Присъда по дело №30495/2009 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 58
Дата: 17 февруари 2010 г. (в сила от 5 март 2010 г.)
Съдия: Зоя Христова
Дело: 20091630230495
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 ноември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

 П Р И С Ъ Д А

 Гр. Монтана 17.02.2010г.

 

 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Районен съд-Монтана, шести наказателен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари на две хиляди и десета година, в състав:

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ ХРИСТОВА

 

 

 1. Ц.Р.

 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 2.Е.В.

 

 

 При секретаря Николинка Александрова, в присъствието на прокурора Н. С. разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА НОХД № 495 по описа за 2009 г. и след тайно съвещание, съдът

 

 

 П Р И С Ъ Д И:

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Ц.С.С., роден на xxxгxxx, живущ xxx, българин, български гражданин, с начално образование, не работи, не женен, осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx, за ВИНОВЕН в това, че на 14.12.2007г. в с. Б., обл. Монтана, при условията на опасен рецидив, и при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор с подсъдимия И.С. xxx, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство, отнел от владението на Б.Д. xxx кон и хамути, на обща стойност 708 лв. и от владението на М. С. З. xxx каруца, на стойност 350 лв., без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 54 и чл. 36 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определя на подсъдимия Ц.С.С. първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

На основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС постановява наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК групира настоящето осъждане с осъждането по НОХД № 399/08г. по описа на Районен съд-гр. Враца и по НОХД № 246/2008г. по описа на Районен съд-гр. Монтана и определя едно общо най-тежко наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален “строг “ режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК приспада от така определеното общо наказание, изтърпяното до момента наказание по цитираните по-горе присъди

На основание чл. 59, ал. 1 от НК приспада времето през което подсъдимият е бил задържан по мярка за неотклонение “задържане под стража” по цитираните по-горе присъди.

Признава подсъдимия И.С.К., роден на xxxгxxx, живущ xxx, българин, български гражданин, с начално образование, женен, безработен, осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx, за ВИНОВЕН в това, че на 14.12.2007 г. в с. Б., обл. Монтана, при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор с подсъдимия Ц.С.С. xxx, в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на техническо средство, отнел от владението на Б.Д.А. xxx кон и хамути на обща стойност 708 лв. и от владението на М. С. З. xxx каруца на стойност 350 лв. , без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, , във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 54, във вр. с чл. 36 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на така определеното наказание на подсъдимия И.С.К., за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

ОСЪЖДА подсъдимите Ц.С.С. и И.С.К. с посочен по-горе адрес и ЕГН да заплатят на Б.Д.А. xxx сумата от 22 лв. представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.12.2007г. до окончателното й изплащане.

 ОСЪЖДА подсъдимите Ц.С.С. и И.С.К. с посочен по-горе адрес и ЕГН да заплатят по сметка на ВСС разноски по делото в размер на 80 лв. и по 5 лв. държавна такса, всеки един от тях, при служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд-Монтана в 15 дневен срок от днес

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 1.

 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 2.

 

 

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

 МОТИВИ по НОХД № 495/2009г. по описа на РС-Монтана

 

 

 

 

Подсъдимият Ц.С.С. xxx е обвинен в това, че на 14.12.2007г. в с. Б. и с. В., обл. Монтана, при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор с И. С. xxx, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство, в условията на опасен рецидив и в немаловажен случай, отнел от владението на Б.Д. xxx кон и хамут, на стойност 708 лв. и от владението на М. С. З. xxx каруца на стойност 350 лв., без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да го присвои, -престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1от НК.

Подсъдимият И.С. xxx е обвинен в това, че на 14.12.2007г. в с. Б. и с. В., обл. Монтана, при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор с Ц.С.С. xxx, в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство отнел от владението на Б.Д. xxx кон и хамут на стойност 708 лв. и от владението на М. С. З. xxx каруца на стойност 350 лв. , без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои, -престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 във вр. счл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Монтана поддържа обвинението и правната му квалификация. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Намира, че фактическата обстановка отразена в обвинителния акт е доказана по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от изготвената експертна оценка от вещото лице. Предлага на съда, с оглед степента на обществената опасност на престъплението и подсъдимите, смегчаващите и отегчаващи вината обстоятелства да ги признае за виновни. Предлага на подсъдимия С., който е многократно осъждан, съдът да наложи наказание от три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. А на подсъдимият К. съдът да наложи наказание от една година лишаване от свобода, като изпълнението му, бъде отложено за изпитателен срок от три години. Подсъдимите следва да заплатят стойността на предявения граждански иск и разноските в наказателното производство.

 Подсъдимите Ц.С.С. и И.С.К. съжаляват за извършеното и искренно се разкайват. Молят съда да определи по-леко наказание, като подсъдимият Ц.С. моли съда да извърши комулация с предишни присъди.

Гражданският ищец Б.Д.А. моли съда да признае подсъдимите за виновни и уважи предявения граждански иск със законните последици.

 Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с доводите и становищата на страните, приема за устаномвено следното:

На 14.12.2007г. сутринта, свидетелят Б.Д. xxx отишъл да нахрани коня си. Като влязъл в кошарата установил, че конят липсвал. Свидетелят констатирал също, че имало и дупка на задната стена на кошарата, която била тухлена. Конят бил мъжки, на 6 години, местна порода. За извършената кражба, свидетелят подал жалба в РУ на МВР-гр. Монтана.

На 14.12.2007г. сутринта, свидетелят М. С. З. xxx излязъл на двора да нахрани животните си и установил, че липсва каруцата му. Констатирал също, че дворната порта била широко отворена, а предната вечер З. я бил вързан със синджир с кука. В каруцата имало оборска тор. За противозаконно отнетата каруца, свидетелят З. подал жалба в полицията.

В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия били установени извършителите на кражбите, а именно подсъдимите Ц.С.С. и И.С.К.. Свидетелят Р. заедно с негов колега намерили двамата подсъдими да предават вторични суровини в гр. Враца. Били с кон и каруца. Подсъдимите признали, че коня отнели от свидетеля А. от с. Б., обл. Монтана, а каруцата-от свидетеля З. xxx. С протоколи за доброволно предаване от 28.12.2007г. отнетите вещи били предадени на полицаите от РУ на МВР-гр. Монтана и същите били върнати на собствениците срещу разписка.

 От назначената в досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза, приета в съдебно заседание и неоспорена от страните, чието заключение съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че стойността на процесните кон, хамути и каруца възлиза на сумата от 1 058 лв. Вещото лице е изготвило заключението си въз основа на надлежно събраните доказателства по делото, като е оценило стойността на отнетото към момента на деянието.

 Горната фактическа обстановка съдът възприе, въз основа на показанията на свидетелите Б.Д. А. и М.С.З., с помощта на тълковника М. Ц.М. и приобщени по надлежния ред писмени доказателства-протоколи за разпит на свидетели, протокол за доброволно предаване, свидетелства за съдимост, докладни записки, разписки, от приетата и неоспорена от страните съдебно-оценъчна експертиза.

Съдът кредитира изцяло показанията на посочените по-горе свидетели, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, установяват конкретни обстоятелства във връзка с инкриминираното деяние и се подкрепят напълно от събраните на досъдебното производство писмени доказателства.

За да бъде предмет на кражба, движимата вещ-кон, каруца, хамути трябва да е чужда, да се намира в нечие чуждо владение и да има съответната стойност, която да не е минимална. Отнемането на вещта трябва да стане без съгласието на нейния владелец. В настоящия случай са налице и елементи от престъпния квалифициран състав на чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от НК-чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, използване на техническо средство и чрез предварителен сговор между двамата подсъдими. Тези елементи от състава на чл. 195, ал. 1 от НК са налице по отношение на подсъдимите. Установено е също, че двете кражби са извършени при условията на продължавано престъпление, осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителе период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Безспорно е установено, че деянието кражба за подсъдимия Ц.С. е извършено и в условията на “опасен рецидив”.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-съзнавали са общественоопасният му характер, предвиждали са конкретно общественоопасните последици и са искали настъпването на тези последици.

Причините за извършване на престъплението са ниско правосъзнание, стремеж към облагодетелстване по престъпен начин, упоритост при извършването му, въпреки предишните им осъждания.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимия Ц.С.С. е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК –на 14.12.2007г. в с. Б. и с. В., обл. Монтана, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с И.С. xxx, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и техническо средство, в условията на опасен рецидив, отнел от владението на Б.Д. xxx кон и хамути на стойност 708 и от владението на М. С. З. xxx каруца на стойност 350 лв., без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да го присвои.

 С оглед на установеното от фактическа страна съдът приема, че подсъдимият И.С.К. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК-на 14.12.2007г. в с. Б. и с. В., обл. Монтана, при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор с Ц.С.С. xxx, в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство, отнел от владението на Б.Д. xxx кон и хамути на стойност 708 лв. и от владението на М. С. З. xxx каруца на стойност 350 лв. , без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои.

Авторството на горепосоченото деяние по отношение на подсъдимите се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото на извършване на деянието. Подсъдимите са имали представа за всички обективни елементи от състава на престъплението.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК-относно целите на наказанието и на чл. 54 и следващите от НК-неговата индивидуализация.

За да определи вида и размера на наказанията, съдът отчете високата степен на обществена опасност на конкретното деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, във вр. чл. 194, ал. 1от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, което е в раздел І на глава V от НК-“Престъпления против собствеността”. Конкретното деяние заслужава по-висока морална, социална и правна укоримост, още повече, че подобен род деяния в последно време са с особена актуалност.

Подсъдимият Ц.С. е с висока степен на обществена опасност- осъждан е многократно, криминално проявен е. На следващо място, почти цялата стойност на откраднатото е възстановена. Младата възраст, разкаянието и осъзнаването на вината, към момента на деянието подсъдимият И.К. не е осъждан определят и смегчаващи вината обстоятелства.

Съобразявайки всички изисквания на закона, съдът призна подсъдимият Ц.С.С. за виновен в извършеното от него престъпление, като го осъди при условията на чл. 54 от НК на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът определи на подсъдимия С. първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо обжещитие от закрит тип.

Съдът прецени, че са налице предпоставките за групиране на така наложеното наказание с наказани, та постановени по НОХД № 399/08г. по описа на РС-гр. Враца и по НОХД № 246/08г. по описа на РС-гр. Монтана, като на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК определи едно общо, най-тежко наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Спрямо подсъдимия И.С.К. съдът намери същият за виновен по повдигнатото обвинение и го осъди при условията на чл. 54 от НК на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на така определеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

С така наложените по вид и размер наказания съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генерална превенция, като наказанията да въздействат поправително, предупредително и възпитателно на подсъдимите и останалите членове ва обществото.

 

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ

 

Приет е за съвместно разглеждане с наказателната отговорност на подсъдимите граждански иск от пострадалия Б.Д. xxx за сумата от 22лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва, от датата на увреждането-14.12.2007г. до окончателното изплащане на сумата.

Гражданският иск в наказателния процес е неразривно свързан с обвинението. За да е осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД, трябва да е налице настъпила вреда, противоправно поведение и причинна връзка между тях.

Видно от заклчението на вещото лице, невъзстановената имуществена вреда възлиза на сумата от 22 лв., за която сума е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство и гражданският иск. Съдът уважи горната сума, заедно със законната лихва, считано от 14.12.2007г. до окончателното й изплащане.

 Предвид осъдителната присъда по отношение на подсъдимите и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимите беше присъдена и същите се осъдиха да заплатят по сметка на ВСС разноски по делото, в размер на 80 лв. и 5.00 лв. държавна такса, при служебно издаване на изпълнителен лист.

При този фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: