Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Каварна 08.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Каварненският районен съд в публично
заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при
участието на секретаря А.М.и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдията Гр. д. № 282 по описа за 2016 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В подадената исковата молба ищецът В.Г.Б., действащ
като ЕТ „Б.-63-В.Б.” излага, че по силата на сключени договори за наем със
собствениците Д.С.К. и Л.Х.-К. и със собствениците В.Г.Б. и Д.Н.Б., са му
предоставени за ползване земеделски земи в землището на с.Травник, общ.Каварна
– две ниви с обща площ 359 310 кв.м., наети от него с цел да организира
производство на селскостопанска продукция. В периода от стопанската 2007/2008 г.
до стопанската 2011/2012 г., ищецът не могъл да реализира правата си по
договорите - да ползва обработваемите площи, да произведе планираните
селскостопански култури и да реализира печалба от това, т.к. за срока на
действието им земеделските земи били обработвани от ответната кооперация “Асен
І”. Твърди, че нито той, нито собствениците на имотите са ги предоставяли за
ползване на ответника. Въпреки неправомерното използване на имотите от
ответника, ищецът в изпълнение на договорните си задължения към наемодателите
им е заплатил дължимото рентно плащане възлизащо в общ размер 86 723.33
лева, от които 78 285.00 лева за ПИ с идент.***и 8 438.33 лева за ПИ
с идент.***. Твърди още, че в резултат на невъзможността да реализира правата
си по наемните договори не е могъл да заяви пред ДФ „Земеделие”, ползването на
процесните земеделски земи и да получи целеви субсидии по схемите и мерките за
директни плащания от МЗХ, с което е пропуснал да реализира ползи в размер на
37 172.41 лева, от които 3884.17 лева от ползването на ПИ **** и
33 288.24 лева от ползването на ПИ с идент. *** С изложените твърдения
обосновава претенцията си за неоснователно обогатяване на ответника формирана
от две имуществени пера: от сумата 86 723.33 лева, която сума ищецът
твърди, че е изплатил на собствениците на зем.земи – негови съконтрагенти и от
сумата 37 172.41 лева, посочена като пропустната полза, равняваща се на
неполучени целеви субсидии. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати претендираните суми. Претендира присъждане на сторените
разноски в производството, съгласно приложен списък.
В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни
и недоказани. Твърди, че липсват доказателства за извършвано рентно плащане от
ЕТ „Б.-63-В.Б.” към наемодателите В. и Диана Боневи, поради което счита, че не
е налице обедняване на ищеца, като елемент от фактическия състав на неоснователното
обогатяване. Оспорва плащането на рента от ищеца в размерите твърдяни в
исковата молба и получаването на субсидии от ответника в твърдяните размери за
процесните имоти, както и че представените платежни нареждания се отнасят за
представените договори за наем. Твърди, че исковете са неоснователни, т.к.
между страните са подписани протоколи за комасация на обработваната земя, в
които са включени и процесните имоти. Прави възражение за погасяване на
вземанията по давност.
На осн. чл. 103 ЗЗД, предявява възражение за
прихващане с негови вземания срещу ищеца в размер идентичен с претендирания
размер от ищеца, за ползване без правно основание на собствените му земеделски
земи предмет на протокол за извършена комасация през 2001-2002 г. между страните,
а в условията на евентуалност за неоснователно обогатяване на ищеца от
ползването на имоти описани в молба вх. № 3425/02.11.2016 г., чрез ползване на
субсидии за тях и спестяване на рентни плащания. С молба вх. № 912/09.03.2017
г., уточнява претенцията си срещу ищеца, заявена под формата на възражение,
като претендира заплащане на сумата от 56 779.32 лв., представляваща
обезщетение за ползване от ищеца без основание на имоти с номера: *** през
периода от 2007/2008 до 2011/2012 стопански години.
В съдебно заседание пледира за отхвърляне на исковете
като неоснователни, недоказани и погасени по давност. В условията на
евентуалност моли за уважаване на предявеното възражение за прихващане.
Претендира разноски.
Ищецът чрез процесуалния си представител оспорва
възражението за прихващане, като недоказано, поради липсата на всички елементи
от фактическия състав на неоснователното обогатяване, т.к. не е налице ползване
на претендираните имоти без основание. Не оспорва, ползването на част от заявените
в молбата имоти, но твърди че това е станало със съгласие на ответника, като в
замяна той му е предоставил за ползване
идентични по площ имоти, за които той е имал сключени договори със
собствениците.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящото производство се явява второ след предявени
и уважени частични искове между същите страни на същото основание, по които е
постановено решение № 79/21.08.2015 г. по гр. д. № 851/2013 г. на КРС,
потвърдено с решение № 11/08.02.2016 г., по в.т.д. № 239/2015 г. на ДОС.
Предмет на настоящото производство са само обстоятелствата необхванати от силата
на присъдено нещо /СПН/ на решението по гр.д. № 851/2013г. на КРС. Със сила на
присъдено нещо се ползват конкретните юридически факти, въз основа на които се
претендира субективното материално право – а това са фактите относно ползването
на процесните имоти от страна на ответника през процесните периоди от време без
основание за това, разместването на имуществени блага и по-специално
обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които са в причинно-следствена
връзка. Т.е установените с решението по частичните искове общи правопораждащи
факти на спорното право се ползват със сила на присъдено нещо, доколкото
индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Сила на пресъдено нещо не е
формирана единствено по отношение размера на вземането над присъдения с
решението по частичните искове, с оглед на което на доказване в настоящото производство подлежи размера на вземането на
ищеца за разликата между присъденото с влязлото в сила решение и претендираното
сега.
По същността си СПН
представлява задължение за преустановяване на спора и забрана за неговата
пререшаемост, които са необходими правни последици, осигуряващи стабилност и, в
които се изразява правоустановяващото и регулиращо действие на СПН в противовес
на опасността от постановяване на противоречиви решения. Обективните предели на
силата на пресъдено нещо са тези - очертани като предмет на делото и подлежащи
на доказване в производството. Не е налице спор в съдебната практика, че в
случаите на частично предявен и уважен иск СПН се формира по предмета на делото
само за предявената част от вземането, но с оглед обективните предели на СПН -
очертани от предмета на делото и включващ фактическия състав на
правопораждащите факти, за страните не съществува възможност в производството
относно остатъка да се позовават на възражения - въведени в предмета на доказване
и релевантни както за предявенята част от вземането, така и за остатъка.
В този смисъл е и задължителната практика по чл. 290 ГПК
- постановена с Решение № 89 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 716/2010 г., I
т. о., ТК, съгласно което "...Предмет на силата на присъдено нещо не е
само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт,
въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти,
очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда
претендираното материално право. Следователно установените с решението по
частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила
на присъдено нещо. Със сила на присъдено нещо се ползват съдебно установените
правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право, чрез
основанието и петитума на иска..."
Обстоятелството, че не се формира СПН за
остатъка от вземането над претендирания и уважен размер - предмет на частично
предявените искове иск, означава, че в настоящото производство за ответника не
съществува пречка да оспорва основателността, но само с оглед на други -
правопогасяващи, правоотлагащи или правоизключващи факти.
Такъв факт е погасителната давност, на която се позовава ответникът във
възражението си за неоснователност по предмета на настоящото производство, по което
възражение съдът следва да се произнесе.
Възражението на ответника за погасяване на задълженията
с изтичане на три годишната давност по чл. 111, ал. 1, б. ”в” от ЗЗД е
неоснователно т.к. вземанията за
неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, какъвто е настоящия случай се погасява
с изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
За да се произнесе по възражението относно изтичане на
общата погасителна давност за претендиране на вземанията, съдът следва да
отговори на въпроса спира ли и прекъсва ли се давността с предявяване на
частичен иск за вземането. По материалноправния въпрос относно спирането и
прекъсването на теченето на погасителната давност относно цялото вземане при
предявяване на частичен иск и неговото уважаване, както и уважаването на
частичен иск, предявен при изтекла погасителна давност, следва ли да се смята
за прекъсване на тази вече изтекла давност има постановена задължителна
практика на ВКС - I т. о., съгласно
която „Когато предявява частичен иск, ищецът въвежда като предмет на делото
само част от спорното право. Няма законен довод, който да подкрепи
разширяването на въздействието на предявяването на частичен иск и върху
останалата част от правото, която не е въведена като предмет на делото. Нормата
на чл. 116, б. „б” от ЗЗД следва да се тълкува стеснително, защото въвежда
изключения от правилото за непрекъснато течене на давността и има изчерпателно
изброяване. Поради това, предявяването на частичен иск и неговото уважаване не
спира и не прекъсва давността за останалата част от вземането, която не е
предмет на делото”.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба депозиран в РС Каварна на 08.07.2016 г. С оглед изложеното
по-горе, съдът приема, че исковете на ищеца касаещи стопанските години
2007/2008 г., 2008/2009 г. и 2009/2010 г. са погасени по давност. Изискуемостта на тези парични
притезания е възникнала съответно на 01.10.2013 г., 01.10.2014 г., 01.10.2015 г., поради което към момента на
подаване на исковата молба - 08.07.2016
г., по отношение
на тези вземания е изтекла уредената в чл. 110 ЗЗД 5-годишна погасителна
давност, с оглед на което същите като погасени по давност подлежат на отхвърляне.
По отношение на останалите
искове касаещи стопанските 2010/2011г. и
2011/2012 г., към датата на подаване на исковата молба не е изтекла 5-годишна
погасителна давност, и с оглед
доказаността им по основание и размер същите подлежат
на уважаване. Размерът на вземанията е установен от приетото от съда, като
компетентно изготвено и обосновано заключение на вещото лице Д.Д., по
извършената ССЕ. Съгласно същото остатъка от дължимите рентни плащания и
получени субсидии е както следва: за имот с идент. *** за стопанската 2010/2011
г. – 17 700,00 лв. и 7 684,21 лв.,
за стопанската 2011/2012 г. – 21 900,00 лв. (предявен иск за
21 636,00 лв.) и 6 778,31 лв.; за имот с идент. *** за стопанската
2010/2011 г. – 3 615 лв. и 15 17,24 лв., в които размери исковете подлежат на
уважаване.
При този изход на спора следва да бъдат разгледани
направените от ответника при условията на евентуалност две възражения за
прихващане. Настоящият състав на съда намира, че няма пречка тези възражения да
бъдат разгледани, въпреки че ответникът не ги е предявил в производството по
предявените частични искове. Възражението за прихващане не е правоизключващо
възражение, то не съставлява оспорване на претендираното от ищеца право, което
е било признато с решението по частичния иск и не налага преразглеждане на
правопораждащите факти, съставляващи основанието на предявения иск.
Прихващането е способ за погасяване на две насрещни парични задължения, поради
това няма пречка ответникът да направи възражение за прихващане по отношение на
останалия неизплатен размер от задължението му, дори и да не е направил това
възражение в производството по частичния иск.
Съгласно правилото на чл. 154 ГПК в тежест на
ответника е да докаже при условията на пълно главно доказване възражението си,
че има изискуемо вземане срещу ищеца на твърдяните основания – комасация по чл.
37в от ЗСПЗЗ, а в условията на евентуалност от неоснователно обогатяване, в
претендирания размер. Съдът намира, че в рамките на настоящото производство
ответникът не ангажира доказателства установяващи основателността на
претенцията му съгласно въведените твърдения. Не бе установено както
извършването на твърдяната от ответника комасация съгласно установения от
закона ред, така и предпоставките за твърдяното неоснователно обогатяване - обедняване на ответника, съответно
обогатяване на ищеца, причина връзка между двете и липса на основание за това.
С оглед горното възражението като недоказано подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора и заявените своевременно искания
от страните, разноски се дължат на всяка от тях съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете.
Налице са доказателства за заплащане от ищеца на
всички претендирани от него съобразно списъка по чл. 80 от ГПК разходи. По
правило в полза на страната се присъждат по реда на чл. 78 от ГПК само сторени
съдебно-деловодни разноски, т.е. такива сторени в хода на съдебното
производство /държавни такси по сметка на съда, разноски за свидетели и вещи
лица, адвокатско възнаграждение/, които служат за обезпечаване развитието на
производството. От претендираните от ищеца разноски такива са разноските за
държавни такси и вещи лица по делото в общ размер на 5 455.87 лв., както и
за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5 100 лв., които
подлежат на присъждане съобразно уважената част от исковете. Останалите
разноски в размер на 831.00 лв. представляващи транспортни разходи за явяване в
о.с.з, нямат характер на съдебно-деловодни разноски и не се следват на ищеца.
Налице са доказателства за заплащане от ответника на
всички претендирани от него съобразно списъка по чл. 80 от ГПК разходи в общ
размер на 5 300 лв., които подлежат на присъждане съобразно отхвърлената
част от исковете.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.1
от ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 5020.89 лева,
съобразно уважената част на исковете, а ищецът следва да заплати на ответника
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, 2 779.06 лева, съобразно отхвърлената
част от исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „К.А.*”,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Белгун, общ. Каварна, обл. Добрич,
представлявана от председателя К.М.К., да заплати В.Г.Б., ЕГН **********,
действащ като ЕТ „Б.-63-В.Б.” ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. Белгун,
общ. Каварна, обл. Добрич, сумите с които неоснователно се е обогатила за негова
сметка, като е ползвала без правно основание ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ***,
с площ от 300.00 дка. в землището на село Травник, община Каварна, както
следва:
- сумата 17 700,00 лева (седемнадесет хиляди и
седемстотин лева), представляваща заплатена от ищеца наемна цена по договор за
наем за стопанската 2010/2011 г. и сумата 7 684,21 лева (седем хиляди
шестстотин осемдесет и четири лева и двадесет и една стотинки), представляваща пропуснати
ползи от неполучени целеви субсидии за стопанската 2010/2011г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2016
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за заплатена от ищеца наемна
цена по договор за наем до пълнопредявения размер от 18 903,00 лв.
- сумата 21 636,00 лева (двадесет и една хиляди
шестстотин тридесет и шест лева), представляваща заплатена от ищеца наемна цена
по договор за наем за стопанската 2011/2012 г. и сумата 6 778,31 лева (шест
хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и тридесет и една стотинки), представляваща
пропуснати ползи от неполучени целеви субсидии за стопанската 2011/2012 г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2016
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „К.А.*”,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Белгун, общ. Каварна, обл. Добрич,
представлявана от председателя К.М.К., да заплати В.Г.Б., ЕГН **********,
действащ ката ЕТ „Б.-63-В.Б.” ЕИК *** със седалище и адрес на управление с. Белгун,
общ. Каварна, обл. Добрич, сумите, с които неоснователно се е обогатила за
негова сметка, като е ползвала без правно основание ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С
ИДЕНТИФИКАТОР ***, с площ от 59.310 дка. в землището на село Травник, община
Каварна, както следва:
- сумата 3 615,15 лева (три хиляди шестстотин и
петнадесет лева и петнадесет стотинки), представляваща спестени рентни плащания
за ползване на имота за стопанската 2010/2011 г. и сумата 1 517,24 лева (хиляда
петстотин и седемнадесет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща пропуснати
ползи от неполучени целеви субсидии за стопанската 2010/2011 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2016
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за заплатена от ищеца наемна
цена по договор за наем над уважената част до пълнопредявения размер от
3 852,98 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Г.Б., ЕГН **********,
действащ ката ЕТ „Б.-63-В.Б.” ЕИК *** срещу „К.А.*”, ЕИК *** искова с правно
основание чл. 59 ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
ползване без правно основание и обезщетение за пропуснати ползи от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ***, с площ от 300.00 дка. в землището на село Травник,
община Каварна и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ***, с площ от 59.310 дка. в
землището на село Травник, община Каварна, както следва:
- сумата 13 756,00 лева, представляваща заплатена
от ищеца наемна цена по договор за наем за стопанската 2007/2008 г. и сумата 6 473,37
лева, представляваща пропуснати ползи от неполучени целеви субсидии за
стопанската 2007/2008 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба – 08.07.2016 г. до окончателното изплащане;
- сумата 10 820,00 лева, представляваща заплатена
от ищеца наемна цена по договор за наем за стопанската 2008/2009 г. и сумата 6 168,78
лева, представляваща пропуснати ползи от неполучени целеви субсидии за стопанската
2008/2009 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на исковата молба – 08.07.2016 г. до окончателното изплащане;
- сумата 13 170,00 лева, представляваща заплатена
от ищеца наемна цена по договор за наем за стопанската 2009/2010 г. и сумата 6 183,57
лева, представляваща пропуснати ползи от неполучени целеви субсидии за
стопанската 2009/2010 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба – 08.07.2016 г. до окончателното изплащане;
- сумата 2 025,78 лева, представляваща спестени
рентни плащания за ползване на имота за стопанската 2008/2009 г. и сумата 1 146,60
лева, представляваща пропуснати ползи от неполучени целеви субсидии за
стопанската 2008/2009 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба 08.07.2016 г. до окончателното изплащане.
- сумата 2 559,57 лева, представляваща спестени
рентни плащания за ползване на имота за стопанската 2009/2010 г. и сумата 1 220,33
лева, представляваща пропуснати ползи от неполучени целеви субсидии за
стопанската 2009/2010 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба – 08.07.2016 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „К.А.*”, ЕИК ***, срещу В.Г.Б.,
ЕГН **********, действащ ката ЕТ „Б.-63-В.Б.” ЕИК *** възражение за прихващане
на сумата от 56 779.32 лв., представляваща обезщетение за ползване без
основание на имоти с номера: *** през периода от 2007/2008 до 2011/2012
стопански години.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК „К.А.*”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Белгун,
общ. Каварна, обл. Добрич да заплати на В.Г.Б., ЕГН **********, действащ ката
ЕТ „Б.-63-В.Б.” ЕИК *** със седалище и адрес на управление с. Белгун, общ. Каварна,
обл. Добрич, направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 5 020,89
лв. (пет хиляди и двадесет лева и осемдесет и девет стотинки), съобразно
уважената част от исковете, като отхвърля искането за присъждане на разноски в
размер на 831,00 лева, за транспортни разходи.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК В.Г.Б., ЕГН **********, действащ ката ЕТ „Б.-63-В.Б.” ЕИК ***
със седалище и адрес на управление с. Белгун, общ. Каварна, обл. Добрич да
заплати на „К.А.*”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Белгун, общ.
Каварна, обл. Добрич, съдебно-деловодни разноски в размер на 2 779.06 лв.
(две хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и шест стотинки), съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: