Решение по дело №330/2019 на Районен съд - Добрич

 

МОТИВИ

към решение №  127 от 03.04.2019 г. по а.н.д. № 330 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г.

 

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура - Добрич предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Ж.И.П. с ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.

Редовно призована за съдебно заседание, Районна прокуратура – Добрич не се представлява.

В съдебно заседание обв. Ж.И.П. лично заявява, че признава изцяло фактическата обстановка, изложена в постановлението на Районна прокуратура – Добрич, съгласен е с предложението да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

По пренията обв. П. моли да бъде оправдан, като заявява, че е допуснал грешка, както и че е бил подведен от счетоводителя си.

          На дадената му последна дума обвиняемият заявява: „Съжалявам и не съм очаквал, че мога на годините, на които съм, да допусна такава грешка” /цитат/.

          След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

          Обв. Ж.И.П. е собственик и управител на „Желмар” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, *. Дружеството е с предмет на дейност: покупка на стоки или други вещи с препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, външно и вътрешно-търговски сделки, търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки, складови сделки, лицензионни сделки, строително-ремонтни услуги, туристически услуги, туроператорска дейност, хотелиерски, рекламни, изкупуване, производство, преработка и продажба на селскостопанска продукция, както и извършване на всякакви други дейности и услуги, незабранени със закон.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената Съдебно счетоводна експертиза, в счетоводния баланс на „Желмар” ЕООД, с ЕИК ********* към 31.12.2015 г. има налични стоки за 77 000 лв., същата е била наличността на стоките и към 31.12.2014 г. Дружеството е имало задължения към 31.12.2015 г. и към 31.12.2014 г. в размер на 3000 лв. за осигуровки и 1000 лв. данъчни задължения. В счетоводния баланс са били записани към 31.12.2015 г. и към 31.12.2014 г. 46 000 лв. други резерви. Съгласно заключението на вещото лице, отчета за паричните потоци показва, че фирмата няма налични пари към 31.12.2014 г. и 31.12.2015 г., а осчетоводените задължения към бюджета са 4958.30 лв. – за осигуровки и ДДС. С ревизионен акт Р-0300081606338-091-001/23.01.2017 г. за наличните стоки на стойност 55967.01 лв. е било начислено ДДС в размер на 11193.40 лв., като ревизионният акт не е бил осчетоводен в „Желмар” ЕООД.

Видно от заключението на вещото лице, търговското дружество има задължения към бюджета в размер на 20455.67 лв., датата на спиране на плащанията от страна на дружеството е 31.12.2014 г., а началният момент на неговата неплатежоспособност е 31.12.2014 г., като дружеството не притежава имущество, достатъчно да погаси задълженията си.

Или, съгласно заключението на вещото лице по изготвената счетоводна експертиза, „Желмар” ЕООД е било в неплатежоспособност от 31.12.2014 г., когато дружеството е спряло извършване на плащания, но въпреки това до 30.01.2015 г., в 30 дневен срок от спиране на плащанията, обвиняемият П., в качеството на управляващ и представляващ това дружество не е изпълнил задължението си да поиска от Окръжен съд - Добрич да открие производство по несъстоятелност.

Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – самопризнанието на обвиняемия Ж.И.П. под формата на признаване на вина и на фактическата обстановка, описана в постановлението на Районна прокуратура – Добрич, гласните доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно производство № 184/2018 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР - Добрич писмени доказателства: Уведомление от ТД на НАП Варна; Справка от Търговски регистър; Справка за общите задължения; Уведомление от СЖЕкспресбанк с рег. № 1636/06.07.2017 г.; Известие за доставяне; Препис от разпореждане за присъединяване;  Справка от СЖЕкспресбанк с рег. № 2233-17/06.02.2017 г.; Препис от Запорни съобщения – 24 бр.; Препис от постановление по чл. 121, ал. 6 от ДОПК; Препис от  запорно съобщение; Препис от  постановление за налагане на обезпечителни мерки; Писмо от Община Добрич; Препис от  удостоверение за декларирани данни;  Препис от  искане по ДОПК; Справка от ОД на МВР - Добрич от 20.02.2017 г.; Препис от  Искане по ДОПК; Справка от ОЗ „Земеделие” от 10.02.2017 г.; Справка за имоти на собственик; Препис от искане по ДОПК; Справка за превозни средства; Препис от известие за доставяне; Препис от постановление по чл. 121, ал. 1 от ДОПК; Становище от ТД НАП Варна;  Препис от  Искане за предварително обезпечаване;  Справки за налични недвижими имоти, налични машини, стоки, оборудване и инвентар; Справка за вземания;  Препис от  разпореждане за присъединяване; Справка от ТД НАП Варна; Препис от  известие за доставяне; Препис от разпореждане за присъединяване; Препис от  известие за доставяне; Препис от  искане за представяне на документи; Препис от  протокол от 07.04.2016 г.; Препис от известие за доставяне; Препис от разпореждане за присъединяване; Препис от известие за доставяне; Препис от покана за доброволно изпълнение; Препис от известие за доставяне; Препис от  покана за доброволно изпълнение – 2 бр.; Препис от известие за доставяне; Препис от съобщение за доброволно изпълнение; Препис от протокол № 776/2010г.; Препис от протокол № 767/2010 г.; Препис от  покана за доброволно изпълнение; Справка от сектори „ПИП” при ОД на МВР – Добрич; Данни от Търговски регистър; Протокол за разпит на обвиняемия;  Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние Справка за съдимост №  3106/20.12.2018 г.; Справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България;  Протокол за разпит на свидетеля Й.;  Съгласие по ДОПК-2бр.; Справки от Окръжен съд – Добрич-2бр.; ССч.Е. и Справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България, приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:

Ж.И.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 30.01.2015 г. в град Добрич, в качеството си на управител и представител на „Желмар” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, *, в 30-дневен срок от спиране на плащанията към Национална агенция за приходите по публични задължения, не поискал от Окръжен съд – Добрич откриване на производство по несъстоятелност.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.

Обективните признаци, характеризиращи престъплението по чл. 227б, ал. 1 от НК са субектът да има качеството на търговец, да е налице изискуемо парично задължение, търговецът да е изпаднал във фактическа или обявена от съда неплатежоспособност, поради което спира плащанията и до 30-дневен срок не заяви това пред съда. Престъплението е формално и не е необходимо да са причинени вреди на кредиторите.

Разпоредбата на чл. 227б, ал. 2 от НК е специфичен състав и се отнася за лицата, които едновременно упражняват правомощията да управляват и представляват търговското дружество или кооперация, когато в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност. Изискването за кумулативност е с цел да се ограничат субектите на престъплението до тези, които имат реална възможност и задължение да познават в детайли състоянието и дейността на търговското дружество или кооперацията, които осъществяват текущото управление и следва да имат информация за наличието на загуби и това са лицата, които са натоварени както с действия по управление, така и с действия по представителство. Наказателният кодекс обявява за противоправно и наказуемо бездействието им в случаите, когато са настъпили признаците на настъпила неплатежоспособност. Представляващият /еднолично и колективно/ е длъжен да заяви съществуването на това състояние. Задължението да се поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност произтича от самата разпоредба на чл. 227б, ал. 2 от НК, в която се визират лицата, върху които тежи това задължение. Затова не е необходимо да бъдат изрично упълномощавани въз основа на решение на орган на управление, за да заявят пред съда изпадането в неплатежоспособност. Съчетаването на двете качества е достатъчно основание да се предприемат предписаните действия. Предвид задължителните за съдилищата указания по приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2014 г., ОСНК, докладчик съдията Лидия Стоянова, управителят и представителят на търговското дружество или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност, за изпълнението на което задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган на управление.

От обективна страна изпълнителното деяние се състои в непоискване от съда да открие производство по несъстоятелност, т.е. не подаване на молба в 30-дневен срок от спиране на плащанията до компетентния съд, който съгласно чл. 613 от ТЗ е окръжният съд по седалището на търговеца. Деянията по чл. 227б, ал. 1 и ал. 2 от НК се изразяват в бездействие, несвързано с настъпване на конкретни съставомерни общественоопасни последици и същите са довършени в момента, в който търговецът, респективно лицата, които управляват и представляват търговското дружеството или кооперация са били длъжни да предприемат извършване на предписаното им действие. Затова до изтичането на 30 – дневния бездействието е несъставомерно, а след изтичането му изпълнителното деяние е довършено.

Видно от приложената по делото справка от Търговския регистър /л. 111 от досъдебното производство/, към инкриминираният период от време „Желмар” ЕООД с ЕИК *********, се е управлявало и представлявало от Ж.И.П. с ЕГН **********.

Съгласно заключението на вещото лице по изготвената Съдебно счетоводна експертиза, началната дата на спиране на плащанията и изпадане в неплатежоспособност на дружеството е датата 31.12.2014 г.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че обв. Ж.П. към момента на изпадане в неплатежоспособност на „Желмар” ЕООД – 31.12.2014 г. е имал качеството на управител и представител на дружеството. Именно в това си качество, за обв. П. е възникнало задължението в 30-дневен срок от тази дата, в случая до 30.01.2015 г. вкл., да поиска от Окръжен съд – Добрич да открие производство по несъстоятелност, което той не е сторил, поради което с изтичането на срока деянието е довършено.

Тези обстоятелства не се оспорват от обв. Ж.И.П..

Безспорно, престъплението по чл. 227б от НК е продължено формално, като същото може да бъде осъществено единствено при формата на вината пряк умисъл, като той трябва да е налице само по отношение на извършеното изпълнително деяние – несъобщаването за настъпилата неплатежоспособност. Умисълът не е необходимо да обхваща причините, довели до настъпване на неплатежоспособността, като те не се изследват с оглед съставомерността на деянието, но следва да се отчитат при индивидуализацията на наказанието.

 Както вече бе посочено, разпоредбата на чл. 227б, ал. 2 от НК е специфичен състав и се отнася за лицата, които едновременно упражняват правомощията да управляват и представляват търговското дружество, когато в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност, като законът вменява на всеки един от представляващите и управляващите това задължение.

От теорията и практиката е известно, че за наличието на умисъл се съди от цялостното поведение на дееца, обективирано посредством действията му.

В случая, обв. П. е имал реална възможност и задължението да познава в детайли състоянието и дейността на търговското дружество. Видно от доказателствения материал по делото, обв. П. е бил наясно с влошеното имуществено състояние на дружеството, респективно с настъпилата неплатежоспособност, както и със задължението си в 30-дневен срок от спиране на плащанията да поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. Въпреки това, обв. П. не е изпълнил вмененото му задължение.

Ето защо съдът намира, че обв. Ж.И.П. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл – обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Деянието е извършено единствено при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало към инкриминирания период и липса на неприключили наказателни производства.

В санкцията на правната норма на чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода  до три години или глоба до пет хиляди лева. Ж.И.П. е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили съставомерни имуществени вреди.

 С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи обв. П. от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в минималния предвиден от законодателя размер, а именно глоба в размер на 1000 лв., което би изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид невисоката обществената опасност на  деянието и ниската обществена опасност на самия извършител, както и съобразявайки се с имотното му състояние. Тия обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер административно наказание глоба.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на обвиняемия Ж.И.П. за виновен, съдът го осъди да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Добрич сторените по делото разноски в размер на 218.40 лева /двеста и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/.

 

Така мотивиран, съдът постанови решението си!

 

 

                                                            Районен съдия:                      

              /Данчо Димитров/