането на основание
възлагане по чл.18 от ЗЧСИ може да се счита за действие по смисъла на чл. 18, ал.1, т.8
от ГПК, което изрично е посочено в ТР като способ за прекъсване на давността, то
съдът намира, че след като има предприети действия по изпълнението от ЧСИ на осн.
чл. 18 от ЗЧСИ, то тези действия следва да се считат като годни да прекъснат срока по
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и в тази връзка не може да се приеме, че са били налице
предпоставките за перемиране на изпълнителното дело.
Видно от приобщеното изпълнително дело № 20118080402232 по описа ЧСИ
Захари Димитров, с район на действие Варненски окръжен съд, е че същото е
образувано по молба от праводателя на ответника. В същата е възложено на съдебния
изпълнител да извършва всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. Тази молба като редовна
слага началото на изпълнителното производство и извършените въз основа на нея
изпълнителни действия са редовни до прекратяване на делото. Същата е от естеството
да прекъсне давността.
Въз основа на тази молба ЧСИ е извършил ред действия по изпълнението, годни
да прекъснат давността, като налагане на запор наложен запор върху трудово
възнаграждение на длъжника – 20.02.2012 г.; насрочване на опис на движими вещи на
длъжника за 16.01.2014 г.; конституиране на нов взискател, който на свой ред е
извършил упълномощаване по чл. 18 от ЗЧСИ – 25.08.2015 г.; подаване на молба за
налагане на запор на банкови сметки – 19.07.2017 г. и налагане на такъв запор от ЧСИ
– 08.08.2017 г.; искане за налагане на запор на трудово възнагарждение – 02.11.2018 г.
и налагането на такъв – 07.06.2019 г. Или въпреки, че ЧСИ Захари Димитров е
прекратил изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ЗЧСИ съдът намира, че
предпоставките за това не са били налице. Въпреки това, това определение на ЧСИ не
е обжалвано от страните, поради което е влязло в сила и съответно породило действие
по прекратяване на делото. Ново изпълнително дело е образувано на 29.01.2020 г. по
молба на кредитора, в която е обективирал възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. След което са
извършени и ред други действия по делото годни да прекъснат давността.
Погасяването на правото на принудително изпълнение на кредитора по давност
е санкция за бездействието му, продължило в период по-дълъг от 5 години, считано от
датата на последното предприето действие. В случая кредиторът не е бездействал за
10
период от 5 години в нито един момент. Същият дори не е бездействал и за период по
дълъг от две години, тъй като по делото са предприемани периодично валидни
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността и съответно и срока по чл. 433,
ал.1 от ГПК.
Дори и да се приеме, че насроченият от ЧСИ опис на движими вещи не е
прекъснал срока по чл. 433, ал.1 от ГПК, то следва да се има предвид най-новата
съдебна практика на ВКС, изразена в Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 /
2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, с докладчик съдията
Белазелков, където е прието, че „Когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва
или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата
авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските
правила по воденото на изпълнителните дела.“
Или в светлината на процесния казус (аналогичен с разглеждания в цитираното
съдебно решение) въпреки перемирането на изпълнителното дело, още с първото
извършеното изпълнително действие след перемпцията е прекъснало давността, което
присъединяването на нов кредитор и възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ от 25.08.2015 г.,
доколкото между нея и предходното изпълнително действие няма 5 години.
Независимо от последващите изпълнителни действия същата не е изтекла до
образуването на новото изпълнително дело – 20208080400037 по описа ЧСИ Захари
Димитров (09.01.2020 г.), доколкото в молбата е било направено възлагане по чл.18 от
ЗЧСИ което е действие, годно да прекъсне давността. Освен това са наложени запори
върху банкови сметки на длъжника – 05.02.2020 г. и запор на трудово възнаграждение
– 11.02.2020 г.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор и направеното искане от ответника, ищецът
11
следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал.3, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 50,00 лв., определено от съда,
съобразно с правилата на чл. 78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. Г. ЕГН ********** с адрес: гр. В. срещу
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. „Люлин „,бул. „Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център
„Люлин 6“, ет.2 иск с правно основание чл. 439 от ГПК да бъде признато за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от
10272,86 лв. (десет хиляди двеста седемдесет и два лева и осемдесет и шест
стотинки), от които главница в размер на 3679,79 лв. (три хиляди шестстотин
седемдесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки), ведно със законна лихва в
размер на 3 342,46 лв. (три хиляди триста четиридесет и два лева и четиридесет и шест
стотинки) за периода 13.04.2011г.- 25.02.2020г., сума в размер на 1 781,52 лв. (хиляда
седемстотин осемдесет и един лева и петдесет и две стотинки) - неолихвяеми вземания,
сума в размер на 209,59 лв. (двеста и девет лева и петдесет и девет стотинки) -
присъдени разноски, сума в размер на 150,00 (сто и петдесет) лв. - разноски по
изпълнителното дело, както и сума в размер на 1091,50 лв. (хиляда деветдесет и един
лева и петдесет стотинки) такса по Тарифата към ЗЧСИ, дължими се по изпълнително
дело №20208080400037 по описа на ЧСИ с peг. №808 и район на действие Окръжен
съд - Варна, което е образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.07.2011 г. по
ЧГД№5573/2011г. IX с-в на ВРС, поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА А. В. Г. ЕГН ********** с адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. „Люлин „,бул. „Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6“,
ет.2 сумата от 50,00 (петдесет) лв., представляваща разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
12
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13