РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. ХАСКОВО , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА С. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500275 по описа за 2021 година
Производство то е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от длъжника в изпълнително производство
№20199290402495 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с рег.№929, с район на действие
ХОС- С. Д. П. против действие на съдебния изпълнител, изразяващо се в насочване на
изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо- възбрана
върху недвижим имот: *** с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент с
административен адрес- гр.*** и *** с идентификатор ***, представляващ гараж с
административен адрес- гр.***, вписана на 25.09.2020г. в АВписванията- Хасково, Служба
по вписванията под № ***, том.***, вх.№***.
В частната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на
възбраната, наложена от ЧСИ Кавакова, като действие, с което изпълнението е било
насочено върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. Твърди, се че
възбранените имоти не са собственост на длъжника. Отделно се излагат доводи за
несъразмерност на наложената обезпечителна мярка върху двата имота с размера на
задължението. Иска се отмяна на предприетото от ЧСИ действие по принудително
изпълнение чрез налагане на възбрана върху процесните недвижими имоти. Направено е
искане да се спре извършването на действията по изпълнение до произнасянето по частната
жалба.
В срока по чл.436 ал.3 ГПК не са постъпили възражения от взискателите по
изпълнителното дело- Административен съд-***и ТД на НАП/присъединен взискател/.
В мотивите си ЧСИ Николета Кавакова, на основание чл. 436, ал.3 ГПК, развива
съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата, а едновременно с това за
1
законосъобразност на наложената възбрана. Прави извод, че имуществото, предмет на
обжалваната възбрана, е собствено на длъжника, като единствен наследник на родителите
си. Намира предприетите обезпечителни мерки за съразмерни с дълга, отчитайки всички
данни и обстоятелства по делото и наличието на други изпълнителни дела по описа на ЧСИ
срещу същия длъжник. Твърди, че и двата имота са секвестируеми вещи и като такива
принудителното изпълнение може да бъде насочено срещу тях. Предоставя на съда
решаването на спора.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 436 ал.1 ГПК, от процесуално легитимирано
лице- длъжникът и против акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изпълнително дело №
20199290402495 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, се установява че изпълнителното
производство е образувано срещу длъжника С. Д. П., с възлагателно писмо от
Административен съд-***, въз основа на изпълнителен лист от 10.12.2019г., издаден с оглед
Определение от 19.11.2019г. по адм. дело № 1245/2019г. по описа на ХАС, с който
длъжникът е осъден за сумата от 200 лева- глоба и 5 лева- държавна такса. На основание
чл.458 ГПК държавата в лицето на ТД на НАП е присъединена като взискател по
изпълнителното дело до размера на публичните задължения на длъжника от 9 403.16 лева.
На 22.01.2020г. на длъжника по делото е връчена лично покана за доброволно
изпълнение.
По изпълнителното дело са наложени запори на банковите сметки на длъжника, запор
на вземанията му от НБПП, запор на МПС, както и възбрана на процесните недвижими
имоти, предмет на обжалване в настоящото производство.
Не са постъпили суми за удовлетворяване на вземането.
На първо място настоящият въззивен състав намира жалбата за допустима. Същата
изхожда от длъжника по изпълнителното производство, за когото в последното се съдържат
достатъчно данни, че е единствен наследник на родителите си и като такъв е станал
собственик по наследяване на процесните недвижими имоти. До този извод се достига,
доколкото липсват доказателства за това длъжникът да е направил отказ от наследство, и с
оглед наличието на документи, отразяващи разпоредителни сделки, извършени от длъжника,
с другата част от имотите, формиращи наследствената маса. Жалбата е допустима и защото
е насочена против действия на съдебния изпълнител, касаещи налагане на възбрана върху
недвижим имот, собственост на длъжника, с възражение за несеквестируемост и с
твърдения за наличие на свръхобезпеченост на вземането.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
В разглеждания случай длъжникът се позовава на несеквестируемост на
процесното жилище.
Безспорно насочването на изпълнението може да се обжалва, когато в жалбата
длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или
възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба
съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на
2
предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отмяната на
някои действия- запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан
и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни
действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Ако приеме
наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които
нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за
това.
Правно релевантен факт в процесната хипотеза, за да се ползва длъжникът от защитата
на нормата на чл.444, т.7 от ГПК, е обстоятелството дали той и членовете на семейството му
имат друго жилище. Съгласно посочената императивна разпоредба на закона, изпълнението
не може да бъде насочено върху жилището на длъжника– физическо лице, ако той и никой
от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от
това дали длъжникът живее в него, като единствено в случай, че жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с Наредбата за
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството, приета с ПМС № 31
от 15.02.2008 г. /ДВ, бр. 20 от 26 февруари 2008 г. /, надвишаващата част от него се продава
и то ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС. Несеквестируемостта се състои в това, да
не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое
имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към
принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него
ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и
възможността да преживява нормално за в бъдеще (Решение № 456 от 25.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1294/2009 г., IV ГО). Нормата на чл. 444, т. 7 ГПК следва да бъде съобразявана
служебно от съдебния изпълнител.
В пар.5, т.30 от ПЗР на ЗУТ законодателят е дефинирал като "жилище"- съвкупността
от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищните нужди.
От доказателствата по делото се установява, че длъжникът не притежава други
жилищни имоти, освен *** с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент с
административен адрес- гр.*** и *** с идентификатор ***, представляващ гараж с
административен адрес- гр.***, в качеството си на единствен наследник на своите родители,
които приживе са били притежатели на правото на собственост върху процесните имоти.
Това обстоятелство се установява чрез проследяване на приобщените по изпълнителното
дело справки от Агенция по вписванията, Служба по вписванията по партида на родителите
на длъжника, както и Удостоверение за наследници на лицата. Липсата на изрично
деклариране на наследеното недвижимо имущество в Дирекция местни данъци и такси към
община Хасково от страна на длъжника, не променя факта на наследяване и правото на
собственост, придобито на това правно основание.
3
В случая от страна на ЧСИ са извършени действия по насочване на изпълнението
върху притежаваното от длъжника С.П. *** с идентификатор ***, представляващ жилище,
апартамент с административен адрес- гр.***, изразяващи се в налагането на възбрана.
Предвид позоваването от длъжника на несеквестируемост на това възбранено имущество и
събраните в настоящото производство доказателства, според които действително се касае за
несеквестируемо жилище на длъжника- същото е единствено за него и не надхвърля
жилищните нужди на двучленното му семейство, състоящо се от него и съпругата му,
налице е основание за отмяна на извършените от ЧСИ действия по насочване на
изпълнението върху това жилище, включая налагането на възбрана. Не се установява от
доказателствата длъжникът и живеещият с него член на семейството му да притежават друг
недвижим имот, имащ статут на жилище, като направените в тази насока от жалбоподателя
твърдения са за отрицателен факт, а в доказателствената тежест на насрещната страна-
взискателя по изпълнението, е да установи противното, с оглед на което да обори доводите
за несеквестируемост на горепосоченото жилище. Страната, която се позовава на обратния
положителен факт, а именно, че длъжникът или съпругата му притежават друго годно да
задоволи жилищните им нужди жилище, следва да го установи.
При така изложените съображения жалбата на длъжника С.П., основана на довод
за несеквестируемост на описаното по- горе жилище, е основателна и следва да бъде
уважена, като бъде постановена отмяна на извършените от ЧСИ действия по насочване на
изпълнението върху този имот, включая действията по налагане на възбрана.
В същото време не е налице основание за отмяна и на действията по насочване на
изпълнението върху*** с идентификатор ***, представляващ гараж с административен
адрес- гр.***, тъй като същият не представлява принадлежност към жилището /както напр.
такава принадлежност е мазето/ и доколкото има статут на самостоятелна вещ, включена в
гражданския оборот, принадлежаща на длъжника, може да бъде предмет на извършена по
изпълнителното дело публична продан. Поради изложеното жалбата на длъжника С.П. в
тази й част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 от ГПК е предвидено изрично изискване за
съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с
размера на задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това
изискване води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441,
ал. 2 от ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу процесуално
незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност. На същия е
предоставена възможността по чл. 442а, ал. 2 от ГПК да релевира несъразмерността чрез
възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните
обезпечителни мерки. Длъжникът може и по исков ред да ангажира отговорността на
съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради явна несъразмерност
принудително изпълнение, съгласно чл. 441, ал. 2 от ГПК.
Свръхобезпечеността се преценява с оглед продължителността на изпълнителното
производство и неговия характер. В конкретния случай се касае за събиране на парични
суми в размер на 200 лева- глоба и 5 лева- държавна такса в полза на взискателя
4
Административен съд-*** и 9 403.16 лева в полза на ТД на НАП. От приложените от
съдебния изпълнител копия от материалите по изпълнителното дело е видно, че длъжникът
не е извършвал, доброволни плащания по изпълнителното дело, не е предлагал разсрочено
плащане дълга и в този смисъл сумите биха могли да постъпят единствено от принудителни
действия. Доколкото от същите материали се установява, че съдебният изпълнител е
наложил запори на банковите сметки на длъжника, запор на вземанията му от НБПП и запор
на МПС, то налагането на възбрана и върху секвестируемия процесен имот *** с
идентификатор ***, представляващ гараж с административен адрес- гр.***, при задължение
в посочения по-горе размер, не води до извод за свръхобезпеченост на вземанията.
Във връзка с гореизложеното, тази част от жалбата на длъжника, касаеща
извършените от ЧСИ действия по насочване на изпълнението върху *** с идентификатор
***, представляващ жилище, апартамент с административен адрес- гр.***, изразяващи се в
налагане на възбрана, следва да бъде уважена, а действията на съдебния изпълнител-
отменени на основание несеквестируемост на имуществото. Същото не се отнася за
действията по насочване на изпълнението върху ***с идентификатор ***, представляващ
гараж с административен адрес- гр.***, доколкото същият не представлява несеквестируема
вещ и наложената върху него възбрана е съразмерна с размера на задължените, което по
този начин би могло да бъде реално и в пълен обем удовлетворено. Поради изложеното
жалбата на длъжника С.П. в тази й част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед произнасяне по същество по основателността на жалбата на осн. чл. 435,
ал. 2 от ГПК, обезпечителното искане по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнителното
производство се явява без предмет и не следва произнасяне по него.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Съобщение за наложена възбрана с изх.№45397/24.09.2020г. на частен
съдебен изпълнител Николета Кавакова с рег.№929 на камарата на ЧСИ, с район на
действие ОС-Хасково, по изп. дело № 20199290402495, в частта, с която е наложена
възбрана за обезпечение на вземането на взискателя върху недвижим имот *** с
идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент с административен адрес- гр.***.
ПОТВЪРЖДАВА Съобщение за наложена възбрана с изх.№45397/24.09.2020г. на
частен съдебен изпълнител Николета Кавакова с рег.№929 на камарата на ЧСИ, с район на
действие ОС-Хасково, по изп. дело № 20199290402495, в частта, с която е наложена
възбрана за обезпечение на вземането на взискателя върху недвижим имот *** с
идентификатор ***, представляващ гараж с административен адрес- гр.***.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5