Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 476/25.09.2018
г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито
заседание на дванадесети
септември
две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Ницова
при секретаря Л***
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 259 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 47, ал.3 от
Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална
сигурност"/ППЗДАНС/.
Образувано е по жалба от Е.Ц.П. ***, против Отказ за работа в стратегически зони на стратегически
обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност рег. № Мн-СО –
64 – 1 от 03.05.2018 г., издаден от директора на ТД“НС“ - Монтана.
В жалбата се сочи, че издаденият
Отказ № Мн - СО – 64 –1 от 03.05.2018 г. на директора на ТД“НС“ - Монтана е
незаконосъобразен, тъй като жалбоподателят не бил уведомен за започналата
проверка, свързана с достъпа до стратегически обект или в зони , свързани с
изпълнение на стратегически дейности. Изпълняваната длъжност „портиер“ не е
свързана с изпълнението на стратегическа дейност, работното място е на портала,
а не на територията на пристанището. В с.з. чрез пълномощника адв.М*** се
излагат допълнителни доводи, че на територията на пристанището влизат много
граждани и МПС, същите нямат разрешение за стратегически дейности. Неправилно
са приложени материалноправни норми от директора на ТД“НС“ – Монтана, породи
което отказът следва да бъде отменен.
Ответникът - директор на ТД“ НС“
–Монтана – редовно призован, се представлява от държавен служител с юридическо образование С., който оспорва
изцяло жалбата и предлага същата да бъде отхвърлена. Депозира писмено становище
и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
е назначен и е работил на длъжността“портиер“ на обект пристанище Лом, в „П*** инвест“
ЕООД, по който факт не се спори в производството. С писмо до директора на
ТД“НС“ – Монтана, изх.№ Л-137/13.03.2018 г.от „ П*** инвест“ ЕООД, гр.Р*** -
пристанище Лом, в изпълнение на разпоредбите на чл.40 от ППЗДАНС са изпратени документи на служители в
„П*** инвест“ ЕООД с изтичащ срок на разрешителните, където с № 120 е посочен Е.Ц.П.
– портиер/л.24-29 от делото/.
Безспорно
е и не се спори в производството, че в Постановление на МС № 181 от 20.07.2009 г. за определяне на
стратегически обекти и дейности , които са от значение за националната
сигурност, фигурира Пристанище Лом – VII“Транспорт“ т.2.10, б“д“, като за
същото с решение № 49 от 24.01.2013г. на МС, за концесионер е определено „П*** инвест“ ЕООД.
Жалбоподателят П. лично е попълнил
въпросник за издаване на разрешение за работа в стратегически зони на
стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност
на 15.02.2018 г., към който е приложено свидетелство за съдимост, издадено на
15.11.2017г., удостоверение от РП – Лом от 05.02.2018 г., медицинско
удостоверение от 09.02.2018 г./л.30-34 от делото/. С докладна записка рег.№ Мн-31-255/19.04.2018
г. до директора на ТД“НС“ – Монтана от експерт в сектор 2 – „ ИФС ЗКИ“, същият
е информиран, че при извършена проверка е установено, че за Е.Ц.П. са налични
данни за влязла в сила присъда за престъпление по чл.343Б, ал.1от НК – условно
наказание лишаване от свобода за 6/шест/ месеца с изпитателен срок 3 години и е
постановена на 10.11.2017 г., а в попълнение въпросник от 15.02.2018 г. същият
е посочил че не е осъждан. Предвид което е посочено, че ще бъде извършена
допълнителна проверка/л.35-36 от делото/. С писмо рег.№ Мн-31-263/24.04.2018 г. е
изискана актуална справка за съдимост на П. и такава е предоставена на
25.04.2018 г./л.37-39 от делото/. Като в тази справка за съдимост е посочено,
че с присъда № 213 от 04.04.2017г. по НОХД № 1053/2015 г. по описа на РС Видин,
потвърдена с решение № 130 от 10.11.2017 г.
на ОС Видин, в сила от 10.11.2017 г., Е.Ц.П. е признат за виновен за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и във вр.с чл.36, чл.54 и чл.2, ал.2 от НК и е
осъден на лишаване от свобода за срок от 6/шест/ месеца, като на основание
чл.66, ал.1 НК изтърпяване на наложеното
наказание е отложено за срок от/три/ години. В хода на съдебното производство и
този факт не е оспорен от лицето. При така установените факти, с докладна
записка рег.№ Мн-31-284/03.05.2018 г. от
експерт в сектор 2 - “ИФС ЗКИ“ , ТД“НС“ – Монтана, е посочено, че Е.Ц.П. не отговоря на изискванията по чл.45, ал.1,
т.2 от ППЗДАНС, а именно да не е осъждан
за умишлено престъпление от общ характер/ л.40-41 от делото/. Едва след като
административният орган извършил проверка на всички факти в производството
директорът на ТД“НС“ – Монтана издал отказ за работа в
стратегически зони на стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на
стратегическа дейност рег. № Мн-СО – 64 – 1 от 03.05.2018 г., който е изпратен
с писмо рег.№ Мн-31-286/03.05.2018 г. до управителя на „П*** инвест“ ЕООД и до Е.Ц.П./
л. 42 и 43 от делото/, отказът е получен лично от Е.Ц.П. на 11.05.2018 г./
известие за доставка на л.44 от делото/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал.1 от АПК направо до административния съд, от надлежна страна, имаща
право и интерес от оспорването и същата, като процесуално допустима задължава
съда да я разгледа по същество относно нейната основателност.
При извършената служебна проверка
на законосъобразността на оспорената заповед, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК,
на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че административният
акт е издаден от компетентен орган –
директора на ТД“НС“ – Монтана, съгласно приложени заповеди рег. №
З-3832/28.10.2014 г. и рег.№ З – 3189/14.10.2015 г. на председателя на ДА“НС“
и удостоверение рег. № ЧР – 1266 от 15.06.2018
г., издадено от директор на САД "Човешки ресурси" ДА“НС“, от което е
видно, че лицето подписало оспорения административен акт към 03.05.2018 г.. е
заемало длъжността директор на ТД“НС“ – Монтана/ л.64-67 от делото/. Оспореният отказ за работа в стратегически
зони на стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа
дейност се явява и законосъобразен, тъй като е издаден при наличие на
законовите предпоставки за това. Безспорно се забранява лица, които са осъждани за умишлено престъпление от общ
характер, освен ако са реабилитирани, да получи разрешение за работа в
стратегически зони на стратегически обект, по силата на разпоредбата на 46,
ал.1 вр. чл. 45, ал.1, т.2 от ППЗДАНС. В
настоящата хипотеза съгласно представеното свидетелство за съдимост № 394 от
25.04.2018 г., издадено от Районен съд Лом, се установява, че Е.Ц.П. е
осъден с влязла в сила присъда №
213 от 04.04.2017г. по НОХД № 1053/2015 г. по описа на РС Видин, потвърдена с
решение № 130 от 10.11.2017 г. на ОС
Видин, в сила от 10.11.2017 г., като е признат за виновен за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК и във вр.с чл.36, чл.54 и
чл.2, ал.2 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от 6/шест/ месеца,
като на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяване на
наложеното наказание е отложено за срок от/три/ години. Следователно
жалбоподателят е осъждан за извършено престъпление от общ характер, тъй като
търсенето на наказателна отговорност е подчинено на общия режим/засяга се
обществен интерес или обществени интереси/, поради което е налице отрицателната
предпоставка по чл. 45, ал. 1, т.2 от
ППЗДАНС. Не се установява П. да
реабилитиран по право или от съда, който му е наложил посоченото по – горе
наказание. Съгласно чл. 86, ал.1, т. 2 от Наказателния кодек, реабилитацията
настъпва по право, когато е осъдено на лишаване от свобода до три години, ако в
течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или
намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. Видно от
отбелязването в приетото по делото свидетелство за съдимост на жалбоподателят,
присъдата е влязла в сила на 10.11.2017 г., т.е. срокът, в който настъпва реабилитацията му по
право не е изтекъл.. Това означава, че лицето не може да се ползва от
изключението на чл. 45, ал.1, т.2 от ППЗДАНС.
Множеството направени възражения в
производството, че т.к. работи отдавна на портала на Пристанище Лом, че там
влизат различни лица и МПС, че той няма достъп да стратегически дейности и
други относно пропусквателния режим на пристанище Лом са ирелевантни за
производството. Безспорно е установено от събраните писмени доказателства, че
същият е портиер в „П*** инвест“ ЕООД – концесионер на Пристанище Лом, което е
стратегически обект, както и че фигурира наред с другите служители в списъка ,
предоставен от „П*** инвест“ на
директора на ТД“НС“- Монтана в изпълнение на разпоредба на чл.40 от
ППЗДАНС/л.24- 29 от делото/. Настоящият състав не споделя и заявеното становище
от адв.М*** , че това не тежко умишлено престъпление, т.к. става дума за
общоопасно престъпление – управление на МПС с концентрация на алкохола в кръвта
над 1.2 на хиляда - 1.85 на хиляда, и съгласно разпоредбите на чл.11 НК същото
е умишлено, а не извършено по непредпазливост. Възражението на жалбоподателя, че по
връчената му длъжностна характеристика и място на работа- портал не следва да се приема за стратегически обект
или зона е неоснователно, т.к. производството касае даване на разрешение за работа или за
извършване на конкретно възложена задача в стратегически зони или стратегически
обекти, които са от значение за националната сигурност /чл. 1, ал.1 от ПМС №
181 от 20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които
са от значение за националната сигурност/. По тези съображения съдът намира, че
жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а оспореният
административен акт да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора следва да
се уважи искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
като се осъди жалбоподателя да му заплати такова на основание чл. 143, ал.3 от АПК съгласно чл. 24 от Наредба, приета с ПМС № 4/06.01.2016 г. във вр. чл. 37 ЗПП и чл. 78, ал. 8 ГПК за определяне на минималните размети на адвокатските
възнаграждения, в размер на 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Е.Ц.П. ***,
против Отказ за работа в стратегически
зони на стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа
дейност рег. № Мн-СО – 64 – 1 от 03.05.2018 г., издаден от директора на ТД“НС“
- Монтана.
ОСЪЖДА Е.Ц.П. ***, да заплати на
Държавна агенция "Национална сигурност" юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100/сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Административен съдия: